№ 38
гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ХРИСТО СТ. ТОМОВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500004 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 239/ 21. 11. 2024 год., постановено по гр. дело № 366/ 2024
год., Левченският районен съд е осъдил на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. П. Н. от гр.
Левски сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие образуваното срещу него на 26. 02. 2024 год.
за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК и прекратено на основание
чл. 24 ал. 1 т. 1 от НК досъдебно производство № 1322/ 2024 год. по описа на
Районна прокуратура гр. Плевен, изразили се в обида, неудобства,
притеснения, стрес, свързани със задържането му за срок до 24 часа,
лишаването му от право да управлява МПС и разгласяване на невярна по
същество информация, че е извършил престъпление по цитирания текст,
ведно със законната лихва върху главницата от 3 000 лв., считано от 26. 02.
2024 год. до окончателното й изплащане. Със същото решение съдът е осъдил
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. П. Н. от гр.
Левски направените деловодни разноски в размер на 600 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
1
Прокуратура на Република България. В същата се изразява становище, че
обжалваното решение е неправилно и необосновано. Изложени са подробни
съображения в тази насока. Въззивникът моли окръжния съд да отмени
изцяло обжалваното решение на Левченския районен съд и постанови ново
решение по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявения иск.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемия В. П. Н.
от гр. Левски.
В открито съдебно заседание на 28. 01. 2025 год. представителят на
Окръжна прокуратура гр. Плевен ангажира становище, че следва да се уважи
подадената въззивна жалба и се отмени изцяло първоинстанционното
решение.
В открито съдебно заседание на 28. 01. 2025 год. въззиваемият В. П. Н.
от гр. Левски не се явява. Представлява се от адв. А. К., която ангажира
становище, че депозираната въззивна жалба е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо,
доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на
иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество,
а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Предмет на делото е отговорността на държавата за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица (чл. 7 от Конституцията), като в случая процесуален
субституент на държавата се явява прокуратурата, доколкото тя упражнява
2
надзор върху разследващите органи и полицията и тя е компетентният орган
да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ
характер, поради което е надлежен ответник по иск за вреди от незаконно
обвинение. В настоящия случай е безспорно, че на 26. 02. 2024 год. около 19.
40 часа в гр. ************ на ищеца В. П. Н., който управлявал л. а.
**************, е била извършена проверка от служители на РУ- Левски за
употреба на наркотични вещества, като било установено наличие на кокаин и
амфетамин с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“. Видно е, че със
заповед от 26. 02. 2024 год. полицейските органи са задържали ищеца за срок
до 24 часа в помещение за временно задържане в гр. Левски. Видно е, че със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 26. 02. 2024
год. на началника на РУ- Левски временно е било отнето свидетелството за
управление на МПС на ищеца до решаване на въпроса, но не повече от 18
месеца. Видно от приложения по делото заверен препис от преписка № 1322/
2024 год. по описа на Районна прокуратура гр. Плевен, че е било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Видно е
също така, че с влязло в сила постановление от 10. 05. 2024 год. наказателното
производство е било прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК.
При така установената фактическа обстановка правилен е изводът на
първоинстанционния съд за наличието на предпоставките по чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на прокуратурата, доколкото
наказателното производство е било прекратено поради липса на извършено
престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Ирелевантно в случая е, че чисто
формално ищецът не е имал качеството на обвиняем. Съгласно разясненията,
дадени в решение № 50009/ 08. 02. 2023 год. по гр. дело № 932/ 2022 год.,
трето гражданско отделение, употребеният в чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по- широко
за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален
смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено
лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление е осъществен съставът на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ. Лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Когато
досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при
3
достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено
ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в
който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното
престъпно деяние. Цитираното по- горе решение е израз на преобладаващата
съдебна практика /срв. решение № 1200/ 02. 12 2008 год. по гр. дело № 3517/
2007 год., ІІІ г. о., решение № 187/ 13. 06. 2012 по гр. дело № 1215/ 2011 год.,
ІІІ г. о., решение № 51/ 11. 03. 2021 год. по гр. дело № 2340/ 2020 год., IV г. о.
и др./, но доколкото има инцидентни решения и в обратен смисъл с
определение по гр. дело № 3925/ 2023 год., IV г. о., е предложено на общото
събрание на гражданската колегия на ВКС на РБ да постанови тълкувателно
решение по този материалноправен въпрос.
Претенцията на ищеца е за претърпени неимуществени вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетение следва да се
определи по справедливост. Съдебната практика е в насока, че понятието
“справедливост” не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да
се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта на повдигнатото
и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за
неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото
и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и
върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му,
наличието на съпричиняване на вредите и др./. Какви са фактите в настоящия
случай. Наказателното производство е започнало на 26. 02. 2024 година и е
приключило на 21. 05. 2024 год., когато е влязло в законна сила
постановлението на прокурора за прекратяване на производството поради
липса на престъпление. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния
съд са събрани многобройни гласни доказателства, от които се установява, че
вследствие на образуваното наказателно производство отношението на хората
в гр. Левски към ищеца се е променило в негативна насока, променило се е
поведението и на самия ищец- същият станал неконтактен, обезверен,
изпитвал срам и отчаяние, страдал от депресия и главоболие. В показанията на
свидетелите се съдържат сведения, че свързаната с производството
принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС- е създала затруднения за ищеца при обучението му
като студент в Лесотехническия университет гр. София и при осигуряването
4
на помощ в трудовата дейност на неговия баща. Правилно районният съд е
кредитирал показанията на разпитаните свидетели, тъй като техните
впечатления от спорните обстоятелства са непосредствени и са придобити
през един продължителен период от време, а от друга страна такова
притеснение вследствие воденото досъдебно производство е нормално да бъде
преживяно, още повече предвид факта, че ищецът е неосъждан и до този
момент не е имал проблеми с правораздавателните органи. Касае се за висящо
наказателно производство продължило около три месеца, което представлява
ограничаване на граждански права на ищеца и е довело до определени
негативни психични преживявания за него и неговото семейство. Засегнати са
били достойнството и доброто име на ищеца в обществото, същият е бил
злепоставен пред своите близки, приятели и съграждани.
При съобразяване на горните обстоятелства въззивната инстанция
намира, че обезщетение в размер на 3 000 лв. би репарирало в пълна степен
претърпените морални вреди от ищеца. С оглед на това предявената искова
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се
уважи изцяло, като върху нея се присъди и законната лихва, считано от 21. 05.
2024 год., датата, когато е влязло в законна сила постановлението за
прекратяване на наказателното производство /срв. т. 4 от ТР № 3 от 22. 04.
2005 год. по тълк. д. № 3/ 2004 год на ОСГК на ВКС на РБ/. Исковата
претенция в частта й, в която се иска присъждане на законната лихва върху
обезщетението за периода от 26. 02. 2024 год. до 20. 05. 2024 год. включително
следва да се отхвърли като неоснователна.
В заключение може да се обобщи, че решение № 239/ 21. 11. 2024 год.,
постановено по гр. дело № 366/ 2024 год. по описа на Левченския районен съд,
следва да бъде отменено само в частта му, в която е присъдена законна лихва
върху главницата от 3 000 лв. за периода от 26. 02. 2024 год. до 20. 05. 2024
год. включително. В останалата му част решението е правилно, съобразено с
разпоредбите на закона и обосновано на доказателствата по делото, поради
което липсват основания за неговото изменение или отмяна и същото следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 500 лв. съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба.
5
По изложените съображения Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 239/ 21. 11. 2024 год., постановено по гр. дело №
366/ 2024 год. по описа на Левченския районен съд, в частта му, в която е
присъдена законна лихва върху главницата от 3 000 лв. за периода от 26. 02.
2024 год. до 20. 05. 2024 год. включително, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. П. Н. от гр. Левски за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение в размер на
3 000 лв. за периода от 26. 02. 2024 год. до 20. 05. 2024 год.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 239/ 21. 11. 2024 год., постановено по гр.
дело № 366/ 2024 год. по описа на Левченския районен съд в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от и. ф. главен прокурор Б.Б.С., да
заплати на В. П. Н. от гр. Левски, ЕГН **********, деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6