РЕШЕНИЕ
№ 303
09.05.2022г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 1284 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.124, ал.1 от
Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на Х.А.Т. ***,
против Заповед № НК-12 от 22.10.2021г. на изпълнителният директор на Българска
агенция по безопасност на храните- София.
Жалбоподателката счита обжалваната
заповед за незаконосъобразна. Излага доводи, че същата е издадена при наличие
на съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че обратно на посоченото в заповедта, към датата на издаването й не
заемала длъжността „Началник отдел ФСД при ОДБХ-Хасково”, тъй като от
10.09.2021г. била преназначена на друга длъжност, а именно: „Главен експерт”.
Оспорващата не била изслушвана от дисциплинарен съвет, какъвто следвало да се
създаде на основание чл. 95 от ЗДСл. във всяка администрация. Атакуваната заповед била издадена на
22.10.2021г., а била връчена на адресата си на
20.12.2021г., поради което следвало да се приеме, че е издадена извън
сроковете, предвидени в чл. 94 от ЗДСл. Писмото, с което й били
поискани обяснения й било връчено на 29.09.2021г., отново след изтичане на
установения двумесечен срок, а към момента на изслушването й докладът дал повод
на наказващият орган да наложи наказание, не й бил връчен по предвидения за
това ред и начин.
Твърди се също, че заповедта не била
мотивирана, тъй като не се сочели обстоятелствата, при които била допуснала
описаните в същата нарушения, което я лишавало от право да се защитава. Не се
сочели и доказателствата за обстоятелствата при които било извършено
нарушението. Макар в оспореният акт да били посочени правните основания не били
визирани фактическите такива. Липсвали и
твърдения за настъпили неблагоприятни правни последици от поведението й, от
какъв характер и обем са същите и по какъв начин са се създали условия за нарушаване на финансовата дейност
на ОДБХ – Хасково.
Излагат се и доводи, че оспорващата не е допуснала вменените й
нарушения.
По изложените в жалбата твърдения се моли за
отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващата чрез процесуален представител.
Ответникът – Изпълнителен Директор на Българска Агенция по безопасност на храните – София, чрез процесуален представител, моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №ОСПП-37 от 16.06.2017г.(л.152) на Изпълнителен
Директор на Българска Агенция по безопасност на храните (БАБХ) – С., Х. А.Т. е преназначена от длъжност: Главен експерт в отдел”ФСД” при ОДБХ-Хасково, на длъжност: Началник отдел „ФСД” при ОДБХ-Хасково,
считано от 26.06.2017г. На 29.08.2019г. на Х.Т. била връчена актуална
Длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност.
Посочената
длъжност жалбоподателката изпълнявала до 10.09.2019г., считано от която дата
със Заповед № ОСПД-144/10.09.2021г., на
Изпълнителният директор на БАБХ-София(л.118)
била преназначена на длъжността Главен експерт
в отдел”ФСД” при ОДБХ-Хасково.
Със Заповед №РД11-1863/11.08.2021г.(л.36) изпълнителният
директор на БАБХ – София наредил да се образува дисциплинарно дело № 7 по описа на БАБХ за 2021г., срещу
четирима служители на ОДБХ-Хасково, един от които жалбоподателката Х.А.Т., в
хода на което да се разгледа преписката във връзка със становище вх. №
ВД-2720/26.07.2021г. на главен директор на ГД”Верификация на официалния
контрол” при ЦУ на БАБХ (л.48), във връзка с получен и одобрен Доклад с вх. № ВД-2630 от 19.07.2021г. на
вътрешни одитори в дирекция”Вътрешен
одит” при ЦУ на БАБХ(л.38). В заповедта било указано дисциплинарният съвет да
се произнесе с решение, което да съдържа мотивирано становище относно това
съществуват ли достатъчно доказателства
за налагане на дисциплинарно наказание на
служителите, спрямо които било образувано дисциплинарното производство.
На 12.08.2021г., на 07.09.2021г. и на 13.10.2021г.
били проведени заседания на дисциплинарния съвет при БАБХ в състава определен
със Заповед № РД11-1752 от 02.08.2021г.
на изпълнителният директор на БАБХ, които били обективирани в надлежни писмени
протоколи.
В хода на дисциплинарното производство с вх. №
22235/04.10.2021г.(л.70) и вх. № I-2301/05.10.2021г.(л.76)Х.Т.
депозирала писмени обяснения до Дисциплинарния съвет, а на 04.10.2021г., била изслушана от изпълнителният директор на
БАБХ, за което бил съставен протокол от същата дата(л.68)
.
На 15.10.201г.
бил издаден документ наименуван Решение на Дисциплинарния съвет при БАБХ. В
документа било изразено становище, че Х.А.Т. е осъществила дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 89, ал.2, т.1 от ЗДСл., представляващо неизпълнение
на служебните задължения изразяващо се в
това, че в периода от 29.06.2021г. до
01.07.2021г. в качеството си на Началник отдел”ФСД” при ОДБХ – Хасково не е
изпълнила задължението си да участва в разработването и актуализирането на
вътрешните правила в ОДБХ-Хасково, чрез съгласувателен подпис, съгласно раздел V
– Преки задължения, т.17 от длъжностната й характеристика, връчена й на 29.08.2001г., както и за това че за
периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. за договор № 38 от 30.01.2020г., договор № 41
от 11.05.2020г. и Анекс от 23.10.2020г. към него, договори № 47 и 48 от
16.12.2020г., договор № 50 от 17.12.2020г. и Договор № 20-П-050 от 16.07.2020г.,
в качеството си на Началник на отдел
„ФСД” при ОДБХ е била длъжна да знае и прилага системата на двойния подпис,
съгласно чл. 13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС и съгласно раздел V, т.7 от преките си
задължения във връзка с връчената й длъжностна характеристика. Предвид така
изразеното становище, в същия документ
било обективирано предложение до органа
по назначаване - Изпълнителният Директора
на БАБХ, да се наложи наказание на Х.А.Т. по реда на чл. 90, ал.2, т.4 от
ЗДСл. „понижение в по-долен ранг за срок от една година”. На доклада
изпълнителният директор на БАБХ – София
е поставил резолюция”Одобрявам”.
Със Заповед №НК-12/22.10.2021г. (л.95) на
Изпълнителен Директор на БАБХ, на основание чл.96, ал.1 от ЗДСл, на Х.А.Т. е наложено дисциплинарно
наказание по чл.90, ал.1, т.4 от ЗДСл.– „Понижение в по-долен ранг за срок от една година“ за
осъществено нарушение по чл. 89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Заповедта е връчена на адресата си на 20.12.2021г., срещу подпис.
Х.А.Т.
депозирала жалба срещу посочената заповед н в АдмС-Хасково на
23.12.2021г., която била заведена с вх.
№ 8160.
При така установената фактическа
обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал,
доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на
обжалваните административни актове съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
срещу неблагоприятни за нея
административни актове, в законоустановения
срок, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В
съответствие с чл.168, ал.1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК – компетентност на административния орган, спазване на установената форма, спазване на административно-производствените правила и
материално-правните разпоредби по, както и съобразяване на акта с целта на закона.
Съгласно чл. 92, ал.1 от ЗДСл. дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването. Процесната заповед е издадена от Изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, който съгласно чл. 5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на Българска агенция по безопасност на храните е орган по назначаване на държавните служители в същата агенция. Следователно, оспорената заповед е издадена от административен орган, в кръга на правомощията предоставени му със закон .
Дисциплинарната отговорност се ангажира при
доказано дисциплинарно нарушение, което изисква по несъмнен начин да е установено
от фактическа страна деянието (действие или
бездействие), от обективна страна да е доказана неговата
противоправност (обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение),
от субективна страна да е налице вина на дееца във връзка с установен
правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка между деянието и
резултата. Само и единствено при установяване на всички елементи на нарушението
от обективна и от субективна страна може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана
дисциплинарната отговорност на наказаното лице.Достигането до извод за
законосъобразност на наложеното наказание
предполага даване на надлежно описание на нарушението с всички негови
съставомерни признаци.
Заповед № НК -12 от 22.10.2021 г. на
ответника, е издадена в предвидената в чл. 97, ал.1 от ЗДСл., писмена форма. Задължителните реквизити, които следва да съдържат административните
актове от вида на оспорения, са посочени в т.1-т.7 от същата норма и това са : трите имена и
длъжността на дисциплинарно наказващия орган, дата на издаването, трите имена и
длъжността на наказвания държавен служител, описание на извършеното от него
нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, служебните
задължения, които са били виновно нарушени, видът и размерът на наказанието и правното основание за налагането му.
В заповедта е описана фактологията по образуването на дисциплинарното дело, изслушването на служителя, дадените от него писмени обяснения и взетото решение на дисциплинарния съвет. Посочено е какво наказание се налага на служителя и какъв е неговият размер, както и периодите, в който според дисциплинарно-наказващият орган служителят е нарушавал служебните си задължения чрез бездействие.
Въпреки обаче многословността при описанието в заповедта, съдът приема, че тя не способства, за да се приеме, че е изпълнено императивното изискване на чл. 97, ал.1, т.4 ЗДСл. относно описание на извършените нарушения и обстоятелствата, при които са извършени.
Видно от текста на чл. 89, ал.2, т.1 от ЗДСл. ,за да е осъществено това нарушение е необходимо да е налице виновно неизпълнение на служебните задължения, т.е. нарушението се осъществява чрез бездействие. Следователно необходимо е било за лицето да съществува задължение да осъществи определено свое действие и въпреки това установено задължение, служителя да бездейства. От начина на описанието на фактите изложени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, които са относими към възприетите от органа деяния, е видно, че органа е възприел наличие на няколко деяния от страна на жалбоподателката довели до нарушаване на различни нейни служебни задължения.
По първото описано в заповедта виновно
поведение на служителката е възприето,
че в периода : от 29.06.2021г. до 01.07.2021г., в
качеството си на Началник отдел”ФСД” при ОДБХ – Хасково не е изпълнила
задължението си да участва в разработването и актуализирането на вътрешните
правила в ОДБХ-Хасково, чрез съгласувателен подпис, съгласно раздел V – Преки задължения, т.17 от
длъжностната й характеристика, връчена й на
29.08.2019г.
С т.17, раздел V, от длъжностната характеристика за
длъжността Началник на отдел „ФСД” при ОДБХ е въведено задължение изпълняващият
я, да участва в разработването и актуализирането на вътрешните правила за
работна заплата, колективния трудов договор и други вътрешни нормативни актове
на службата. Т.е. за Началник отдел”ФСД
е въведено задължение да участва, както в изработването на нови свързани с различните сфери на дейност на ОДБХ - Хасково вътрешни правила, така и да вземе участие при обновяване на вече
съществуващи правила.
В заповедта не е конкретизирано кои точно вътрешни правила е имал предвид органът. Само предмет на предположения би могло да бъде дали това са Вътрешни правила за предварителен контрол по смисъла на ЗФУКПС в ОДБХ-Хасково утвърдени със заповед №2219 от 01.07.2021г на Директорът на БАБХ, за които на жалбоподателката са задавани въпроси при осъщественото изслушване на 04.10.2021г. и за които е давала обяснения. Същевременно е посочено, че жалбоподателката не е взела участие, както в разработването на процесните вътрешни правила, така и в тяхното актуализиране. Това обаче обективно не е възможно, доколкото както вече се посочи разработването се свързва с изготвяне на нови правила, а актуализиране - с промяната на вече съществуващите такива.
Действително ТР № №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС допуска мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат и в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване. Документът е конкретно изрично писмено изявление, направено от определено лице, което закрепва трайно информация за съществуването на определени факти с правно значение. В случая, в представеното по делото решение на дисциплинарния съвет не фигурират подписи, а по признание на ответника в дисциплинарното дело решението съществува само във вида представен в настоящото съдебно производство, изготвено е само на хартиен носител, а не като електронен документ. Предвид това за съда не съществува яснота кое е лицето, което го е приело, вкл. дали това са членовете на дисциплинарния съвет при БАБХ, назначени със заповед № РД 11-1752 от 02.08.2021г., а оттук същото не представлява и валиден подготвителен документ по смисъла на горецитираното Тълкувателно решение. За прецизност е необходимо да се посочи, че дори и в приложеното по делото решение на дисциплинарния съвет изложените фактически съображения и описание на нарушението са идентични, като съдържание с мотивите на оспорената заповед.
Тази непълнота и неяснота в описанието на фактическите обстоятелства на които се основава нарушението, води до немотивираност на заповедта касателно така описаното от ответника деяние осъществено в периода 29.06.2021г.-01.07.2021г.
Отделно от това и игнорирайки липсата на надлежно описание на нарушението, следва да се посочи че то е останало и недоказано по делото. В периода 29.06.2021г. -01.07.2021г. жалбоподателката е била Началник отдел”ФСД” при ОДБХ – Хасково. С чл. 31, ал.1, т.24 от Устройствения правилник на БАБХ задължението да организират изготвянето на вътрешни правила на ОДБХ е възложено в тежест на директорите на тази структура. Т.е. като Началник отдел“ФСД“ при ОДБХ- Хасково жалбоподателката не разполага с правомощия по своя преценка и усмотрение да разработи или актуализира вече утвърдени от Директора на ОДБХ вътрешни правила, без значение с коя сфера на дейност на същата областна дирекция са свързани те. Това може да стане само след възлагане от страна на ръководителя областната дирекция. Съответно отговорност за неизпълнено задължение по т.17, раздел V от Длъжностната си характеристика жалбоподателката би могла да носи само ако й е било изрично възложено в да вземе участие в разработване или актуализиране на съответни вътрешни правила на ОДБХ, с указан срок за изпълнение на това задължение, това възлагане е достигнало до знанието й, и въпреки това същата не го изпълни. Твърдения за наличие на такова възлагане в обжалваната заповед липсват, нито по делото са налице доказателства установяващи такова обстоятелство.
По второто визирано в
заповедта поведение на жалбоподателката е възприето, че за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. за договор № 38 от 30.01.2020г., договор № 41
от 11.05.2020г. и Анекс от 23.10.2020г. към него, договори № 47 и 48 от
16.12.2020г. , договор № 50 от 17.12.2020г. и Договор № 20-П-050 от
16.07.2020г., в качеството си на Началник
на отдел „ФСД” при ОДБХ е била длъжна да знае и прилага системата на
двойния подпис, съгласно чл. 13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС и съгласно раздел V, т.7 от преките си задължения във
връзка с връчената й длъжностна характеристика.
