Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Г., като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16498 по описа за 2015 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С.М., гражданин на
САЩ, против Д.И.Ц. и Д.Б.А. иск с правно основание чл.119, ал.2 от КМЧП за
признаване и допускане изпълнението на чуждестранно решение на територията на
Република България.
Ищецът твърди, че срещу
ответниците било постановено неприсъствено решение по дело № А-10-621684-С на Окръжен съд, окръг
Кларк, щата Невада, САЩ, което подлежало на изпълнение. С решението ответниците
били осъдени да заплатят на ищеца сумата от 4 945 930 щатски долара –
обезщетение за нарушение на договор, ведно с лихвите до датата на съдебното
решение./уточняваща молба от 21.04.2016г./. Моли съда да признае и допусне
изпълнение срещу ответниците на територията на България на неприсъственото решение
от 22.05.2013г. по дело № А-10-621684-С
на Окръжен съд, окръг Кларк, щата Невада, САЩ. Ответникът Д.А. оспорва иска, като
прави следните възражения: твърди, че искът бил недопустим, тъй като не било
представено валидно съдебно решение, а извадка от съдебен акт, представляваща
електронно архивирано копие на документ; преводът на документа бил неясен и
неточен; не било представено удостоверение по чл.119, ал.2 от КМЧП; ответникът,
посочен в решението, не бил идентичен с ответника по делото; не било ясно защо
изобщо ответникът е конституиран и участвал, като страна по делото пред
чуждестранния съд – съдружник ли е в „И С.Т.И.И.” ,
под каква форма е участвал в това дружество, кои са другите 10 ответника по
това дело; от решението не ставало ясно каква е ставката по лихвата, същата не
била конкретизирана; не било ясно как са осъдени ответниците да заплатят
дължимата сума – солидарно или разделно; нарушен бил чл.117, ал.1, т.1 от КМЧП
– чуждестранният съд не бил компетентен,
съобразно разпоредбите на българското право да постанови решението, тъй като
постоянният адрес на ответника не бил в окръг Кларк, щата Невада, САЩ; чуждият
съд не обезпечил участието на ответника в процеса – не били спазени
изискванията на Хагската конвенция от 15.11.1965г. за връчване в чужбина на
съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела; не били
спазени и изискванията на чл.605 от ГПК; ответникът не бил представляван от
процесуален представител по делото, не бил участвал лично в процеса, не му били
връчени по законен ред препис от ИМ и не бил уведомен за заседанието на съда,
не бил призован по реда на чл.46 -47 от ГПК; решението противоречало на обществения
ред на Република България, съгласно чл.117, т.5 от КМЧП; прави възражение за
изтекла погасителна давност. Ответницата Д.И.Ц.
оспорва иска, като прави следните възражения: твърди, че представеното съдебно
решение било недействително и нищожно, не съществувало такова решение, липсвал
изпълнителен титул; не бил ясен процесуалния ред за водене на делото; не било
ясно как са осъдени ответниците – солидарно или по друг начин, не били ясни
отношенията и процесуалните качества на съищците; нарушен бил чл.117, т.1 от
КМЧП - чуждестранният съд бил некомпетентен, според разпоредбите на българското
право, да решава подобен правен спор; нарушен бил чл.117, т.2 от КМЧП - на
ответницата не бил връчен в срок и по предвидения процесуален ред препис от ИМ,
не била редовно призована, не могла да упражни право на защита; допускането и
изпълнението на решението противоречало на българския обществен ред; ищецът не
обосновал активната си легитимация, нямал правен интерес от завеждане на
искането, тъй като не бил носител на претендираното право; не била на лице
идентичност между лицето, посочено в решението, и ответницата; декларацията,
представена от ищеца с ИМ, не идентифицирала еднозначно ищеца, нито ответниците
– физически лица, нито посоченото търговско дружество и не изхождала от
надлежно лице; между страните не съществували твърдяните правоотношения; липсвали
реквизити по чл.127, ал.1, т.4, 5 и ал.2 от ГПК; ответницата не дължала
претендираните суми; вземанията били погасени по давност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.119, ал.2 от
КМЧП, вр. чл.117 от КЗ:
За да бъде уважен предявения
иск, ищецът следва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за
съществуването на влязло в сила чуждестранно решение и неговото съдържание,
което да може да бъде установено по несъмнен начин, без да се налага тълкуване;
2/да е представено удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила;
3/документите да са заверени от Министерство на външните работи на Република
България; 4/да са осъществени предпоставките по чл.117 от КМЧП – в конкретния
случай, с оглед оспорвнията на ответниците, в производството следва да бъде
установено, че чуждестранният съд или орган е бил компетентен да се произнесе,
според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за
чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или
неговата регистрация в държавата на съда; на ответниците да е бил връчен препис
от ИМ, страните да са били редовно призовани и да не са били нарушени основни
принципи на българското право, свързани с тяхната защита; признаването и допускането
на изпълнението да не противоречи на българския обществен ред.
Спорни въпроси по
делото са дали съществува валидно съдебно решение, с което ответниците са
осъдени, дали съдържанието на решението е ясно и дали е представено
удостоверение по чл.119, ал.2 от КМЧП, че решението е влязло в сила.
Съгласно чл.119, ал.1
от КМЧП, за допускане на изпълнението на чуждестранно решение се предявява
иск пред Софийския градски съд.
Според чл.119, ал.2
от КМЧП, към молбата се прилага препис от решението, заверен
от съда, който го е постановил,
и удостоверение от същия съд, че
решението е влязло в сила. Тези документи
трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи
на Република България.
По делото е
представено копие от неприсъствено решение от 22.05.2013г. по дело №
А-10-621684-С, състав ХХ, на Окръжен съд в щата Невада, окръг Кларк./л.9 – 10/.
Копие от същото
решение е представено с молба от 25.08.2016г./ 46-47/.
С молба от 09.11.2017г.
е представено копие на решението, заверено от нотариус Ж.Б.в България с район
на действие - районът на СРС /л.224-225/.
Представетни са
преводи на решението./ л.4-5, л.39-40 и л.217-218/.
Във всички преводи е
посочено, че решението е неприсъствено, издадено от Окръжен съд, окръг Кларк,
Невада по дело № А-10-621684-С, но преводачите
са отразили по различен начин съдържанието на решението относно ищците и ответниците
и относно обстоятелството дали решението е подписано от окръжен или районен
съдия.
Според първия превод
/л.4-5/, извършен от преводач В.М.Г., делото е водено от Х.С.срещу Й.И.И., акционерно дружество в Невада, Д.А., С.М., Д.Ц. и още
от 1 до 10 ответници, а неприсъственото
решение е постановено по иск от С.М. срещу
Й.И.И., акционерлно дружество в Невада, Д.А., С.М., Д.Ц. и още от 1 до 10 съответници.
Посочено е, че се разпорежда съищеца С.М. да получи от съответниците
Й.И.И., Д.А. и Д. Ц.заедно и поотделно, както следва
главница 4 945 930 щатски долара, представляваща обезщетение за вреди, дължими
на съищеца от съответниците за нарушение на договора от страна на
съответниците, заедно със законната лихва за времето от възникване на щетата до
произнасяне на решението, начислена върху размера на главницата от 1-ви
декември 2005г. към датата на вписване на решението на съда в размер на 2 572
872.79 щатски долара и съдебните разноски по делото, направени в размер на 2
572 872.79 щатски долара и съдебните разноски по делото в размер на 471 щатски
долара, възлизащи на обща сума от 7 519 273 79 щатски долара. Върху присъдената
сума да бъде начислена максимална законна лихва от датата на вписване на
решението до пълното й изплащане.
Извършена е заверка на подписа на преводача от
Министерство на външните работи, Дирекция „Консулски отношения“.
Съдът не кредититира
този превод в частта относно неприсъственото решение, тъй като в него е
посочено, че по иск на С.М. са осъдени ответници,
сред които е и самият С.М..
Според втория превод/л.39
- 40 и л.217 - 218/, извършен от Р.Е.С., ищец по делото е Х.С.срещу ответници „И С.Т.И.И.“, Д.А., С.М.,
Д.Ц. и други лица - ответници. Подаден е насрещен иск от С.М. срещу „И С.Т.И.И.“, Д.А., Д.Ц. и други
лица, ответници по насрещния иск. Разпоредено е лицето, подало насрещния
иск да събере от ответниците по насрещния иск „И С.Т.И.И.“,
Д.А. и Д.Ц. заедно и поотделно сумата от 4 945 930 щатски долара, представляваща щети,
дължими на лицето, подало насрещния иск, по повод нарушение на договор от
страна на ответниците по насрещния иск, заедно с лихвите от момента на
възникването им до момента на произнасянето от страна на съда върху сумата на
главницата от 01.12.2005г. до датата на влизане в сила на решението при законна
лихва от 2 572 872.79 щатски долара, както и разходите по делото, възлизащи на
471 щатски долара или общо 7 519 273.79 щатски долара. Посочено е, че следва да
се начисли лихва по максимално възможната законна ставка от датата на влизането му в сила, докато бъде заплатено изцяло.
Посочено е, че решението е подписано от районен
съдия./л.39 и л.217/.
Извършена е заверка
на подписа на преводача от Министерство на външните работи, Дирекция „Консулски
отношения“.
Върху всички преписи от решението в долния им край се чете следния текст: “Подадено с
уважение“ от Б.А.– адвокат на ответника С.М..
Към решението е
представен сертификат А 621684 от 15.09.2014г., подписан от С.Г.– секретар на Окръжен
съд Кларк, Щата Невада, върху който е поставен и печат на съда. Със сертификата
Г.е удостоверил, че представеният документ е пълно и вярно копие на официалния
документ, който се намира в архива в неговия офис. Сертификатът е подписан и от
съдия Д.Т., която удостоверява, че С.Г.е секретар на Окръжния съд на осми
съдебен окръг на щата Невада за окръг Кларк и че подписът и заверката са автентични./л.13 и превод –
л.7/.
Представени са два
апостила от 02.10.2014г., издадени от Р.М.– секретар на щата Невада, САЩ/л.11-12
и превод - л.5 и л.6/, с които е удостоверена автентичността на подписа и
длъжността на служителя на съда С.Г.и автентичността на печата на съда, както и автентичността на подписа и длъжността
на съдия Д.Т..
Представен е и втори
сертификат А-10-621684-С от 24.06.2016г., подписан от С.Г.– административен
служител в Окръжен съд Кларк на осми
юридически окръг на щат Невада, върху който не
е поставен печат. Със сертификата Г.потвърждава,
че документът е пълно и вярно копие на официалния документ, който се намира в
архива в неговия офис. Сертификатът е подписан и от съдия Е.Д., който
удостоверява, че С.Г.е административен служител към Окръжния съд на осми юридически
окръг на щата Невада, окръг Кларк, и че подписът и заверката са автентични./ л.71 и превод
л.64-65/. Същият сертификат се съдържа и на л.220 от делото/.
Представен е и
апостил от 14.07.2016г. от Б.С.– секретар на щат Невада, САЩ, с който
удостоверява, че документът е подписан от С.Г.– нотариус в щат Невада и носи
печата на К.Д../л.70 и превод -
л.64/. Същият апостил се съдържа и на л.219 от делото.
Не е представен
апостил за подписа и длъжността на съдия Е.Д..
При така
представените от ищеца доказателства по делото не е установено по несъмнен начин
съдържанието на решението и дали изобщо е представено самото решение с неговия
пълен текст или е представен документ, изпратен до адвоката на ищеца, с който
накратко е уведомен за съдържанието на решението, без да е представено самото
решение. Следва да се посочи, че в долната част на решението е посочено, че е
представено с уважение от Б.А.– адвокат на ищеца С.М. и в този смисъл
документът, който се представя по делото е документ, който А.е получил и е представил после на служител на съда за заверка.
Съгласно чл. 1 от Хагската конвенция за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични актове, документите, които се считат за
публични актове, по отношение на които се издава апостил, са: а/документите,
издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната система
на държавата, включително документите,
издавани от прокурор, секретар на съд
или призовкар; б/административните документи; с/нотариалните актове; д/официалните
заверки като записвания в регистър, или удостоверяване на дата или подпис върху
частен документ. Следователно, съгласно Хагската конвенция, удостоверение по
чл.3 от конвенцията/апостил/ се издава не само за съдебни решения, но и за
документи, издавани от секретар на съда и от призовкар. Представеният по делото
документ, макар да е озаглавен „неприсъствено решение“, предвид факта, че е
представен от самия Б.А.и с оглед на обстоятелството, че в него не са посочени
имената на всички ответници, нито съдържа данни за тяхното индивидуализиране,
не представлява самото решение, а съобщение за постановеното решение, в което
съобщение накратко е изложен диспозитива на решението. Дори и да се приеме,
че този документ е самото решение, то в такъв случай съдържанието на решението
е неясно. Документът не съдържа информация, която да позволи
индивидуализирането на ответниците – не са посочени никакви данни за тях, освен
двете им имена. Не са отразени данни от документ за самоличност, липсва
информация за дата на раждане, за националност, за техния адрес на местоживеене,
поради което от така представеното решение изобщо не става ясно дали са осъдени
ответниците по настоящото дело.
В хода на процеса
бяха представени призовки до Д.Ц./л.185-198/ и до Д.А., който в преводения текст е обозначен едновременно като Д.М./л.185/ и като Д.А./л.187/. Призовките са изпратени
от съда в Невада, окръг Кларк по дело А -10-621684-С, състав IX,
до лица с посочените имена на адрес: гр.София, ул.“******, сграда „Мишел“,
седалище „Г.К.“, на което Д.А. е „главен изпълнителен директор“, и на адрес: гр.София,
бул.“*****, сграда „Мишел“, седалище „Е.Д.М.“ ООД, на което Д.Ц. е „главен
изпълнителен директор“. В призовките е посочено, че делото се разглежда от
състав IX, а представеното по делото неприсъствено решение е
постановено от състав ХХ.
Представени са и
удостоверения за потвърждаване на изпълнение на документ, издадени от Посолството
на САЩ, в които е отразено, че под клетва Н.Н.Д.е
декларирала, че е връчила призовката на Д.Ц. на 15.12.2010г., и е връчила привоката
на Д.А. на 15.12.2010 г.
Представен е и писмен
отговор от ответницата в настоящия процес Д.Ц. по дело А-10-621684-С. Подписът
под отговора бе оспорен в хода на делото. От заключенията на назначените единична
и тройна графологически експертизи, които съдът приема, се установява, че
подписът под отговора е на ответницата Д.И.Ц..
Така представените
доказателства установяват връзка между ответниците по настоящото дело с
процеса, воден от Окръжен съд в щата Невада, окръг Кларк, по дело А-10-621684-С,
но настоящият състав не може да изследва кои са били действителните ответници
по спора пред американския съд, а тяхната самоличност следва да може ясно да бъде установена от съдържанието на самото решение на
чуждестранния съд, без да се събират и обсъждат други доказателства в
настоящото производство.
На следващо място, не
е ясно кои са останалите десет ответници и дали те също са осъдени солидарно с Д.А.
и Д.Ц. или искът по отношение на тях е отхвърлен, а това обстоятелство е от
значение за осъдените лица, с оглед съществуващата за тях възможност при
евентуално изпълнение, да потърсят част от заплатените суми от останалите
солидарно задължени ответници.
Не е ясно и в какъв
размер е ставката, която следва да се начисли като законна лихва – посочено е,
че тя е „максимално възможната законна ставка“, без да е указано в решението в
какъв процент следва да се начисли.
Тъй като по делото не
е установено съдържанието на решението в неговата цялост, респ. същото е неясно,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Дори и да не бъдат
възприети гореизложените мотиви на настоящия състав, искът е неоснователен, тъй
като не е представено удостоверение, че решението е влязло в сила.
С уточняваща молба от
21.04.2016г. ищецът твърди, че съгласно чл.55 – Default
и правило
69 от Гражданско - правните правила на Невада/Nevada Rules for Civil Procedure/ не съществува понятие „влязло в сила
решение“. Изпълнението на неприсъственото решение е уредено в чл.69. Възможността
за водене на ново дело и изменение на вече постановеното решение е
уредена в правило 59 от Гражданско - правните правила на Невада.
С молба от
25.01.2017г. ищецът представи уведомление за постановяване на неприсъствено
решение./л.72-73 и превод - л.66/. От това уведомление се установява, че е
изпратено от служител на съда на 24.05.2013г. и е връчено на адв. Б.А.–
пълномощник на ищеца С.М.. Чрез този
документ А.е уведомен, че е постановено неприсъствено решение по дело № А – 10
– 621684 – С, състав IX,
на 23.05.2013г., копие от което е приложено към уведомлението. Този документ е
преведен като „уведомление за влизане в сила на неприсъствено решение“/л.66/. Съдът
не приема превода за верен в частта относно заглавието на документа. На първо
място в оригинала на документа не е посочено, че това е удостоверение за
влизане в сила на решението, а изрично е указано, че е уведомление за вписване
на постановено неприсъствено решение. От съдържанието на уведомлението също
става ясно, че с този документ адв. А.е уведомен, че неприсъственото решение е
било взето на 23.05.2013г. и че към съобщението е приложено копие от решението,
но не е уведомяван, че решението е влязло в сила. Следва да се посочи, че в
това уведомление е отразено, че е постановено неприсъствено решение по дело А –
10 – 621684 – С, състав IX, а в неприсъственото
решение, представено по делото, е отразено, че то е постановено от състав ХХ и
е с дата 22.05.2013г., а не с дата 23.05.2013г.
Така по делото не бе
представено удостоверение, че решението е влязло в сила. Уведомлението до
ищеца, че е постановено неприсъствено решение, не означава, че решението
подлежи на принудително изпълнение, тъй като липсват доказателства ответниците
да са били уведомени за решението.
Ищецът е представил
удостоверение за връчване, в което сам е
посочил, че е изпратил препис от решението и от уведомлението до Д.А. на
адреса на „Г.К.Н.“ АД в България, гр.София, ул.“******, и до Д.Ц. на адреса на
„Е.Д.М.“ ООД в България, гр.София, бул.“*****, сграда „******, офис 26, но този
документ не удостоверява, че компетентният съд е уведомил ответниците за
решението. /л.74 и превод – л.67/
Производството по
чл.119 от КМЧП е формално производство и изисква да бъде представен документ, удостоверяващ,
че решението е влязло в сила, който следва да бъде издаден от съда, постановил
решението. В настоящото производство такъв документ не е представен, поради
което предявеният иск трябва да бъде отхвърлен.
Тъй като предявеният
иск е неоснователен на посочените основания, не е необходимо да бъдат обсъждани
останалите възражения на ответниците.
По разноските:
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата Д.Ц., на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 6410 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.М., роден на ***г. в България, гражданин на САЩ, с паспорт № *****, изд на 09.06.2014г. от САЩ, съдебен адрес:*** – за адв.Х., против Д.И.Ц., ЕГН **********,***, сграда „******,
офис 26, и Д.Б.А., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.119, ал.2 от
КМЧП за признаване и допускане на изпълнение на територията на Република България
на чуждестранно неприсъствено решение от
22.05.2013г. на Окръжен съд, окръг
Кларк, щата Невада, САЩ, по дело № А – 10 – 621684 – С, състав ХX.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: