№ 83
гр. Ямбол, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Петранка Ст. Жекова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.
като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600191 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на подсъдимия Г. Д. Д. от с.Овчи кладенец, обл.Ямбол чрез
упълномощения му защитник- адвокат М.Х. от ЯАК против Присъда №
35/27.04. 2022 год., постановена по НОХД № 325/2021 год. по описа на РС-
Елхово.
С атакуваната присъда въззивникът- подсъдим Г. Д. и въззиваемият-
подсъдим Д. А. С. от гр. Ямбол са признати за виновни в това, че в
неустановен час за времето от 10.00 ч. до 12.30 ч. на 15.11.2019 г.,
действайки в съучастие като съизвършители, а С. и в условията на опасен
рецидив, от втори етаж на жилище в с. ********, обл.******, на
ул."********, са отнели чужди движими вещи- пари в банкноти 13 000
швейцарски франка с левова равностойност 23 275.20 лева, от вледението
на собственика им И. Х. Т. от с. ********, обл.******, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по
чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 за въззивника Г. Д., а за въззиваемия Д. С.-
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 , вр. с чл.20, ал.2, вр. с
1
чл.29, ал.1, б."а" и б."б"от НК, за което в условията на съкратено съдебно
следствие по Глава XXVII-ма, с приложение разпоредбата на чл. 58а, ал.1, вр.
с чл.54 от НК са им наложени наказания съответно от ЕДНА ГОДИНА
"лишаване от свобода” за подс. Г. Д., което на осн. чл.66, ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на
присъдата, а за подс. А.С. - наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ
МЕСЕЦА "лишаване от свобода" при първоначален „строг” режим на
изтърпяване.
Със същата присъда на осн. чл. 59, ал.1 НК е зачетено времето, през
което подсъдимият А.С. е задържан под стража с постоянна мярка за
неотклонение, считано от 29.01.2021 г. до 03.08.2021 г., когато е приведено в
изпълнение наказание "лишаване от свобода", наложено му по НОХД
№******** г. по описа на ОС-Ямбол, вл. в сила на 26.07.2021г. като е
постановено 1 ден задържане да се счита за 1 ден "лишаване от свобода".
С оспорваната присъда въззивният жалбоподател Д. и въззиваемият-
подсъдим С. са осъдени солидарно за заплатят на гражданския ищец И. Х. Т.
от с.********, обл.Ямбол обезщетение в размер на 23 275.20 лева,
представляващо левовата равностойност на 13 000 швейцарски франка, като
предявеният граждански иск за имуществени вреди против двамата
подсъдими е уважен с присъждане на законната лихва върху
претендираната сума, считано от момента на увреждането- 15.11.2019 г. до
окончателното изплащане.
С оспорваната присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят ДТ
върху уважения размер на гражданския иск за имуществени вреди в размер
на 931.00 лева, вносима в приход на Бюджета на съдебната власт и 5 лева по
сметката на РС-Елхово- за служебно издаден изпълнителен лист.
С атакуваната присъда на осн. чл.189, ал.3 от НПК в тежест на двамата
подсъдими са възложени направените по делото разноски като всеки от тях
е осъден да заплати по сметката на ОД на МВР-Ямбол , Републикански
бюджет сумата от по 351.60 лева както и по 5 лева за издаване на
изпълнителен лист / по сметката на РС-Елхово/.
С оспорваната осъдителна присъда Елховският районен съд се е
разпоредил и с веществените доказателства.
Във въззивната жалба на подс. Г. Д., депозирана чрез упълномощения
2
му защитник- адвокат М.Х. от ЯАК, се навеждат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда
както и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Инвокират се и доводи за налагане от първостепенния съд на явно
несправедливо наказание, предвид отказа на съда да приложи нормата на
чл. 55, ал.1 от НК. Настоява се за постановяване на въззивен съдебен акт, с
който да се отмени изцяло оспорваната присъда а алтернативно- да се
постанови въззивно решение, с което да се намали размера на наложеното
на подс.Д. наказание с приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.
