Решение по дело №71/2022 на Районен съд - Девин

М О Т И В И
към РЕШЕНИЕ № 39/25.08.2022г. по
АНД № 71/2022г. по описа на ДРС.

Производството е по реда на чл.375 и следващи от НПК, във
връзка с чл.78 А НК, във връзка с чл.311, ал.2, във връзка с ал.1 НК.
Срещу обвиняемия В. СТ. Ч. - роден на ******г., в гр. Д., общ. Д.,
обл. См., местожителство гр. Д., ул. В. Л. № *, ет. *, ап. *, български
гражданин, женен, не осъждан, висше образование, месторабота -
„Полицейски инспектор“, V степен в група „ОП“ към РУ – Девин към ОД на
МВР - Смолян, с ЕГН **********, е внесено постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и е предаден на съд за
престъпление по чл.311, ал.2, във връзка с ал.1 НК, за това, че на 05.10.2020г.,
в с. Б., общ. Б., обл. См., в качеството си на длъжностно лице - Полицейски
инспектор“ V степен в група „ОП“ към РУ - Девин при ОД на МВР - Смолян -
държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, в кръга на службата си, имащ
задължения да извършва определени действия по разследване на основание
чл.194, ал.4 НПК, чрез възлагане от съответния разследващ орган, е съставил
официален документ на основание чл.194, ал.4, във връзка с чл.127, чл.128 и
чл.129 от НПК - Протокол за разпит в качеството на свидетел на лицето Ахм.
Юс. Гюр., от с. Б., обл. См., в който удостоверил неверни обстоятелства, че на
05.10.2020г., в с. Б., общ. Б., обл. См., за времето от 15.40ч. до 16.00ч. е
извършил разпит на св. Ахм. Юс. Гюр., с цел да бъде използван този
документ в хода на разследването по досъдебно производство № ЗМ-
15/2020г. по описа на ОД на МВР - Смолян пред органите на досъдебното
производство и пред съответния първоинстанционен съд - Районен съд -
Смолян, като доказателство за тези обстоятелства, като деянието
представлява маловажен случай.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа внесеното постановление, с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия на основание чл.78а НК за деяние по
чл.311, ал.2, във вр. с ал.1 НК, което е квалифицирано при условията на чл.93,
т.9 НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, при които
деянието и дееца се отличават с по - ниска степен на обществено опасност в
сравнение с други случаи от същия вид.
Обвиняемият, лично, изразява искрено съжаление и разкаяние за
допуснатата от него грешка и моли съда да определи минимално наказание.
Защитникът му адв. Ст. Р. пледира за постановяване на решение,
с което съдът да отчете превес на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, изразеното от обвиняемия чисто сърдечно разкаяние да
допуснатата от него грешка, пълното съдействие в хода на наказателното
производство за разкриване на обективната истина, безупречно
1

професионално поведение в продължение на повече от 20 години в системата
на МВР, за което е бил награждаван многократно, поради което счита, че
целите на наказанието по чл.36 НК, ще бъдат постигнати с налагане на едно
минимално наказание по реда на чл.78а НК като се освободи обвиняемият от
наказателна отговорност и се наложи административно наказание при
„маловажен случай“ на лъжливо документиране.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият В. Ст. Ч. е започнал работа в системата на МВР на 12.08.1999 г.,
като граничен полицейски командир в РГС-Смолян, преминавайки и на други
длъжности.
На 05.10.2020г. е изпълнявал длъжността „Полицейски
инспектор“ V степен в група „ОП“ към РУ-Девин при ОД на МВР-Смолян -
държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Като полицейски служител е
награждаван многократно и не е наказван с дисциплинарни или друг вид
наказания.
С измененията на НПК, в сила от 01.01.2012г. в предвидени
случаи се дава възможност на полицейски органи в МВР, определени със
Заповед на Министъра на МВР, в т.ч. всички „Полицейски инспектори“ да
извършват определени действия по разследването по възлагане от съответния
разследващ орган, посочен в чл.52 от НПК.
На 17.02.2020г. в РП-Смолян е било образувано досъдебно
производство ЗМ-15/2020г., за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, срещу
Едж. Ахм. Гюр. от с.Б., който е син на св.Ахм. Гюр..
На 01.10.2020г. във връзка със започналото разследване по ДП
15/2020 г. от разследващ полицай при ОД на МВР-Смолян, с постановление
на основание чл.194, ал.4 НПК за възлагане на действия по разследването на
полицейски орган в МВР, са били възложени действия по разследването – да
се извършат разпити на свидетели Ах. Гюр. и Ен. Гюр., от с.Б., които са
родителите на Едж. Гюр. по образуваното срещу него досъдебно
производство.
На 02.10.2020г. разпитите на тези свидетели са били възложени на
обв. Ч., в качеството си на полицейски инспектор с разследващи функции.
Последният ги призовал устно да се явят в канцеларията му на първи етаж в
сградата на Община Борино, като по време на разпита на 05.10.2020 г. се
явила само св. Енг. Гюр., тъй като св. Ахм. Гюр., бил на работа в гр. См. и
нямал възможност в този ден да се яви за разпит.
По същото дело обв. Ч. е трябвало да разпита като свидетели св. З.
Гюр. и св. Юсн. К..
Разпитани в настоящото наказателно производство св. Ен. Гюр.,
св. З. Гюр. и св. Ю. К. са категорични, че на 05.10.2020г., когато са били
разпитани по ДП №15/2020г. като свидетели, на разпит не се е явил св. Ах.
Гюр.. Всички знаели, че същият работи в гр.См. и поради тази причина не се е
явил за разпит в този ден.
2

На 05.102020г. обв. Ч. разпитал св. Ен. Гюр. – съпруга на св. Ах.
Гюр., за който съставил Протокол за разпит на свидетел с дата 05.10.2020г.,
подписан от нея като свидетел и от него, в качеството си на „полицейски
инспектор“, с възложени разследващи функции.
След като приключил разпита на св. Ен. Гюр., обв. Ч. я запитал,
дали съпругът и ще се яви същия ден за същия разпит, а последната му
обяснила, че се намира на работното си място във фирма „Дюлг.“ ООД в гр.
См. и не може да се яви за разпит, тъй като производствения процес не му
позволява да отсъства и че се страхува ако отсъства от работа да не бъде
уволнен. Обв. Ч. предложил на св. Гюр. да се обади от мобилния си телефон
на съпруга си, за да постави същите въпроси и на него. Св. Гюр. отговорил по
абсолютно същия начин, по който отговорила и св. Гюр., т.е. двамата дали
идентични отговори на поставените въпроси. Обв.Ч. обяснил на св.Гюр., че
трябва да се яви лично за разпит в с. Б., а Св. Гюр. помолил да бъде разпитан
„по телефона“ и да изпрати протокола за разпит, чрез св. Гюр., за да го
подпише, след като се върне от работа, за да не отсъства от работа и да не
пречи на организацията на целия производствен процес с отсъствието си.
Обв. Ч. записал отговорите, дадени по телефона от свидетеля в
протокола за разпит, с дата 05.10.2020г., като този протокол бил с идентично
съдържание с протокола за разпит на св.Ен. Гюр., в който е променен часът на
проведения разпит. Обв. Ч. предал протокола на св. Гюр., за да бъде подписан
от св. Ах. Гюр.. св. Гюр. на следващия ден предала на полицейския инспектор
- обв. Ч. подписания протокол от съпруга си.
На 09.11.2020г., св.Ах. Гюр. е бил разпитан от разследващия
полицай, водещ процесното производство, в гр.См. и по същите
обстоятелства, за което е съставен Протокол за разпит на св.Ахм. Гюр. ( стр.
165 от ДП 15/2020г.). Като съдържание протоколите за разпити на св.Гюр. от
05.10.2020 г. и 09.11.2020г. са почти едни и същи. Повод за проведените
повторни разпити, както на св. Ахм. Гюр. и св. Енг. Гюр. са направените
искания на защитника на синът им по воденото производство и дадените
указания след това от наблюдаващия прокурор. До този момент никъде в
материалите по воденото Досъдебно производство 15/2020г. не са направени
възражения, че първоначалния разпит от 05.10.2020г. на св. Ахм. Гюр.
въобще не е бил провеждан.
В хода на разглеждане на образуваното АНД №166/2021г. по
описа на РС Смолян, в с.з. на 23.04.2021г., по което е бил обвиняем Едж. Гюр.
– син на св. Ах. Гюр. за престъпление по чл.313, ал.1 НК, с предложение от
РП Смолян за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от
НК, от наблюдаващия прокурор е заявено искане за прочитане показанията на
св. Ах. Гюр. от 05.10.2020г., поради противоречия с дадените от последния
показания в с.з.
св. Ах. Гюр. е заявил, че не е бил разпитван в качеството му на
свидетел в с. Б., общ. Борино, а е бил разпитван в гр. См.. Съдът е оставил без
уважение искането на прокурора за прочитане на протокол за разпит на св.
Ахм. Гюр., проведен на 05.10.2020г. / Протокол от с.з. от 04.06.2021г. по АНД
3

№ 166/2021г. на РС - Смолян ( ДП 15/2020г.).
АНД №166/2021г. по описа на РС – Смолян е приключило с
Решение №94/04.06.2021г., с което Ед. Гюр. е бил признат за виновен по
обвинението в престъпление по чл.313, ал.1 НК, за това, че на 10.01.2020г., в
гр. См., в сградата на сектор ПП при ОД на МВР Смолян пред служител на
сектор ПП при ОД на МВР Смолян е потвърдили неистина в писмена
декларация, която по силата на закон чл.151, ал.5 ЗДвП, чл.17, ал.6, във вр. с
ал.3 във вр. с чл.13, ал.1, т.1, 3 и 6 от Наредба № I - 157/01.10.2002г. на МВР
се дава пред „орган на власт“ - началника на сектор ПП при ОД на МВР
Смолян, в която е удостоверил неверни обстоятелства, че е установил
обичайното си пребиваване в Р. България по смисъла на §6, т.46 ДР на ЗДвП,
а не в друга държава членка на ЕС.
От приложената по делото справка за съдимост на обв. В. Ч. се
установява, че към момента на деянието не е осъждан. Наложеното през
2000г. административно наказание по реда на чл.78а НК за извършено деяние
по чл.343б, ал.1 НК е заличено, поради изтекла абсолютна давност - повече от
20 години. Съгласно т.4 ППВС № 7/85 г., правото на повторно освобождаване
от наказателна отговорност на основание чл.78а НК възниква след изтичане
на една година от изпълнение на наложеното административно наказание, по
аргумент, че спрямо лицата с приложен чл.78а НК, се прилагат съответно
чл.86, ал.1, т.3 НК, т.е след изтичане на една година от изпълнение на
наложеното наказание глоба се реабилитират, тъй като не следва да бъдат
поставяни в по-тежко положение от осъдените на глоба по НК, след която
настъпва реабилитация и възможност за повторно освобождаване от
наказателна отговорност по този ред.
Спрямо хипотезата на неизпълнено административно наказание
глоба, наложено на основание чл.78а НК, се прилага Тълкувателно решение
№ 2 от 28.02.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСНК на ВКС, което приема, че
институтът на чл.78а НК, е приложим повторно по отношение на лице, което
вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за
събирането й е образувано изпълнително производство, както и ако за
събирането й не е било образувано изп.производство, но вземането е погасено
по давност.
Съгласно чл. 173. (1), в сила от 1.01.2016 г. ДОПК вземанията се
отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със
закон. (2) Вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171,
ал. 2 ДОПК ( в сила от 1.01.2021 г.) с изтичане на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да
се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания
независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите,
когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено
в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5.
4

