№ 97787
гр. София, 14.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.П.
като разгледа докладваното от С.П. Частно гражданско дело №
20221110150450 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на „...“ АД срещу Б. А. И. за сумата от 2000 лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 114169 от 20.04.2021г., ведно със
законната лихва от 15.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 144 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до 20.04.2022г.,
сумата от 1440 лв. – такса „Гарант“ за периода от 20.09.2021г. до 20.04.2022г. и сумата
от 238,08 лв. – мораторна лихва за периода от 21.09.2021г. до 15.09.2022г.
Съдът намира, че следва да издаде заповед за изпълнение по отношение на
главницата, възнаградителната лихва и лихвата за забава. По отношение на искането за
издаване на заповед за изпълнение за дължима договорна такса „Гарант“, съдът намира
следното: Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя,
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП,
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно трайната практика на Съда на ЕС
въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна
следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на
Съда на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се
направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията,
като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия
по аргумент от чл. 1 410, ал. 3 ГПК. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на
Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този
принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес, което следва от
изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
1
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит /каквото е заявеното
вземане/, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел
единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33
ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по
тези каузи, формирана както в исковото, така и в заповедното производство.
При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема,
че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради
което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния
принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се
издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17
на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по
реда на заповедното производно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за частично отхвърляне на
подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за
разноските, съобразно отхвърлителната част от заявлението, а именно над сумата
45,87лв. за държавна такса и над сумата 270 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„...“ АД, ЕИК ..., срещу Б. А. И., ЕГН **********, в частта за сумата от 1440 лв.,
представляваща такса „Гарант“ за периода от 20.09.2021г. до 20.04.2022г., както и над
сумата 45,87 лева за държавна такса и над сумата 270 лева за адвокатско
възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2