В съдебно заседание въззиваемият- подсъдим Д. С. се явява лично и със
служебно назначен защитник- адвокат Г. Г. от ЯАК. Лично и чрез
защитата изрично заявява, че не се присъединява към въззивната жалба на
другия подсъдим, т.к. е доволен от първоинстанционната присъда и не желае
да я обжалва.
В съдебно заседание въззивникът - подсъдим Г. Д. се явява лично и
наред с упълномощения си защитник изцяло поддържа въззивната жалба.
Навеждат се доводи, че постановената спрямо подс.Д. присъда се явява
явно несправедлива предвид несъобразеното от страна на решаващия съд
наличие на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства,
ниската степен на обществена опасност на деянието и личната занижена
обществена опасност на дееца. Не е съобразил решаващия съд и факта, че
няма нито едно отегчаващо отговорността на подс. Д. обстоятелство.
Настоява се проверяващата инстанция да намали размера на наложеното на
подс.Д. наказание като приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК.
В съдебно заседание въззиваемия- подсъдим А.С. се явява сам и със
служебно назначениия си защитник- адвокат Г.Г. от ЯАК. Лично и чрез
защитата се изразява становище за законосъобразност и правилност на
постановената първоинстанционна присъда. Въззиваемият С. твърди, че
постановената присъдапо отношение на него е справедлива, поради което
той не я атакува пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ямбол изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба и за обоснованост,
законосъобразност и справедливост на обжалвания съдебен акт. Излагат се
3
съображения, че правилно и обосновано РС-Елхово е отказал приложението
на чл.55, ал.1от НК като така отмереното наказание по отношение и на
двамата подсъдими, според прокурора, е справедливо и съответно на
степента на обществена опасност на деянието и личността на всеки от
двамата подсъдими. Настоява се въззивният съд да остави въззивната жалба
без уважение като неоснователна.
В съдебно заседание въззиваемата- частен обвинител и граждански
ищец И. Т., редовно и своевременно уведомена, не се явява и не изпраща
представител. Не взема становище по въззивната жалба на подс. Г. Д.. Не се
явява процесуалният представител на Т.- повереника и адвокат Т.Д. от АК-
Бургас, редовно и своевременно уведомен.
Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр. чл. 313 и следващите от
НПК, констатира следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и
интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по
същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Приетата за безспорно установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е правилна и кореспондира изцяло със събраните
по делото доказателства. Фактическите положения, приети за установени
от страна на решаващия съд са правилни и се подкрепят от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по съответния процесуален ред в производство по Глава XXVII-ма
от НПК . В този смисъл проверяващата инстанция изцяло се присъединява
към изводите на РС-Елхово касателно безспорно установеното от
фактическа страна и намира за ненужно да го преповтаря. По отношение на
установеното от фактическа страна в хода на първоинстанционното
производство не са наведени оплаквания от страните, още повече че
двамата подсъдими изцяло са признали фактите от обстоятелствената част
на обвинителния акт по реда на чл. 371, т.2 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
прави следните правни изводи :
4
При правилно изяснена фактическа обстановка решаващият съд е
достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че подсъдимите Г. Д. Д.
и А.А.С. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на
престъпните състави, вменени им от държавното обвинение, т. к. на
15.11.2019г., за времето от 10.00 ч. до 12.30 часа, в с.********, обл.Ямбол,
от втори етаж на жилищен дом на УЛ.********, действайки в съучастие
като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - пари в банкноти на
стойност 13 000 швейцарски франка, с левова равностойност 23 275.20 лева,
от владението на собственика им И. Х. Т. от с.********, обл.Ямбол, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят като
въззиваемият- подсъдим С. е действал в условията на опасен рецидив-
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1,вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. с
чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК за въззиваемият С., а за въззивният
жалбоподател Г. Д.- престъпление по чл.194, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 от НК. В
този смисъл правилно и законосъобразно двамата са признати за виновни по
повдигнатото им и поддържано обвинение като са им наложени
законосъобразни и справедливи наказания, а именно : от 1 година и 8
месеца "лишаване от свобода" при първоначален " строг" режим за подс. С.,
а за подс. Д. - наказание от 1 година "лишаване от свобода", което на осн.
чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане в сила на присъдата.
Касателно авторството на деянието, механизма и генезиса на неговото
осъществяване, на правната квалификация и по въпросите за вината,
изводите на РС- Елхово се преценяват като обосновани и законосъобразни и
при липса на оплаквания, проверяващата инстанция не счита за
необходимо да ги преповтаря. Проверяващата инстанция на свой ред и
при служебен прочит на доказателствената съвкупност намира за безспорно
и несъмнено, че двамата подсъдими са автори на вмененото им деяние в
какъвто смисъл са пълните им и подробни самопризнания , направени в хода
на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
подкрепени от гласните и писмени доказателствени източници, събрани и
проверени в хода на ДП.
Несъмнено е, че двамата са осъществили престъпното деяние в
посочения времеви интервал на инкриминираната дата 15.11.2019 г., т. к.
именно на тази дата пострадалата собственичка на швейцарската валута
5
И. Т. и нейната майка са заминали рано сутринта за Република Турция и
този факт е бил предварително известен на подс. Г. Д. - подс.Д. и
пострадалата И. Т. са в интимни отношения и Д. много често пребивава
в дома на И. Т. в с.********, имайки реално и фактически възможност да
остава сам в спалнята, обитавана от И. и спокойно да"тършува" и по този
начин да намери черната кожена чанта, в която пострадалата е поставила
спечелените от работата и в Ш. пари - 13000 швейцарски франка.
Няма спор и досежно обстоятелството,че подс.Д., знаейки точната дата
на заминаването на пострадалата и майка и за република Турция, е
организирал пристигането си заедно с подс.С. в с.******** като е направен
целенасочен опит пребиваването на двамата подсъдими в този ден и час в
с.******** да остане тайно и незабелязано- предварително подс.Д.
разговаря с подс. С. и му предлага да извършат кражбата заедно, а на
инкримираната дата двамата оставят мобилните си телефони в дома на
подс.Д. в гр. Ямбол.
Безспорно е установено по делото, а двамата подсъдими не оспорват
и факта, че подс.С. е имал парични задължения към подс.Д. към момента на
престъпното деяние.
Част от подготовката за осъществяване на планираната кражба се
изразява в действията на двамата преди отпътуването им за с.********, а
именно- лекия автомобил марка "********", управляван към онзи момент
от подс.Д. е оставен в автосервиза на свид. Г. Г., находящ се в
индустриалната зона на гр. Ямбол под предлог за евентуална повреда и
към инкриминирания момент подс.Д. управлява лек автомобил марка
******** с рег.№ ********, предоставен му за ползване то свид.Г. до
отстраняване на повредата в неговия лек автомобил. Част от подготовката
за осъществяване на планираната от подс.Д. кражба е и обаждането му по
телефона до пострадалата свидетелка И. Т.- разговора с нея цели подс.Д. да
се увери, че пострадалата и нейната майка вече са територията на
Република Турция, а бащата на И.- свид. Х.Т. е в магазина в с.******** ,
който е негова собственост и в който през ценя той работи. Едва след това
"контролно обаждане" двамата подсъдими оставят в дома на подс.Д.
мобилните се телефони и потеглят за с.******** с лекия автомобил ,
предоставен им за ползване от автосервиза на свид. Г.. Изложеното се
6
установява, несъмнено и безспорно, както от самопризнанията на двамата,
така и от последователните и еднопосочни свидетелски показания на
Х.Т., И. Т. и Г. Г. от досъдебната фаза на процеса.
