Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав
в открито заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при участието на
секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз
гражданско дело № 12 054/2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба на О.Б. се твърди, че на 25.10.2006 г. между ищеца и ДФ
„Земеделие“ бил сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
№ 2322/24.10.2006 г. при условията на специалната предпресъединителна
програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ /САПАРД/. Съгласно
договора, безвъзмездната финансова помощ била за проект „Изграждане на
канализация за битово-фекални отпадни води и дъждовни
отпадни води в с. Аканджиево“. Стойността на помощта възлизала на 100% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, разпределени, както
следва: 75% от ЕС и 25% от държавния бюджет на РБ, а нейното аритметично
изражение било 1 644 968 лв. без ДДС. Твърди се, че на 11.06.2004 г.
било издадено разрешение за строеж по повод проекта, а на 03.12.2007 г. бил
подписан протокол образец 2а, за откриване на строителна площадка и определяне
на строителна линия и ниво за строежи. Твърди се, че на 01.04.2008 г. между
страните бил подписан договор, с който били уредени взаимоотношенията между тях
във връзка с определяне на лимит за временни безлихвени заеми от централния
бюджет на общината за финансиране разходите при изпълнение на проекта. На
12.05.2008 г. бил подписан анекс към договора от 24.10.2006 г., съгласно който
одобрената помощ, въз основа на представените документи и на база резултати от
провеждане на тръжни процедури е в размер на 1 640 448 лв. без ДДС.
На 19.05.2008 г. бил издаден акт – образец 15, установяващ годността за
приемане на строежа. На 28.05.2008 г. бил издаден акт-образец 16, а на
29.05.2008 г. било издадено разрешение за ползване. Впоследствие били подписани
акт – образец 19 и сметка – образец 22, а на следващата година били съставени
още по един акт-образец 19 и сметка-образец 22. На 12.06.2008 г. О.Б. подала до
ДФ „Земеделие“ заявка за плащане като на 11.03.2009 г. й бил изпратен отказ за
изплащане на финансовата помощ като със същия отказ сключеният договор се
обявявал за прекратен. На 24.03.2011 г. със заповед на министъра на земеделието
отказът бил отменен, а преписката била върната за произнасяне по заявката за
плащане на ДФ „Земеделие“. На 12.06.2012 г. било проведено заседание на УС на
фонда, на което било взето решение да се изплати сумата от 1 122 890,
53 лв. без ДДС като сумата била наредена на 21.06.2012 г. По повод изпратено
възражение на кмета на О.Б., на 22.08.2013 г. ИД на ДФ „Земеделие“ изпратил
уведомително писмо, съгласно което фондът признал, че дължи на общината сума в
размер на 1 604 848 лв. само за СМР като действителния размер на
задължението е 1 640 448 лв. без ДДС като в него са включени и
35 600 лв. без ДДС за строителен контрол.
При тези фактически твърдения ищецът е обосновал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 621 068, 96 лв. с ДДС на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,
представляваща дължима, но неизплатена финансова помощ, сумата от 2 374,
23 лв. – мораторна лихва върху частично предявената
първоначална главница пред ОС – Пазарджик за периода 26.01.2015 г. – 31.12.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2018 г. Претендират
се и разноски.
Ответникът ДФ “Земеделие“, редовно уведомен, оспорва ищцовите
претенции в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в които са
развити съображения, досежно неоснователността на
заявените искове. Заявява възражение за изтекла погасителна давност.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
И..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Ламбев.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно приетият доклад по
делото, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен договор № 2322/24.10.2006
г. От съдържанието на същия се установява, че ДФ „Земеделие“ и О.Б., като ползвател,
са се съгласили фондът да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ
за изпълнение на проект: „Изграждане на канализация за битово-фекални
отпадни води и дъждовни отпадни води в с. Аканджиево“. Съгласно чл. 2/1 от
договора първоначално одобрената помощ е в размер на 1 644 968 лв.
без ДДС, представляващи 100% от целия размер на одобрената инвестиция,
съобразно таблицата за одобрени инвестиционни разходи, представляваща
приложение 1 към договора, а именно 1 604 848 лв. за изграждане на
канализация на БФОВ и ДОВ с. Аканджиево, за НСН – 40 120 лв. Срокът за осъществяване
на инвестицията е не по-късно от 30.05.2008 г. като срока по договора започва
да тече от деня на неговото сключване, съгласно чл. 3.1 и 3.2.
Видно от представения по делото
анекс от 16.04.2008 г., сключен на 12.05.2008 г. страните са изменили общата
стойност на одобрената помощ въз основа на представените документи и на база
резултати от провеждане на тръжни процедури да е в размер на
1 640 448 лв. без ДДС, представляващи 100% от целия размер на
одобрената инвестиция, съобразно приложение 4 към анекса, както следва
1 604 848 лв. – за изграждане на канализация за БФОВ и ДОВ с.
Аканджиево и сумата 35 600 лв. – строителен надзор.
Представено е разрешение за строеж №
16/11.06.2004 г. на О.Б., от което се установява, че касае строеж –
„канализация с. Аканджиево за БФОВ и ДОВ“.
Представен е договор от 24.09.2007
г., сключен между О.Б., като възложител и „Р.К.“ АД, като изпълнител, като
съгласно същият възложителя е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни
поръчката:обект “Изграждане на канализация за БФОВ и ДОВ, с. Аканджиево, О.Б.“
с цена по договора без ДДС в размер на 2 454 139, 93 лв.
Представен е протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежи от
03.12.2007 г. с възложител – О.Б. и строител – „Р.К.“ АД.
Представено по делото е уведомително
писмо № СА-1552/10.12.2007 г. на ДФ „Земеделие“, от което се установява, че
фондът не възразява срещу сключените от О.Б. и дружествата – изпълнители,
договори за обществена поръчка, съгласно договор 2322/2006 г.
Представен е констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 19.05.2008 г., от който се
установява, че е приет строежа „Канализация за БФОВ и ДОВ, с. Аканджиево“, О.Б.,
който е изпълнен, съгласно одобрените инвестиционни проекти.
Представен е протокол за
установяване на годността за ползване на строежа от 23.05.2008 г. на ДПК, с
който е приет строежа „Канализация за БФОВ и ДОВ, с. Аканджиево“, О.Б., който
може да бъде ползван по предназначението си.
По делото е представено и разрешение
за ползване № ДК-07-29/29.05.2008 г. на МРРБ, ДНСК, с което е разрешено
ползването на строеж „Канализация за БФОВ и ДОВ, с. Аканджиево“, О.Б..
Представен по делото е и протокол за
установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР към
29.05.2008 г., съгласно който същите като стойност възлизат на
1 604 844, 22 лв.
По делото е представен отказ за
изплащане на финансова помощ с изх. № 01-0800/110 от 11.03.2009 г. на ДФ
„Земеделие“ респ. в същото е отправено изявление на основание чл. 87 от ЗЗД, че
счита договора за прекратен от датата на получаване на отказа.
Със заповед № РД-09-176/24.03.2011
г. на министъра на земеделието и храните отказът на ДФ „Земеделие“ от
11.03.2009 г. е отменен.
По делото е представен протокол № 36
от заседание на УС на ДФ „Земеделие“ от 12.06.2012 г., на което е взето решение
да се изплати на О.Б. по проекти по програма САПАРД сумата от
1 122 890, 53 лв. без ДДС.
По делото е представено писмо от ДФ
„Земеделие“ изх. № 01-800/2325 от 16.07.2012 г., съгласно което допустимите за
финансиране разходи са в размер на 1 122 890, 53 лв. без ДДС като при
изчисляване на финансовата помощ разходи на стойност 517 557, 47 лв. са
определени като недопустими за финансиране на основание резултатите от
проверките на заложените към договора за изпълнение на проекта количества и
параметри, редуцирани с коефициент на база съотношение между максимална и
одобрена стойност. Счетените за недопустими разходи са посочени в табличен вид
в писмото.
Представена е и последваща
кореспонденция между страните по спора с оглед горепосоченото писмо на
ДФ“Земеделие“.
Представена по делото е заповед
3086/04.07.2011 г. на ДФ „Земеделие“ за проверка на място на 06.07.2011 г.,
ведно с контролен лист от извършената проверка респ. резултатите от същата.
По делото е представено платежно
нареждане от 19.11.2012 г., от което се установява, че на сочената дата ДФ
„Земеделие“ е превело на ДФ „Земеделие“ – програма Сапард сумата от
1 604 848 лв. на основание „ДДС проект – Белово“.
По делото е изслушана СТЕ, изготвена от вещото
лице инж. Е.М., която в заключението си обективира
извод, че СМР по изграждане на канализация за битовофекални
отпадни води и дъждовни отпадни води в с. Аканджиево са изпълнени, съобразно
одобрения проект като строителството и приемането в експлоатация са
документирани в издадените строителни книжа. Посочено в експертизата е, че СМР
по изграждане на главен колектор І и прилежащите му второстепенни канали като
първи етап от строителството са завършени на 09.05.2007 г., а СМР на главни
колектори ІІ,ІІІ, ІV и прилежащите им второстепенни канали като втори етап на
строителството са завършени на 19.05.2008 г.
По делото е изслушана и ССчЕ, изготвена от вещото лице П.Д., която в заключението
си обективира извод, че е платена сума в размер на
1 089 070, 53 лв. без ДДС за изпълнени СМР и сума в размер на
33 820 лв. без ДДС за строителен надзор като общата незаплатена сума,
съобразно приложение 4 към анекс от 12.05.2008 г. е в общ размер на
517 557, 47 лв. без ДДС респ. 621 068, 96 лв. с ДДС.
При тези ангажирани от страните
доказателства съдът прави следните правни
изводи:
Страните в производството не спорят, че са били обвързани с договор за
безвъзмездна финансова помощ по Специалната предприсъединителна
програма на ЕС – САПАРД. Предмет на договора е предоставяне от ответника на
ищеца на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект „Изграждане на канализация за
БФОВ и ДОВ в с. Аканджиево“.
Не е формиран спор и относно обстоятелството, че процесната
сума от 621 068, 96 лв. с ДДС не е платена от ответника.
Страните са формирали спор относно нейната дължимост.
В исковата си молба, ищецът твърди, че същата е дължима с оглед сключения
договор респ. последващия анекс към него. Дължимост на сумата се обосновава и с факта на реално
извършени СМР по повод изпълнение на процесния проект
на стойност, идентична като аритметично изражение на исковата такава и попадане
на същата в рамките на постигнатите уговорки между страните в сключения от тях
договор. При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил
възражение, че сумата не се следва доколкото съставлява непризнати разходи
респ. навел е и правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност.
При съвкупна преценка на ангажираните от страните доказателства, настоящият
съдебен състав намира и двете възражения на ответника за основателни.
За да достигне до този извод, настоящия съдебен състав намира, че съобразно
т.2.3 от сключения договор страните са се съгласили, че окончателния размер на
помощта се определя от фонда след представяне на всички изискуеми документи за
направените инвестиционни разходи. При упражняване на това свое право, фондът е
отказал да признае разходи за СМР в размер на заявения в исковата молба като последователно
в разменената обилна кореспонденция между страните по настоящия спор,
ответникът е отстоявал позицията, че тази сума е непризнат разход, поради което
е отказвал изплащането й. В множеството изпратени от ответника писма се съдържа
детайлна разбивка по видове, количество и стойност на СМР, които възприема като
непризнат разход. Такава разбивка е изпращана неколкократно
и на ищеца с писмо изх. № 01-800/2325 от
16.07.2012 г., като приложение 1 към писмо 02-0800/1743 от 07.04.2015 г. и др.
По делото е представено и прието като доказателство писмо изх. № АО-268/02.02.2012 г. на О.Б. /стр.1733 и сл. в делото/. Съобразно
текста на писмото, „СМР, посочени в протокол от 31.03.2009 г. на стойност
355 775 лв. без ДДС са установените и приети работи, които на практика не
са заявени и не са предмет на искане за финансиране от О.Б. към ДФ „Земеделие“,
а са задължение като сума за съфинансиране по силата
на сключения договор от 24.07.2007 г. между О.Б. и „Р.К.“ АД и същите се явяват
задължение на О.Б., което тя следва да разплати със собствени средства и/или
капиталови такива“. Като приложение към писмото е изпратен и протокола от
31.03.2009, където са отразени допълнителните СМР. При съпоставка с описаните в
протокола СМР с тези описани от ДФ“Земеделие“ като непризнат разход се
обосновава извод за тяхната идентичност като вид СМР. Разминаване съществува
само в тяхното количествено и стойностно изражение. Обективираното
в писмото на ищеца твърдение съставлява по естеството си извънсъдебно признание
на неизгоден за него факт и е годно доказателствено средство. С оглед, на което и предвид
признанието на неизгоден за страната факт не съществува правно основание, по
силата на което ответникът да се задължи да овъзмезди
разходи под формата на СМР, които не попадат в приложното поле на сключения
между тях договор.
Това обстоятелство на следващо място има характер и на съдебно установен
факт с оглед мотивите на приложеното от самия ищец решение 77/12.06.2014 г. на
ОС – Пазарджик, постановено по т.д. 105/2013 г. по иск на „Р.К.“ ЕАД срещу О.Б.,
по което ДФ“Земеделие“ е конституирано като трето лице-помагач на страната на О.Б.
/стр.125 гръб, абзац последен в делото на ОС-Пазарджик/ и по арг. на чл. 223 ал.2 от ГПК, съгласно който това, което съдът е установил
в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на
която помага или която го
е привлякла.
При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира заявената искова
претенция за лишена от основание. С оглед акцесорния
характер на заявения иск за лихва и при неоснователност на главния такъв,
същият се явява неоснователен.
За пълнота на мотивите, следва да се отбележи, че дори изцяло хипотетично
да се приеме, че исковете са основателни, то същите са погасени и по давност, с
оглед своевременното възражение за изтекла погасителна давност. Съобразно
договора, сключен между страните /чл. 4.7/ задължението за плащане става
изискуемо в срок от 3 месеца от постъпване на заявката. Заявката за плащане е
депозирана на 12.06.2008 г. Уговореният тримесечен срок изтича на
12.09.2008 г. т.е. това е падежът на задължението. Предвиденият общ петгодишен давностен срок изтича на 13.09.2013 г. Исковата молба е
депозирана пред ОС – Пазарджик на 25.01.2018 г. по пощата. Дори да се приеме,
че давностният срок тече от датата на решението на УС
на ответника да изплати дължимата по договора сума - протокол № 36 от заседание на
УС на ДФ „Земеделие“ от 12.06.2012 г. то предвиденият и
коментиран по-горе давностен срок е изтекъл към
13.06.2017 г. т.е. преди депозиране на исковата молба в съда. Не могат да бъдат
споделени твърденията на ищеца, че давностния срок не
е изтекъл поради многократното му прекъсване с оглед извънсъдебни признания от
страна на длъжника, обективирани в три писма от
22.08.2013 г. 24.07.2014 г. и 07.04.2015 г. При прочит на текста на писмата,
такова признание относно дължимост на процесната сума не е заявявано от ответника, същото не може
да се изведе и по тълкувателен път или чрез индиции,
доколкото от текста на писмата последователно е посочвано, че сумата съставлява
непризнат разход.
Предвид което заявените искове като неоснователни
подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника
се следва сумата от 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, съобразно депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О.Б., БУЛСТАТ ******, със съдебен адрес:***, офис
30 – адв. К.И. срещу Д. ФОНД „З.“, с адрес: *** с
правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 621 068, 96 лв. с ДДС, представляваща неизплатена финансова помощ по
договор 2322/24.10.2006 г. и с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от
2 374, 23 лв. – мораторна лихва върху частично
предявената първоначална главница от 25 100 лв. пред ОС – Пазарджик за
периода 26.01.2015 г. – 31.12.2015 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА О.Б., БУЛСТАТ ******, със съдебен адрес:***, офис 30 – адв. К.И. да заплати на Д. ФОНД „З.“, с адрес: *** на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 150
лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: