№ 21
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500035 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.247, ал.4 и ал.3
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Районен съд – Тервел, чрез
процесуален представител адв.С. против решение № 260154/22.10.2021г.,
постановено по гр.д. № 109/2020г. на ОС – Добрич, с което е оставена без
уважение молбата на въззивника за поправка на очевидна фактическа грешка
в постановеното по същото дело решение № 260149/13.07.2021г. чрез
добавяне на диспозитив, че оставя без разглеждане предявения от Д. В. Д.
против РС – Тервел евентуален иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на така обжалваното
решение. Поддържа се становище, че формираните мотиви за непроизнасяне
по предявения евентуален иск поради уважаването на главната искова
претенция следва да намерят изрично отражение в диспозитива на решението.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и
уважаване на молбата по чл.247 ГПК.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – въззиваемият Д. В. Д., в който се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Предвид извършената размяна на книжа и характера на твърдяната
фактическа грешка, и по аргумент от разпоредбата на чл.247, ал.3 ГПК,
явяваща се специална норма за производството по поправка на очевидна
1
фактическа грешка, настоящият състав намира, че не е необходимо
провеждането на открито съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, на основание чл.247, ал.4
ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени в условията на
евентуалност искове от Д. В. Д. в посочена от него поредност, а именно – иск
с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен против Т. ИВ. Г. за заплащане на
сумата от 39 500 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
имуществени вреди от недобросъвестно упражняване на адвокатска дейност
при договаряне с ищеца и сключване на сделки за разпореждане с недвижими
имоти, ведно с лихва за забава; евентуален иск против същия ответник за
заплащане на сумата от 9 875 лева, претендирана като обезщетение за
претърпени имуществени вреди от недобросъвестно поведение при дейността
на ответника като пълномощник на трето лице Х.Д., на основание чл.45 ЗЗД,
ведно с лихва за забава; евентуален иск за заплащане на сумата от 29 625
лева, претендирана като претърпени имуществени вреди в резултат на
получаване на тази сума от ответника без представителна власт спрямо
третите лица М. Д., Ф.Х., С. Д. и Н.Й., ведно с лихва за забава; евентуални
искове против Т. ИВ. Г. за заплащане на сумата от 39 500 лева, претендирана
на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, евентуално на основание чл.55,
ал.1, предл. второ ЗЗД; евентуален иск за заплащане на същата сума от
39 500 лева, предявен против настоящия въззивник РС – Тервел,
претендирана като обезщетение за претърпени вреди от постановяване
на решение за извършване на нищожна съдебна делба по гр.д. № 59/2014г.
на Рс - Тервел, на основание чл.49 ЗЗД, ведно с лихва за забава и
евентуален иск против Държавата за заплащане на сумата от 39 500 лева –
обезщетение за вреди от въвеждането и поддържането на законодателство,
допускащо извършването на нищожната съдебна делба по гр.д. № 59/2014г.
на РС – Тервел, на основание чл.7 от КРБ, ведно със законната лихва.
С постановеното по делото решение № 260149/13.07.2021г. ОС –
Добрич е приел, че са налице предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на ответника Т. ИВ. Г. по предявения като главен /първи/ иск с
правно основание чл.45 ЗЗД и е уважил същия до размер на сумата от 29 625
лева, отчитайки извършеното в хода на процеса доброволно плащане на
сумата от 9 875 лева. Последното е съобразено и при уважаването на
акцесорната претенция за законна лихва. В мотивната част на решението
съдът е посочил, че поради уважаването на главния иск, макар и с частично
отхвърляне поради извършеното от ответника плащане, съдът не дължи
произнасяне по останалите искове, защото не е изпълнено условието за
тяхното разглеждане. С оглед на това в диспозитива на това решение е вписан
само осъдителен диспозитив за присъдената сума, съответно отхвърлителен
за горницата над 29 625 лева до предявения размер на главния иск от 39 500
2
лева.
С молба от 11.08.2021г. въззивникът РС – Тервел е поискал от
първоинстанционния съд да допусне поправка на очевидна фактическа
грешка в решението като постанови изричен диспозитив в смисъл, че оставя
без разглеждане предявения против него евентуален иск.
Тази молба правилно е оставена без уважение, като настоящата
инстанция изцяло споделя изложените за това мотиви в постановеното по
реда на чл.247 ГПК решение.
Предявяването на няколко искови претенции от ищеца в условията на
евентуално обективно съединяване е налице когато разглеждането на
предявения като евентуален иск е поставено в условие от изхода по
предявения главен иск. По правило, в този случай условието за разглеждането
на евентуалния иск е неуважаването на главния иск, т.е. съдът ще дължи
произнасяне по евентуалния само при сбъдване на това условие. В хипотезата
на уважаване на главния иск процесуалното условие за разглеждане на
евентуалната искова претенция няма да се е сбъднало и съдът не може да се
произнесе по него с решението си. Това обаче не означава, че в диспозитива
следва изрично да бъде посочено, че този иск се оставя без разглеждане.
Съобразно възприетата в съдебната практика терминология „оставя без
разглеждане“ по своето съдържание е равнозначно на прекратяване на
съдебното производство поради неговата недопустимост. Постановяването на
такъв диспозитив по предявения евентуален иск би означавало прекратяване
на висящността по него, каквато процесуална последица не настъпва. В
дадените разрешения на т.15 от ТР № 1/2000г. на ОСГТК на ВКС, важими и
при действието на ГПК /2008г./ изрично е посочено, че производството по
неразгледания евентуален иск продължава да е висящо и пред въззивната
инстанция. Запазването висящността на делото по главния иск съдържа
потенциалната възможност за разглеждане на евентуалния иск.
При жалба против решението от ответника промяната, която би настъпила
при отмяна на решението по главния иск представлява сбъдване на условието
под което е предявен евентуалният иск. Затова и при уважаване жалбата по
главния иск, въззивният съд се произнася с решението си и по евентуалния.
Когато първата инстанция не се е произнесла по евентуалния иск, с
оглед изхода на делото по главния иск, се подразбира, че становището по
него, макар и да не е записано в диспозитива на решението, е в отрицателен
смисъл. При въззивното обжалване на решението по главния иск, ако
условието за разглеждане на евентуалния се сбъдне, то въззивният съд се
произнася направо по същество по този иск, макар и за пръв път, без да връща
делото за ново разглеждане.
Следователно, в хипотезата, в която процесуалното условие за
произнасяне по предявения евентуален иск не се е сбъднало, съдът, уважил
главния иск не дължи постановяването на изричен диспозитив, обективиращ
волята му за това, че няма да разглежда по същество тази евентуална искова
3
претенция.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не е налице
твърдяната от въззивника очевидна фактическа грешка в постановеното по
гр.д. № 109/2020г. решение от 13.07.2021г., поради което и обжалваното
решение, с което искането за допускането на такава е оставено без уважение
следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260154/22.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 109/2020г. на ОС – Добрич.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна
жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4