Определение по дело №967/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1015
Дата: 27 май 2019 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20195300500967
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е   №1015

             гр.Пловдив, 27.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ХІV гр.с., в закрито заседание на 27.05.2019г. в състав:       

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВАН АНАСТАСОВ

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА- СТОЙЧЕВА

                                             

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.дело № 967 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.577 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ИТ пропърти“ООД и от Нотариус Мариана Пиперкова- Атанасова против определение от 17.04.2019г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, с което е отказано вписването на нот.акт № 150/17.04.2019г., том 1, нот.дело № 140/2019г. на Нотариус Мариана Пиперкова.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Съдията по вписванията погрешно приел, че оформеният с нотариалния акт договор няма вещно- транслативен ефект. Твърди се, че с договора е извършено преразпределяне на притежаваните от страните идеални части от ПИ № 56784.518.906 по КККР на гр.Пловдив, в резултат от което е налице разместване на вещни права. Погрешен бил и изводът на съдията по вписванията относно приложението на чл.40 от ЗС, тъй като този извод се основавал на констатация за наличие на етажна собственост, а в действителност въобще липсвала сграда в имота, в която да е възникнала етажна собственост.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и с доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

В нотариалния акт, чието вписване е отказано, е записано, че на 02.10.2018г. и на 05.10.2018г. „ИТ пропърти“ООД, в качеството му на собственик на ПИ № 56784.518.906 по КККР на гр.Пловдив, за който по регулационния план е отреден УПИ ХVІІІ- 518.906, и въз основа на издадена виза за проучване и проектиране, одобрен технически инвестиционен проект и разрешение за строеж е учредило в полза на осем физически лица, от които двама в режим на СИО, право на строеж за обекти в предвидената за изграждане жилищна сграда в имота. Правото на строеж е прехвърлено под отлагателно условие- изплащане от приобретателите на всички парични вноски по сключен между страните договор за строителство. Записано е, че към 17.04.2019г. отлагателното условие все още не се е сбъднало. От съдържанието на нотариалния акт, чието вписване е отказано става ясно също така, че в нотариалните актове за учредяване на право на строеж са определени едни припадащи се към всеки един от самостоятелните обекти в предвидената за изграждане в УПИ ХVІІІ- 518.906 сграда. С нот.акт № 150/17.04.2019г. страните по същия постигат съгласие идеалните части да бъдат други по причина на това, че междувременно са обособени две паркоместа в дворното място.

За да откаже вписване на горепосочения нотариален акт, Съдията по вписванията е приел, че договорката по същия няма вещно- транслативен ефект. По- конкретно е прието, че идеалните части от общите части на сграда в режим на етажна собственост не могат да бъдат самостоятелен обект на сделка, че същите се определят по правилата на чл.40 от ЗС, а не по волята на страните.

Настоящият състав на ПОС намира, че според съдържанието си нот.акт № 150/17.04.2019г. е аналогичен на нотариалните актове за поправка на нотариален акт. Корекцията в случая обаче не се налага поради констатирана грешка в нотариалните актове, с които е учредено право на строеж за определени самостоятелни обекти, а поради настъпването на обективно обстоятелство, а именно обособяване на две паркоместа по чл.37, ал.4 /Нова- Д.в., бр.101 от 2015г./, в резултат от което е настъпило и размествнане на предвидените като припадащи се към отделните самостоятелни обекти идеални части от общите части. В хипотезата на т.3 на чл.37, ал.4 местата за паркиране са със статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. Видно от описанието в нотариалния акт на самостоятелните обекти на физическите лица, двете новообособени паркоместа не са принадлежност към някои от тези обекти, от което следва, че са принадлежност към обекти на „ИТ пропърти“ООД и увеличават тяхната стойност. При положение, че след учредяване на правото на строеж определени обекти на посоченото дружество са увеличили стойността си / по- точно проектната си стойност/ това неминуемо води до разместване на процентите идеални части от общите части на сградата.

Действително идеалните части от общите части на сградата се определят съобразно с правилото на чл.40, ал.1, изр.1 от ЗС / в случая на база на прогнозните пазарни стойности на отделните самостоятелни обекти/, а не по волята на страните, но при положение, че обективно се налага корекция на отразените идеални части във вече вписани нотариални актове и за това е налице съгласие между страните, то тази корекция, доколкото има за предмет вещни права върху недвижим имот, подлежи на оповестяване чрез извършване на вписване. В мотивите към Определение № 579 от 09.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 549/2009 г., II т.о. е разгледана хипотеза, при която след вписване на нотариален акт за договор за покупко- продажба на недвижим имот при определена цена е подписан последващ нотариален акт с волеизявление на страните по първия нотариален акт, че увеличават цената. От ВКС е прието, че увеличението на цената не съставлява изменение на вписания нотариален акт, в смисъл на поправка или отстраняване на допусната грешка, а ново волеизявление, което не попада измежду изброените в чл.4 от Правилника за вписванията актове, подлежащи на вписване, тъй като продажната цена не е обстоятелство, подлежащо на оповестяване. В настоящия случай промяната има за предмет вещни права върху недвижим имот, макар и несамостоятелни, поради което отказът на Съдията по вписванията ще следва да бъде отменен.

Предвид гореизложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение от 17.04.2019г. на Съдия по вписванията при Районен съд- гр.Пловдив, с което е отказано вписването на нот.акт № 150/17.04.2019г., том 1, нот.дело № 140/2019г. на Нотариус Мариана Пиперкова.

ПОСТАНОВЯВА заличаване на горепосочената възбрана.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията за извършване на вписването.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: