№ 13621
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110163318 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и
отмяна на дисциплинарното уволнение на Г. И. С., обективирано в издадена от работодателя
М.Ц.А.“ ООД заповед от 29.08.2024г., както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
за поправка на вписаното от работодателя М.Ц.А.“ ООД основание на уволнението на Г. И.
С. от такова по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ- дисциплинарно уволнение, на действително
осъщественото по чл. 326, ал. 1 КТ- едностранно от служителя с предизвестие, в трудовата
книжка на Г. И. С., както и в издаденото от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ,
адресирано до ТД на НАП.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение по силата на
сключен помежду им трудов договор от 04.06.2020г., по силата на който заемал длъжността
„лекар, акушерство и гинекология“ в М.Ц.А.“ ООД. Твърди, че на 31.07.2024г. отправил до
работодателя писмено уведомление за прекратяване на трудовия договор помежду им
едностранно от служителя с предизвестие, като междувременно- преди да изтече срокът на
предизвестието, здравословното му състояние се влошило, поради което в периода от
13.08.2024г. до 30.08.2024г. ползвал отпуск поради временна неработоспособност, за което
му бил издаден болничен лист. Въпреки това на 29.08.2024г.- 3 дни преди изтичане на срока
на предизвестието, отправено до работодателя, последният издал заповед за
дисциплинарното уволнение на ищеца, което било вписано и в съответната ТД на НАП въз
основа на отправено от работодателя уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. Така предприетото от
работодателя поведение по прекратяване на процесното трудово правоотношение ищецът
счита за незаконосъобразно, тъй като не били спазени процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за
обезпечаване възможността на служителя да депозира пред работодателя своите писмени
или устни обяснения по вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, както и
изискването на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ работодателят да изиска от инспекцията по
труда предварително разрешение за дисциплинарното уволнение на ищеца, който към
момента на уволнението ползвал отпуск поради временна неработоспособност съобразно
издадения му болничен лист от 14.08.2024г. Във връзка с довода за незаконност на
дисциплинарното му уволнение поради неспазване на императивното изискване на
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ ищецът излага твърдения, че на 28.08.2024г., около 15:30
часа получил на личната си електронна поща електронно писмо от електронен адрес, за
който оспорва да може със сигурност да се идентифицира с работодателя, респ. с негов
надлежен представител, с което бил поканен да се яви пред работодателя на 29.08.2024г. в
11:00 часа, за да даде писмени или устни обяснения за действията си по полагане на труд в
1
МК „Доверие“ на 28.08.2024г., когато все още бил в трудово правоотношение с ответника, а
и по време на ползвания от служителя отпуск поради временна неработоспособност.
Оспорва искането в последния смисъл да му е надлежно връчено, доколкото същото било
изпратено на личния му електронен адрес, поради което и се запознал със съдържанието му
едва на 16.09.2024г., когато получил на същия електронен адрес и покана от работодателя да
предостави трудовата си книжка за вписване прекратяването на трудовото правоотношение.
Наред с това, оспорва да е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение,
поддържайки, че започнал да полага труд при друг работодател, считано от 02.09.2024г.
Твърди, че при постъпване на работа предал трудовата си книжка на работодателя, за което
подписал декларация, с която единствено последният разполагал, както и че понастоящем
трудовата му книжка все още се намирала в държане на работодателя. С оглед на всичко
изложено и поддържайки, същевременно, че трудовото правоотношение с ответника
продължило да съществува до изтичане на срока на предизвестието, предявява процесните
искове за отмяна на дисциплинарното му уволнение, респ. за поправка на вписаното в
трудовата му книжка и в уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ уволнително основание.
Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че връчил
заповедта за дисциплинарно уволнение на ищеца при отказ на 29.08.2024г., което било
удостоверено с подписите на двама свидетели. Счита, че уведомил надлежно служителя за
възможността му да даде своите писмени или устни обяснения по вменените му нарушения
на трудовата дисциплина, тъй като изпратил искането за това на личния му електронен
адрес, който служителят използвал в комуникацията си както с работодателя, така и със
своите пациенти и който бил зададен като такъв за кореспонденция с него и във визитната
му картичка, и в интернет пространството. И- мейл- адресът, от който било изпратено
искането, от друга страна, бил официалният на медицинския център, който бил поместен на
интернет страницата му. Поддържа, че в случая от инспекцията по труда не следвало да се
изисква предварително разрешение за уволнението на служителя, тъй като издаденият
болничен лист бил незаконосъобразен, т. е. служителят не бил в законоустановен отпуск
поради временна неработоспособност, за което работодателят подал жалба пред НЕЛК
срещу решението на ТЕЛК от 09.12.2024г., с което болничният лист бил потвърден. Твърди,
че трудовата книжка на служителя се намира у него, тъй като Г. С. не я предал на
работодателя при постъпването си на работа. Претендира разноски.
С молба от 20.12.2024г. от името на ответника е заявено искане за спиране на
настоящото производство до произнасяне на НЕЛК по жалбата на работодателя срещу
решението от 09.12.2024г. на ТЕЛК, с което е потвърден издаденият на ищеца болничен лист
от 14.08.2024г.
На първо място, за пълнота и прецизност съдът счита за необходимо да изясни, че
доколкото съобразно твърденията на страните, вкл. на ответника в отговора на исковата
молба, издадената от последния уволнителна заповед от 29.08.2024г. за дисциплинарното
уволнение на ищеца е връчена на последния на същата дата, т. е. изложени са твърдения, че
същата е породила правното си действие, като същевременно, ищецът в исковата молба
твърди, че всяка от страните е упражнила потестативното си право едностранно да прекрати
трудовото правоотношение на различни, конкуриращи се основания- следователно, за
служителя на практика не съществува яснота относно това кое от двете упражнени
конкуриращи насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение,
единственото адекватно средство за защита на неговите права е предявяването и на двата
иска- по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. В последния смисъл са определение
№ 150 от 19.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 808/2014 г., I г. о., ГК, както и решение № 110 от
23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о., ГК, като настоящият съдебен състав
възприема изложените в последното съображения относно вида на съединяване на двата
2
иска- обективно кумулативно, доколкото в случая основателността, респ. неоснователността
на всеки от тях се предпоставя от разрешаването на въпроса кое от двете насрещни
волеизявления е прекратило трудовото правоотношение, разрешим като преюдициален и по
иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и по иска с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 4 КТ.
Заявеното от името на ответника искане за спиране на настоящото производство до
произнасяне на НЕЛК по жалбата му срещу решението от 09.12.2024г. на ТЕЛК, с което
процесният болничен лист е потвърден, следва да бъде оставено без уважение, доколкото
съобразно установената съдебна практика по приложението на нормата на чл. 333, ал. 1, т. 4
КТ, вкл. на касационната инстанция, която настоящият съдебен състав изцяло възприема,
соченото от ответника обстоятелство не е преюдициално за настоящия правен спор, а
същевременно, от наличните понастоящем по делото данни не би могъл да бъде формиран
извод за осъществени престъпни обстоятелства, вкл. такива, от разрешаването на които да
зависи изходът на гражданския спор. С оглед на това и доколкото не се установява което и
да е предвидените в нормите на чл. 229, ал. 1, т. 1- т. 7 ГПК основания за спиране на
настоящото производство, искането от името на ответното дружество в последния смисъл
следва да бъде оставено без уважение.
По така предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 4
КТ процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи възникването между него и ответника на трудово правоотношение въз основа на
сключен помежду им трудов договор, отправянето до работодателя на писмено уведомление
за едностранно- от служителя, прекратяване на трудовото правоотношение, достигнало до
субекта на работодателска власт, приложимия по процесното трудово правоотношение срок
на предизвестието при прекратяване на правоотношение на основание, изискващо такова, че
към датата, на която се твърди да е бил дисциплинарно уволнен, е ползвал отпуск поради
временна неработоспособност, като е уведомил за това работодателя, както и вписване в
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ и в трудовата книжка на служителя на соченото от ищеца
уволнително основание по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ- поради дисциплинарното му уволнение.
Процесуално задължение на ответника е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154,
ал. 1 ГПК да установи, че е връчил надлежно на ищеца процесната уволнителна заповед за
дисциплинарното му уволнение, като преди това е обезпечил правото на последния по чл.
193, ал. 1 КТ, като е му е предоставил подходящ срок да даде писмени или устни обяснения
за вмененото му нарушение на трудовата дисциплина, че е изискал от Главна дирекция
„Инспекция по труда“ предварително разрешение за уволнението на Г. И. С., за последното
от които обстоятелства не сочи доказателства, но и не излага твърдения, реалното
осъществяване от ищеца на соченото в заповедта за дисциплинарното му уволнение
поведение, както и че същото е в противоречие с конкретно установени и вменени му
трудови задължения, т.е. че е противоправно.
Съобразно изричните твърдения и доводи на страните в исковата молба и в отговора на
исковата молба на основание нормата на чл. 312, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени
следните обстоятелства с правно значение: че страните по делото са били обвързани от
трудово правоотношение, по силата на което Г. С. е заемал длъжността „лекар, акушерство и
гинекология“ в М.Ц.А.“ ООД, че е представил пред работодателя издадения му болничен
лист от 14.08.2024г., съгласно който му е разрешен отпуск поради временна
неработоспособност за периода от 13.08.2024г. до 30.08.2024г., че отправеното от служителя
до работодателя писмено уведомление за прекратяване на процесната трудовоправна връзка
на основание нормата на чл. 326, ал. 1 КТ е достигнало до носителя на работодателска власт
на сочената от ищеца дата- 31.07.2024г.
Представените от ищеца с исковата молба, както и с молбите му от 30.01.2025г. и от
3
13.03.2025г., както и от ответника- с отговора на исковата молба, документи следва да бъдат
допуснати за събиране като писмени доказателства по делото, като на ответника следва да
бъде указано съобразно нормата на чл. 185, ал. 1 ГПК в срок до първото по делото открито
съдебно заседание да представи по делото в заверен от страната препис превод на
приложеното към отговора на исковата молба разпечатано на хартиен носител електронно
писмо, за което се твърди да изхожда от ищеца.
Съобразно искането в исковата молба и на основание нормата на чл. 190 ГПК
ответникът следва да бъде задължен в срок до първото по делото открито съдебно заседание
да представи по делото всички документи, налични по трудовото досие на ищеца.
По искането на ответника в отговора на исковата молба следва да бъде допуснато
събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на
сочените от него обстоятелства по действително извършване на вмененото на ищеца като
нарушение на трудовата дисциплина поведение, както и по връчване на последния на
процесната уволнителна заповед от 29.08.2024г.
В тази връзка без уважение като ненеобходимо следва да бъде оставено искането на
ответника за приобщаване като доказателство по делото на сочения от него видеоклип.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по
делото.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца с исковата молба и с молбите му от 30.01.2025г. и от 13.03.2025г., както и от
ответника- с отговора на исковата молба, документи.
УКАЗВА на ответника, че в случай че поддържа представеното с отговора на исковата
молба разпечатено на хартиен носител електронно писмо да бъде прието като писмено
доказателство по делото, следва в срок до първото до делото открито съдебно заседание да
представи заверен от страната превод на български език на същото съобразно разпоредбата
на чл. 185 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА на основание нормата на чл. 190, ал. 1 ГПК на ответника в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по
делото в заверени от страната преписи всички документи, приложени по трудовото досие на
ищеца, като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 190, ал. 2 във вр. с чл. 161 ГПК
с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника в първото по делото открито съдебно заседание за
установяване на сочените от него обстоятелства по действително извършване на вмененото
на ищеца като нарушение на трудовата дисциплина поведение, както и по връчване на
последния на процесната уволнителна заповед от 29.08.2024г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за приобщаване като
доказателство по делото на сочения от него видеоклип.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025г. от
11:00 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
4
определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото
и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията в срок губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран докладът по делото, да се
връчи на страните, на ищеца- и препис от отговора на исковата молба и приложенията към
него, а на ответника- и преписи от молбите на ищеца от 30.01.2025г. и от 13.03.2025г. и от
приложенията към тях.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5