№ 416
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500536 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 420, ал. 5 във връзка с ал. 3 от ГПК.
С определение № 260376 от 22.08.2022 г. по гр.д. 620/22 г. на
Окръжен съд – П. е оставено без уважение искането на ответника по делото А.
М. П. за спиране на изпълнително дело №***/2019 г. по описа на ЧСИ - М.С.-
Ц., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание
Заповед № 812/24.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 1474/2018г. по описа на Районен
съд – К..
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба Вх.№
6791/07.09.2022 г. от А. М. П. чрез адвокат М. А. М., вписан в Адвокатска
колегия – П.. Излагат се доводи по чл. 420, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ГПК. Твърди се
ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по потребителски
договор за кредит сключен с ищеца „Б.Д.“ ЕАД, поради ненадлежно връчване
на уведомлението за това, твърди въвеждане в заблуждение на ответника от
трето лице при сключване на договора за кредит, спрямо което има
образувано нохд. Счита, че е налице неравнопоставеност и нищожност на
клауза от договора за кредит, тъй като § 1, т. 5а от ДР на ЗПК забранявала
възможността да бъде променяна фиксираната надбавка едностранно. Иска
отмяна на определението и спиране на незабавното изпълнение.
Внесен е отговор на частната жалба с Вх.№ 269283/01.11.2022 г. от
1
ищеца „Б.Д.“ ЕАД. Счита жалбата за недопустима и неоснователна и моли
при разглеждането й по същество да бъде оставена без разглеждане/уважение.
Излага доводи, че по искането на ответника за спиране на незабавно
изпълнение компетентен е заповедния съд, а не съда разглеждащ иска по чл.
422 от ГПК. Смята, че искането за спиране е следвало да бъде извършено в
срока за възражение. Относно неоснователността твърди, че клаузата на чл. 8
от договора за кредит е индивидуално договорена, че ответникът не
представя доказателства за погасяване на дълга. Според ищеца размерът на
дълга е изчислен правилно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, прие следното:
Частната жалба е процесуално допустима. В чл. 420 ал. 3 от ГПК
изрично е предвидена възможност за обжалване на определението по искане
за спиране на принудителното изпълнение по заповед за изпълнение по чл.
417, т. 1-9 от ГПК. Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.
275, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Б.Д.“
ЕАД против А. М. П., с която е предявен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца, на основание предсрочна изискуемост на
Договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2016 г., следните суми:
27515,64 лева, главница, ведно със законната лихва от 14.09.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4486,73 лева, договорна лихва, за
периода 21.06.2017 г. – 13.09.2018 г.; 483,08 лева, санкционираща лихва, за
периода 10.07.2018 г. - 13.09.2018 г.; 120 лева такса „разходи при изискуем
кредит“, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1474/2018г. по описа на Районен съд- К..
Производството по делото пред окръжния съд е било спряно с
Определение от 25.10.2021 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до
приключване на нохд № 5149/2021г. по описа на Районен съд - П..
За да постанови обжалваното определение ПОС е приел, че по делото
не са налице писмени доказателства, от които да може да се индицира, че
вземането не се дължи. Не са били представени доказателства за извършено
плащане от ответника, нито има даже твърдения за това. Относно тезата на
ответника, че не дължи плащане, тъй като бил въведен в заблуждение от
2
трето лице, че то ще връща вноските – нямало доказателства, че банката е
знаела или не е могла да не знае за нея. Посочил е, че следва да се има
предвид, че когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен,
всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.
Към искането бил приложен препис от протокол от проведено на 20.10.2021 г.
открито съдебно заседание по нохд № 5149/2021 г. по описа на ПРС, в което
заседание ответникът е бил разпитан като свидетел, като в показанията си е
посочил, че се е съгласил да тегли кредита, защото половината пари ще ги
ползва ответникът без да ги връща, а подсъдимият М. е трябвало да върне
целия кредит. Приел е за неоснователен довода на ответника, че е вероятно
вземането да е основано на неравноправна клауза, като в тази връзка
ответникът се позовава на нищожност на чл. 8 от договора за кредит, тъй като
лихвеният процент е бил обвързан от индекса SOFIBOR, но не е предвидено
промяна само при увеличаване на индекса SOFIBOR, без да е налице
реципрочна възможност за намаляване на размера на олихвяването на кредита
при съответно намаляване на този индекс през определен период.
Формулировката на клаузата сочила, че промяна може да има както при
увеличаване на размера на индекса, така и при съответно намаляване на
неговата стойност. На следващо място в чл. 8 от договора за кредит е посочен
максималният размер на лихвения процент при неизпълнение на
преференциалните условия, като е посочен и максималният размер на
лихвения процент при неизпълнение на преференциалните условия -
стойността на 6-месечния SOFIBOR и фиксирана стандартна надбавка от
13,119%. Не е била установена от представените по делото писмени
доказателства да е налице и третото основание по чл. 420, ал. 2, т. 3 от ГПК, а
именно неправилно да е изчислен размерът на вземането по договор, сключен
с потребител.
Апелативният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 420, ал. 5 от
ГПК (ДВ 100/19) намира, че исковият съд е компетентен да разгледа и да се
произнесе по искане за спиране на изпълнението въз основа на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, вземанията по които са предмет на
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, като в разпоредбата не е
предвиден срок за предявяване на искането.
Настоящият състав констатира, че ищецът се е снабдил със заповед за
3
изпълнение на парично задължение против ответника по ч.гр.д. 1474/2018 г.
на Районен съд – К., срещу която ответникът е подал възражение. В уверение
на настъпила предсрочна изискуемост на вземането си, банката е приложила
към заявлението по чл. 417 от ГПК, както договора за кредит от 01.12.2016 г.
(с падеж на последна погасителна вноска – 01.12.2026 г.), така и уведомление
за предсрочна изискуемост на кредит с изх.№ 10.20.01309/17.05.2018 г. (л. 10
от приложеното ч.гр.д. 14847/2018 г. на ПРС) с посочен адрес на длъжника А.
М. П. – П., ЖР „Т.“ №**, вх.*, ет.**, ап.** На л. 9 от посоченото делото се
съдържа протокол за невръчено уведомление, поради, че на адреса живеят
други лица и А. П. не е познат. В договора за кредит е посочен друг адрес на
длъжника – град К., ул. „Г.К.“ №**, но не се намират данни за връчване
уведомление на този адрес. Не се установява да има надлежно връчване на
дължимото, съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника. Заповедният съд е уважил искането
на банката без да съобрази това обстоятелство. Размерът на вземането
твърдян в исковото производство по чл. 422 от ГПК изхожда от твърдението
за вече настъпила предсрочна изискуемост, като в него са включени освен
главница и договорна лихва, още и санкционираща лихва за посочен период
преди завеждане на иска и такса „разходи при изискуем кредит“.
Формирането с тези елементи на размера на вземането си ищецът е направил
при условията на предсрочна изискуемост към момента на заявлението си
пред заповедния съд, каквато не е била налице. По-късното възникване на
изискуемостта променя елементите на формиране на размера, което на
практика води до неправилно изчисляване размерът на вземането на договора
за кредит, сключен с потребителя П..
Гореизложеното според настоящия съдебен състав сочи на
неправилност на съдебния акт на първоинстанционния съд, налагаща неговата
отмяна и постановяване на ново определение по същество. Съдът намира, че
са налице предвидените в чл. 420, ал. 2, т. 3 от ГПК предпоставки за спиране
на изпълнението на процесната заповед за изпълнение и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д. № 1474/2018 г. на Районен съд – К..
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260376 от 22.08.2022 г. по гр.д. 620/22 г. на
Окръжен съд – П., с което е оставено без уважение искането на ответника по
делото А. М. П. с ЕГН - ********** за спиране на изпълнително дело
№***/2019 г. по описа на ЧСИ - М.С.-Ц., образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на основание Заповед № 812/24.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.дело № 1474/2018г. по описа на Районен съд – К., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на вземането на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК –
********* по отношение на А. М. П. с ЕГН – ********** по образувано
изпълнително дело №***/2019 г. по описа на ЧСИ - М.С.-Ц. въз основа на
изпълнителен лист, издаден на основание Заповед № 812/24.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.дело № 1474/2018г. по описа на Районен съд – К., до приключване на
производството по гр.д. 620/2020 г. по описа на Окръжен съд - П. с влязъл в
сила съдебен акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5