Решение по дело №486/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Фаст Фууд Тайм“ ЕООД, чрез адв. Д.А., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-113-0122883/10.03.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била издадена без да са били изяснени всички от значение факти и обстоятелства, не били изложени относими мотиви, с което бил нарушен закона, който бил приложен неправилно. При извършената проверка от данъчните служители била направена контролна покупка на 1 бр. малък дюнер по 3.60 лв., за която не бил издаден касов бон. Съставен бил впоследствие акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и била издадена оспорената заповед. Установена била и положителна касова разлика от 12,40 лв. Сочи се още, че за преценка тежестта на нарушенията по ЗДДС самият закон въвел критерий в § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, като приемал, че при пазарна стойност под 30 лв. услугата била явно незначителна. Поради това, при точно прилагане на закона и правилна квалификация на деянието, се налагал извод, че се касаел за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, който бил приложим при реализиране отговорността по ЗДДС, като тази стойност била още по – обезценена, предвид инфлационните процеси. Не било изяснено при проверката защо не била издадена касова бележка. Не било взето предвид, че била налице внезапна моментна повреда/временен отказ във фискално устройство. От мотивите към заповедта било, че не било отчетено, че дори и да било извършено евентуалното нарушение, то било с изключително ниска степен на обществена опасност, тъй като не били доказани укрити приходи. За дружеството нямало данъчни задължения, напротив, от регистрацията си било изряден данъкоплатец и заплащало данъци, осигуровки, създавало работни места в един малък град, а констатираното нарушение било първо такова. Поради това се счита, че обжалваната заповед била издадена в нарушение на закона и неговата цел, при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, при неизяснена фактическа обстановка, поради което се моли да бъде отменена.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед и да се осъди ответника да заплати направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна, поради което се иска жалбата да бъде отхвърлена. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че се уважи жалбата и при заявена претенция на насрещната страна за заплащане на разноски, се иска такива да бъдат присъдени в минимален размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От протокол серия АА № 0122883/06.03.2023 г. се установява, че на 06.03.2023г., в 13.00 часа, е била извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – заведение за хранене, находящ се в гр. ***, стопанисван от „Фаст Фууд Тайм“ ЕООД, при която е констатирано, че същото в качеството му на задължено лице по смисъла чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите (МФ), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на един брой малък дюнер на стойност 3,60 лв., платена в брой преди легитимацията от В.Д.С., в качеството му на проверяващ, на лицето С. А.Й., в качеството му на продавач в търговския обект и представляващ дружеството, при която не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство Тремол А-19, с рег. № на ФУ 4492122, с ИН на ФУ № ZK144946 и ИН на ФП № 50184040, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

От опис на паричните средства в касата към Протокола за извършена проверка cep. АА № 0122883/06.03.2023 г. и изведения дневен финансов отчет № 007012/06.03.2023 г. се установява касова разлика в размер на 12.40 лв. между наличните парични средства в касата - 188.70 лв. и разчетената касова наличност - 76.30 лв.

За гореописаното нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, на основание чл.185 ал.1 ЗДДС, с Наказателно постановление (НП) № 722509- F698445/29.08.2023 г. на „Фаст Фууд Тайм“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв., която е заплатена на 12.09.2023 г., видно от представената разписка № 0200019757877772.

Със ЗНПАМ № ФК-113-0122883/10.03.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е постановено по отношение на „Фаст Фууд Тайм“ ЕООД налагането на ПАМ –запечатване на търговски обект – заведение за хранене, находящ се в гр. ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Видно от изготвената разписка, тази заповед е получена от С. А.Й. на 27.03.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена по пощата на 07.04.2023 г., чрез административния орган.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния орган, доколкото Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е орган по приходите съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция за приходите и е надлежно оправомощен, съгласно т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 5 по делото), да издава заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

Оспорената заповед е в законоустановената писмена форма, съдържа както фактически, така и правни съображения за издаването й, които кореспондират помежду си, вкл. и подробни мотиви относно продължителността на определения срок на налагане на ПАМ.

На следващо място, не се твърди, а и при извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на процесната ЗНПАМ.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС ПАМ запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118, ал. 1 с.з. При прилагането й се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице - чл. 187, ал. 1, изр. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 118, ал. 1 с.з. е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В конкретния случай не е спорно, а и от събраните редовно в производството пред административния орган писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което стопанисва и извършва продажби в търговски обект – заведение за хранене, находящ се в гр. ***, поради което е длъжен да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на фискален бон от работещото в обект ФУ. Безспорно установено е и че при извършена на 06.03.2023 г. покупка на един брой малък дюнер на стойност 3,60 лв., платена в брой от В.Д.С., в качеството му на проверяващ, не е била издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в търговския обект ФУ. В тази връзка е уместно да се посочи, че протоколът за извършена проверка е съставен по надлежния ред, съдържа всички необходими реквизити и е подписан без възражения и забележки от проверяваното лице. Ето защо съдът намира, че при издаването на оспорената заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ.

Самият жалбоподател не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на изискването да се издаде съответен документ за продажба по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, респективно представлява предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната.

При установеното по съответния ред неспазване на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, административният орган правилно е приел извършено от дружеството нарушение, за което е предвидено прилагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта, където същото е извършено и установено.

Следва обаче да се има предвид, че според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (така Решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и цитираната там съдебна практика). С Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 изрично е прието, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че за извършеното от дружеството жалбоподател административно нарушение е ангажирана както административнонаказателната му отговорност, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 700 лева, която дори е заплатена изцяло, така и е приложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 14 дни. Тези мерки са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС), и макар държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като краен резултат се достига до автоматично кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер в тежест на „Фаст Фууд Тайм“ ЕООД, което не следва да се допуска.

В този смисъл е и формиралата се практика на ВАС след постановяване на горепосоченото решение на СЕС – вж. напр. Решение № 5396 от 22.05.2023 г. по адм. д. № 259/2023 г., I о., Решение № 6261 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2023 г., I о., Решение № 6669 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 680/2023 г., I о., Решение № 6905 от 23.06.2023 г. по адм. д. № 1631/2023 г., I о., Решение № 9019 от 28.09.2023 г. по адм. д. № 2607/2023 г., I о., Решение № 10998 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 3883/2023 г., VIII о., Решение № 10999 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 4256/2023 г., VIII о.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на „Фаст Фууд Тайм“ ЕООД е основателна, респ. оспорената от него ЗНПАМ е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 1 050,00 лева, от които 50,00 лева за внесена държавна такса и 1 000,00 лева за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2023 г. Своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на последното е неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в приложимия чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-113-0122883/10.03.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Фаст Фууд Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.А. ***, сумата от 1 050,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: