Решение по дело №1527/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1127
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20227040701527
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1127                      18.10.2022г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                         ХІІІ-ти състав

На шести октомври,                                                  две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Веселин Белев

Секретаря: В. Т.

Прокурор: М.Т.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1527 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Р.Д., ЕГН-**********,*** Иван Асен ІІ № 6, вх.Б, ет.3, ап.9, чрез адвокат Л.Ц. от САК, против решение № 54/27.06.2022г. постановено по НАХД № 20222180200061/2022г. на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0302-000232/05.01.2022г. на началник РУ към ОДМВР-Бургас, РУ Царево, с което за нарушение и на основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца и за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да постанови друг с който отмени НП. Твърди се в жалбата по отношение нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, че от съдържанието на НП се установява, че водачът е отказал да бъде тестван с дрегер, но това не е основание да се състави акт за установяване на административно нарушение (АУАН), тъй като още не е бил връчен талона и не е изтекло времето за извършване на медицинско изследване. Касаторът счита за неясно какво е наложило да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, което е в нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, обн., ДВ, бр.61 от 28.07.2017г. (Наредба № 1/19.07.2017г.). Не възприема тезата на районния съд, че отказът от тест с дрегер и отказът за даване на кръвна проба представляват две отделни нарушения. По отношение на второто нарушение – това по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, не са изложени съображения за незаконосъобразност на НП и потвърждаващото съдебно решение.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира доказателства.

Ответникът по касация – Районно управление (РУ) - Царево към ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което пледира касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд - Царево с оспореното решение е потвърдил НП № 21-0302-000232/05.01.2022г., с което на касатора М.Д. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 24.12.2021г. около 09.35 часа в общ. Царево, на второкласен път II99, до пункт СБА-Царево, управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес Ц180, с рег.№ СВ7495НН и при извършена проверка, отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като отказал да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. Издаден му бил талон за медицинско изследване с № 091262, както и 7бр. стикери с № А043112.

Със същото НП на Д. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, е наложена глоба от 10 лева за това, че при проверката не е представил контролния талон (КТ) към свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

За да постанови оспореното решение районният съд е изложил мотиви за правилната правна квалификация на двете нарушения, за съставянето на АУАН и издаването на НП при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за санкционирането на нарушителя със съответните административни наказания, предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.1, т.1от ЗДвП, за извършените нарушения. Посочил е, че в акта и НП пълно и точно е описано нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, датата и мястото на извършването му и обстоятелствата при които е допуснато. Намерил е, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

 

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Решението на Районен съд - Царево е правилно и следва да се остави в сила. То не страда от съществени пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, районният съд пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която следва да се възприеме и от настоящия съдебен състав.

Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, след изменението в ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г. и действаща до сега, предвижда, че водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно с отказа на дееца да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на упойващи вещества, съчетан с отказа му да даде кръв за анализ, е осъществен състава на нарушението, който е описан точно в НП.

В случая от събраните по делото доказателства, вкл. обясненията на жалбоподателя, показанията на св.Р.К.– актосъставител, както и от изготвената от същия докладна записка, с категоричност се установява, че автомобилът управляван от нарушителя криволичел по пътя, поради което бил спрян за проверка. В нейния ход М.Д. бил във видимо неадекватно състояние, с зачервени очи и разширени зеници. Първо бил изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол. След като тази проба била отрицателна и се установило, че той не е употребил спиртни напитки, контролните органи поискали да го изпробват с техническо средство и за установяване употреба на упойващи вещества. Д. обаче отказал да му бъде извършена такава проверка, като заявил на контролните органи, че миналата вечер употребил наркотици и сам чувства, че е под въздействието им. Били му съставени АУАН и талон за медицинско изследване, който отговаря на изискванията на чл.3 от Наредба № 1/19.07.2017г. В талона Д. записал, че не желае медицинско и химическо изследване и впоследствие не изпълнил предписанията по него.

Действително в акта е записано, че нарушителят освен отказа да бъде изпробван с техническо средство, отказва да изпълни и предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване, но това е извършено от актосъставителя във връзка със записаното и подписано изявление от Д. в талона, че не желае такова изследва. Негово изявление е подкрепено и от последващото му бездействие да не се яви в Спешния център в Царево и да не даде биологичен материал. Дори и да е налице допуснато процесуално нарушение в акта с описанието на фактически състав, който не е реализиран, а е в процес на действие, същото не може да се квалифицира като съществено, заради приложението на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съществено нарушение на процесуалните правила е налице, когато в резултат на същото се засяга или би могло да се засегне правото защита на лицето, респективно да не може да се установи дали е налице осъществен състав на нарушението. Нито в хода на производството пред районния съд, нито в хода на настоящето производство обаче се навеждат каквито и да е доводи в тази връзка. Следва да се отчете, че чл.53, ал.2 от ЗАНН не само създава възможност, но императивно задължава наказващия орган да издаде НП при нередовности в акта, при изпълнението на три изисквания: установени извършено нарушение, самоличност на нарушителя и вина. В случая, наличието на нарушението и в крайна сметка непроведеното по волята на Д. медицинско и химическо изследване, същият е реализирал в пълна мяра двете части от състава – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за упойващи вещества и даде биологична проба, като той не оспорва това дори и пред съда.

Не може да бъде споделено възражението, че проверката не била извършена в съответствие с чл.5, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. За съставомерността на нарушението няма правно значение какво е провокирало проверката, а единствено е важно какъв е резултатът от нея. Същият, както се посочи по-горе, е реализирането на съставите по чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следва да се допълни също, че криволиченето на автомобил по пътя, съчетан с неадекватното поведение на водача и признанието му че предната вечер е употребявал наркотици, са не само достатъчно, но и задължително основание за извършването на съответна проверка от полицейските органи.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд - Царево за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на ЗДвП. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка мотивирано е изведен правният извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушенията, техния извършител и вината му, формирани от районния съд в тази насока, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 от АПК.

Все пак следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира за неправилна тезата на районния съд за кумулативност, а не за алтернативност на двете форми на отказите за проверка по чл.174, ал.3 от ЗДвП – с техническо средство и с медицинско изследване. В тази част разсъжденията на съда противоречат на мотивите по тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021г. на ВАС по т.д.№ 1/2021г., което макар да има малко по-различен предмет, подробно обяснява характера на отказите на водача. Тази погрешна теза не опорочава постановеното съдебно решение, тъй като същото е правилно като резултат и мотивите му в останалите им части се споделят от настоящия състав.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Царево за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила решение № 54/27.06.2022г. постановено по НАХД № 20222180200061/2022г. на Районен съд - Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                                                                                           2.