№ 15030
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110115376 по описа за 2022 година
Производството е по предявен от „Б.Б.К. Л.[1]Х.” иск срещу „М.М.” ЕООД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10785,19лв. – лихва за забава изтекла
за периода от 18.06.2020 до 04.01.2022г. начислена върху главница в размер на 68598,39 лв.
– цена по сключен между страните договор за покупко продажба на чай марка SUNAT
/съобразно уточнителна молба от 03.08.2022г./. Ищецът твърди, че първоначално ответникът
му е дължал сумата в претендирания размер от 68598,39лв., но в хода на вече образувания
процес сумата е изплатена изцяло. Незаплатена е претендираната лихва за забава, начислена
върху главното вземане, с което обосновава и правен интерес от воденето на настоящия
процес. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът „М.М.“ЕООД заявява, че оспорва предявения иск.
Твърди, че дължимите към ищцовото дружество суми са изплатени изцяло.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на
стоки – чай с марка SUNTAT, чийто количества и цена са отразени в представената по
делото фактура № 1466719/18.06.2020г. Не е спорно и обстоятелството, че отразените в
процесната фактура стоки да предадени на ответното дружество.
От представената по делото фактура и след направените уточнения от страна на
процесуалния представител на ищеца съдът приема, че датата на издаване на фактурата е
18.06.2020г., а стоката е получена на 2.06.2020г. видно от приложената по делото
товарителница.
1
В хода на извършеното плащане от страна на ответното дружество е заплатена сумата
от 45073,80 евро, като сумите са заплатени както следва, съгласно заключението на ССЕ:
сумата от 10000 евро е заплатена на 19.06.2020г., сумата от 20000 евро е платена на
26.01.2022г., сумата от 15076 евро е платена на 03.02.2022г. Вещото лице посочва, че
мораторната лихва върху главницата от 35073,80 лв., считано от 15.06.2020 г. до 04.01.2022
г. възлиза на 5426.70 или 10 613,70 лв. Посочено е, че Ако се вземат предвид частичните
плащания на дължимата главница в размер на 35073,80 евро размера на мораторната лихва
възлиза на 5740 евро или 11 226,46 лева.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице посочва, че в счетоводствата и на
двете дружества извършените плащания са отразени като погасяващи дължимата главница.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение -
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Установено е по делото, че извършените от ответника плащания са направени след
образуване на съдебното производство, което сочи на липса на дължимо поведение от
страна на ответника до момента на предявяване на иска. Същевременно с оглед
установеното от вещото лице и двете дружества са осчетоводили извършените плащания в
погашение на дължимата главница, с което си поведение те сочат кое задължение погасвят.
Когато кредиторът е приел предложеното парично задължение и отнесъл плащането към
погасяване първо на главницата, то това е в интерес на длъжника и следва да се приеме това
погасяване в приетата от кредитора поредност на погасяване на задълженията за плащане на
наемна цена по реда на възникването им от най-старото към последното. По този начин се
намаляват задължението за заплащане на главница, което ако не бъде намалено, ще бъде
лихвоносно за по-голям период. Решение № 38 от 15.05.2020 г. по т. д. № 2022 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 86,ал.1
ЗЗД е основателен, доколкото с извършените плащания е погасена изцяло дължимата по
процесната фактура главница. Съгласно допълнителното заключение на ССЕ лихвата за
забава за сочения период е 10837,98лв., което прави искът основателен до пълния предявен
размер от 10785,19лв.
По разноските:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски за производството в размер на 10833,40лв. съобразно списък
по чл80 ГПК. В същите разноски следва да се включат и направените разноски в развилото
се производство по обезпечаване на бъдещ иск с оглед разясненията на т.5 от Тълкувателно
решение от 06.11.2013г. по тълкувателно дело 6/2012г.
2
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.М.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на „Б.Б.К. Л.L – Х.“ със седалище и адрес на управление: *** чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД сумата 10785.19 лв. – лихва за забава, изтекла в периода от 18.06.2020г. до 04.01.2022г.
върху дължима сума по фактура №1466719/08.06.2020г., като и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата 10833,40 лв. – разноски за съдебното и обезпечителното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3