е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел II а.
Обвиняемият има добри характеристични данни.
Така описаната фактическа обстановка се установи по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство
писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира, като обективни и
достоверни.
При така установеното от фактическа страна с деянието си от
обективна и субективна страна, обвиняемият е осъществил състава на
престъпление по чл.311, ал.2, във връзка с ал.1 НК, тъй като на 05.10.2020г., в
с. Б., общ. Б., обл. См., в качеството си на длъжностно лице - Полицейски
инспектор“ V степен в група „ОП“ към РУ - Девин при ОД на МВР - Смолян -
държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, в кръга на службата си,
имащ задължения да извършва определени действия по разследване на
основание чл.194, ал.4 НПК, чрез възлагане от съответния разследващ орган,
е съставил официален документ на основание чл.194, ал.4, във връзка с
чл.127, чл.128 и чл.129 от НПК - Протокол за разпит в качеството на свидетел
на лицето Ахм. Юс. Гюр., от с. Б., обл. См., в който удостоверил неверни
обстоятелства, че на 05.10.2020г., в с. Б., общ. Б., обл. См., за времето от
15.40ч. до 16.00ч. е извършил разпит на св. Ахм. Юс. Гюр., с цел да бъде
използван този документ в хода на разследването по досъдебно производство
№ ЗМ-15/2020г. по описа на ОД на МВР - Смолян пред органите на
досъдебното производство и пред съответния първоинстанционен съд -
Районен съд - Смолян, като доказателство за тези обстоятелства, като
деянието представлява маловажен случай.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй
като обвиняемият е имал ясна представа за обществено опасния му характер и
неговите последици, като пряко е целял и искал тяхното настъпване.
Няма спор в случая, че обвиняемият В. Ч. е имал качеството на
държавен служител по чл.142, ал.1 т.1 ЗМВР, съответно е имал качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" НК и е субект на
инкриминираното деяние. В качеството си на полицейски инспектор е имал
вменено по служба /чл. 194 НПК/ задължение да извърши действия по
разследване по реда на НПК.
От анализа на доказателствата, събрани в хода на наказателното
производство се установиха по последователен и непротиворечив начин
всички признаци от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.311, ал.2 във връзка с ал.1 НК – обв. В. Ч. е съзнавал, че
лъжливо документира и че съставения протокол за разпит ще бъде
доказателствено средство по чл.155, ал. 1 НПК, относимо към предмета на
доказване по чл. 102 НПК по ДП № ЗМ 15/2020г. по описа на ОД на МВР
Смолян.
Предмет на престъплението по чл.311 НК може да бъде само
удостоверителен документ, какъвто е протокол за разпит на свидетел.
5

Отразените неверни обстоятелства в съставения от обвиняемия протокол от
05.10.2020г. са, че св. Ах. Гюр. се е явил на разпит в с.Б., а всъщност разпита е
бил проведен чрез телефон несъответно на изискванията на НПК.
Съгласно принципните разяснения на ППВС № 3/82 г. лъжливото
документиране по чл.311, ал. 1 НК се състои в съставяне на официален
удостоверителен документ, който е с невярно съдържание. Безспорни са
фактите, че съставения протокол за разпит от 05.10.2020г. е съставен от обв.
В. Ч., както и че в него са удостоверени неверни обстоятелства, неотговарящи
на обективната действителност. Обвиняемият е субект на престъплението
като „длъжностно лице“, което е имало в конкретната ситуация
удостоверителна компетентност, регламентирана в нормативен акт и
изпълняваните служебни задължения. Субект на това престъпление може да
бъде само длъжностно лице, което в кръга на службата си има задължение да
отразява истината при съставяне на удостоверителни документи.
Протоколът за разпит на свидетел, съгласно разпоредбата на
чл.93, т.5 НК е „официален документ“, който е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Съставеният от обв.В. Ч.
- Протокол за разпит на св.Ахм. Гюр. от 05.10.2020 г. безспорно е „официален
документ“, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му, след
надлежно възлагане в качеството си на полицейски орган да извърши,
определени действия по разследването. Инкриминираният документ
„Протокола за разпит на св.Ахм. Гюр.“ (стр.53 по ДП 15/2020г.) по своя
характер е удостоверителен документ, защото сам по-себе си не съдържа само
едно първично изявление, а удостоверява проведен разпит по реда на НПК,
на описаното в протокола време и място, след като са разяснени правата на
свидетеля и след това устно и непосредствено е изложил известните за него
факти и обстоятелства, съгласно изискванията на НПК. „Лъжливото
документиране“ се изразява в това, че обв. В. Ч., в качеството си на
длъжностно лице - Полицейски инспектор“ V степен в група „ОП“ към РУ-
Девин при ОД на МВР-Смолян - държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, имащ задължение да извърши определени действия по разследването,
след възлагане от разследващ орган, не е провел разпита при стриктно
спазване на чл.139 НПК и да отрази всички реквизити по чл.127, 128 и 129
НПК точно и вярно. В Протокол за разпит в качеството на свидетел от
05.10.2020 г. на лицето Ах. Гюр. е удостоверил неверни обстоятелства, че
такъв разпит е бил проведен в описаният ден и час, в с.Б., тъй като св. Ах.
Гюр. е бил разпитван „по телефон“, поради което тези реквизити в протокола
са отразени от обв. В. Ч. с невярно съдържание. Поради съставянето му в
нарушение на процесуалния закон, този протокол не е породил правно
действие и съдът в съдебното заседание не е допуснал приемането му към
доказателствата по АНД 166/2021 г. по описа на РС-Смолян.
За осъществяване състава на чл.311, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК не
се изисква да бъде причинена щета. Достатъчно е длъжностното лице в кръга
на службата си да състави официален документ, в който да удостовери
6

неверни обстоятелства, с цел да бъде използван този документ като
доказателство за тези обстоятелства. В случая въпросния протокол за разпит
на свидетел е бил съставен от обв.Ч., с цел да бъде използван в хода на
разследването по ДП № ЗМ-15/2020 г. по описа на ОДМВР-Смолян, пред
органите на досъдебното производство и пред съответния първоинстанционен
съд (РС-Смолян), като доказателство за обстоятелствата, че на 05.10.2020 г. в
с.Б., общ.Смолян, за времето от 15.40ч до 16.00 ч, е извършен разпит на
св.Ахм. Юс. Гюр..
От субективна страна конкретното деяние е осъществено при
условията на пряк умисъл, тъй като обв.Ч. е съзнавал, че съставения от него
официален документ е с невярно съдържание относно време и място на
съставянето му, обществено опасния характер на своето деяние, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици от него и е искал и пряко е
целял настъпването им.
Деянието е квалифицирано като „маловажен случай“ (по смисъла
на чл.93, т.9 НК, което се отличава с по - ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други случаи от този вид, поради отчетени
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът отчете
изразеното искрено и откровено съжаление за извършеното от обв.Ч.,
критичното му отношение към същото, чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, липсата на дисциплинарни наказания, множество
награди по време на носене на службата. Съдът взе предвид, че записаните
волеизявления на свидетеля са неговите показания по телефон и че изключен
от доказателствата, по никакъв начин не е възпрепятствал да се разкрие
обективната истина по наказателното производство. На 09.11.2020 г. св. Ах.
Гюр. е бил призован и е бил разпитан отново, но от разследващия полицай,
водещ процесното производство в гр.См., като за същите обстоятелства е бил
съставен втори протокол за разпит (стр.165 от ДП 15/2020г. на ОДМВР-
Смолян), които като съдържание са идентични. Съдът е изключил неверния
протокол от доказателствата по АНД 166/2021 г. по описа на РС- Смолян, тези
показания не са взети предвид при постановяване на крайния акт на съда,
поради което лъжливото документиране в процесния протокол се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност и настъпилите
вредни последици са незначителни по своя характер.
По отношение на обв.Ч. (и извършеното от него престъпление) са
налице основанията за прилагане на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно
- за престъплението по чл.311, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, което е умишлено, се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или „Пробация”; Ч.
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII-ма, Раздел IV-ти от НК; от
престъплението не са причинени имуществени вреди; не са налице пречките
по чл.78а, ал.7 НК.
7

Основавайки се на нормата на чл. 93, т. 9 НК, спрямо деянието и
дееца са приложими привилегирования състав на лъжливото документиране
по чл. 311, ал. 2 НК - квалифициране на престъплението като маловажен
случай на лъжливо документиране, като съдът взе предвид наличието на
всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. Невярното
удостоверяване в инкриминирания протокол за разпит касае само датата и
часът на следственото действие, без да е засегнат смисъла и съдържанието на
изявленията на свидетеля. Съставеният от обв. Ч. официален документ,
независимо от отразените в него неверни обстоятелства, не е причинил
вредни последици за разследването и не е застрашил правата на конкретния
обвиняем. Има антидатиране на следственото действие, но при конкретно
развилите се впоследствие обстоятелства - извършен нов разпит при спазване
на правилата на НПК, в който са отразени абсолютно същите обстоятелства и
поради това, че своевременно е бил изключен неверения протокол от
доказателствата, настъпилите обществено опасни последици са засегнали в
по - ниска степен обществените отношения, обект на защита по гл.девета НК.
След съвкупната преценка на тези правно значими обстоятелства, както и
отчитайки мотива на обвиняемия – по искане на свидетеля, за да не бъде
уволнен от работа, деянието е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид и спрямо него
и дееца е налице квалификация „ маловажен случай“. В този смисъл са
дадените задължителни указания на ППВС № 3 от 1982 г., т. 15, при
определяне на маловажните случаи по чл. 311, ал. 2 НК да се изхожда от
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, като бъдат подложени на оценка
обстоятелствата, при които е съставен или преправен документът, целта на
съставянето и подправката, характерът на обществените отношения, които са
застрашени от невярното документиране или подправката, дали документът е
употребен, или ако не е употребен, по какви причини деецът не е сторил това,
значимостта на засегнатите права и отношения от престъплението, дали се
касае до едно деяние или за две или повече деяния, представляващи
продължавано престъпление, данните за личността на дееца, отношението му
към извършеното деяние и др. От съвкупната преценка на тези обстоятелства,
се обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното деяние в сравнение с други случаи от същия вид. Очевидно
инкриминираната дейност не е проява на установена практика, а инцидентна,
предвид конкретните обстоятелства, изложени от свидетеля и по негово
искане, за да не възникнат неблагоприятни последици за него, за да не бъде
уволнен от работа, тъй като с отсъствието си би възпрепятствал целия
производствен процес на работодателя си.
При определяне вида и размера на наказанието съдът прие, че
спрямо деянието и извършителя са налице кумулативно предпоставките на
чл.78 А от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, поради което определи и наложи на обвиняемия
административно наказание глоба 1 000.00 лева, която да заплати в полза на
8

бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин. При
определяне на нейния размер съобрази семейното и материално положение на
обвиняемия, съобразно попълнената от него декларация за тези данни под
страх от наказателна отговорност. Като съобрази данните за доходи и
имущество, съдът определи и наложи глоба в минималния размер, на
основание чл.78а НК за деяние по чл.311, ал.2, във връзка с ал.1 НК, която
отнесена към деянието и извършителя му е съответна на целите по чл.36 НК,
така че да се въздейства възпитателно - поправително и превантивно -
предупредително спрямо обвиняемия и средата, в която живее.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	39
Дата:	25 август 2022 г.
Съдия:	Илияна Росенова Ферева - Зелева

Дело:	20225410200071
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 юли 2022 г.

Решение по дело №71/2022 на Районен съд - Девин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите