РЕШЕНИЕ
№ 871
гр. Бургас, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря М. АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120101279 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано първоначално по искова молба на М. С. Т. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. ...., чрез пълномощника адвокат Д. К., съдебен адрес: гр. ....,
против Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. ...., представлявано от Б..Р..,
БУЛСТАТ ..., за присъждане на следните суми: сумата от 4320 лева, представляваща
сборната левова равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима
за периода от 25.02.2019 год. до предявяване на иска, и сумата от 500 лева, представляваща
сборна лихва за забава върху всяка от главниците от по 120 лева, за периода от датата на
която е било заплатено съответното възнаграждение, в което е следвало да бъдат включена
и равностойността на храната, до предявяване на иска.
В искова молба са изложени твърдения, че със заповед № 8121К-2461/07.02.2017 год.
на Министъра на вътрешните работи на основание чл. 9 от Закона за държавния служител и
§69 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (ДВ бр.81 от 14.10.2016 год.)
ищцата е назначена на длъжност „.....“ в сектор „.....“ към Регионална дирекция „......“ -
Бургас при Главна дирекция „......“ – ..., която длъжност заема и до настоящия момент.
Сочи се, че заповедта е постановена в изпълнение на изменение на ЗМВР (§69 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на ЗМВР), в сила от 01.02.2017 год., по силата на което
изменение правоотношенията между заемащите длъжността на ищцата се преобразуват в
служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на влизане
в сила на този закон. Твърди се, че след постановяване на тази заповед работодателят
преустановява заплащането на равностойността на полагаемата се е по чл. 181, ал. 1 от
ЗМВР /изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г./ храна, а и безплатна такава не е осигурена на ищцата.
Посочва се, че за тригодишния период, предшестващ предявяване на иска, левовата месечна
равностойност на храната на служителите в МВР е определена непрекъснато в размер на
120 лева. Поддържа се, че тъй като ответникът не е предоставил храна или изплатил
1
левовата й равностойност на ищеца и същата не е включена в индивидуалното му трудово
възнаграждение през исковия период, той дължи незаплатената сума за хранене за период от
три години предхождащ предявяване на иска. Отбелязва се, че същото възнаграждение по
силата на § 69 от ПЗР следва да бъде допълнителна част от възнаграждението и
следователно да е дължимо заедно с него, като работодателят е определил и заплаща
възнаграждението на тази категория служители най-късно на 25-то число от текущия месец.
С отговора на исковата молба ответникът Министерство на вътрешните работи, чрез
пълномощника юрисконсулт Т.., е направило възражение за недопустимост на предявените
искове поради липса на пасивна легитимация да отговаря по тях, тъй като ищцата се намира
в служебно правоотношение с Регионална дирекция „......“ - Бургас при Главна дирекция
„.....“ – ....
С молба от 27.10.2022 г. ищецът е заявил, че насочва предявените искове срещу
Главна дирекция „....“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. ..., БУЛСТАТ
..., представлявана от Главен комисар Р..Д.., оттегля предявените искове срещу ответника
Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. ...., представлявано от Б..Р.., БУЛСТАТ ...,
и моли съда да прекрати производството по отношение на първоначалния ответник и да
конституира на негово място като ответник по делото Главна дирекция „.....“ към
Министерство на вътрешните работи. Приложена е и искова молба срещу Главна дирекция
„......“ към Министерство на вътрешните работи.
С молба от 16.11.2022 г. Министерство на вътрешните работи, чрез пълномощника
юрисконсулт Т...., е изразило съгласие да бъде заменено като ответник по делото от Главна
дирекция „......“ и моли делото да бъде прекратено по отношение на него. Моли за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Със становище от 14.12.2022 г. Главна дирекция „......“, чрез пълномощника
юрисконсулт К. И., е заявило, че не е съгласна да замени Министерство на вътрешните
работи като ответник по делото. Излага доводи, че не следва да бъде конституирана като
ответник по делото, тъй като не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове.
С влязло в сила определение от 04.01.2023 г. е допуснато на основание чл. 228 ГПК
изменение на предявените от М. С. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. ...., искове за
присъждане на следните суми: сумата от 4320 лева, представляваща сборната левова
равностойност на неосигурена храна с месечен размер от 120 лева, дължима за периода от
25.02.2019 год. до предявяване на иска, и сумата от 500 лева, представляваща сборна лихва
за забава върху всяка от главниците от по 120 лева, за периода от датата на която е било
заплатено съответното възнаграждение, в което е следвало да бъдат включена и
равностойността на храната, до предявяване на иска, чрез замяна на ответника, като
производството е прекратено по отношение на ответника Министерство на вътрешните
работи, с адрес: гр. ...., представлявано от Б...Р.., БУЛСТАТ ..., и на негово място е
конституирана като ответник по делото Главна дирекция „Гранична полиция“ към
Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. ...., БУЛСТАТ ....
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор (уточнен) от ответника
Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи , чрез
пълномощника юрисконсулт И., която оспорва предявените искове като неоснователни и
моли за отхвърлянето им. Признава се обстоятелството, че със заповед №8121к-
2461/07.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи ищцата е назначена на длъжност
„......“ в сектор „......“ при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР, считано от 01.02.2017 г., на
основание чл. 9 от Закона за държавния служител и §69 от ПЗР към Закона за изменение и
допълнение на ЗМВР. Излагат се правни съображения, че статутът на ищцата за процесния
период се регламентира от разпоредбите на ЗДСл, в които законодателят не е предвидил
изплащане на левова равностойност на храна. Направено е възражение за настъпила
погасителна давност по отношение на претендираните вземания за периода от 25.02.2019 г.
2
до 27.10.2019 г. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД. За уважаването им ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) че за процесния период е полагал труд по силата на служебно
правоотношение с ответника, по силата на което му се дължат претендираните вземания; 2)
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено обстоятелството, че
със заповед № 8121к-2461/07.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи ищцата е
назначена на длъжност „.......“ в сектор „......“ при РДГП-Бургас към ГДГП-МВР, считано от
01.02.2017 г., на основание чл. 9 от Закона за държавния служител и § 69 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на ЗМВР, каквато длъжност заема и към момента на подаване на
исковата молба.
Спорът между страните е правен и се свежда до това, дали ищцата с оглед заеманата
от нея длъжност по служебно правоотношение има право на безплатна храна, респ. на
левовата й равностойност, в рамките на исковия период от 25.02.2019 г. до 26.10.2022 г.
(датата, предхождаща датата на постъпване в съда на исковата молба срещу ответника
ГДГП), т. е. за приложното поле на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР по отношение на лицата по чл.
142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
На основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите на МВР се осигурява храна или
левовата й равностойност. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР (ДВ, бр. 97 от 2017 г.) за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по
чл. 142, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. Съгласно чл. 181, ал. 3, изр. 1
ЗМВР (изм., бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.) служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които
извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага
безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. По делото не се твърди и не се
установява ищцата, заемаща длъжността „... ...“ в сектор „......“ при РДГП-Бургас към
ГДГП-МВР, да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда , поради
което не са налице посочените законови основания за дължимост на безплатна храна, респ.
на левовата й равностойност.
Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, както следва:
т. 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита
на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. На
основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР само статутът на служителите по т. 1 се урежда от
специалния ЗМВР. На основание чл. 142, ал. 4 ЗМВР (в ред. ДВ бр. 14/2015 г., в сила от
01.04.2015 г.) статутът на държавните служители по т. 2, каквато е и ищцата, се урежда
със Закона за държавния служител, който не предвижда основания за дължимост на
безплатна храна, респ. на левовата й равностойност. Разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР
(в ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г.) предвижда, че статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1
и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този
закон, т. е. нормата препраща към конкретни разпоредби от ЗМВР, сред които не попада
правилото на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Както вече бе посочено, не е налице основание за
приложението на чл. 181, ал. 3 ЗМВР, доколкото по делото не се твърди и не се установява
ищцата, заемаща длъжността „младши експерт“ в сектор „Човешки ресурси“ при РДГП-
Бургас към ГДГП-МВР, да извършва дейност, свързана със специфичен характер на труда.
3
С § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14/2015 г.) е прието, че за държавните служители в МВР,
заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на
действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до
прекратяване на служебните им правоотношения. С § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн.,
ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) е предвидено, че служебните правоотношения
на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015
г.) и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано
от датата на влизане в сила на този закон.
С решение № 8 от 27.06.2017 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2017 г. е било
отхвърлено искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на разпоредбите на § 69 и 70 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.). В мотивите на решението е посочено, че
законодателна цел на приемането на разпоредбите е да се осигури спазване задължителните
общи изисквания на Закона за администрацията и Закона за държавния служител, относими
към всички държавни служители, служители и работници в държавната администрация,
като в рамките на категорията държавен служител, всички служители да бъдат еднакво
третирани. Друга важна цел на извършените промени с посочените разпоредби е ясно да се
проведе разграничение по критерия статус на различните категории служители в
МВР, и по-конкретно на заемащите т. нар. „административни длъжности“ от държавните
служители с полицейски функции по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Оспорените разпоредби чрез
преобразуване на съществуващи правоотношения водят до промяна на правната регулация
от такива по ЗМВР в правоотношения по Закона за държавния служител или по Кодекса на
труда. Направена е констатация, че законодателят се е стремил да съхрани придобития
„социален пакет“ и да уреди последиците от възникването на правоотношенията по ЗДСл и
по КТ за попадащите в обхвата на измененията държавни служители на МВР съобразно
принципа на материална справедливост като елемент на правовата държава.
Съгласно § 69, ал. 6 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн., ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от
01.02.2017 г.) при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна
заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон
възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Следователно самият закон определя
начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебното
правоотношение и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за
прослужено време, така и левовата равностойност на храната. Ето защо, считано от
01.02.2017 г., когато ищецът е преназначен по посочения ред, възнаграждението за
прослужено време и левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а
представляват компонент от получаваното от него основно възнаграждение. При това
положение следва да се приеме, че служителят няма право на отделно допълнително
възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение. Ако се приеме обратното, че
ищецът като държавен служител в системата на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 2 от МВР има
право на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, то той би бил
поставен в по- благоприятно положение в сравнение със служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението,
чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на § 69, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗМВР (в сила от 01.02.2017 г.), доколкото би получавал храна, респ. равностойността й
4
веднъж като съставна част от основното му възнаграждение и втори път отделно като
допълнително плащане.
Въз основа на изложеното съдът приема, че предявеният главен иск се явява
неоснователен, поради което следва да бъде изцяло отхвърлен, а това от своя страна
обуславя и неоснователността на акцесорния иск, който също следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ответникът има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. ..... против
Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи , с
адрес: гр. ...., БУЛСТАТ ...., искове за присъждане на следните суми: 4320 лева,
представляваща сборната левова равностойност на неосигурена храна с месечен размер от
120 лева, дължима за периода от 25.02.2019 год. до 26.10.2022 г.; 500 лева, представляваща
сборна лихва за забава върху всяка от главниците от по 120 лева за периода от датата на
която е било заплатено съответното възнаграждение, в което е следвало да бъдат включена
и равностойността на храната, до предявяване на иска на 27.10.2022 г.
ОСЪЖДА М. С. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. ...., да заплати на Главна
дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр.
...., БУЛСТАТ ..., сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5