РЕШЕНИЕ
№2
гр. Пловдив, 04.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2371 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава десета,
Раздел първи от АПК, във връзка с чл.40 от Закона за достъп до обществена
информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на Сдружение „Българо-европейски
съюз на работещите - БЕСР“, регистрирано в ТРРЮЛНЦ към АВ с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от Н. С., против мълчалив
отказ на Директора на Основно училище „Христо Смирненски“ с. Мост, общ.
Кърджали по заявление за достъп до обществена информация изх. № 20А- ЗДОИ-0036.
Жалбоподателят с жалбата си и в уточняваща молба по
делото заявява, че по изпратеното му по
електронен път заявление за достъп до обществена информация, адресирано до
ответника, е изтекъл нормативно установеният 14-дневен срок за постановяване на
решение по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, поради което и тъй като ответникът не е
постановил решение, то е формирал мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от
ЗДОИ, който се моли да бъде отменен, предвид постановяването му в противоречие
с чл.28 от ЗДОИ в нарушение на изискването относно съдържанието на
индивидуалния административен акт, което е съществено процесуално нарушение.
Претендират се направените разноски, включително и тези за заплатен адвокатски
хонорар. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът Директор на ОУ „Христо Смирненски“ с. Мост,
общ. Кърджали с писмено възражение заявява, че оспорва изцяло жалбата, като
излага мотиви относно това, че заявлението за достъп до обществена информация е
било получено на имейла на училището по време на заемане длъжността директор на
същото от друго физическо лице. Сочи се, че исканата със заявлението информация
е щяла да бъде предоставена в срок, ако сега изпълняващият длъжността директор
на училището би бил уведомен за съществуването на заявлението, с което се е
запознал при получаване съобщение от съда. Твърди се, че мълчанието на органа в
случая, не следвало да се тълкува като мълчалив отказ, доколкото същият
предполагал отказ по съществото на искането. Моли се жалбата да бъде отхвърлена,
като се предостави възможност да се предостави на жалбоподателя исканата
информация. С писмена молба ответникът по жалбата заявява становище за
недопустимост на жалбата, алтернативно моли същата да се отхвърли като
неоснователна. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. По същество се сочи, че жалбоподателят
нямал правен интерес от предоставяне на търсената обществена информация, като
било налице злоупотреба с право, понеже жалбоподателят като юридическо лице не
бил доказал кои граждани представлява и дали по отношение на тях е наличен
правен интерес от търсената обществена информация. Моли се в тази връзка
жалбата да се остави без разглеждане на основание чл.159, т.4 от АПК, или
алтернативно да се отхвърли като неоснователно оспорването на мълчалив отказ.
Прави се искане разноски да не се присъждат, ако не е представен списък от
страна на жалбоподателя. В съдебното заседание, редовно призован, ответникът не
се е явил, не е изпратил представител.
Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за
образуваното производство, не е изпратила представител за встъпване в
производството.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, на първо място намира, че жалбата
е допустима. Видно е от приложените доказателства и това не се оспорва от
ответната страна, че на 31.07.2020 г. сдружението-жалбоподател е изпратило по
електронен път на електронната поща на ОУ „Хр.Смирненски“ с. Мост заявление изх. № 20А-ЗДОИ-0036, с което е поискало предоставяне на
информация, формулирана в седем точки, касаеща длъжностите и щатните бройки,
както и броя на такива, предвидени за хора в неравностойно положение и
действително заетите от тях, броят на срочните трудови договори за работа на
длъжност, заемана с конкурс за времето докато бъде заета въз основа на конкурс,
броят на конкурсите и за кои длъжности са били проведени, как са били обявени,
колко кандидати са се явили, причини за декласиране на кандидати, размер на
основно месечно възнаграждение за всяка длъжност и общ размер на разпределен
ДМС, брой прекратени трудови договори по чл.328, ал.1, т.2 от КТ и съкратени
щатове, всичко за периода от 2015 г. до 2019 г.
Поискано е информацията да бъде предоставена по електронен път на
електронната страница на сдружението. Заявлението е било получено на
електронната поща на училището на датата на изпращането му 31.07.2020 г.,
когато, съгласно изричното изявление на жалбоподателя, е било регистрирано.
Следователно и срокът за произнасяне по заявлението, предвиден в чл.28, ал.1 от
ЗДОИ е започнал да тече от тази дата и е изтекъл в края на 14.08.2020 г., до
която дата не е било налице изрично произнасяне по заявлението с решение и
поради това е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Мълчаливият отказ за предоставяне на
обществена информация, формиран по реда на чл.58, ал.1 от АПК представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв подлежи на обжалване пред
административните съдилища по реда на АПК. Жалбата е била депозирана в рамките
на едномесечния срок по чл.149, ал.2 от АПК и от лице, което има правен интерес
от оспорване на мълчаливия отказ. В случая, неправилно с посочените по-горе от
ответника мотиви е позоваването му на разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК с
искане за оставяне на жалбата без разглеждане. Посочената разпоредба касае
липсата на правен интерес от обжалване на конкретен административен акт,
какъвто интерес в случая безспорно е налице, доколкото не е налице уважаване на
отправено искане за предоставяне на конкретна информация, нито в срока за това,
нито дори след това. Недопустимо се смесва от страна на ответника в тази връзка
предвидената по чл.159, т.4 от АПК липса на правен интерес от оспорване, с
липсата на интерес за получаване на исканата обществена информация, което е
вече въпрос по същество и по основателността на жалбата.
По същество жалбата се явява основателна.
Както се каза,
установява се от доказателствата по делото, че по полученото заявление за
достъп до обществена информация в предвидения срок не е било произнесено
изрично решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ от задълженото лице, като поради това е
формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Установява се
категорично и че такова решение не е било постановено и след предвидения за
това срок от получаване на заявлението. В случая адресат на заявлението е ОУ
„Хр. Смирненски“ с. Мост, което е юридическо
лице съгласно чл.29, ал.1,
във вр. с чл.2, ал.3 от Закона за
предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и
задължен субект по смисъла на чл.3, ал.2, т.1 от ЗДОИ, доколкото учебното
заведение е публичноправна организация по смисъла на §1, т.4, б. “а“ от ДР на ЗДОИ. Училището
се представлява и управлява от директор, в качеството му на орган за
управление и контрол, съгласно чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУО. Следователно,
директорът е органът, компетентен да разглежда заявленията за достъп до
обществена информация, съхранявана от училището в качеството му на субект
по чл.3, ал.2, т.1 от
ЗДОИ и да разрешава, или да отказва достъпа до тази
информация. Ето защо и ответник по настоящото дело е именно директорът на
училището, в качеството му на такъв орган, без оглед на това кое именно
физическо лице изпълнява функцията на директор към момента на получаване и
регистриране на заявлението за достъп до обществена информация. В тази връзка и
всички възражения от ответната страна досежно това, че един директор е получил
заявлението, но не е уведомил за това междувременно постъпилия на длъжността
следващ директор, се явяват неотносими. Нещо повече,
твърди се от ответника, че единствена пречка за произнасянето по заявлението на
жалбоподателя е била липсата на своевременна информация за постъпилото
заявление за достъп до обществена информация, но, същевременно, установява се,
че и в хода на съдебното производство, в рамките на което сега изпълняващият
длъжността директор сочи да е узнал за постъпилото заявление, по заявлението не
е последвало произнасяне дори и след законовия срок за това.
Редът и условията за предоставяне на достъп
до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл.28, ал.1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на
субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до
търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно
от 14 дни, след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на
цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите, или изрично
определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват
писмено заявителя. Разпоредбите на чл.37 - чл.39 от ЗДОИ, от своя страна, императивно регламентират
основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за
неговото съобщаване на заявителя. От изложеното следва, че единствената
призната от закона възможност за процедиране по искането за достъп до
обществена информация от задължения по смисъла на чл.3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт -
мотивирано решение за предоставяне, или такова за отказ от предоставяне на
достъп до исканата информация. Като не се е произнесъл в законоустановения срок
по отправеното му заявление по ЗДОИ, директорът на училището е формирал
обжалвания мълчалив отказ. Доколкото, съгласно цитираните разпоредби, отказът
да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде обаче само изричен и се постановява с мотивирано
решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което
се връчва лично срещу подпис на заявителя, то посоченият мълчалив отказ е
недопустим и поради това подлежи на отмяна само на това основание. В тази
връзка е налице и трайна съдебна практика на ВАС, съобразно с която отказът да бъде предоставена информация, независимо от
основанията, включително и когато органът приема, че търсената такава не е
обществена, може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение,
а мълчалив отказ по ЗДОИ е
недопустим /в този см. са напр. Решение № 11953 от 19.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1153/2018 г., или Решение № 15016/19 г. по дело № 3467/2018 г., както и др./ В
случая информацията, чието предоставяне е поискано със заявлението, съставлява
обществена такава по смисъла на чл.2 от ЗДОИ и това не се и оспорва от страна
на ответника. Възраженията му относно това, че жалбоподателят нямал изобщо
правен интерес от получаването на търсената със заявлението обществена
информация и правените от това изводи за недопустимост, респективно
неоснователност на жалбата, са напълно неоснователни. Следва да се има предвид,
че законът не поставя изискване заявителят да мотивира и доказва интереса си от
получаване на търсената обществена информация и това е напълно логично, тъй като достъпът до обществена информация е едно
субективно право, което е предоставено на всеки, съобразно с предвиденото в
чл.41 от КРБ, вр. с чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗДОИ. Затова
и тъй като в случая са спазени условията и реда за заявяване достъп до
обществена информация и не е налице предвиден в закон специален друг ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация, то сдружението правомерно е
упражнило правото си и не е налице твърдяната злоупотреба с право.
В
конкретния случай, както вече се каза, задълженият субект и ответник по
настоящото дело не е спазил предвидената по ЗДОИ процедура, като на практика
изобщо не се е произнесъл по същество и не е дал какъвто и да било отговор на
заявителя по постъпилото заявление за достъп до обществена информация, нито в
предвидения за това срок, нито до приключване на съдебното дирене по делото по
оспорване на мълчаливия му отказ. Следва при това положение преписката да се
върне на задължения субект за произнасяне, при което, според това дали приелият
заявлението разполага с исканата информация, същият ще следва да процедира по
предвидения в ЗДОИ ред по чл.32, респективно чл.33 от ЗДОИ, или да постанови
решение по чл.34, респективно по чл.38 от ЗДОИ, като изложи мотиви за това /в
този см. е и Решение № 8735/2015 г. на ВАС по адм.д.
№ 13201/2014 г./. При този изход на спора на ответника се дължат направените
разноски по производството, като от представения по делото към жалбата договор за правна защита и
съдействие от 03.09.2020 г. е видно, че жалбоподателят е заплатил изцяло в брой
на своя пълномощник сумата от 500 лв., като изрично в договора е упоменато, че
той служи за удостоверяване факта на извършеното плащане. Неоснователно е
възражението, че разноски не могат да се присъдят, ако не е представен списък
на разноските, доколкото представянето на списъка има такова значение, съгласно
чл.80 от ГПК, единствено що се касае до искането за изменение на решението в
частта относно разноските, но не и по отношение на тяхното присъждане изобщо
/по арг. от т.8 та Тълкувателно решение № 6/2013 г.
на ВКС по т.д. №6/2012г., ОСГТК/. Според чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите
по ал.2, възнаграждението е 500 лв. Поради това и тъй като заплатеното за
адвокат възнаграждение е в минималния предвиден в Наредбата размер, то не са
налице основния за неговото намаление, независимо от направеното възражение за
прекомерност, доколкото съгласно чл.78, ал.5 от ГПК съдът не може да присъди
по-малко от определения минимален размер на възнаграждението съгласно
Наредбата. При това положение, в полза на жалбоподателя ще следва да бъде
присъдена сумата от 510 лв., представляваща заплатена държавна такса за
образуване на производството и възнаграждение за един адвокат.
Водим от
изложените мотиви и при съобразяване на чл.172, ал.1 от АПК и чл.40, ал.3 от
ЗДОИ
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Директора на
Основно училище „Христо Смирненски“
с. Мост, община Кърджали по Заявление за достъп
до обществена информация с изх.№
20А-ЗДОИ-0036 от 31.07.2020 г., депозирано от Сдружение „Българо-европейски
съюз на работещите - БЕСР“ гр. Пловдив с ЕИК ****.
ВРЪЩА Заявление за достъп до обществена
информация с изх.№ 20А-ЗДОИ-0036 от 31.07.2020 г., подадено от Сдружение
„Българо-европейски съюз на
работещите - БЕСР“ с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, на Директор на Основно училище „Христо Смирненски“ с. Мост, община Кърджали за произнасяне по
същото, при съблюдаване на указанията по прилагане на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Основно
училище „Христо Смирненски“
с. Мост, община Кърджали, ул.“Двадесет и трета“ № 11 да заплати на Сдружение „Българо - европейски съюз
на работещите - БЕСР“ с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. “Славянска“ ****, сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/, съставляващи направени
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: