Решение по дело №280/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 63

                                           гр.Кюстендил, 01.04.2022год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд - Кюстендил в открито съдебно заседание на първи март  през две хиляди  двадесет и втора  година в състав:

                                                     Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 280 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на „Н.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя З.К.,  чрез пълномощника адв. В.К. от САК,  против  Ревизионен акт № Р-22001020003586-091-001  от 25.02.2021г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София в частта на установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност  за данъчни периоди: м. 03.2017г.;  от м.10.2017г.  до  м.01.2018г.; м.04.2018г.;  м.06.2018г.; от м.09.2018г.  до м.12.2018г.;  от м.04.2019г.  до м.01.2020г.  и  м.04.2020г.  и  лихва за забава, в която част ревизионният акт е потвърден  с Решение № 917/18.06.2021год., издадено от и.д. директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София при Централното управление (ЦУ) на НАП. Релевирани  са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.3 и т. 4 от АПК с искане за отмяна на ревизионния акт в оспорената му част. Сочените процесуални нарушения  са във връзка със задължението на органите по приходите  по чл.3 от ДОПК  за безпристрастно установяване на всички факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, както и във връзка с уредбата на доказателствената тежест, вида и характера  на счетоводни документи и отказът  за представяне на доказателства в производството по ДОПК.  Противоречието с материалния закон  се свързва с несъответствието между формираните от органите по приходите правни изводи за липса на действително извършени облагаеми доставки  и събраните в ревизионното производство писмени доказателствени средства, респ. с установените въз основа на същите релевантни фактически обстоятелства.  Оспорват се като неправилни и противоречащи на задължителната тълкувателна практика на СЕС  по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 - Mahageben kft & Peter D&vid и по дело С-324/11 /Toth/, прилагана  последователно от ВАС,  констатациите в ревизионния акт за отсъствие на доставка, които са обосновани с доводи за това, че доставчикът не разполага с кадрова, ресурсна и техническа обезпеченост и  че не е доказан начина  за извършване на доставките.  В тази връзка са изложени твърдения, че при наличие на издадена  от доставчика фактура, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано поради това, че получателят не разполага с документи на доставчика, удостоверяващи начина, по който е изпълнил доставката и възможността му да я изпълни. Сочи се за недопустима данъчно-ревизионна практика, която лишава лицето от право на данъчен кредит поради извършени нарушения от доставчика, включително неоткриване на адрес, непредставяне на документи, неизпълнение на задълженията за деклариране. Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.69 и чл.71 от ЗДДС и няма данни за извършени данъчни измами от доставчиците на дружеството, поради което  правото на данъчен кредит е  отказано  незаконосъобразно.  Поддържа се, че счетоводството на дружеството е водено редовно с надлежно счетоводно отразяване на процесите доставки и записване в хронологичен ред на движението на активите и пасивите  чрез двустранна форма на счетоводни записвания съгласно изискванията на ТЗ и Закона за счетоводството. Приема се,  че изводите са напълно необосновани и противоречащи на доказателства, както на указанията на изпълнителния директор на НАП с писма № №91-00-321 от 08.11.2007г. и  20-00-134 от 21.06.2013 г.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител  адв. К. поддържа жалбата, като в допълнително представените писмени бележки коментира  непризнатия данъчен кредит за доставките от „Стрийтмания“ ЕООД, като акцентира на заключението на вещото лице, в което се констатира  несъответствие в размера на отхвърления данъчен кредит от 49 689,33лв. и посочения в РА данъчен кредит от 38 644,45лв. Изцяло поддържа наведените в жалбата доводи и оплаквания. Твърди се, че е безспорно установено, че  дружеството е изпълнило изискванията на закона, всички стопански операции са изрядно документирани; че ССчЕ установява действителността на банковите платежни операции, поради което не е налице основателна причина да се приеме, че се касае за данъчна измама, за която дружеството е знаело или е трябвало да знае, доколкото доставчиците  са създали  впечатление, че разполагат с организационна и финансова възможност да изпълнят поръчките. Прави се искане  за отмяна на обжалвания РА. Претендира присъждане на  направените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответникът - директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”  – София при Централното управление  на НАП, чрез процесуалния си представител юк Стефана М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в ревизионния акт и  решението на решаващия орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.161 от ДОПК.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:   

Производството по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001020003586-020-001/17.06.2020г.,  изменена със Заповеди №№ Р-22001020003586-020-002/23.09.2020г.; Р-22001020003586-020-003/15.10.2020г. и Р-22001020003586-020-004/21.10.2020г., издадени от Е.М.С.– началник  сектор „Ревизии” в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-02-128/18.02.2020г. на директора на ТД на НАП София. Със заповедите е определен обхватът на ревизията – установяване задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за периода  от 10.03.2017г. до 30.04.2020г.,  като и лицата,  които да извършат ревизията, а именно: Т.Д.И.на длъжност главен инспектор по приходите, която е ръководител на ревизията; Н.В.– старши инспектор по приходите и Т.Ш.- главен инспектор по приходите. Заповедите са връчени електронно на РЛ.

   В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е изготвен Ревизионен доклад № Р-22001020003586-092-002/22.01.2021г., който е връчен на ревизираното лице по електронен път на 29.01.2021г. Същото не е депозирало възражения в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК. 

Въз основа на събраните доказателства и след преценка на същите е издаден оспореният  Ревизионен акт № Р-22001020003586-091-001/25.02.2021г., от Е.М.С.- началник на сектор „Ревизии” при ТД на НАП София – орган, възложил ревизията, и от Т.Д.И.-  главен инспектор по приходите при ТД на НАП София – ръководител на ревизията. Органите по приходите са приели, че  не са налице реално извършени доставки по фактури, издадени от доставчиците „Атинаис“ ЕАД, „Балкан транс строй 13“ ЕООД, „Лютова и ко“ ЕООД, „Роса сервиз“ ЕООД, „Спрайдер“ ЕООД, „Хеленик транс“ ЕООД и „Стрийтмания“ ЕООД, поради което и  на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС  вр. с чл.6 и чл.9 от ЗДДС,  за РЛ  „Н.“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит общо в размер  на 76 301,91лв.,  както следва: по 5 броя фактури, издадени от „Атинаис“ ЕАД за данъчни периоди  м.06.2018г. и от м.09.2018г. до м.12.2018г. в общ размер на 8 222,22лв.;  по 3 броя фактури, издадени от „Балкан транс строй 13“ ЕООД за данъчни периоди м.12.2017г. и м.01.2018г. в общ размер на 2 356,57лв.; по 3 броя фактури, издадени от „Лютова и ко“ ЕООД  за данъчен период м.03.2017г. в размер на 3 500,01лв.; по 3 броя фактури, издадени от „Роса сервиз“ ЕООД за данъчни периоди м.10.2017г. и м.11.2017г. в общ размер на 3 235,88лв.; по 6 броя фактури, издадени от „Спрайдер“ ЕООД за данъчни периоди м.05.2019г., м.06.2019г. и м.11.2019г. в общ размер на 7 912,82лв.; по 2 броя фактури, издадени от  „Хеленик транс“ ЕООД за данъчен период  м.04.2018г.  в общ размер на  1 385,72лв.; по 17 броя фактури, издадени от „Стрийтмания“ ЕООД за данъчни периоди м.04.2019г., от м.07.2019г. до м.01.2020г. и м.04.2020г. в общ размер на 38 644,45лв.  С РА са установени и задължения за лихва в размер на 12 777,85лв. 

Въз основа на извършения документален анализ на събраните в хода на ревизията документи, от извършените проверки на преките доставчици, представените от ревизираното лице документи, както и наличната информация в информационен масив  на НАП, органите по приходите приемат, че не е установено по категоричен начин извършването на доставки на стоки / услуги по см. на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, т.е. че не са налице реално извършени доставки, като задължените лица не са представили доказателства за счетоводно отразяване и за извършено плащане по издадените  фактури, които се приемат, че  са с невярно съдържание, а издаването и използването им от получателя за упражняване на право на данъчен кредит се счита за данъчна измама, в който смисъл се цитират решение от 07.12.2010г. на СЕС по дело С-285/09, т.49 и решение по дело С-454/98, т.62.  Въз основа на горното са формирани  изводи, че на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС  вр. с чл.6 и чл.9 от ЗДДС,  за РЛ  „Н.“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит в посочения размер общо на 76 301,91лв.

Ревизионният акт е връчен на  ревизираното лице на 01.03.2021г.  и  е  обжалван изцяло по административен ред по чл.152 и сл. от ДОПК с жалба вх. № 53-06-2065/12.03.2021г. на управителя на дружеството.

Директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП се е произнесъл по жалбата  с  Решение № 917/18.06.2021г.,  с което на осн.  чл. 155, ал. 1 и ал.2  от ДОПК и чл.88, ал.2 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК,  е потвърдил Ревизионен акт № Р-22001020003586-091-001/25.02.2021г.  в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди:  м. 03.2017г.;  от м.10.2017г.  до  м.01.2018г.; м.04.2018г.;  м.06.2018г.; от м.09.2018г.  до м.12.2018г.;  от м.04.2019г.  до м.01.2020г.  и  м.04.2020г., ведно с установените лихви за забава, както и в частта на установените лихви за невнесени в срок суми по ЗДДС за периодите м.02.2018г. и м.02.2020г., а в останалата част  - за установения резултат по ЗДДС  за данъчни периоди от м.04.2017г. до м.09.2017г; м.03.2018г.; м.05.2018г.; м.07.2018г.; м.08.2018г.; от м.01.2019г. до м.03.2019г. и м.03.2020г.,  жалбата е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на правен интерес и е прекратено производството в тази част.

Решаващият орган изцяло потвърждава правилността на фактическите констатации и на правните изводи на ревизиращите органи за недоказаност на реално извършени доставки по см. на чл. 6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, за които са издадени процесните фактури, с оглед на което приема за законосъобразен РА в частта за установените задължения за ДДС и лихва за забава поради отсъствие на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС. Подробно са анализирани събраните в ревизионното производство писмени доказателствени средства, въз основа на които са формирани изводи за това, че издадените фактури от процесните доставчици не документират действително извършени доставки на стоки и услуги.  Последните са обосновани с конкретни съображения за липса на надлежни данни за предаване на стоките и услугите от доставчиците на РЛ;  за удостоверяване на фактическите изпълнители на дейностите по отделните доставки;  за установяване на технически, материален и кадрови ресурс за изпълнение на доставките от страна на доставчиците; за съхранение и влагане на доставените стоки и услуги; за плащане на доставките, което да е потвърдено от доставчиците; за надлежно счетоводно отразяване на процесните доставки в счетоводството на доставчиците.  Видно от решението, директорът  на ОДОП, констатира, че размерът на ДДС по процесните фактури, издадени от  доставчика „Стрийтмания“ ЕООД, възлиза на 49 869,33лв., определен върху данъчната основа в размер 248 446,60лв., както и че в РА е допусната грешка като е посочен ДДС в размер на  38 644,45лв., но при формиране на общия размер на непризнатия данъчен кредит от 76 301,91лв.  в РА е включена правилната  сума от  49 869,33лв., на колкото възлиза ДДС по всички 17 броя фактури на доставчика „Стрийтмания“ ЕООД.

Решение № 917/18.06.2021г.  на   директора на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП  е връчено по електронен път  на жалбоподателя на 02.08.2021г., а жалбата до съда е подадена на  05.08.2021г., т.е. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Видно от предявената жалба и наведените в същата оплаквания и искания, РА в  частта на установените лихви за невнесени в срок суми по ЗДДС за периодите м.02.2018г. и м.02.2020г., потвърден с Решение № 917/18.06.2021г. на директора на дирекция ОДОП r в тази част,  не е предмет на оспорване в настоящото дело.

В ревизионното производство, на осн. чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения,  част от които са изпълнени, видно от приложения №№ 1-3 от РД,   а на осн. чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на „Атинаис“ ЕАД, „Балкан транс строй 13“ ЕООД, „Лютова и ко“ ЕООД, „Роса сервиз“ ЕООД, „Спрайдер“ ЕООД, „Хеленик транс“ ЕООД и „Стрийтмания“ ЕООД, във връзка с които са съставени протоколи за насрещна проверка – приложения №№ 4-10 от РД.  За целите на проверките са изготвени са ИПДПОЗЛ, с които са изискани първични счетоводни документи, хронология и/или извлечение от счетоводни сметки за периода, през които са осчетоводени стопанските операции, свързани с процесните фактури с получател „Н.“ ЕООД, справки за наличие на складови бази и търговски обекти, оборотни ведомости, договори, протоколи, транспортни документи, документи за плащане, доказателства за наличие на кадрови ресурс за изпълнение на доставките, стоков поток, данни са вида и количеството на стоките или услугите, предмет на доставките и др. На доставчиците  ИПДПОЗЛ  са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй като управителите или упълномощени лица не са намерени на адресите за кореспонденция и връчването по електронен път е било неуспешно. При горните обстоятелства, органите предприемат проверки на доставчиците  в информационната система на НАП. След приключване на насрещните проверки, доставчиците са представили копия от процесните фактури, договори, стокови разписки, товарителници, протоколи, фискални бонове, вносни бележки, които са идентични с представените от РЛ. Изключение е налице по отношение на „Атанаис“ ЕАД, което не е представило една от фактурите  с № 3222/05.11.2018г. и „Роса сервиз“ ЕООД, което не е представило фактура с № 79/17.11.2017г.

Видно от РД и РА, установените  задължения  по ЗДДС са при следните фактически обстоятелства:

Дружеството „Н.“  ЕООД е с основен предмет на дейност извършване на строително-монтажни и довършителни работи, като прилага двустранна форма на счетоводство, която осигурява хронологично и систематично счетоводно отчитане. В дружеството през процесния период са били назначени 51 лица на трудови договори на длъжности - деловодител, технически ръководител, общ работник по поддръжка сграда, зидаромазач и работник подови настилки и облицовки.  Прието е, че РЛ е извършило осчетоводяване на фактури без реално икономическо съдържание, документиращи доставки на стоки и услуги, които не са реално осъществени от „Атинаис“ ЕАД, „Балкан транс строй 13“ ЕООД, „Лютова и ко“ ЕООД, „Роса сервиз“ ЕООД, „Спрайдер“ ЕООД, „Хеленик транс“ ЕООД и „Стрийтмания“ ЕООД.

Общи за горните доставчици са следните констатации: дружествата са били регистрирани по ЗДДС към датите на издаване на процесните фактури, а впоследствие са дерегистрирани по инициатива на органите по приходите; същите  имат задължения  към републиканския бюджет в големи размери; доставчиците са включили издадените фактури в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди, с изключение на „Хеленик транс“ ЕООД, което е включило в дневника за продажби само една  фактура  с  № 4…224/13.04.2018г., а  „Стрийтмания“ ЕООД – не е включило две от издадените фактури  - тези  с №№ 4876/22.07.2019г. и  90000000433/22.01.2020г., а част от други фактури са включени в дневника за продажби през м.06.2020г., вместо в периода на издаването им, като една фактури с № 90000000370/13.12.2019г. е декларирана  два пъти; че РЛ не е представило доказателства за  последваща реализация на фактурираните стоки и услуги във връзка с предмета на дейност, както и за проведена кореспонденция във връзка с доставките, вкл. за  това как са извършвани поръчките, доставките, спецификациите и др.

Във връзка с издадените фактури и договорите за услуги, сключени с доставчиците е изследвана техническата, материална и кадрова обезпеченост на същите, като  е прието, че стоките и конкретно  услугите по договорите са с веществен характер, за извършването на които се изисква специализирана техника и машини, влагат се материали и е необходим труд на работници, а в процесните случаи  при доставчиците  и получателя  не са намерени  данни за закупуване на суровини за изработването на фактурираните  стоки и услуги, за установяване на използвания ресурс и  извършените разходи, за  техническия и човешки  потенциал  за изпълнение на  договорите, тъй като  в НАП не са регистрирани лица с  трудови или граждански договори, или са регистрирани лица на длъжности, които не касаят дейностите от предмета на договорите за услуга. Налице са конкретни констатации в РД и РА и по отделните доставчици, които съдът ще възпроизведе в мотивите си по съществото на спора.

В съдебното производство, по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р.М.Х.. Същата е изготвила експертно заключение вх. № 939/21.02.2022г.  въз основа на материалите по делото, които са проверени от ревизиращите органи във връзка с издадения РА и след проверка на счетоводните и други документи, отчети и хронологични записвания в „Н.“ ЕООД, а процесните доставчици не са й предоставили достъп до релевантната счетоводна документация във връзка със спорните доставки /не са отговорили на изпратените в тази връзка искания от вещото лице въз основа на издадените съдебни удостоверения/. 

Във връзка с задачата на експертизата, с молба вх. № 121/07.01.2022г. управителят на „Н.“ ЕООД е представил заверени копия на документи  на л. 311-л. 613, вкл. от делото, които съдът ще анализира при произнасянето си  по материалноправната  законосъобразност на РА.  

 Констатациите на вещото лице, въз основа на представените от АО и допълнително от оспорващия документи, са следните: оспорващото дружество „Н.“ ЕООД води редовно счетоводство като правилно и в срок отразява в счетоводните си регистри чрез записване в хронологичен ред, движението на активите и пасивите, като прилага двустранна форма на счетоводни записвания; последните са изготвени на база получени първични счетоводни документи; за процесните данъчни периоди, дружеството е съставило и обявило ГФС в ТР и АВ.

Във връзка с процесните фактури, съдебният експерт сочи, че същите  са правилно отразени в дневниците за покупки и в СД по ЗДДС; осчетоводени са и са платени в пълен размер на база първични счетоводни документи по банков път чрез издадени  вносни бележки или в брой с издаване на касови бонове към фактурите.  Вещото лице сочи, че  фактурите за получени материали са осчетоводени като вложени в основната дейност по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“, а фактурите за получени услуги – са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“; че начисленият данък при покупки е осчетоводен в дебита на счетоводна сметка 4531 „Начислен данък за покупки“ и в  задължение към доставчици по кредита на СС 401 „Доставчици“ с аналитичен показател съответния доставчик; че „Н.“ ЕООД е осчетоводила извършени плащания по всички процесни фактури за доставени материали и услуги, като представя вносни бележки за плащания чрез банка и касови бележки към фактурите за плащане в брой; че фактурите по СС 601 и 602 са закрити с набраните обороти по дебита със съответните аналитични СС 611, отчитащи извършени разходи за основна дейност с аналитичен показател – обект по подписан договор за СМР с изпълнител „Н.“ ЕООД; че набраните суми по дебита на СС 611 „Разходи за основна дейност“, дружеството закрива със сметки от група 70 за отчитане на Приходи от продажби на услуги. В заключението е посочено, че  при последваща реализация на материалите и услугите, „Н.“ ЕООД е издавала фактури на своите клиенти/възложители на СМР на основание подписани договори, Актове, обр.19 за установяване на извършена работа.

В табличен вид – таблица № 2 от заключението, вещото лице отразява констатациите си за това, че  за фактурираните доставки на стоки са издадени стокови разписки за получени стоково-материални ценности и товарителници, както и фактури за доставка на услуги – извършени СМР от доставчиците по двустранно подписани договори за строителство и протоколи, обр.19 за установяване на извършената работа. Сочи се, че всички материали и услуги по фактурите са осчетоводени като получени, вложени в основаната дейност на „Н.“ ЕООД и са изплатени задълженията към доставчиците; че предаването на материалите и услугите между „Н.“ ЕООД и неговите клиенти е осъществявано чрез префактуриране при влагането им в основната дейност на дружеството на основание  оферти, договори за строителство и протоколи, обр.19 за установяване на извършената работа, с които е установено приемане на извършени СМР услуги.  Горните данни, вкл. за надлежно издадени данъчни документи, съставени в съответствие с чл.114 и чл.115 от ЗДДС, на вещото лице касаят  доставките по фактурите в таблица № 2  с данъчна основа общо  277 579,40лв., ДДС общо – 55 515,88лв.

В табличен вид – таблица № 3 от заключението, вещото лице отразява фактурите за доставка от доставчиците на „Н.“ ЕООД на фирмена реклама, рекламна стратегия, рекламни материали и сувенири, проучване на пазари, изработване на пазарна стратегия и подсигуряване  на клиенти, като сочи, че са налице граждански договори с фирмите-изпълнители за наета от тях специализирана техника за изработка на рекламни материали, за осигуряване на специалисти за изработка на реклами, рекламни дейности и проучване на пазарни стратегии – физически и юридически лица, както и фактури от предходни доставчици за закупуване на материали за рекламна дейност. От друга страна, се констатира, че липсват спесификации за  дейностите, свързани с реклама по вид и количество, доклади за извършена работа по проучване на пазари, маркетингова стратегия и подсигурени клиенти, т.е. за приемане на доставките  по фактурите за услуги. При горните данни вещото лице счита, че за фактурите в таблица № 3 с данъчна основа общо 103 933,33лв., ДДС общо – 20 786,67лв.  са налице надлежно издадени данъчни документи, съставени в съответствие с чл.114 и чл.115 от ЗДДС, но липсват достатъчно  доказателства за приемане на доставките.

Във връзка с доставчика „Стрийтмания“ ЕООД, в заключението и при изслушването в съдебно заседание, вещото лице установява, че размерът на ДДС по процесните фактури възлиза в размер на 49 869,33лв., определен върху данъчната основа в размер 248 446,60лв., с оглед на което  констатира, че е налице разлика с ДДС по оспорения РА, в който сумата е 38 644,45лв., но при формиране на общия размер на непризнатия данъчен кредит от 76 301,91лв.  правилно е включена сумата  49 869,33лв., на колкото възлиза ДДС по всички 17 броя фактури на доставчика „Стрийтмания“ ЕООД.

Съдът счита заключението на вещото лице за обективно и компетентно, съответстващо на писмените доказателствени средства по делото.   

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, същата е частично основателна. Съображенията са следите:

Въз основа на приложените към административната преписка доказателства и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи  по приходите на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след възложена ревизия съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма съгласно чл. 113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл. 120 от ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Извършен е анализ на доказателствата, относими към облагането на дружеството жалбоподател с ДДС за процесните  периоди. Изложени са подробни мотиви в обстоятелствената част на ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. При издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това основание. Неоснователна е  тезата на жалбоподателя за неизпълнение на  задължението на органите по приходите  по чл.3 от ДОПК. Обратно на изложеното, съдът констатира  процесуална дейност на ревизиращите органи, обезпечила обективното  установяване на всички факти и обстоятелства от значение за спора, чрез използване на способите по чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56 от ДОПК по отношение на  ревизираното лице, на което са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения,  както и чрез провеждане на насрещни проверки  на доставчиците на осн. чл.45 от ДОПК. От друга страна, събраните доказателствени средства са обект на подробен  анализ, а в решението на директора на ОДОП е даден отговор и на възраженията на РЛ.  

Преценката относно приложението на материалния закон сочи на следните изводи:

С РА в оспорената му част са установени в тежест на  „Н.“ ЕООД задължения за ДДС в общ размер 76 301,91лв.  с лихви за забава в общ размер 12 777,85лв.   Източник на задължението за ДДС е  отказът на органите по приходите да  признаят правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца за данъчните периоди: м. 03.2017г.;  от м.10.2017г.  до  м.01.2018г.; м.04.2018г.;  м.06.2018г.; от м.09.2018г.  до м.12.2018г.;  от м.04.2019г.  до м.01.2020г.  и  м.04.2020г.   Ползваният  от  РЛ  данъчен кредит е по фактури, издадени от  „Атинаис“ ЕАД, „Балкан транс строй 13“ ЕООД, „Лютова и ко“ ЕООД, „Роса сервиз“ ЕООД, „Спрайдер“ ЕООД, „Хеленик транс“ ЕООД  и „Стрийтмания“ ЕООД. 

Според органите по приходите фактурираните доставки не са осъществени, т.е. не е налице реална доставка по см. на чл.6 от ЗДДС. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещна проверка на доставчиците, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Те включват констатации  за липса на доказателства за последваща реализация на фактурираните стоки и услуги; за неустановеност на място за съхранение, начина на предаване и транспортиране на стоките, вкл. за проведена кореспонденция във връзка с доставките - как са извършвани поръчките, доставките, спецификациите и др.; за отсъствие на данни за техническата, материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, доколкото стоките и конкретно  услугите по фактурите са с веществен характер.  Преценени съобразно събраните по делото доказателства, горните изводи на органите по приходите се приемат от съда за обосновани и законосъобразни за част от процесните доставки на стоки и услуги по следните съображения:

Според националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги.

Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. Съгласно чл. 69 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл. 71 ЗДДС лицето получател може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите посочени в т. т. 1-7. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити.  При наличие на облагаема доставка на стока, осъществена от регистрирано по този закон лице, която стока се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка.

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик, по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО /с фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги – към момента на извършването им. Съгласно     чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, датата на която е прехвърлена собствеността на стоката или датата на която е извършена услугата е датата на данъчното събитие. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги.

Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя  /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя – чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката         /"... действителното извършване на облагаемата сделка... " според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ / т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото.

От приложимото право следва, че данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той е този който следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и за реално осъществяване на доставката по процесните фактури по смисъла на чл. 6 ЗДДС.

Във връзка с наведените в жалбата оплаквания, е необходимо да се посочи, че за признаването на данъчен кредит  не е достатъчно издаването на данъчни фактури, включването им в СД и в дневника за покупки, съответно за продажби за съответния данъчен период при получателя на доставката, съответно при доставчика. От друга страна, произходът на стоката, транспортът, наличието на материална и техническа обезпеченост на доставчиците, плащането не са елемент от фактическия състав на правото на приспадане, но са такива относими доказателствени факти, които обсъдени съвкупно могат да доведат до категоричен и несъмнен извод за реално разместване на блага, с оглед необходимостта от провеждане на пълно доказване на тези обстоятелства, представляващи главен предмет на спора.

В контекста на изложеното, е необходимо да се изследва предмета на фактурираните доставки на стоки, които са вещи, определени по рода си съгласно      чл. 24, ал. 2 ЗЗД, и прехвърлянето на правото на собственост става с индивидуализирането на вещите по съгласие на страните или предаването им, както и  предмета на представените договори, протоколите за установяване на отделните дейности /вид, елементи, начина на формиране на стойността им/ по фактурираните доставки на  услуги. Констатациите си  във връзка с горните обстоятелства и правните изводи за наличие или отсъствие на реални доставки по см. на чл.6 от ЗДДС, съдът излага поотделно за всеки доставчик, както следва:   

Относно  доставчика „Атинаис“ ЕАД, с РА е отказан данъчен кредит по 5 броя фактури  за данъчни периоди  м.06.2018г. и от м.09.2018г. до м.12.2018г. в общ размер на 8 222,22лв.  С 3 броя фактури се документират доставки на стоки /различни видове строителни материали  и оборудване/ и към тях са приложени  3 броя  стокови разписки за получаване на материални ценности от 01.06.2018г., 01.09.2018г. и 10.12.2018г. С 2 броя фактури – са документирани услуги във връзка с  договор за услуга № 00015, сключен на 15.01.2018г. между „Н.“ ЕООД  като възложител и „Атинаис“ ЕАД като изпълнител, с предмет - организиране на комплексна услуга по фирмена  реклама, включваща производство и доставка на визитни картички; производство и разпространение на флаери; дизайн, изработка и позициониране на рекламни пана; дизайн, поръчка, доставка и монтаж на светещи рекламни табели; дизайн, поръчка, доставка и поставяне на  крайпътни рекламни табели;  изработка на календари, бележници и химикалки.

