Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 12.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на шести
ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 13348/2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 07.08.2018 г., постановено по гр.д. № 13777/ 2017 г. по описа на СРС, съдът признава за установено в отношенията между страните, че ищецът
Д.Т.Н., ЕГН **********, не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: *******, сумите
по изпълнителен лист, издаден на
28.01.2008 г. по
ч. гр.д. № 427/2008 г. на Районен съд - Перник,
за които е образувано изп.д. №
20168130402134 на ЧСИ А.В., с район
на действие - гр. Перник, както
следва: 1033,04 лв. - главница за доставена
енергия в периода от 31.09.2014 г. до 31.06.2007 г., лихва в размер на 160,65 лв. за
периода от 31.10.2004 г. до 07.01.2008
г., както и разноските в изпълнителното производство в размер на 86,55 лв., поради погасяването
на вземането по давност като отхвърля насрещния иск с правно основание - чл. 86 от ЗЗД, предявен от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: *******,
срещу Д.Т.Н., ЕГН **********, с искане
за осъждането му да заплати
на дружеството сумата 315,42 лв. - обезщетение за забавено плащане, изчислено върху задължението по ч. гр.д. № 427/2008 г. на Районен съд - Перник/
сумата от 1033,04 лв. - главница за доставена енергия
в периода от 31.09.2014
г. до 31.06.2007
г./, дължимо за периода от 25.05.2014
г. до 25.05.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума
от 25.05.2017
г.
Недоволен от съдебното решение е останало Ч.Е.Б.“ АД, което го обжалва в неговата
цялост. Твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е преценил
прекъсването и спирането на давността в рамките на образуваните изпълнителни
дела, както и приложимата давност, като намира, че в настоящия случай тя трябва
да е 5 годишна.
Моли съдът да отмени съдебното решение и да постанови
друго, с което да отхвърли предявения от ищеца отрицателен установителен иск и
да уважи предявения от него осъдителен иск.
Въззивникът е подал и частна жалба срещу определение от
09.01.2019 г., постановено по същото дело, с което е отказано изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските. Твърди, че присъденото
адвокатско възнаграждение е прекомерно, а освен това по делото не са
представени и доказателства за неговото реално заплащане.
В срок са постъпили отговори на въззивната и частната
жалби, с които се твърди, че решението, респ. определението са правилни и
законосъобразни. Излагат се доводи в подкрепа на изложеното и се иска
потвърждаването на обжалваните съдебни актове в тяхната цялост.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По подадената
въззивна жалба, съдът намира следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира следното:
От представените по делото доказателства се установява,
че с определение от 23.08.2007 г., постановено по гр.д. № 427/2008 г. по описа
на РС- Перник, на основание чл. 242 и чл. 249 ГПК (отм.) – несъдебни
изпълнителни основания – в полза на въззивника са присъдени сумите както
следва: 1033,04 лв. за доставена и потребена, но незаплатена електрическа
енергия за битови нужди за периода от 31.09.2004 г. до 31.07.2006 г., ведно с
лихва за периода от 31.10.2004 г. до
07.01.2008 г. в размер 160,65 лв., както и разноските в изпълнителното производство в размер на 86,55 лв.
Процесното вземате за главница има характер на периодично вземане и съответно се погасява с тригодишна погасителна давност съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД( така ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС), която започва да тече от датата на влизане в сила на посоченото горе определение - 23.08.2007 г. С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г. / законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на задължението не се променя. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му /чл. 250
, чл. 252, чл. 254 ГПК - отм./. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение ( в т.см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г. ІV г.о., решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).На 28.01.2008 г. е издаден изпълнителен лист за вземането
и на 22.02.2008 г. е образувано изпълнително дело №
20088130400158 при ЧСИ Минчева с рег. № 813. С молбата за образуване е
направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, но това действие не е предприето от ЧСИ чак до 05.11.2012 г., когато
е наложен запорът с връчването на запорното
съобщение.
Съгласно приетото с ППВС № 3/1980 г., погасителната
давност се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече до неговото
прекратяване, когато обаче вземането е признато с влязло в сила съдебно решение.
В настоящия случай изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно
изпълнително основание, което води до извода, че посоченото постановление не се
прилага и с образуването на изпълнителното дело тригодишната давност не е прекъсната
и е изтекла на 23.08.2010 г., като в този период не са предприети
никакви изпълнителни действия, които да я прекъснат съобразно с приетото с тълкувателното
решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В
тази връзка следва да се има предвид, че за да прекъснат погасителната давност,
поисканите от взискателя изпълнителни действия следва и да бъдат извършени от
съдебния изпълнител. Бездействието на съдебния изпълнител е основание за
ангажиране на неговата отговорност по реда на чл. 441 ГПК.
Междувременно, на основание чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК (отм) и чл. 433, т.8 ГПК( в сила от 01.03.2008 г.) изпълнителното дело е било и прекратено по силата на закона на 22.08.2010
г., независимо от наличието или липсата на постановление за прекратяване,
издадено от ЧСИ. Съответно каквито и
изпълни действия да са били предприети след тази дата и след 23.08.2010 г. по
същото или друго изпълнително дело, те са ирелевантни.
С оглед изложеното съдът следва да потвърди
първоинстанционното съдебно решение
досежно предявения отрицателен установителен иск като правилно като
краен резултат, макар и при други мотиви. Това от своя страна обуславя и
правилността на решението по предявения насрещен иск като в тази връзка съдът
се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 727 ГПК
препраща към тях.
Въззивната инстанция следва да разгледа и подадената
частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, доколкото потвърждава
първоинстанционното съдебно решение. По тази частна жалба съдът намира
следното:
От представените по делото писмени доказателства е видно,
че въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в първоинстанционното производство в размер на общо 670 лв.,
срещу който размер е направено възражение за прекомерност от противоположната
страна. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.) от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (действаща към момента на сключването на
договора за правна защита и съдействие) минималният размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция по делото е в размер на 205,60 лв. Настоящето
дело не се характеризира с значителна фактическа и правна сложност, която да
обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер, поради което съдът намира, че следва да уважи
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и да
намали неговия размер до 350 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора въззиваемата
страна има право на направените от нея разноски в рамките на въззивното
производство в размер както следва: 350 лв. адвокатско възнаграждение, досежно
което намира възражението за прекомерност за неоснователно.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 07.08.2018 г., постановено по гр.д. № 13777/ 2017 г. по описа на СРС.
ОТМЕНЯ определение от 09.01.2019 г., постановено по гр.д. № 13777/ 2017 г. по описа на
СРС, с което е
отказано изменение на съдебното решение от 07.08.2018 г., постановено по същото
дело в частта досежно присъдените в полза на Д.Т.Н.,
ЕГН ********** разноски
за производството и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ съдебно решение от 07.08.2018 г., постановено по гр.д. № 13777/ 2017 г. по описа на
СРС, в частта,
с която в полза на Д.Т.Н., ЕГН ********** е присъдена сумата от
721,30 лв. разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като вместо това ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на Д.Т.Н., ЕГН ********** сумата от 401,30 лв.
разноски за първоинстанционното производство, включваща заплатена държавна
такса в размер на 51,30 лв. и 350 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК: ******* да заплати
на Д.Т.Н., ЕГН ********** сумата
от 350 лв.
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.