РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Бургас, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно гражданско дело №
20232000500010 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивната жалба на М. Х. Ж. от гр.Б., ЕГН
********** чрез процесуален представител – адвокат против решение № 941
от 13.10.2022 г. постановено от Окръжен съд - Бургас постановено по гр.д.
№549/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас в отхвърлителната му част
над уважения размер от 3000 лв. до предявения от 150 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди претърпени в резултат на повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.202 от НК , приключило с
прекратяване на образуваното срещу ищеца наказателно производство.
Въззивникът сочи , че е предявил иск против Прокуратурата на основание
чл.2 ал.1 от ЗОДОВ за осъждането й да му заплати общо сумата от 150 000
лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени в резултат
на повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.202 от НК ,
приключило с прекратяване на образуваното срещу ищеца наказателно
производство, от който 40 000 лв. – вследствие повдигнатото незаконно
обвинение за периода 25.01.2014 г – 16.05.2019 г., 60 000 лв. – за претърпени
вреди вследствие задържането *** за периода от 01.11.2015 – 06.10.2016 г. и
50 000 лв. – обезщетение за наложената забрана за *** за времето му от
освобождаването му на 06.10.2016 г. до влизане в сила на постановлението за
прекратяване на 16.05.2019 г. Излага се детайлно хронологията на
фактическата обстановка по делото начиная от издаването на европейска
1
заповед за арест и ареста на въззивника на 01.11.2015 г., привеждането му в
затвора в С. , внасянето на обвинителен акт, образуването на НОХД
№3842/14 г. по описа на РС – София. След въззивно обжалване на издадената
присъда делото е било върнато на прокуратурата за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения. Междувременно с определение от
20.09.2016 г. по ВНОХД №3229/16 на СГС мярката за неотклонение на М. Ж.
е била изменена от „задържане ***“ в "***" като му е била наложена забрана
за *****. Внесен е бил нов обвинителен акт и е било образувано НОХД №
4086/18 г. на РС – София. По това дело с протоколно определение на съда от
22.05.2018 г. делото е било върнато на СРП за отстраняване на непълноти и
противоречия във фактическото описание на престъплението. С обвинителен
акт от 26.09.2018 г. Ж. за трети път е бил предаден на съд по НОХД №16
368/2018 г. Производството по това дело е било прекратено и делото е било
върнато на СРП за отстраняване на съществени нарушения на процесуални
правила. С постановление на прокурор при СРП от 02.05.2019 г.
наказателното производство за престъпление по чл.202 ал.2 т.4 от НК срещу
М. Ж. е било прекратено на основание чл.199 ал.1 във вр. с чл.243 ал.1 т.2 от
НК , а наложената мярка за *** е била отменена. Страната сочи , че правилно
окръжният съд е приел иска за доказан по основанието си и че е било
повдигнато обвинение за тежко по смисъла на закона престъпление , тъй като
по съответния текст се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от
три до петнадесет години , както и че наказателнвото производство е
продължило близо 6 години , че спрямо ищеца са били наложени тежка мярка
за неотклонение – „задържане ***“ за продължителен срок и забрана за ***.
Въз основа на това обаче според страната е следвало да се определи
справедливо съобразно изискването на чл.52 от ЗЗД по размер обезщетение.
Жалбоподателят сочи , че определеното му обезщетение би съответствало
ако срещу него бе повдигнато обвинение , по което производството да е
продължило не повече от две години и без да му са налагани МНО –
задържане *** и забрана за ***. Моли се за обезсилване / отмяна/ на
решението и постановяването на друго , с което предявения иск да бъде
уважен изцяло както и да се присъдят направените разноски вкл. –
заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно Наредба №1/2004 г.
Прави се искане за допускане на свидетел за установяване на обстоятелството
, че в момента на задържането в И. Ж. е бил на работа и за установяване кой
шофьор е взел товарния автомобил за извършването на запланувания курс.