Какво точно свое задължение жалбоподателката е пропуснала да осъществи по всеки от изброените в заповедта договори, дисциплинарно наказващият орган не е посочил. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай-конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна е изключително важно и нарушението в тази насока според настоящия съдебен състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същия ще е възпрепятстван да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на административният акт. В случая нарушението не е описано по изискуемия начин, като за съда не е ясно какво точно изпълнително деяние е осъществила жалбоподателката касателно всеки един от процесните договори и с кое конкретно свое поведение е нарушила служебната дисциплина по отношение на същите. Липсата на знание на нормативна уредба, само по себе си не представлява дисциплинарно нарушение, за да е такова е необходимо поради незнанието си служителя да бездейства да изпълни свое задължение, и по този начин да наруши служебната дисциплина. Как точно жалбоподателката не е приложила системата на двойния подпис обаче, в заповедта не е посочено. Дали ДНО е имал предвид липсата на поставен съгласувателен подпис от жалбоподателката в цитираните в заповедта договори и анекси може да бъде отново само обект на предположение, предвид че и в един от цитираните договори, а именно Договор № 50/17.12.20202г. в действителност подпис на жалбоподателката фигурира. Липсата на адекватно описание от фактическа страна не се преодолява и от посочените за нарушени норми от длъжностната характеристика и от ЗФУКПС. С т.7, раздел V, от длъжностната характеристика е въведено общо задължение към изпълняващия длъжността Началник на отдел „ФСД” при ОДБХ да организира и координира изграждането и функционирането на системите за финансово управление и контрол върху финансовата дейност, включващи системата за предварителен контрол и системата на двойния подпис с цел законосъобразно и ефективно управление на бюджетните средства. В случая жалбоподателката не е наказана за това, че не е организирала, респ. координирала изграждането и функционирането на такива системи в ОДБХ- Хасково, а за това че не е знаела и приложила системата на двойния подпис спрямо конкретни договори, а такова пряко задължение за прилагане на тази система посочената разпоредба на длъжностната характеристика не въвежда. Нормата на чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС от своя страна въвежда задължение към ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват такива контролни дейности, които да се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите, които да включват най - малко системите, правилата, политиките и процедурите визирани в т.1-8 от чл.13, ал.3 от ЗФУКПС, вкл. и система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания. Т.е. с последния нормативен акт не съдържа задължения подлежащи на изпълнение от жалбоподателката, в качеството й на Началник отдел „ФСД” при ОДБХ-Хасково, а такива подлежащи на изпълнение от ръководителя на структурата, поради което и няма как да се приеме, че същата може да наруши чл.13, ал.3, т.1 от ЗФУКПС.
Отделно от
това, касателно второто описано в заповедта поведение на държавния служител е
допуснато процесуално нарушение от категорията на
съществените такива свързани с неспазване сроковете за налагане на дисциплинарни
наказания предвидени в чл. 94, ал.1 от Закона за държавният служител.
Последната норма предвижда дисциплинарните наказания да се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Визирания в
разпоредбата едногодишен срок започва да тече от осъществяване на
съответното нарушение, респ. от довършването му. Цитираните от дисциплинарно
наказващия орган договори и анекс по
отношение на които се твърди да са извършени нарушения на служебната дисциплина
са сключени на 30.01.2020г.,
11.05.2020г., 16.07.2020г.,
23.10.2020г. 16.12.2020г., 17.12.2020г. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена на 22.10.2021г., и с оглед че в нея не е
обективирано второто описано от органа виновно поведение да е такова на
системно извършване, то към момента на постановяването й е бил вече изтекъл
срокът за налагане на дисциплинарни наказания за нарушения по договорите от
30.01.2020г., 11.05.2020г. и 16.07.2020г.
Както вече се посочи, в оспорената заповед са описани няколко деяния, с всяко от които се твърди жалбоподателката да бездейства да осъществи различни свои служебни задължения. Т.е. следва да се приеме, че според органа жалбоподателката е осъществила няколко нарушения. При действащата нормативна уредба в ЗДСл., по аргумент от нормата на чл. 90, ал.2 от ЗДСл. обаче за всяко конкретно нарушение се налага конкретно наказание и то след като се отчетат всички индивидуални особености на осъщественото нарушение и на личността на нарушителя. В диспозитива на обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административният орган, директно е наложено едно наказание, без да е ясно за кое точно от описаните нарушения се налага то. По този начин отново е нарушено правото на защита на наказаното лице и се препятства възможността да бъде осъществен адекватен съдебен контрол относно законосъобразността на вида и размера му, респ. да се контролира преценката на органа по чл.91, ал.1 от ЗДСл., според която при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Всъщност в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обосновка по какви причини спрямо наказаното лице е наложен именно този вид наказание липсва. Наложеното наказание по чл. 90, ал.1, т.4 от ЗДСл. е за максималният предвиден в закона срок от една година без дисциплинарнонаказващият орган да е изложил каквито и да било съображения относно определянето му. Липсва и обсъждане на настъпилите от вмененото нарушение последици за държавната служба или за гражданите. По изложените по-горе в мотивите на решението доводи, поради които съдът не кредитира решението на дисциплинарния съвет, с обективираното в него становище, то следва да се приеме че необходимата обосновка досежно вида и размера на наказанието дължима от органа по реда на чл.91, ал1 от ЗДСл., не се съдържа и в други подготвителни по преписката документи.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не споделя останалите доводи на жалбоподателката, за допуснати нарушения на процесуалните правила свързани с това, че погрешно в заповедта е отразена заеманата от нея длъжност, за допуснати нарушения при назначаване и определяне състава на дисциплинарния съвет пир БАБХ, за липса на възможност за съвместяване качествата на процесуален представител на ответника по съдебно производство и председател на дисциплинарен съвет, връчване на заповедта след изтичане едногодишщния срок за налагане на наказание и че не е била изслушвана от дисциплинариня съвет.
Съгласно чл. 89 от ЗДСл държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Разпоредбата и свързаните с нея такива не предвиждат условие държавният служител да заема същата длъжност, за която му се налага наказание. Единственото условие за носене на дисциплинарна отговорност от държавния служител при допускане на дисциплинарно нарушение е към момента на издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание между него и дисциплинарно наказващия орган, който е органът по назначаването да съществува служебно правоотношение. Ето защо допусната грешка при посочване каква длъжност заема наказаното лице към датата на издаване на заповедта, при липса на спор, че това лице е държавен служител и към датата на издаване на заповедта заема служба в подчинена на органа структура, не може да се отрази по никакъв начин на законосъобразността на индивидуалният административен акт.
Дисциплинарното производство, до издаването на решението на
дисциплинарния съвет е проведено от надлежно сформиран дисциплинарен съвет,
поради което не се установява
наличие нарушение на чл. 95 от ЗДСл. Подмяната на състава на
дисциплинарния съвет, както и назначаването на членове на същия е проява на дискреционната
власт на органа. Не съществуват никакви
процесуални пречки лице от състава на дисциплинарния съвет да осъществява и
процесуално представителство на органа(в случай че отговаря на изискванията за пълномощник по реда на
чл. 32 от ГПК) пред съд по дела с предмет обжалване на
заповеди за налагане на дисциплинарно наказания и това обстоятелство не води
нито до процесуално нарушение при издаване на заповедта(към този момент съдебно производство
няма как да е образувано),
нито е основание за недопускане на това
лице до участие в съдебното производство. Разпоредбата на чл.93, ал.1 от
ЗДСл. предвижда изслушването на
държавния служител да се осъществи от дисциплинарно наказващият орган, а не от
дисциплинарния съвет. Това законово изискване е надлежно спазено, видно от
приложения по делото протокол от
04.10.2021г.(л.68). Датата на връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е от значение единствено за
преценка спазване законовоопределения срок за обжалването й пред съда но не
оказва никакво влияние върху законосъобразното й издаване.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед №НК-12/22.10.2021г. на Изпълнителен Директор на БАБХ като неотговаряща на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК следва да се отмени.
С оглед изхода на спора основателно се явява и
искането на жалбоподателката за
присъждане на направените по делото разноски представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 23.12.2021г.(л.23) .
На основание чл.124, ал.1, изр. последно от ЗДСл. предвид вида наложеното с оспорената заповед наказание настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143 ал.1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № НК-12 от 22.10.2021г. на изпълнителният директор на
„Българска агенция по безопасност на храните”- С.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните,
гр. С. да заплати на
Х.А.Т., с ЕГН ********** ***, разноски по адм.дело № 1284/2021г. по описа на
АдмС-Хасково в размер 600 (шестотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: