№ 737
гр. Ловеч, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500428 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 8080/ 20.09.2022 година (клеймо 19.09.2022
година) „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Р. И. И.,
срещу Разпореждане № 1884/ 09.09.2022 г., постановено от Районен съд – Ловеч по чгд
№ 1361/2022 г., с която е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за договорно възнаграждение
в размер на 11.65 лева, дължимо за периода от 25.06.2018 г. до 25.09.2019 година, и
законната лихва в размер на 91.78 лева, за периода 25.09.2019 година до 30.08.2022
година.
Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното
разпореждане. Излага съображения, че заповедният съд не разполага с правомощия на
този етап от производстдвото да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Счита, че съдът неправилно не е отчел и разпоредбата на чл.
145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми.
Посочва, че по отношение на възнаградителната лихва, заповедният съд се е
1
позовал на практика, която е преосмислена с оглед последващите промени в ЗПК от
2014г. Пояснява, че кредиторът няма задължение да посочи методиката на годишния
процент на разходите, тъй като същият е фиксиран, спазена е и разпоредбата на чл. 19,
ал.4 от ЗПК относно ГПР. Счита, че не е налице и недействителност на клаузата,
поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с
императивна правна норма.
По отношение на дължимата законна лихва от датата на изтичане на
погасителния план излага съображения за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, като се позовава на ТР № 3/ 2017 на ВКС на ОСГТК.
При тези съображения, моли да бъде отменен акта на заповедния съд в
обжалваната част и постановено уважаването на обжалваното вземане, претендират
разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Производството е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника Д. И. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Славяни, Община
Ловеч, ул. „Св. Иван Рилски“ № 33, за парично вземане общо в размер на 483.34 лева,
от които 200 лева – неплатена главница по договор за кредит, 11.65 лева – договорно
възнаграждение за периода 25.06.2018г. - 25.09.2019 година, неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, 137.04лева
неплатено възнаграждение за закупени допълнителни услуги, дължимо до 25.09.2019
година; 12.87 лева лихва за забава от 26.06.2019 година, датата на изпадане на
длъжника в забава до 25.09.2019 година, законна лихва в размер на 91.78 лева,
дължима от 25.09.2019 година датата на изтичане на погасителния план до 30.08.2022
година, както и от входиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски – 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25 лева
държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
30037028102/ 22.05.2019 година в размер на 200 лева за срок от 4 месеца с месечна
вноска от 87.17 лева и падежна дата на всяко 25-то число от месеца. Посочва, че
дължимата неплатена изискуема главница е в размер на 200 лева, тъй като длъжникът
не е платил нито една погасителна вноска. Съгласно договора, длъжникът се е
2
задължил за заплати договорно възнаграждение, чийто неплатен размер е 11.65 лева.
Посочва, че са сключили договор за допълнителен пакет услуги, за срока на договора,
като е уговорено възнаграждението за тези услуги да се погасява разсрочено на равни
месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяването на кредита, като
остатъчният размер за допълнителния пакет е 137.04 лева. Твърди, че длъжникът не е
изпълнил задължението си, което е поел по договора, като не е платил нито една
погасителна вноска и е изпаднал забава на 26.06.2019 година, поради което са
направили допълнителни разходи по извънсъдебно събиране на вземането съгласно
Тарифата за таксите в размер на 30 лева. За периода от изпадане в забава до падежа на
последната погасителна вноска – 25.09.2019 година на длъжника е начислена лихва за
забава в размер на 12.87 лева. След падежа на кредита – 25.09.2019 година до
30.08.2022 годена – датата на подаване на заявлението е начислена законна лихва в
размер на 91.78 лева. Претендира се заплащане общо на сумата 483.34 лева, както и
съдебно деловодни разноски в размер на 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение
и 25 лева държавна такса. За периода 13.03-13.07.2020 година не е начислявана законна
лихва.
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, в частта
относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение за възнаградителна лихва,
възнаграждение за допълнителен пакет услуги и таксата за извънсъдебно събиране,
както и лихви за забава, като се е мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на
добрите нрави и закона.
Въззивното производство се развива в частта, с която заповедният съд е отказал
присъждането на претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер на
11.65 лева, дължимо за периода 25.06.2018г. - 25.09.2019 година, и законна лихва
(обезщетение за забава) в размер на 91.78 лева, за периода 25.09.2019 година, датата на
последната погасителна вноска, до 30.08.2022 година – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай, предвид на това, че споразумението за допълнителни
услуги е прието от заповедния съд за нищожно по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като
неравноправна клауза в потребителски договор, което настоящата инстанция споделя,
следва да бъде отхвърлено заявлението за акцесорните претенции - лихви.
Съображенията за това са следните. От приложения договор за потребителски кредит,
3
погасителния план, както и уточняващата молба е видно, че възнаграждението за
допълнителни услуги е включено в общия размер на месечната вноска по кредита. При
това положение, с оглед приетата недействителност на клаузата за допълнителни
услуги, в настоящото производство не би могло да се определи действителният размер
на законната лихва (обезщетението за забава).
По отношение на претендираната възнаградителна лихва, настоящата инстанция
счита, че следва да бъде присъдена, предвид на това, че същата е определена в р. ІV от
Договора за потребителски кредит, върху главницата, поради което не могат да бъдат
споделени съображенията на заповедния съд, че не са ясни клаузите относно
формирането й и, че се начислява и върху възнаграждението за допълнителния пакет
услуги.
При тези съображения атакуваното разпореждане следва да бъде отменено в
тази част, като бъде постановено присъждане на договорно възнаграждение в размер
на 11.65 лева, дължимо за периода 25.06.2018г. - 25.09.2019 година. В останалата
обжалвана част същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид този изход от процеса на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ***,
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 7.32 лева съразмерно уважената част.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1884/ 09.09.2022 г., постановено от Районен съд –
Ловеч по чгд № 1361/2022 г., с коeто е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за договорно
възнаграждение в размер на 11.65 лева, дължимо за периода от 25.06.2018 г. до
25.09.2019 година, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл. 410 от ГПК по заявление,
подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, против Д. И. З., ЕГН
**********, с настоящ адрес: с. Славяни, Община Ловеч, ул. „Св. Иван Рилски“ № 33,
за парично вземане по Договор за потребителски кредит № 30037028102/ 22.05.2019
година за договорно възнаграждение в размер на 11.65 (единадесет лева и шестдесет и
пет стотинки) лева, дължимо за периода от 25.06.2018 г. до 25.09.2019 година.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Разпореждане № 1884/ 09.09.2022 г.,
постановено от Районен съд – Ловеч по чгд № 1361/2022 г., в обжалваната част, с
което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
подадено от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, против длъжника Д. И. З.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Славяни, Община Ловеч, ул. „Св. Иван Рилски“
4
№ 33, за парично вземане по Договор за потребителски кредит № 30037028102/
22.05.2019 година за законна лихва в размер на 91.78 лева, за периода 25.09.2019
година до 30.08.2022 година.
ОСЪЖДА Д. И. З., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Славяни, Община
Ловеч, ул. „Св. Иван Рилски“ № 33, на основание чл. 78 от ГПК да заплати на „Профи
кредит България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 7.32 (седем лева и тридесет и две стотинки) лева, съразмерно
уважената част.
В останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5