Отговор на въззивната жалба от ответната страна по гр.д.№549/22 г. -
Прокуратурата на Република България в законоустановения срок не е
постъпил.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с исковата молба на М. Х. Ж. на
основание чл.2 ал.1 от ЗОДОВ за осъждането на прокуратурата на Р
България да му заплати обезщетение общо в размер на 150 000 лв. Сочи се ,
2
че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл.202 ал.2 т.2 от НК във вр. с чл.201 от НК с постановление от 12.11.2013 г. ,
връчено му на 25.01.2014 г. – за това че в качеството му на длъжностно лице –
*** на *** автомобил в „М.л.“ЕООД за времето от 18.10.2012 до 29.11.2012
г. присвоил гориво на стойност 5768.27 лв. , за което престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. Била му е взета
мярка за неотклонение "***". Изготвен е бил обвинителен акт на 21.04.2014 г.
срещу Ж. и в РС – София било образувано НОХД №3842/14 г. По това дело
Ж. е бил обявен за *** и на 01.11.2015 г. е бил задържан в изпълнение на
издадената ЕЗА в И. като на 04.12.2015 г. е бил приведен в Затвора в гр.С..
Мярката му за неотклонение е била променена на 06.10.2016 г. на "***" и
същият е бил освободен от затвора в С. като му е била наложена забрана за
***. След осъждането и отмяна на присъдата от СГС и връщане на
прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения са били
внасяни на три пъти обвинителни актове и съответно – прекратявани и
връщани на прокуратурата. С постановление от 02.05.2019 г. прокурор при
СРП е било прекратено наказателното производство водено срещу М. Ж. , а
наложената мярка „*****“ – отменена. Ищецът твърди , че воденото срещу
него наказателно производство е свързано с негативни преживявания и
отражение върху психиката. Поради това на основание чл.2 ал.1 т.1 и 2 от
ЗОДОВ във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД ищецът претендира
осъждането на Прокуратурата на Р България да му заплати сумата от 150 000
лв. , - обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконните
обвинения и действията на разследващите органи като конкретизира
претенцията си – 40 000 лв. – обезщетение за незаконно повдигнатото
обвинение и воденото наказателно производство в продължение на 5 г. и 8
мес. И причинените от това душевни страдания и притеснения , свързани с
доброто име , честта и достойнството за повдигнатото обвинение ,
преживения стрес от предвиденото лишаване от свобода и конфискация на
имущество , както и неоснователно дългия период на производството; 60
000 лв. – за незаконното задържане *** за периода от 01.11.2015 до
06.10.2016 г. – 340 дни ведно със законната лихва; 50 000 лв. – за незаконното
налагане на забрана *** от 06.10.2016 г. до 16.05.2019 г. , с което на практика
е бил лишен от възможността да упражнява правото си на труд като ***.
Претендират се разноските по делото.
По образуваното дело окръжният съд се е произнесъл с решение №941
от 13.10.2022 г., предмет на обжалването. Съдът е констатирал , че срещу
ищеца е било повдигнато обвинение за тежко престъпление , за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Отчетени са следните обстоятелства - наказателното производство е
продължило близо шест години, взетата най-тежка мярка за неотклонение е
за срок почти една година / 340 дни/. Наложена е административна мярка –
забрана ***. Прието е , че безспорно с така повдигнатото обвинение и водено
наказателно производство на ищеца му е причинен душевен дискофморт ,
3
притеснения. Отчетени са и други фактори , налични в процесния случай -
личността на ищеца – че той е *** / видно от справката за съдимост - л.37-39
по гр.д.№549/22 г. на ОС/ по 7 бр. НОХД , начина му на живот – ***. При
така установените обстоятелства , съдът е счел , че паричният еквивалент на
претърпените неимуществени вреди следва да възлиза на 3000 лв., която сума
съответства на стандарта на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателната способност в страната. Над този размер
претенцията е отхвърлена като неоснователна. Лихвата е присъдена от
влизане в сила на прокурорското постановление – 16.05.2019 г. , за което не
се спори.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното:
М. Ж. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл.202 ал.2 т.2 от НК във вр. с чл.201 от НК с постановление от 12.11.2013 г. ,
връчено му на 25.01.2014 г. – за това че в качеството му на длъжностно лице –
*** на *** автомобил в „М.л.“ЕООД за времето от 18.10.2012 до 29.11.2012
г. присвоил гориво на стойност 5768.27 лв. , за което престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. Била му е взета
мярка за неотклонение "***". Изготвен е бил обвинителен акт на 21.04.2014 г.
срещу Ж. и в РС – София било образувано НОХД №3842/14 г. По това дело
Ж. е бил обявен за *** и на 01.11.2015 г. е бил задържан в изпълнение на
издадената ЕЗА в И. като на 04.12.2015 г. е бил приведен в Затвора в гр.С..
Мярката му за неотклонение е била променена на 06.10.2016 г. на "***" и
същият е бил освободен от затвора в С. като му е била наложена забрана ***.
По НОХД 3842/14 г. Ж. е бил признат за виновен. След обжалване СГС
е отменил присъдата и делото е било върнато на Прокуратурата / СРП/ за
отстраняване на съществени процесуални нарушения /неспазени принципни
изисквания на ТР №2/2002 на ОСНК на ВКС/.
На 07.04.2017 г. е изготвен нов обвинителен акт , внесен е в съда , но с
разпореждане на СРС съдебното производство е прекратено и делото е
върнато отново на СРП за отстраняване на съществени процесуални
нарушения.
На 02.03.2018 г. е изготвен обвинителен акт и е образувано НОХД като
състав на СРС в разпоредително заседание е прекратил съдебното
производство и отново е върнал делото на СРП за отстраняване на
съществени процесуални нарушения.
На 26.09.2018 г. е изготвен нов обвинителен акт, внесен в СРС и
образувано НОХД като СРС е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.
И в трите случая СРП е подавала частен протест против прекратяването
на съдебното производство и връщането на делото, но СГС е оставял тези
протести без уважение.
4
След смяната на наблюдаващия прокурор с постановление от 02.05.2019
г. е било прекратено наказателното производство поради недоказаност на
обвинението – констатирано е , че са извършени всички възможни и
необходими действия по разследването , но обвинението срещу М. Ж. е
недоказано. Остава неустановено кога , къде и при какви обстоятелства с
какви фактически действия обв. Ж. е задържал за себе си инкриминираните
количества дизелово гориво , които не е отчел в дружеството – работодател.
В жалбата си въззивникът М. Ж. изразява недоволството си от ниския
размер на присъденото обезщетение. Сочи , че този размер е адекватен за
наказателно производство с продължителност около две години, и то без да
има наложени мярка за неотклонение „задържане ***“ и други принудителни
административни мерки – като забрана ***.
Въззивната жалба на ищеца по гр.д.№549/22 г. по описа на ОС - Бургас
М. Ж. съдът намира за редовна и допустима - подадена е от страна с право
на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред
надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция.
По основателността на същата съдът съобрази следното:
В процесния случай претенцията на М. Ж. за обезщетение поради
причинени вреди принципно е основателна доколкото в случая е налице
„незаконно обвинение“ и според настоящата инстанция както и
първоинстанционният съд е приел е безспорна. В случая се спори по размера
на присъденото обезщетение , който е свързан с критериите за справедливост
, дефинитивно определени в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД , спрямо които
настъпилата вреда се съизмерява. Понятието за справедливост по смисъла на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, то се извежда от преценката на
конкретните установени по делото обстоятелства , които носят обективни
характеристики за реално причинените морални вреди – характер и степен на
увреждане , начин и обстоятелства , при които е получено. В хипотезата на
чл.2 от ЗОДОВ това са вида на нематериалните увреждания , тяхната
продължителност и интензитет , личността на увредения , данните за
предишни осъждания , начина на живот , ценностната система и обичайната
среда на пострадалия , тежестта на престъплението за което е повдигнато
обвинението , продължителността на наказателното производство,
извършените процесуални действия с участието на пострадалия ,
наложените мерки на принуда , отражението върху личния, обществения и
професионалния живот , разгласа и публичност на обвинението , стигнало
ли се е до разстройство на здравето , а ако увреждането на здравето е трайно
каква е медицинската прогноза за развитието , следва да бъдат отчетени и
социално – икономическите условия и стандарт на живот в страната , както
и последиците от незаконното обвинение върху начина на живот на ищеца.
Фактическата обстановка по делото е безспорна: постановлението за
привличане на обвиняем е предявено на М. Ж. на 25.01.2014 г. / същото е от
12.11.2013 г./, когато е проведен и първия му разпит.
5
Постановлението за прекратяване е от 02.05.2019 г. , влязло в сила на
16.05.2019 г. – т.е. – наказателното производство в случая е продължило 5
години и 8 месеца.
Ищецът е изтърпял мярка за неотклонение в рамките на наказателното
производство – „задържане ***“ в Затвора в С. в продължение на 340 дни – от
01.11.2015 г. / задържан в И. и приведен в Затвора в С. на 04.12./ до
06.10.2016 г.
Ищецът безспорно е понесъл и ограниченията от наложената му мярка –
забрана *** – от 06.10.2016 до 16.05.2019 г.
Или – в резултат на повдигнатото му обвинение М. Ж. е понесъл
неблагоприятните последици на наказателното преследване , продължило
сравнително дълъг период от време – почти 6 години , понесъл е
ограниченията и несгодите на най-тежката мярка „задържане ***“ за срок от
340 дни / почти една година/ , както и ограничения за ***. Характерните
особености на проведеното наказателно производство включват внасяне на
обвинителни актове неколкократно в съда за тежко престъпление по чл.209 от
НК , за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до
15 години, осъдителна присъда от Районен съд – обстоятелства , които
всички сочат на фактори , утежняващи положението на ищеца ,
преживяването от негова страна на тежки ограничения – най-вече свързани с
наложената мярка за неотклонение, продължителен период на притеснения
както сочи майка му – П. Ж., разпитана като свидетел по делото пред
първоинстанционния съд.
При така отчетените обстоятелства настоящата инстанция намира ,че
присъденото обезщетение от първоинстанционния съд в размер на 3000 лв.
се явява занижено и несъобразено с определящите го фактори съобразно
принципите на чл.52 от ЗЗД. Жалбата - че така присъденото обезщетение е
малко в сравнение с претърпените от ищеца вреди от незаконното обвинение
е основателна. На първо място следва да се отчете времевия период от
повече от 11 месеца в рамките на воденото наказателно производство, през
който ищецът М. Ж. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение
„задържане ***“ в Затвора в С. , след задържането му в И. по ЕЗА. Безспорно
е , че за този период от време той е търпял крайно тежко ограничение в
личната му свобода , несгоди в битово отношение, притеснения , свързани със
задържането *** – най-тежката мярка за неотклонение. Задържането също
така е за значителен период от време – почти една година. Така изтърпяната
мярка за неотклонение следва да бъде отчетена като фактор, обуславящ
завишаване размера на обезщетението , което следва да бъде присъдено.
Същевременно следва да бъде взето под внимание и обстоятелството , че
задържането по ЕЗА е станало на 01.11.2015 г. – т.е. преди повече от седем
години. Това обстоятелство води до извода , че събитието към настоящия
момент е сравнително отдалечено вече във времето и интензитета на
въздействието с оглед на това намалява. Съобразно данните на НСИ за
6
жизнения стандарт през релевантния период за определяне размера на
обезщетението по справедливост по чл.52 от ЗЗД следва да бъдат отчетени и
данните за средната работна заплата за 2015 г. – в размер на 878 лв. , за 2016
г. – 962 лв. , за минималната работна заплата – за 2015 г. – 380 лв. и за 2016 г.
– 420 лв. Безспорно е , че воденото наказателното производство срещу М.
Ж. също е сравнително продължително – почти шест години, като на няколко
пъти са били внасяни обвинителни актове в съда , стигнало се е до
постановяване на осъдителна присъда по НОХД 3842/2014 г. по описа на СРС,
впоследствие – отменена от СГС. Това засилва интензитета на негативното
въздействие на този процес върху личността на ищеца. Що се отнася до
наложената мярка „забрана ***“ – то същата действително е ограничила
възможностите на ищеца да работи отново като *** на камион в
международния транспорт. Но същата не е оправдание , че е останал изобщо
без работа. Недоказани са твърденията , че вследствие така наложената
мярка е останал без работа. В тази насока няма доказателства – че ищецът е
търсил работа и му е отказвано заради наличието на висящ наказателен
процес срещу него. Възможности за работа като *** има и в страната , не
само извън страната , но от ищцовата страна не са ангажирани доказателства
, че причината да остане за периода на висящност на наказателното
производство без работа е именно това производство и наложената в него
ограничителна мярка. Всички тези обстоятелства съобразно принципите на
справедливост по чл.52 от ЗЗД безспорно обуславят завишаване на размера
на присъденото обезщетение от първоинстанционния съд. Според настоящия
съдебен състав размерът от 20 000 лв. би бил адекватен за обезщетяване на
претърпените от ищеца Ж. неимуществени вреди вследствие душевните
страдания и притеснения от незаконно повдигнатото и водено в продължение
на 5 г. и 8 м. наказателно производство , незаконното задържане за период от
340 дни и за налагането на мярката в рамките на наказателното производство
– забрана *****. Над този размер претенцията се явява неоснователна и
завишена. След като е налице уважително решение на първоинстанционния
съд за сумата в размер на 3 000 лв. , то в полза на ищеца в настоящата
инстанция следва да бъде присъдена разликата до 20 000 лв. , а именно –
17 000 лв. като се отмени решението в отхвърлителната част за този размер.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Предявения в исковата молба размер от 150 000 лв. е
изключително завишен и не отговаря на реално претърпените вреди от страна
на ищеца.
На основание чл.78 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски , съответно – на процесуалния представител следващото
се по размер възнаграждение , поискано във въззивната жалба и в
производството пред първоинстанционния съд на основание чл.38 ал.2 от ЗА
във връзка с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно договора за правна помощ / л.22 по гр.д.
№549/22 г. на ОС/. По повод присъдения в настоящата инстанция размер на
7
обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ в размер на 17 000 лв. на процесуалния
представител – адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 1930 лв. / съгласно Наредба №1/2004 г./ на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
сметка на въззиваемата страна. По повод съдържащото се искане във
въззивната жалба за определяне на възнаграждение на процесуалния
представител пред първата инстанция е налице акт на съда по чл.248 от ГПК
по повод искането на процесуалния представител за изменение на
постановеното решение в частта за разноските , като определението по чл.248
от ГПК н първоинстанционния съд 0не е обжалвано и е влязло в сила.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 941 от 13.10.2022 г. , постановено от Окръжен
съд - Бургас по гр. д. № 549 по описа за 2022 г. на Окръжен съд - Бургас в
частта, с която е отхвърлена претенцията на М. Х. Ж. за осъждането на
Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение по
ЗОДОВ над присъдения с решението размер от 3000 /три хиляди/ лв. до
размера от 20 000 / двадесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. Х.
Ж. сумата от 17 000 /седемнадесет хиляди/ лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение,
воденото наказателно производство от 25.01.2014 г. до 16.05.2019 г.,
задържането му *** за периода от 01.11.2015 г. до 06.10.2016 г. и налагането
на мярката „забрана *****“ за периода 06.10.2016 г. до 16.05.2019 г. ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 16.05.2019 г. до окончателното
й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 941 от 13.10.2022 г., постановено от
Окръжен съд - Бургас по гр. д. № 549 по описа за 2022 г. на Окръжен съд -
Бургас в останалата му част, с която предявената претенция в размера й до
150 000 лв. е отхвърлена като неоснователна над уважената претенция за
размера от 20 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат
К. К. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата в размер на 1930 /хиляда деветстотин
и тридесет/ лева - адвокатско възнаграждение за производството пред
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9