Категорично и безспорно е, че на инкрминираните дата и времеви
интервал, двамата подсъдими пристигат в с.********, паркират лекия
автомобил в близост до дома на сем. Т., който се намира на ул.********,
подс. Д. остава да чака в автомобила, а подс.С. влиза в дома на
пострадалата през незаключената входна врата и се отправя към спалнята
на втория етаж, където намира в нощното шкафче кожената черна чанта /
по предварителните указания на подс.Д./и от нея взема сумата от 13 000
швейцарски франка, а самата чанта оставя под матрака на спалнята. Преди
да напусне дома на сем. Т., подс. С. разхвърля различни вещи в спалнята
на пострадалата И. Т. за да инсценира тършуване.След като подс. С. се
връща при подс.Д. и му дава откраднатата сума пари , подс.Д. не е
притеснен от оставането на кожената черна чанта в дома на пострадалата,
т. к. знае, че е пипал и отварял чантата и по нея вероятно има негови
отпечатъци. Изложеният механизъм се установява както от
самопризнанията на двамата подсъдими в хода на съкратеното съдебно
следствие, депозирани по реда на чл.371, т.2 от НПК, така и от свидетелските
показания на пострадалата И. Т. и заключението на вещото лице по
назначената и изготвена в хода на ДП ДНК-експертиза / Протокол
№20/ДНК-353-19 от 06.02.2020 г. на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас/.
Цитираната ДНК-експертиза категорично сочи, че по черната кожена
чанта, където свид. Т. е оставила парите си / в швейцарска валута/, е
намерен клетъчен материал на подсъдимия Г. Д. Д.. В този смисъл е и
обективираното в Протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума
към него, кореспондиращи с гласните доказателствени източници и
самопризнанията на двамата подсъдими.
Несъмнено и безспорно е установено по делото, че след кражбата
двамата подсъдими си разделят открадната сума от 13 000 швейцарски
франка, прибират от автосервиза на свид. Г., находящ се в индустриалната
зона на гр. Ямбол, лекия автомобил "*******", ползван от подс.Д., вземат
мобилните си телефони от дома на подс.Д. в гр. Ямбол и ги включват
почти едновременно, след което отиват в гр.Сливен и в две различни
обменни бюра обменят откраднатите швейцарски франкове за български
7
левове. Двамата подсъдими се разпореждат, всеки със своята част от парите
за лични нужди. Изложеното се извежда по несъмнен начин от
еднопосочните свидетелски показания на собствениците и работещи в
обменните бюра в гр. Сливен- свидетелите Н.Д., Д.Д. и Ю.С. и писмените
извлечения за сключените от обменните бюра сделки на 15.11.2019г.,
кореспондиращи изцяло със самопризнанията на двамата подсъдими,
направени в хода на съкратеното съдебно следствие пред
първоинстанционния съд.
Въззивната инстанция споделя правните изводи на контролирания
съд и приема, че несъмнено е осъществено от обективна и субективна
страна с действията на двамата подсъдими престъплението кражба с правна
квалификация по чл. 194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК- няма данни за взлом
или за ползване на техническо средство - подс.С. влиза в дома на семейство Т.
в с.********, обл.Ямбол през незаключената им входна врата. Авторството
е доказано по несъмнен и категоричен начин както и механизма на
осъществяване на замислената и планирана от подс. Д. кражба от дома на
приятелката му И. Т. в с. ********, обл.******.
Както правилно приема в оспорвания съдебен акт решаващият съд, за
подс. Д. С. е налице квалификация на престъпното деяние по чл. 196, ал.1,
т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29, ал.1 ,б."а"и б."б" от НК-
видно от приложената по делото справка за съдимост на подс.С.,
процесното престъпно деяние извършено от него в съучастие с подс.Д. е
осъществено в условията на опасен рецидив, предвид наличното му
осъждане за тежко умишлено престъпление от общ характер на
"лишаване от свобода" не по-малко от 1 година, изпълнението на което не
е отложено по смисъла на чл.66, ал.1 от НК и при наличните осъждания
повече от два пъти на "лишаване от свобода" за умишлени престъпления
от общ характер като поне за едно от тях не е приложена нормата на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Въззивната инстанция изцяло
споделя изводите на решаващия съд касателно наличието на признаците
на "опасен рецидив" в действията на подс.С. както по б"а", така и по
б."б" на чл.29, ал.1 от НК-с вл. в сила съдебен акт, постановен по НОХД
№ 945/2011г. по описа на РС-Ямбол подс.С.е осъден на 3 години и 3
месеца "лишаване от свобода" за осъществено тежко умишлено
престъпление от общ характер с правна квалификация по чл. 196, ал.1 , т.2
8
от НК като изтърпяването на ефективното наказание е приключило на
06.07.2015 г., което сочи че до датата на процесното деяние 15.11.2019г. не
е изтекъл законово нормирания в чл.30, ал.1 от НК 5- годишен срок .
Същото се констатира и за осъжданията на подс.С. по НОХД № 1185/2017
г. и НОХД № 1212/2017 г. по описа на РС-Ямбол с отмерени наказания от
по 1 година "лишаване от свобода", чието ефективно изтърпяване при
определено общо наказание от 1 година "лишаване от свобода" е
приключило на 28.09.2018 г.-несъмнено и тук не е изтекъл законово
регламентирания 5- годишен период , което несъмнено и безспорно
квалифицира престъпната деятелност на подс.С. като "опасен рецидив"-
решаващият съд в контролирания съдебен акт правилно е преценил фактите
и законосъобразно и обосновано е квалифицирал осъщественото от
въззиваемия- подсъдим С. престъпление като такова по чл. 196, ал.1, т.1 от
НК.
От обективна страна е несъмнено, че се каса е за кражба на13 000
швейцарски франка, които предвид приложеното в хода на ДП писмо от
БНБ за официалния валутен курс към датата на престъпното деяние, се
приравняват на общата сума от 23 275.20 лева.
Несъмнено подсъдимите са действали в съучастие като съизвършители
като всеки от тях е взел участие в изпълнителното деяние - при
подготовката и отнемането на чуждите движими вещи от владението на
собственика им без негово съгласие и всеки от двамата е участвал
активно в установяването на свое владение върху чуждите движими вещи-
всеки от двамата е започнал да свои чуждите вещи като свои, предвид
разпоредителните действия на всеки от двамата подсъдими с отнетите, без
съгласието на собственика им, пари на обща стойност 13 000 швейцарски
франка. Както правилно и обосновано приема решаващият съд , всеки от
двамата подсъдими е съзнавал, че при осъществяване на изпълнителното
деяние действа съвместно с другия подсъдим, т. е. несъмнено е налице
общност на умисъла и знание и съгласие за общо участие в
изпълнителното деяние на всеки от двамата.
От субективна страна несъмнено и безспорно се касае са действие с
пряк умисъл като и двамата са съзнавали общественоопасния характер на
деянието и неговите вредни последици, но са ги целели и желали.
9
Несъмнено и безспорно и двамата подсъдими съзнават поотделно, че липсва
съгласие от пострадалата за разпореждане от тяхна страна с вещите е / в
случая пари в различни с номинал банкноти в швейцарска валута/,
разбирали са, че без знанието и съгласието на пострадалата се разпореждат в
своя полза с чуждите движими вещи, но са искали точно този престъпен
вредоносен резултат, който са целели и който е настъпил като и двамата са
съзнавали участието на другия в общия им престъпен замисъл.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:
В условията на съкратено съдебно следствие, със задължение за съда
императивно да приложи при отмерване на наказанието нормата на чл.58а
от НК, според проверяващата инстанция решаващият съд правилно,
законосъобразно и обосновано е наложил на двамата подсъдими наказания
в условията на чл. 58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК като е оставил без уважение
искането на защитата на подс. Г. Д. за приложение на разпоредбата на чл.
55, ал.1 от НК. Обосновано и правилно, като смекчаващи отговорността на
подс.Д. обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало и
направените самопризнания в хода на ДП, съществено допринесли за
разкриване на обективната истина. Съобразена е от страна на решаващия
съд и стойността на откраднатите чужди движими вещи- в конкретиката на
настоящия казус пари в размер на 13 000 швейцарски франка. Правилен и
обоснован, според проверяващата инстанция е изводът на контролирания
съд,че тези обстоятелства не покриват изискванията за изключителност
или многобройност за да се направи извод за наличие на предпоставки за
приложение на привилегированата норма на чл.55, ал.1 от НК при
отмерване на наказанието на подс. Д., респективно за приложение на
разпоредбата на чл. 58, ал.4 от НК. Въззивната инстанция изцяло споделя
аргументите на решаващия съд, че в случая следва да се отчете
некоректното и недобросъвестно поведение на подс. Д., който се е
възползвал от доверието на приятелка си - пострадалата свидетелка И. Т.,
която го е допуснала в семейното жилище в с.******** и му е споделила
за спестяванията си, а той несъмнено е злоупотребил с това доверие като е
намерил мястото ,където И. Т. съхранява спечелените от нея пари,
планирал е кражбата, инициирал е участието на подс. С., изработил е план
за осъществяването на кражбата от двамата в съучастие както и план за
прикриване на присъствието на двамата в с.******** във времевия период
10
на отсъствието на пострадалата свидетелка и майка и от жилището на
семейството.В този смисъл, проверяващата инстанция намира за
основателни аргументите на решаващия съд за отказа му да приложи
нормата на чл. 55, ал.1 от НК. Въззивната инстанция изцяло ги споделя и
на свой ред намира за неоснователни направените от защитата на
жалбоподателя- подсъдим Д. възражения за неправилно приложение на
материалния наказателен закон по отношение на отмерване на наказанието
на подс. Д.. Настоящият съдебен състав намира наложеното на подс.Д.
наказание в условията на чл. 58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК в размер на 1
година и 6 месеца "лишаване от свобода", което след редукция с 1/3 е в
окончателен размер от 1 година "лишаване от свобода", за законосъобразно и
справедливо, относимо към вида и характера на осъщественото деяние и
напълно съответно на обществената опасност на деянието и дееца,
съобразено напълно с ролята на подс. Д. в осъществената от него в
съучастие с подс. С. престъпна деятелност. Законосъобразно, обосновано и
правилно, решаващият съд в контролирания съдебен акт е приложил по
отношение на подс. Д. разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и му е определил
3 годишен изпитателен срок - налице са формалните изисквания за
приложение на условното осъждане от една страна, а предвид ниската
степен на лична обществена опасност на дееца, несъмнено не е налице
нужда от продължителното му изолиране от обществото.
Проверяващата инстанция намира за законосъобразно и справедливо
наложеното на въззиваемия- подсъдим Д. С. наказание в условията на чл.
58а, ал.1, вр. с чл. 54, ал.1 от НК за законосъобразно и справедливо. При
правилен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс.С.
обстоятелства, решаващият съд е отмерил наказание при значителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства от 2 години и 6 месеца
"лишаване от свобода", което в и около минимума предвиден в
материалната норма. След редукцията на така определеното наказание с
1/3, императивно приложимо, наказанието на въззиваемия- подсъдим С. е в
окончателен размер от 1 година и 8 месеца "лишаване от свобода". Така
отмереното наказание е съответно на обществената опасност на деянието и
завишената лична обществена опасност на дееца предвид обремененото му
съдебно минало. При липсата на въззивна жалба, депозирана от подс. С. и
изрично заявление от него в хода на въззивното производство, че е доволен
11
от първоинстанционната присъда, настоящият съдебен състав намира за
достатъчни наведените касателно наказанието на подс. С. съображения.
Правилно и законосъобразно, предвид предишните осъждания на подс. С. и
липсата на изтекъл 5-годишен срок от ефективното изтърпяване на две от
предходно наложените му наказания "лишаване от свобода", решаващият
съд е определил първоначален "строг" режим за изтърпяване на
наказанието от 1 година и 8 месеца "лишаване от свобода" - аргумент от
разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС. Законосъобразно и
правилно е приложена и разпоредбата на чл. 59, ал.1 от НК като е
постановено от наказанието на подс.С. да се приспадне времето, през което е
бил задържан, считано от 29.01.2021г. до привеждане в изпълнение на
наказанието му по влязлата в сила на 26.07.2021г. осъдителна присъда,
постановена по НОХД № ******** г. по описа на Ямболския окръжен съд.
ПО РАЗМЕРА НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК ЗА ИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ:
С оспорваната присъда решаващият съд е осъдил двамата подсъдими
да заплатят солидарно на частния обвинител и граждански ищец И. Х. Т.
сумата от 23 275,20 лева, представляваща левовата равностойност на
сумата от 13 000 швейцарски франка. Въззивната инстанция споделя
изцяло изводите на решаващия съд за основателност и доказаност на
прендираните от пострадалата имуществени вреди в посочения размер -
двамата подсъдими изцяло са признали фактите и обстоятелствата
,вписани в обстоятелствената част на обвинителния акт като не се оспорва
размера на сумата, която подс. С. е взел от кожена черна чанта / окрасена със
звезда/ от спалнята в жилището на семейство Т. в с. ********, обл.******
от една страна, а от друго - не се оспорват и сумите, които двамата
подсъдими са получили от двете обменни бюра в гр. Сливен, където са
обменили откраднатата швейцарски франкове в български левове. При
постановена осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими
основателността на гражданския иск за имуществени вреди е безспорна ,
а размера на претендирата сума съвпада с този , посочен в обвинителни я
акт, поради което законосъобразно и правилно в контролирания съдебен
акт решаващият съд е уважил претенцията на пострадалата -граждански
12
ищец и частен обвинител в пълен размер , приемайки предявеният против
двамата подсъдими солидарно граждански иск за имуществени вреди за
основателен и доказан. Въззивната инстанция намира за неоснователни
възраженията на подс. Д. досежно размера на претендираната сума,
изложени във въззивната жалба. Аргументите, че тази сума от 13 000
швейцарски франка е обща собственост както на пострадалата И. Т.,
така и на подс. Г. Д. , т. к. двамата са живеели на съпружески начала след
прибирането на Т. от Ш., въззивният съд намира за неоснователни и не
намиращи опора в доказателствената съвкупност- от еднопосочните
свидетелски показания на пострадалата И. Т. и нейния баща - свид. Х.Т. е
изяснено по безспорен начин ,че тази сума Т. е спечелила от полаган в Ш.
труд ,т. е. касае се за сума с произход трудово възнаграждение като това
обстоятелство е вписано от прокурора в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не подлежи на оспорване. Това е така, т. к. двамата
подсъдими в хода на диференцираната процедура по Глава 27-ма от НПК
са признали изцяло фактите и обстоятелствата, вписани от прокурора в
обвинителния акт, вкл. и това обстоятелство като доброволно и
целенасочено двамата са се отказали от проверка в хода на съдебното
производство на установените в досъдебната фаза факти и обстоятелства с
наличните доказателствени средства и доказателствени източници. Ето
защо възражението на защитата на подс. Д. касателно размера на
присъдената обезвреда за имуществени вреди, пряка последица от
престъпната деятелност на двамата подсъдими, въззивната инстанция
намира за неоснователни.
По отношение на присъдените разноски по реда на чл.189, ал.3 от НПК
и разпореждането с веществените доказателства, служебната проверка на
въззивната инстанция констатира правилно и законосъобрзано произнасяне
от страна на контролирания съд.
В конкретиката на изложеното, въззивната жалба като
НЕОСНОВАТЕЛНА следва да се остави БЕЗ УВАЖЕНИЕ, а Присъдата
на РС-Елхово като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА , ПРАВИЛНА, СПРАВЕДЛИВА
И ПОСТАНОВЕНА ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА
следва ДА СЕ ПОТВЪРДИ.
Ето защо и на осн. чл. 338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, Ямболският
13
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35/27.04.2022г., постановена по НОХД
№ 325/2021 г. на РС- Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14