Допълнително в съдебното производство, жалбоподателят е представил: стокови разписки  по  4 фактури;  вносни бележки за плащане на  всички 5 фактури  по банков път; договор за наем на недвижим имот от 15.05.2019г. /или 2018г./ с наемател „Атинаис“ ЕАД  на магазин  в гр. София, който да се ползва за склад за строителни материали, ведно  с  Приемо-предавателен  протокол /ППП/ от 16.05.2018г.;  договор за предоставяне на автомобил  под наем  от 01.06.2018г. с ползвател „Атинаис“ ЕАД ведно с талон за собственост на МПС; договор за предоставяне на техника  под наем от 04.09.2018г. с ползвател „Атинаис“ ЕАД и предмет - печатарска техника, 3 броя граждански договори, сключени от „Атинаис“ ЕАД с физически лица за дейностите – отговорник склад, за транспорт, за разпространение на рекламни материали, за графичен дизайн, за печатане на рекламни материали, за управление на МПС,  както и опростени фактури, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Атинаис“ ЕАД  за доставка на строителни материали, ведно с ППП  с  опис на същите.

За да откаже признаване на правото на данъчен кредит във връзка с горните 5 броя фактури, органът приема липса на реално извършени доставки поради това, че  от  задължените лица не са представени доказателства за извършено плащане по цитираните фактури и доказателства за тяхното счетоводно отразяване; че РЛ не представя доказателства за  последваща реализация на закупените строителни материали и оборудване; че не са представени доказателства за ресурсна обезпеченост на доставчика за осъществяване на фактурираните доставки – за наличие на машини и оборудване, транспортни средства, складови помещения, трудов потенциал; че не са представени доказателства  /фактури/ на предходни доставчици/подизпълнители  на доставчика и други документи за предходни доставки; че не е предоставена информация за това как са извършвани поръчките – от кое лице от страна на „Н.“ ЕООД и на доставчика, по какъв начин  и в какви срокове следва да се осъществят.

Съдът,  след проверка на събраните писмени доказателства по делото и  заключението на вещото лице, приема  за незаконосъобразен  отказът в РА  за признаване на данъчен кредит по фактурираните  от „Атинаис“ ЕАД  доставки на стоки.  С  фактурите с №№ **********/01.06.2018г.,  **********/01.09.2018г. и  **********/10.12.2018г. са документирани доставки от „Атинаис“ ЕАД  на  „Н.“ ЕООД  на стоки – строителни материали и строителна техника /машини за рязане на плочки/.  Съдът счита, че визираните доставки са действително извършени, който извод се обосновава при съпоставка на данните във  фактурите и  стоковите разписки, от една страна, с данните във фактурите, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Атинаис“ ЕАД  за доставка на строителни материали, ведно с ППП  с  опис на същите.  Констатира се идентичност на стоките предмет на фактурите, с което се установява произхода на същите /предходния доставчик/, вида и количеството им. Видно от ССчЕ, за фактурираните доставки на стоки са издадени стокови разписки за получени стоково-материални ценности;  всички материали по фактурите са осчетоводени като получени, вложени в основната дейност на „Н.“ ЕООД /извършване на СМР и довършителни дейности/ и са изплатени задълженията към доставчиците. Допълнителни аргументи в подкрепа на изложеното могат да се изведат с оглед доказателствата за наемането на складова площ  за строителни материали от доставчика „Атинаис“ ЕАД, ангажирането чрез граждански договори на лица за осъществяване на  дейностите „отговорник склад“, за транспорт и управление на МПС.  Обратно на приетото от приходните органи,   РЛ е представило доказателства за ресурсна обезпеченост на доставчика за осъществяване на фактурираните доставки. Следва отмяна на РА в частта на установените задължения за ДДС в размер на 1069,20лв. по фактура № **********/01.06.2018г., на 1039,20лв. - по фактура № **********/01.09.2018г. и   на 993,82лв. – по фактура № **********/10.12.2018г.

При анализ на  описаните по-горе доказателства, съдът счита за законосъобразен  отказът  за признаване на данъчен кредит по фактурираните доставки на услуги. Касае се за 2 броя фактури с №№ **********/05.10.2018г.  и **********/05.11.2018г., в които документираните услуги са „комплексна услуга по фирмена реклама“. От съдържанието на същите е видно, че липсва индивидуализация на услугата - посоченият в данъчните документи предмет на доставките е неопределен.  Фактурите  не отговарят на изискванията на    чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС вр. с чл.71, т.1 от ЗДДС  и упражненото право на данъчен кредит от РЛ е в противоречие с материалния закон. Съвместима със Съюзното право е национална правна уредба, по силата на която се отказва право на приспадане по непълни фактури /така т. 1 от диспозитива на решението на Съда по дело С-271/12/. Правилен и обоснован е изводът на приходните органи за липсата на годни доказателства, съпътстващи съставянето на фактурите, които да попълнят празнотата в съдържанието им.  РЛ не представя  приемо – предавателен протокол за извършените услуги във връзка с договора,  от който да се установи видът, броят и позиционирането на рекламните материали. Няма данни за изработени, доставени и разпространени  визитни картички, календари, бележници и химикалки, флаери,  съответно  за монтирани  рекламни пана и светещи рекламни табели. Както правилно е констатирало вещото лице, липсват и спесификации за  дейностите, свързани с реклама по вид и количество.  От друга страна, непълнотата на фактурите, освен че ги дисквалифицира като формална предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит, препятства и доказването на осъществяването на доставките, тъй като изключва относимостта на представените допълнително от ДЗЛ, частни документи. Представените договори за предоставяне на печатарска техника,  както и гражданските договори  сключени с физически лица за дейностите по транспорт, разпространение на рекламни материали, графичен дизайн, печатане на рекламни материали,  не биха могли да мотивират изводи за реалност на фактурираните доставки. Не е безспорно, че същите са подписани именно във връзка с  изпълнението на  договора, сключен с „Н.“ ЕООД, а и прилагането им едва в съдебното производство поражда съмнения, че са създадени за целите на съдебното оспорване на РА. Освен това, при невъзможността да се провери счетоводството на доставчика, не може по категоричен начин да се потвърди, че има плащане на сумите по описаните договори за наем и граждански договори. В тази част, отказът  за данъчен  кредит с оспорения РА в размер на 2100,00лв.  по фактура № **********/05.10.2018г.   и на 3020,00лв.  по фактура № **********/05.11.2018г., е законосъобразен и жалбата като неоснователна  следва да се отхвърли.  

Относно  доставчика „Балкан транс строй 13“ ЕООД, с РА е отказан данъчен кредит по 3 броя фактури  за данъчни периоди  м.12.2017г. и  м.01.2018г. в общ размер на 2 356,57лв.  С 2 броя фактури се документират доставки на стоки  - 1 фактура е за доставка на керамични блокове  и  1 фактура е за доставка на строителни материали и оборудване, по която фактура е издадена стокова разписка за получаване на материални ценности и товарителница за автомобилен превоз в страната от 31.01.2018г.  С  1  бр. фактура е документирана  услуга „фирмена рекламна кампания и рекламни материали“.

Допълнително в съдебното производство, жалбоподателят е представил: стокови разписки  и товарителници  по  2 – те фактури за доставка на стоки;  вносни бележки за плащане на  всички 3 фактури  по банков път; договор за предоставяне на техника   под наем  от 24.11.2017г.  с ползвател „Балкан транс строй 13“ ЕООД, сключен с  „Флор ентърпрайсис“ ЕООД  и предмет печатарска техника, ведно с  2 фактури - за плащане на наемната цена и за доставка на хартия;  2 броя граждански договори, сключени от „Балкан транс строй 13“ ЕООД с физически лица за дейностите „печатар“ и  „разпространител на  рекламни материали“, както и опростена фактура № 681/20.12.2017г. , издадена от „Агро ГБР“ ЕООД за доставка на строителни материали, ведно с ППП  с  опис на същите.

За да откаже признаване на правото на данъчен кредит във връзка с горните 3 броя фактури, органът приема липса на реално извършени доставки по съображения, идентични  на тези за предходния доставчик. Прието е, че няма  доказателства за извършено плащане по цитираните фактури, както и за осчетоводяване, съхраняване и предаване на стоките; няма приемо-предавателни протоколи, както и данни за  ресурсна обезпеченост на доставчика  и за трудов потенциал.

Съдът,  след проверка на събраните писмени доказателства по делото и  заключението на вещото лице, приема  за незаконосъобразен  отказът в РА  за признаване на данъчен кредит по фактурираните  от  „Балкан транс строй 13“ ЕООД доставки на стоки.  Както се посочи, с  фактурите с №№ **********/20.12.2017г. и  **********/31.01.2018г. , са документирани доставки от „Балкан транс строй 13“ ЕООД   на   „Н.“ ЕООД  на стоки, съотв. керамични блокове – по първата фактура и   строителни материали и строителна техника – по втората фактура.  Предмет на сделките са родово определени  вещи и прехвърлянето на правото на собственост става с индивидуализирането им по съгласие на страните или с предаването им. Като съобрази горното, както и данните във  фактурите,  стоковите разписки и товарителниците, от една страна, с данните във фактурата, издадена от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Балкан транс строй 13“ ЕООД  за доставка на строителни материали, придружена с ППП, от друга страна, съдът приема  процесните доставки за   действително извършени.  Налице е идентичност на стоките предмет на фактурите, с което се установява произхода на същите /предходния доставчик/, вида и количеството им. Видно от ССчЕ, е че за  фактурираните доставки на стоки са издадени стокови разписки за получени стоково-материални ценности;  всички материали по фактурите са осчетоводени като получени, вложени в основната дейност на „Н.“ ЕООД /извършване на СМР и довършителни дейности/ и са изплатени задълженията към доставчиците. Следва отмяна на РА в частта на установените задължения за ДДС в размер на 741,60лв. по  фактура № **********/20.12.2017г.  и   на 448,30лв. – по фактура № **********/31.01.2018г.

Съдът счита за законосъобразен  отказът  за признаване на данъчен кредит по фактурираната доставка на услуга. Както се посочи, с фактура №  **********/20.12.2017г.  е  документирана услуга „фирмена рекламна кампания и рекламни материали“. От съдържанието на същата е видно, че липсва индивидуализация на услугата, т.е. предметът на доставката е неопределен.  Фактурата  не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС вр. с чл.71, т.1 от ЗДДС  и упражненото право на данъчен кредит от РЛ е в противоречие с материалния закон. Празнотата в съдържанието й не е преодоляно от РЛ  с годни доказателства, съпътстващи съставянето на фактурата. Липсват спесификации за  дейностите, свързани с  фирмена реклама; липсват приемо – предавателни протоколи,  от които да се установи изработването, видът и броят на рекламните материали. Представеният договор за предоставяне на печатарска техника,  както и гражданските договори  сключени с физически лица за дейностите по печатане и  разпространение на рекламни материали,  не биха могли да мотивират изводи за реалност на фактурираната доставка. Не е безспорно, че същите са подписани именно във връзка с  изпълнението на  фактурираната услуга. В тази част, отказът  за данъчен  кредит  в размер на 1166,67лв.  с  оспорения  РА  е законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли. 

 Относно  доставчика „Лютова и ко“ ЕООД ,  с РА е отказан данъчен кредит по 3 броя фактури   за данъчен период  м.03.2017г.  в размер на 3 500,01лв.  С  2 броя фактури се документират доставки на фирмени рекламни материали и УЕБ реклама  по договор от 01.09.2016г. и 1 брой фактура е за доставка на услуга – организиране на продуктова и фирмена презентация, семинар - комплексна услуга на 26.03.2017г. по договор от 15.03.2017г.  В ревизионното производство са представени касови бонове за извършени плащания в брой по всички фактури, както и договор за услуга от 01.09.2016г., сключен между „Н.“ ЕООД като възложител и „Лютова и ко“ ЕООД като изпълнител, с предмет организиране на фирмена реклама, рекламна стратегия, УЕБ реклама, поръчка, контрол на производството, както и доставка на рекламни материали и сувенири; организиране на жива реклама и продуктова презентация директно в хипермаркети, търговски комплекси и др.

Допълнително в съдебното производство, жалбоподателят е представил: договор за предоставяне на техника   под наем  от 20.01.2017г.  с ползвател „Лютова и ко“ ЕООД, сключен с  „Флор ентърпрайсис“ ЕООД  и предмет печатарска техника, ведно с  3 фактури - за плащане на наемната цена и за доставка на хартия;  3 броя граждански договори, сключени от „Лютова и ко“ ЕООД с физически лица за дейностите „печатар“,  „разпространител на  рекламни материали“,  „графичен и УЕБ дизайнер“.

За да откаже признаване на правото на данъчен кредит във връзка с горните 3 броя фактури, органът приема липса на реално извършени доставки по съображения, идентични  на тези за предходния доставчик. Прието е, че няма  доказателства за извършено плащане по цитираните фактури, както и за осчетоводяване, съхраняване и предаване на стоките; няма приемо-предавателни протоколи, както и данни за  ресурсна обезпеченост на доставчика  и за трудов потенциал.

Съдът счита за законосъобразен  отказът  за признаване на данъчен кредит по фактурираните от „Лютова и ко“ ЕООД доставки. Както се посочи, с фактури с  № № **********/30.03.2017г. и  **********/30.03.2017г.  са  документирани доставки на фирмени рекламни материали и УЕБ реклама  по договор от 01.09.2016г., а с фактура № **********/30.03.2017г. е документирана  услуга „организиране на продуктова и фирмена презентация, семинар - комплексна услуга на 26.03.2017г. по договор от 15.03.2017г.“.  Очевидно е, че доставките не са във връзка с основната дейност на РЛ. От съдържанието на фактурите  е видно, че липсва индивидуализация на доставките на  вещите  и услугата. Касае се за елемент на документираната сделка, наличието на който се изследва задължително във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит. В случая предметът на доставките  е неопределен, а и липсват доказателства за предаване на стоките и резултата от услугите.  РЛ не е представило договора от 15.03.2017г., както и доказателства за вида, количеството и единичната цена на рекламните материали, съотв. за проведена презентация и семинар.   Фактурите  не отговарят на правилата по  чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС вр. с чл.71, т.1 от ЗДДС  и незаконосъобразно РЛ е упражнило право на данъчен кредит.  Непълнотата на фактурите препятства  доказването на осъществяването на доставките с допълнително представените от ДЗЛ частни документи, тъй като изключва проверката за релевантност  на същите за процесните сделки.  С приложения договор за предоставяне на печатарска техника,  както и с гражданските договори  сключени с физически лица, не се доказва реалност на фактурираните доставки, доколкото неясният предмет на последните изключва възможността да се установи  пряка  връзка с подписаните договори. Следва, че РА в частта на отказа  за данъчен  кредит  в размер  общо  на  3 500,01лв.   е  законосъобразен и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. 

Относно  доставчика „Роса сервиз“ ЕООД, с РА е отказан данъчен кредит по  3 броя фактури за данъчни периоди м.10.2017г. и м.11.2017г. в общ размер на 3 235,88лв. Проверени са  фактури с №№ **********/26.10.2017г. – за доставка на стоки  /лепило за плочки, транс фуга и силикон/, **********/17.11.2017г. – за доставка на стоки /лепило за плочки, транс фуга и силикон/, както и **********/17.11.2017г. – за доставка на стоки / хартиено тиксо и препарат/.  В ревизионното производство са представени  само две от фактурите, а допълнително пред съда жалбоподателят е приложил: вносни бележки за извършени плащания по всички фактури; стокови разписки  и товарителници  по  3 – те фактури за доставка на стоки;  договор за наем на недвижим имот от 03.10.2017г. с наемател „Роса сервиз“ ЕООД  на магазин  в гр. София, който да се ползва за склад за строителни материали, ведно  с  Приемо-предавателен  протокол /ППП/ от 04.10.2017г.;  договор за предоставяне на автомобил  под наем  от 03.10.2017г.  с ползвател „Роса сервиз“ ЕООД  ведно с талон за собственост на МПС;  3 броя граждански договори, сключени от „Роса сервиз“ ЕООД  с физически лица за дейностите – отговорник склад и за транспорт,  както и опростени фактури, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Роса сервиз“ ЕООД  за доставка на материали  /лепило за плочки, транс фуга, силикон, хартиено тиксо и препарат /ведно с ППП с  опис на същите.

За да откаже признаване на правото на данъчен кредит във връзка с горните        3 броя фактури, органът приема липса на реално извършени доставки по съображения,  че няма доказателства за извършено плащане по цитираните фактури, както и за осчетоводяване, съхраняване и предаване на стоките; че няма приемо-предавателни протоколи, както и данни за  ресурсна обезпеченост на доставчика  и за трудов потенциал  /има  3 регистрирани лица на трудови договори като шофьор, домакин и сътрудник охрана/.

Съдът,  след проверка на събраните писмени доказателства по делото и  заключението на вещото лице, приема  за незаконосъобразен  отказът в РА  за признаване на данъчен кредит по фактурираните  от  „Роса сервиз“ ЕООД  доставки.  Както се посочи, с  фактурите са документирани доставки на стоки, които са надлежно индивидуализирани по вид, количество и единична цена, като РЛ е доказало и фактическото предаване на вещите. Съпоставката между данните във  фактурите,  стоковите разписки и товарителниците, от една страна, с данните във фактурите, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Роса сервиз“ ЕООД  за доставка на стоки, придружени с ППП, от друга страна, обосновава изводи за това, че процесните доставки са   действително извършени. В случая  е  установен  произхода на стоките по процесните фактури, т.е. предходния доставчик. Налице са и данни, доказващи ресурсната обезпеченост на същия, както с помещение, така и с персонал.  Обратните доводи в РА са необосновани и неправилни.  Видно е от ССчЕ, че за фактурираните доставки на стоки са издадени стокови разписки за получени стоково-материални ценности;  всички материали по фактурите са осчетоводени като получени, вложени в основната дейност на „Н.“ ЕООД  /извършване на СМР и довършителни дейности/ и са изплатени задълженията към доставчиците. Следва отмяна на РА в частта на установените задължения за ДДС в общ размер на 3 235,88лв.

Относно  доставчика „Спрайдер“ ЕООД, с РА е отказан данъчен кредит  по     6 броя фактури за данъчни  периоди  м.05.2019г., м.06.2019г. и м.11.2019г. в общ размер на  7 912,82лв.  С фактура № **********/11.05.2019г. е документирана доставка на услуга – проучване на пазара, изготвяне на стратегия и подсигуряване на клиенти на територията на Южна България; с фактура № **********/13.05.2019г. е документирана доставка на услуга – проучване на пазара, изготвяне на стратегия и подсигуряване на клиенти на територията на Северна България; с фактура № **********/14.05.2019г. е документирана доставка на услуга – проучване на пазара, изготвяне на стратегия и подсигуряване на клиенти на територията на Централна България; с фактура № **********/15.05.2019г. е документирана доставка на услуга – изготвяне на рекламна стратегия, поръчка и доставка на рекламни материали; с фактура № **********/02.06.2019г. е документирана доставка на стоки – машина за рязане на фаянс и гранитогрес, диамантена боркорона за бетон, пътни ивици и др.;  с фактура № **********/19.09.2019г. е документирана доставка на стоки – фугираща смес.

Пред ревизиращите органи са представени фактурите;  договор за услуга № 4-01/04.04.2019г. за възлагане на „Спрайдер“ ЕООД  на организирането на комплексна услуга по пазарно проучване в сферата на търговията със строителни материали, включваща провеждане на запитване след представителна извадка от населението на България за откриване на нови обекти, складови бази и електронни такива, представяне на резултатите по региони, изготвяне на рекламна стратегия, поръчка и доставка на рекламни материали; 2 броя стокови разписки от 02.06.2019г., както и 3 броя товарителници за обществен автомобилен превоз в страната.

Допълнително в съдебното производство, жалбоподателят е представил: стокови разписки  и товарителници  по  2 – те  фактури за доставка на стоки;  вносни бележки за плащане на  всички 6 фактури  по банков път; 2 фактури за закупуване на строителни материали, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД  към „Спрайдер“ ЕООД, придружени с ППП; договор за предоставяне на МПС под наем от 23.10.2017г. с ползвател „Агро ГБР“ЕООД ; 4 броя граждански договори, сключени от „Спрайдер“ ЕООД  с физически лица за дейностите по проучване на пазара на територията на Южна България, по изготвяне на стратегия и подсигуряване на клиенти   на територията на Южна България и за транспорт на материали.

За да откаже признаване на правото на данъчен кредит във връзка с горните         6 броя фактури, органът приема липса на реално извършени доставки поради това, че  РЛ не  представя доказателства за извършено плащане по цитираните фактури и доказателства за тяхното счетоводно отразяване; за последваща реализация на закупените строителни материали и оборудване; за ресурсна обезпеченост на доставчика за осъществяване на фактурираните доставки – за наличие на транспортни средства, складови помещения, трудов потенциал /няма регистрирани лица на граждански или трудови договори /; за  предходни доставчици/подизпълнители  на доставчика и други   документи    за    предходни   доставки;  за    реализирани пазарни проучвания и рекламни стратегии. Сочи се и липса на информация за това как са извършвани поръчките – от кое лице от страна на „Н.“ ЕООД и на доставчика, по какъв начин  и в какви срокове следва да се осъществят.

Съдът,  след проверка на събраните писмени доказателства по делото и  заключението на вещото лице, приема  за незаконосъобразен  отказът в РА  за признаване на данъчен кредит по фактурираните  от  „Спрайдер“ ЕООД  доставки на стоки.  Както се посочи, с  фактурите с №№ **********/02.06.2019г. **********/19.09.2019г. са документирани сделки с машина за рязане на фаянс и гранитогрес, диамантена боркорона за бетон, пътни ивици и др., съотв. с  фугираща смес. Оборудването и вещите по доставките са надлежно индивидуализирани  и предадени на „Н.“ ЕООД, което е видно от съдържанието на фактурите, издадените стокови разписки и товарителниците за превоз.  ДЗЛ е представило и доказателства за произхода на стоките,  а именно фактурите, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Спрайдер“ ЕООД  за доставки на строителни материали, придружени с ППП. Констатира се  идентичност на стоките предмет на фактурите, с което се установява предходния доставчик, вида и количеството им. Видно от ССчЕ, за фактурираните доставки на стоки са издадени стокови разписки за получени стоково-материални ценности;  всички материали по фактурите са осчетоводени като получени, вложени в основната дейност на „Н.“ ЕООД /извършване на СМР и довършителни дейности/ и са изплатени задълженията към доставчиците. Следват изводи за доказаност  на  реално извършени доставки, поради което  РА в частта на установените задължения за ДДС в размер на 2262,83лв. по фактура № **********/02.06.2019г.    и на 650,00лв. по фактура №  **********/19.09.2019г.  е  незаконосъобразен и подлежи на отмяна.

Съдът счита за законосъобразен  отказът  на органите по приходите за признаване  на  данъчен  кредит  по  фактурираните доставки на услуги  с  фактури с №№ **********/11.05.2019г., **********/13.05.2019г. , **********/14.05.2019г. и **********/15.05.2019г. Предметът на документираните дейности  не е конкретизиран и не е доказано изпълнение на същите.  Фактурите  не отговарят  на изискванията на   чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС вр. с чл.71, т.1 от ЗДДС, а и липсващото съдържание  не е преодоляно от РЛ  с годни доказателства.   Не са представени спесификации за  дейностите, свързани с пазарно проучване, пазарна и рекламна стратегия; липсват изготвени отчетни доклади, анализи, констативни и приемо – предавателни протоколи и други документи, от които да се установи  привличането на клиенти, изработването, видът и броят на рекламните материали. С оглед горното, приложените гражданските договори  сключени с физически лица за описаните дейности, сами по себе си не биха могли да мотивират изводи за реалност на фактурираните  доставки. Не е безспорно, че същите са подписани именно във връзка с  изпълнението на  процесните услуги. Изводите са, че ДЗЛ е упражнило право на данъчен кредит  в противоречие с материалния закон и отказът за приспадане на същия е законосъобразен. Оспореният РА в частта за установените задължения за ДДС в размер на 1333,33лв. по фактура № **********/11.05.2019г.,  в размер на  1333,33лв.  по фактура № **********/11.05.2019г.,  в размер на  1333,33лв.  по фактура № **********/11.05.2019г. и  в размер на 1000,00лв. по фактура №**********/15.05.2019г. съответства на доказателствата и закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Относно  доставчика „Хеленик транс“ ЕООД,  с РА е отказан данъчен кредит по  2 броя фактури  за данъчен  период   м.04.2018г.   в общ размер на  1 385,72лв. С фактура  № **********/12.04.2018г. е документирана доставка на стоки /нивелир, ръчна количка и др/. С фактура № **********/13.04.2018г. е документирана доставка на стоки  /Rofix 950 40kg/. В ревизионното производство са представени  фактурите,  2 броя стокови разписки за получаване на материални ценности и 3 броя товарителници за обществен превоз в страната. Допълнително пред съда жалбоподателят е приложил: вносни бележки за извършени плащания по всички фактури по банков път;   договор за предоставяне на автомобил  под наем  от 23.10.2017г.  с ползвател „Агро ГБР“ ЕООД  ведно с талон за собственост на МПС; опростени фактури, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Хеленик транс“ ЕООД  за доставка на материали  / нивелир, ръчна количка,  Rofix 950  и др./ ведно с ППП с  опис на същите; граждански договор, сключени от „Хеленик транс“ ЕООД  с физическо лице за дейността по транспортиране на материали.

За да откаже признаване на правото на данъчен кредит във връзка с горните        2 броя фактури, органът приема липса на реално осъществени доставки по съображения, че ДЗЛ не е представило  доказателства за извършено плащане по цитираните фактури, както и за осчетоводяването им; че няма приемо-предавателни протоколи и данни за съхраняване, предаване и реализация на стоките, както и за произхода на стоките, съотв. за  ресурсна обезпеченост на доставчика и за трудов потенциал  на същия. 

Съдът,  въз основа на анализ на събраните писмени доказателства по делото и  заключението на вещото лице, приема  за незаконосъобразен  отказът в РА  за признаване на данъчен кредит по фактурираните  от  „Хеленик транс“ ЕООД  доставки.  Както се посочи, с  фактурите са документирани доставки на стоки, които са надлежно индивидуализирани по вид, количество и единична цена, като РЛ е доказало и фактическото предаване на вещите. Съпоставката между данните във  фактурите,  стоковите разписки и товарителниците, от една страна, с данните във фактурите, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Хеленик транс“ ЕООД  за доставка на стоки, придружени с ППП, от друга страна, обосновава изводи за това, че процесните доставки  са   действително извършени.  В случая  е  установен  произходът на стоките по процесните фактури, т.е. предходния доставчик. Налице са и данни, доказващи ресурсната обезпеченост на същия с МПС и персонал за транспортни дейности.  Обратните доводи в РА са необосновани и неправилни.  Видно е от ССчЕ, че за фактурираните доставки на стоки са издадени стокови разписки за получени стоково-материални ценности;  всички материали по фактурите са осчетоводени като получени, вложени са в основната дейност на „Н.“ ЕООД  /извършване на СМР и довършителни дейности/ и са изплатени задълженията към доставчиците. Следва отмяна на РА в частта на установените задължения за ДДС в общ размер на 1 385,72лв.

Относно  доставчика „Стрийтмания“ ЕООД, с РА е отказан данъчен кредит по 17 броя фактури за данъчни периоди  м.04.2019г., от м.07.2019г.  до  м.01.2020г. и м.04.2020г.  в  общ размер на 38 644,45лв. / и правилен размер  49 869,33лв.,  определен върху данъчната основа от 248 446,60лв.  и  приет в РА при формиране на общия размер на непризнатия данъчен кредит от 76 301,91лв., както е посочено в решението на директора на ОДОП  и в заключението на вещото лице/.  С фактури с № № 04876/22.07.2019г., 04877/23.07.2019г., 04881/21.08.2019г., 04882/21.08.2019г., **********/17.09.2019г., 04886/19.09.2019г., 04887/19.09.2019г. и  04889/19.09.2019г. са документирани доставки на стоки – строителни материали / винтове, гласфазерна лента, пяна пистолетна,мрежа стъклофибърна, детайли и плочи от гранит, лепило/ и  канцеларски материали /бележници, химикалки, брошури, календари/, като ДЗЛ е приложило  вносни бележки, съотв. касови бонове за извършено плащане по всяка от фактурите.  С фактури с №№  04873/30.04.2019г., **********/26.09.2019г., **********/27.09.2019г., **********/28.10.2019г., **********/26.11.2019г., **********/13.12.2019г. и  **********/22.01.2020г. са документирани доставки на услуги – изпълнение СМР съгласно договор за строителство № 001/25.03.2019г. и протоколи за извършена работа  и  договор за строителство от 20.08.2019г. и Протоколи, обр.19 с данни за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, като ДЗЛ е приложило  вносни бележки за извършено плащане по банков път по всяка от фактурите.   С фактура № **********/27.02.2020г. е документирано плащане по договор за услуга № 4-02 от 01.02.2020г. /комплексна услуга по пазарно проучване/, а с фактура № **********/27.02.2020г.  е документирана доставка на рекламни материали /календари, химикалки, стикери и др./, като ДЗЛ е приложило  вносни бележки за извършено плащане по банков път по  фактурите.

В ревизионното производство, РЛ е представило фактурите, вносните бележки и касовите бонове, както и   договор за услуга  № 001 от 25.03.2019г.  с възложител  „Н.“ ЕООД  и изпълнител „Стрийтмания“ ЕООД на стойност  20 000,00лв. с ДДС с предмет - доставка и закупуване на речен пясък и трошен камък, направа на изкоп, товарене и извозване на земни маси ведно с протокол, обр.19 за изпълнение на СМР; договор за доставка и строителство от 20.08.2019г., сключен между „Н.“ ЕООД  като възложител и „Стрийтмания“ ЕООД като изпълнител  с предмет извършване от изпълнителя със собствени сили, средства и материали, на СМР на обект „Гаритидж парк“ – София, офис сгради 2 и 3, ведно с Приложение № 1 – Количествено –стойностна сметка към договора с данни за вида, количеството, ед.мярка и цената на СМР,  Протоколи, обр.19 за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР и споразумение от 22.11.2019г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; договор за услуга  № 4-02 от 01.02.2020г., сключен между „Н.“ ЕООД  като възложител и „Стрийтмания“ ЕООД като изпълнител,  с предмет „комплексна услуга по пазарно проучване в сферата на търговията със строителни материали“, като изискванията на възложителя са да се проведе запитване сред представителна извадка от населението на България, разделена на три региона, с цел откриване на обекти, складови и електронни бази, изготвяне на рекламна стратегия, поръчка и доставка на рекламни материали.

Допълнително в съдебното производство жалбоподателят е представил: стокови разписки и товарителници по всяка от фактурираните доставки на строителни и канцеларски материали; договор за предоставяне на печатарска техника  под наем от 06.02.2020г., сключен  между „Флор ентърпрайсис“ ЕООД и „Стрийтмания“ ЕООД като ползвател, ведно с фактури за доставена хартия и платен наем;  2 договора за предоставяне на автомобил  под наем   с ползвател „Стрийтмания“ ЕООД  ведно с талони за собственост на МПС;  10 броя граждански договори, сключени от с физически лица за дейностите – графичен дизайнер, разпространител на реклами, печатар на рекламни материали,  шофьор на МПС, за строително-монтажни дейности    /6 договора/,  както и опростени фактури, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Стрийтмания“ ЕООД  за доставка на строителни материали  ведно с ППП с  опис на същите.

За да откаже право на данъчен кредит, органът приема липса на реално извършени доставки. Формирани са изводи за това, че  РЛ не е представило доказателства за извършено плащане по цитираните фактури и доказателства за тяхното счетоводно отразяване; за последваща реализация на закупените строителни материали; за ресурсна обезпеченост  на доставчика за осъществяване на фактурираните доставки – за наличие на транспортни средства, складови помещения, трудов потенциал /няма регистрирани лица на граждански или трудови договори /; за  предходни доставчици/подизпълнители  на доставчика и други   документи    за    предходни   доставки;   за    реализирани пазарни проучвания и изготвени рекламни материали. Сочи се и отсъствие  на информация за това как са извършвани поръчките – от кое лице от страна  на  „Н.“ ЕООД  и на доставчика, по какъв начин  и в какви срокове следва да се осъществят.

Съдът,  след проверка на събраните писмени доказателства по делото и  заключението на вещото лице, приема  за незаконосъобразен  отказът в РА  за признаване на данъчен кредит по  издадените от  „Стрийтмания“ ЕООД  фактури с № № 04876/22.07.2019г., 04877/23.07.2019г., 04881/21.08.2019г., 04882/21.08.2019г., **********/17.09.2019г., 04886/19.09.2019г., 04887/19.09.2019г. и  04889/19.09.2019г., документиращи  доставки на стоки – строителни  и канцеларски материали. Предмет на сделките са родово определени  вещи и прехвърлянето на правото на собственост става с индивидуализирането им по съгласие на страните или с предаването им, което в случая е осъществено.  Фактурите  отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС вр. с чл.71, т.1 от ЗДДС  и съставляват писмено доказателствено средство - частен свидетелстващ документ, наличието на който е  условие за упражняване правото на данъчен кредит. Същите  съдържат данни за количеството и вида на стоката, както и датата на възникване на данъчното събитие.  От друга страна, ДЗЛ е представило и документи,  с които се установява предаването на стоките. При сравнителен анализ на съдържанието на процесните фактури ведно със съпътстващите ги  стокови разписки и товарителници, от една страна, с данните във фактурите, издадени от „Агро ГБР“ ЕООД   към  „Стрийтмания“ ЕООД   за доставка на строителни материали, придружени с ППП и описи, от друга страна, съдът  установява идентичност на фактурираните стоки, с което се установява произхода на същите /предходния доставчик/, вида и количеството им.  В този смисъл са и констатациите в ССчЕ. Вещото лице сочи,  че за  фактурираните доставки на стоки са издадени стокови разписки за получени стоково-материални ценности;  всички материали по фактурите са осчетоводени като получени, вложени в основната дейност на „Н.“ ЕООД  /извършване на СМР и довършителни дейности/ и са изплатени задълженията към доставчиците.  С горното се опровергава правилността на изводите на ревизиращите органи, като обратно на приетото от същите съдът счита  процесните доставки за действително извършени.  РА в частта на установените задължения за ДДС по посочените фактури  е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, както следва: в размер на  410,00 по фактура №  04876/22.07.2019г.; в размер на 1600,00лв. по фактура № 04877/23.07.2019г., в размер на 568,00лв.  по фактура № 04881/21.08.2019г., в размер на 1280,00лв. по фактура № 04882/21.08.2019г., в размер на 2615,82лв.  по фактура № **********/17.09.2019г., в размер на 1608,33лв. по фактура № 04886/19.09.2019г., в размер на 1655,42лв. по фактура № 04887/19.09.2019г.  и в размер на 779,17лв. по фактура № 04889/19.09.2019г.

Съдът счита за незаконосъобразен РА и в частта, с която са установени задължения за ДДС по фактури с №№ 04873/30.04.2019г., **********/26.09.2019г., **********/27.09.2019г., **********/28.10.2019г., **********/26.11.2019г., **********/13.12.2019г. и  **********/22.01.2020г. Както се посочи, с горните са  документирани доставки на услуги – с първата фактура  на  СМР съгласно договор за строителство от  25.03.2019г. , а с останалите  - на СМР по  договор за строителство от 20.08.2019г., които  договори ДЗЛ е представило при ревизията.  Изложеното  в предходния абзац от решението във връзка със съдържанието и доказателствената  стойност на фактурите  е  изцяло относимо и за  описаните по-горе  фактури.  Видът и количествените показатели на конкретните СМР са посочени в документите,  съпътстващи  сключените договори с изпълнител „Стрийтмания“ ЕООД  за  изкопаване  на речен пясък и трошен камък   и  за строителство на обект „Гаритидж парк“ – София.   Същите са отразени в издадените фактури, а именно:  протокол,  обр.19  за изпълнение на СМР от 30.04.2019г.  във връзка с  договора от 25.03.2019г., в който има данни за вида, количеството и стойността на извършените дейности;  Протоколи, обр.19  за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР във връзка с договора от 20.08.2019г.,  в които също има данни за вида, количеството и стойността на извършените дейности в съответствие с договорените  етапи на строителството.   Касае се за нормативно установени образци на книжа, удостоверяващи осъществени СМР, които доказват  фактурираните  доставки на услуги, вкл.   реалното приемане на извършените СМР.  Горните  изводи  се подкрепят и от  информацията в Протокола, Приложение № 1 - Количествено – стойностна сметка към договора от 20.08.2019г с данни за вида, количеството, ед.мярка и цената на  СМР. Допълнително са представени доказателства и за обезпеченост на доставчика „Стрийтмания“ ЕООД  с  МПС и с персонал от лица, осъществяващи по граждански договори  строително-монтажни и транспортни дейности.  Визираните документи,  преценени в съвкупност  с  реквизитите от съдържанието на фактурите,  установяват действително извършени доставки на СМР, от което следва, че  за ДЗЛ е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, а  отказът на органите по приходите е незаконосъобразен.  РА в частта на установените задължения за ДДС по посочените фактури  подлежи на отмяна, както следва:  в размер на 3049,00лв. по фактура № 04873/30.04.2019г.,  в размер на 1250,00лв. по фактура № **********/26.09.2019г., в размер на 3158,75лв. по фактура № **********/27.09.2019г., в размер на 2923,33лв. по фактура № **********/28.10.2019г., в размер на 6765,51лв.  по фактура № **********/26.11.2019г., в размер на 3912,00лв. по фактура № **********/13.12.2019г. и   в размер на 12 114,00лв. по фактура № **********/22.01.2020г.

Съдът счита за законосъобразен  отказът  за признаване на данъчен кредит по доставките на стоки и услуги, документирани с фактури  с №№ **********/27.02.2020г.  и  **********/27.02.2020г., Както се посочи,  първата фактура е издадена във връзка с договор от 01.02.2020г.  за  комплексна услуга по пазарно проучване, а втората - е издадена за доставка на рекламни материали.  Съдържанието на същите не отговаря на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС вр. с чл.71, т.1 от ЗДДС, тъй като видът, количеството и предмета на доставките е неопределен.  Видно е, че липсва индивидуализация на услугата, съответстваща на подписания договор, който предвижда да се проведе запитване сред представителна извадка от населението на България, разделена на три региона, с цел откриване на обекти, складови и електронни бази,  да се изготви  рекламна стратегия, да се изработят  рекламни материали. Празнотата в съдържанието на фактурите  не е преодоляно от РЛ  с годни доказателства, съпътстващи съставянето им. Липсват спесификации за  дейностите, свързани с  пазарното проучване;  липсват  отчетни доклади и анализи, от които да се установи  проведено запитване сред населението и изготвена рекламна стратегия; няма  констативни и приемо – предавателни протоколи, доказващи резултатите  от прочуването, а  именно  необходимостта от откриване на обекти, складови и електронни бази; не е установено какъв вид и количество са изработените рекламни материали. С оглед горното, приложените договори за наем на печатарска техника и гражданските договори  сключени с физически лица за дейностите графичен дизайнер, разпространител на реклами и печатар на рекламни материали,  сами по себе си не биха могли да мотивират изводи за реалност на фактурираните  доставки.  Не е безспорно, че същите са подписани именно във връзка с  изпълнението на  процесните  сделки.  Изводите са, че ДЗЛ е упражнило право на данъчен кредит  в противоречие с материалния закон и отказът за приспадане на същия е законосъобразен. Оспореният РА в частта за установените задължения за ДДС в размер на 3000,00лв.  по фактура № **********/27.02.2020г. и в размер на 3000,00лв.  по  фактура № **********/27.02.2020г. /20.12.2017г.  е законосъобразен и жалбата следва да се отхвърли. 

Обобщени горните фактически констатации и правни изводи по отношение на отделните доставчици и процесните  фактури, обосновават следния правен резултат  във връзка с оспорения РА, респ. с предявената  от „Н.“ ЕООД  жалба, а именно: 

РА е незаконосъобразен и следва да се отмени в частта, с която на ДЗЛ са определени  задължения  по ЗДДС в общ размер от  55 515,88лв. /представляващ сбор от ДДС по описаните доставки в таблица №2 към заключението на в.л./,  във връзка с отказано право на данъчен кредит по облагаеми  доставки, документирани с издадени  27 броя фактури, както следва: с  3 броя фактури, издадени от  „Атинаис“ ЕООД;  с 2 броя фактури, издадени от „Балкан транс строй 13“ ЕООД; с 3 броя фактури, издадени от „Роса сервиз“ ЕООД; с 2 броя фактури, издадени от „Спрайдер“ ЕООД; с 2 броя фактури, издадени от  „Хеленик транс“ ЕООД  и с 15 броя фактури, издадени от „Стрийтмания“ ЕООД.  Съдът  констатира   възникнало  и   надлежно упражнено  право на приспадане на данъчен  кредит от търговското дружество в посочения  размер по действително извършени  доставки на стоки и услуги.  Мотивите за горното са изложени по-горе в настоящото решение.  Дължимо е решение за отмяна на РА в частта за установения резултат по ЗДДС в размер на 55 515,88лв. и съответните лихви за забава. 

Във връзка с доводите на ответника е необходимо  да се  посочи, че констатациите за липса на регистрация по ЗДДС  и  за стойността на активите/пасивите според ГФО и ОПР на „Агро ГБР“ ЕООД – предходен доставчик по част от процесните фактури, освен, че се правят едва в писмените бележки на пълномощника на ответника, но същите са и недоказани, което изключва задължението на съда  и възможността  да  бъдат  преценени  по съществото на предявения спор по делото.  Извън горното,  не може да се изисква от участниците в сферата на търговията да разследват предварително всеки свой потенциален търговски партньор и да извършват преценка с оглед на данъчната  политика, финансовото  състояние, материалната му и кадрова обезпеченост, дали е коректен данъкоплатец и дали е в състояние да изпълни поетите облигационни ангажименти.

Оспореният  РА е  законосъобразен  в  останалата  част, с която на ДЗЛ са  определени  задължения  по ЗДДС за разликата  над  55 515,88лв.  до   76 301,91лв., ведно с съответните лихви за забава, като  в тази част предявената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Съдът констатира липса на реално извършени облагаеми доставки, респ. на предпоставки за правото на  данъчен кредит по доставки, документирани с издадени  12 броя фактури, както следва:  с 2 броя фактури, издадени от  „Атинаис“ ЕООД;  с 1 брой фактура, издадена от „Балкан транс строй 13“ ЕООД; с 3 броя фактури, издадени от „Лютова и ко“ ЕООД, с 4 броя фактури, издадени от „Спрайдер“ ЕООД и с 2 броя фактури, издадени от „Стрийтмания“ ЕООД. Формираните изводи  в РА в тази му част са в съответствие със събраните доказателства спрямо които правилно е приложен материалния закон.

Предвид изхода по делото, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на страните се следват деловодни разноски, а именно: на жалбоподателя се следват деловодни  разноски съразмерно на уважената част на жалбата в размер на 3151,64лв., а на ответника - юрисконсултско възнаграждение в размер на 767,96лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на отхвърлената  част на жалбата.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  Ревизионен акт № Р-22001020003586-091-001  от 25.02.2021г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, потвърден с Решение № 917/18.06.2021год., издадено от и.д. директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП,  в частта на установените задължения по Закона за данък върху добавената стойност на „Н.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,   в размер  на  55 515,88лв. и съответните лихви за забава.

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Н.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, против  Ревизионен акт № Р-22001020003586-091-001  от 25.02.2021г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – София, потвърден с Решение № 917/18.06.2021год., издадено от и.д. директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП, в останалата част.

ОСЪЖДА  Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП  да заплати  на  „Н.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 3151,64лева.

ОСЪЖДА  „Н.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП , юрисконсултско възнаграждение в размер на 767,96лева.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

  СЪДИЯ: