МОТИВИ ПО НОХД № 816/2014 Г. НА ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

 

 

С внесения от Окръжна прокуратура  обвинителния акт, подсъдимият И.В.И.  е предаден на съд затова, че на 29.06.2013 год. в с.Г., П. обл., при управление на МПС – л.а.”***”,с рег.№ ЕН ***ВР,собственост на И. В. от гр.**, нарушил правилата за движение по пътищата съгласно разпоредбите на ЗДвП ,  както следва:

–чл.20 ал.І от ЗДвП”: -Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”;

-чл.20 ал.ІІ от ЗДвП:- „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;

-чл.21 ал.І от ЗДвП: -„При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено  да превишава следните стойности в км/ч:

     -ППС от категория „В” в населено място – 50 км/ч;

-чл.21 ал.ІІ от ЗДвП: ”Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.І, това се сигнализира с пътен знак, а именно е установена забрана с пътен знак В-26”- Забранено е движение със скорост по-висока от означената”-20 км/ч;

 и нарушил правилата за движение по пътищата, съгласно разпоредбите на ППЗДвП,както следва:

чл.47, ал.ІІІ от ППЗДвП-  От пътен знак В-26 ”Забранено е движение със скорост по-висока от означената „20 км/ч.

-чл.73 ал.І от ППЗДвП: ”При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:ППС от категория В- в населено място -50 км/ч”;

-Чл.73 ал.ІІ от ППЗДвП: ”Скорост на движение, по-висока от посочената в ал.І, може да се разрешава при наличие на необходимите условия за безопасност на движението .В този случай ограничението на скоростта се сигнализира с пътен знак В-26”Забранено е движение със скорост по-висока от означената”-20 км/ч.,

и по непредпазливост причинил смъртта на три лица-В.С.В. ***, С. П.Н. *** И.В.Г. ***– престъпление по чл.343 ал.3 предл.5 във вр. с б.”б” предл.1, във вр. с чл.343 ал.1 б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 предл.3  НК.        

              Производството по делото е по реда на Г. 27 НПК” Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”, при условията на чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимия признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

              Съдът, като прецени събраните в досъдебното производство доказателства, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, прие за установено следното:

    Подсъдимият И.В.И. е завършил основно образование, не е женен , не е осъждан. Притежава свидетелство за управление на МПС, категория „В”, от 20.08.2010 г. Наказван е осем пъти за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.

    Към  инкриминираната дата подсъдимият управлявал л.а. „***”, с рег.№ ** ** ** **, собственост на И. И.В. от гр.Ч.Бряг.

    На 28.06.2013 г. в дома на подсъдимия И.И.,***, се събрали гости. Сред тях бил и братовчед му – И.В.Г. ***, заедно със родителите си - Ц.П.И. и В.Г.И. и жената, с която бил във фактическо съжителство - Е.С.М..Сред гостите били и родителите на С.П.Н. - Т.С.И. и П.Н.И.. С. П.Н. бил отишъл  на панаира в гр.Койнаре.

Около 23.00 часа С.  Н. се обадил в дома на подсъдимия и помолил някой да отиде да го прибере от гр.Койнаре.

Подсъдимият не бил употребил алкохол и заедно с братовчед си И.В.Г. тръгнали за гр.Койнаре. Лекият автомобил „***” с рег.№ ** ** ** ** бил управляван от подсъдимия. Двамата пристигнали в гр.Койнаре, намерили С. Н. , като там срещнали и свой приятел - В.С.В..

Четиримата се качили в лекия автомобил и тръгнали в посока към с Г. . Подсъдимият управлявал автомобила , на предната дясна седалка седял И.  Г., на задната седалка в дясно седял В. В., а  на задната седалка в ляво седял С.  Н..

          Около 0 часа и 15 минути на 29.06.2013 г. управляваният от подсъдимия автомобил  навлязъл в село Г., движейки се по централната улица – ******. В близост до училището пътното платно от двупосочно се разделяло на  надве еднопосочни ленти, разделени от тревна ивица, с ширина 1.5 метра. Пътното платно било с прав участък, без надлъжен или напречен наклон, покрито с дребнозърнеста асфалтова настилка.

На около 10 метра, преди разделяне на пътното платно от двупосочно на еднопосочно, в дясно, по  посока на движението от град Койнаре към село Г., била поставена вертикална пътна  маркировка – пътни знаци – А-13 -  ”Изкуствени неравности по платното за движение” и пътен знак В-26 - „Забранено е движението със скорост по-висока от  означената – 20 км/час”.

Управлявайки лекия автомобил  с много висока скорост  и пренебрегвайки ограничението на скоростта, означено с пътен знак В- 26, подсъдимият  загубил контрол върху управлението на лекия автомобил, навлязъл по десния тротоар и се блъснал първоначално в железобетонната колона на входната порта на дом **. След удара в колоната и западната стена на къщата, намираща се на  ** , лекият автомобил се завъртял и се ударил в крайпътно дърво . Притекли се на помощ , жители на село Г., които предотвратили избухването на пожар в катастрофиралия автомобил и оказали първоначална помощ на пътуващите в него.

 Сигнализирани били органите на полицията и Спешна медицинска помощ.  И.  Г. и В.  В., били извадени от лекия автомобил, а за да бъде изваден  С.  Н. се наложило да бъде използвана  специална техническа помощ, тъй като той бил притиснат между предната и задната седалки на автомобила. Подсъдимият  бил излязъл сам от автомобила и бил намерен в близост до него, подпрян на крайпътно дърво.

Въпреки оказаната спешна медицинска помощ В.  В. починал в линейката  на път за УМБАЛ Плевен, а  С.  Н. починал няколко часа след това в болницата. Въпреки проведено лечение на 12.07.2013 година в болницата починал и И.Г..

За изясняване на причините за настъпване на пътно-транспортното произшествие и механизма на неговото осъществяване на досъдебното производство е била назначена  петорната комплексна съдебна медико- автотехническа експертиза, която е представила следното заключение:

Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на загуба на устойчивост и отлагане на следи по пътната настилка е била 97.56 км.ч.

Скоростта на масовия център на лекия автомобил, при първия удар в стоманобетонната колона на входната порта е била 91.69км.ч.

Входящата скорост на масовия център на лекия автомобил при втория удар в крайпътно дърво е била 86.79 км.ч., а изходящата скорокт след удара в дървото е била 5.29 км.ч.

Необходимото разстояние за спиране на лекия автомобил /опасната зона/, съобразно реалната скорост на неговото движение преди настъпването на ПТП е било 96.89 метра.

Необходимото разстояние за спиране на лекия автомобил /опасната зона/, съобразно максимално разрешената  скорост от 20 км.ч. от наличната пътна маркировка  на пътното платно по ул.”Г.Д.” в с. Г. е било 11.14 метра.

  ПТП се състои в загуба на страничната устойчивост на лекия автомобил, излизане в дясно извън очертанията на асфалтовата настилка, по източния тротоар на улица *********, и два последователни удара в железобетонна колона и крайпътно дърво, като преди произшествието лекият автомобил, шофиран от подсъдимия И. В.И., се е движил със скорост 97.56 км/час.

Непосредствено преди прехода на платното от двупосочно към еднопосочно , в близост до пътните знаци А-13 и В-26 , подсъдимият е реагирал чрез завъртане на кормилния кръг по посока на часовниковата стрелка, при което траекторията и движението на автомобила се е отклонила към източния тротоар. Получило се нарушение на страничната устойчивост изразяваща се занасяне.

Със сложно постъпателно движение напред и косо на дясно, съчетано с въртене спрямо вертикалната ос, по посока на часовниковата стрелка, лекият автомобил е преминал косо към десния тротоар, до удара в железобетонната колона на входната порта. Получил се е челен, кос, ексцентричен удар. Към момента на този удар скоростта на автомобила е била 91.69 км.ч.

Този удар е станал последователно в предна дясна ъглова част от броня, ляв калник и прикрепените към тях части – фарове, решетки, радиатор, и др., при което се деформирали същите области и елементи от лекия автомобил.

След удара в колоната и стената на къщата лекият автомобил бил отблъснат и чрез съчетано движение от транслация и ротация се ударил с тилна и лява страна в крайпътно дърво, със скорост 86.79 км.ч. При този удар се деформирали части от задната лява и страничната лява страна на лекия автомобил.

Подсъдимият И.В.И. е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, като реализира движение със скорост до 20 км/час, при движението по улица ********* и да извърши действие с кормилния кръг , които да кореспондират с промяната на траекторията на пътното платно, без загуба на устойчивост. Подсъдимият е имал техническа възможност непрекъснато да следи траекторията на пътното платно , чрез волана  да отклони ходовите колела, респективно лекия автомобил, в съответната посока и да предотврати последвалите удари в железобетонната колона и карай пътното дърво , ако се е движил със скорост до 20 км/час. Той обаче е реализирал движение в населено място, след забраната на пътен знак В-26, със скорост  97.56 км/час. При тези обстоятелства сам се е поставил в невъзможност да предотврати загубата на страничната устойчивост при реализираното от него завъртане на кормилния кръг по посока на часовниковата стрелка, непосредствено след знаците А-`13 и В-26, разположени на разстояние петдесет метра южно от железобетонната колона и да спре до мястото на съответните удари.

От назначените по делото съдебно медицински експертизи е видно, че :

1.Причина за смъртта на 17 годишния  В.  В. ***, гърди, корем, крайници/ довела до счупвания на кости, увреждане на вътрешни органи, аспирация и остра кръвозагуба. Уврежданията са в резултат на тъпи травми, нанесени с голяма сила /инерционна травма/. Механизма на получаването добре може да бъде обяснен с обстановката на ПТП, от удари на тялото в части на купето на автомобила, при рязка промяна на скоростта и посоката.

2. Причина за смъртта на С.  Н. е остра кръвозагуба в резултат на тежка черепно-мозъчна, гръдна и коремно-тазова травма, довело до счупване на кости, засягане на вътрешни органи и кръвоизливи. Настъпилите увреждания са в резултат от тъпи и остри травми. По своя вид и  локализация, механизма на тяхното получаване добре може да се обясни с обстановката на ПТП. Порезните рани са причинени от счупени стъкла, а останалите увреждания - от удари на тялото в части на купето на автомобила, при рязката промяна на скоростта и посоката.  

3.Смъртта на И.  Г. се дължи на сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, резултат от шийна травма и усложненията й. Уврежданията са резултат от тъпа травма , в условията на станалото ПТП и са получени  както следва:  

-шийната травма – от обнормно огъване на гръбначния стълб в областта на шията /т.н. „камшичен механизъм”/.

- останалите увреждания – от удари върху прилежащите вътрешни части на купето на автомобила.

На подсъдимият също били причинени увреждания: счупване на задния ръб на втори шиен прешлен, малки охлузвания по двете колена, дясната подбедрица, поясната област и седалището в дясно.

Съобразно заключението на комплексната съдебна медико- автотехническа експертиза,  ПТП е протекло в две фази:

-първа фаза: Удар на лекия автомобил в колоната и стената на дом ** , при което телата на пътуващите се изместват инерционно  напред, водачът минимално на ляво, пътникът на предна дясна седалка  - минимално надясно, пътникът на задна дясна седалка – надясно и пътникът на лявата седалка – на ляво.

   С това движение могат да се свържат уврежданията по   предната повърхност на  телата на пострадалите.

- втора фаза : включва удар на лекия автомобил в дървото ,  при което изместването на телата на пътуващите е : на водача – напред и минимално наляво, на предната дясна седалка  - назад и на ляво, на задната лява седалка – назад и наляво и на задната дясна седалка  - назад.

С това движение се обясняват уврежданията по задната повърхност на телата на пострадалите.

При съпоставяне на уврежданията на пострадалите се вижда , че според тяхната локализация и вид , те са подобни - при В. В. и С. Н. от една страна, и при И.Г. и подсъдимия И.И. от друга.

При първите двама са налице черепно-мозъчна травма , гръдна и коремна травма и разположение на външните увреждания /охлузвания, кръвонасядания, рани/ предимно по предната повърхност на телата.

Тези увреждания са резултат на удара /блъскане/ в предно разположени прегради.

Следователно двамата са били подложени на еднакви инерционни сили и са седели в колата на подобни места – на задните седалки, като са получили травмите  от удар в облегалките на предните седалки.

Тъй като положението на С. Н. е било фиксирано на задната лява седалка, то В. В.  е седял на задната дясна седалка.

При И.Г. и подсъдимия И.И. са налице гръбначно-мозъчни травми /счупване и луксация на шийни прешлени/, както и оскъдни външни наранявания, т.е. подобни по вид  и локализация увреждания, от което следва извода , че двамата са седели на предните седалки в лекия автомобил.

           Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена  и доказана, като взе  предвид обстоятелствата, изложении в обвинителния акт и като съобрази направеното от подсъдимия самопризнание , при условията на чл.371, т.2 от НПК, което е подкрепено от събраните в досъдебното производство писмени и вещесвено доказателства, и е в съответствие с показанията на свидетелите К. В., Н.М.,С.М., Ц. Ц. , Д.Й., Д. С., П.И., Т.И., В. П., Ц.И., В.И., Е.М.,Т.Т., С.С., Х.Д., Д.Д., Ц.Д., Н.Н. и Н.И.,за  възприети от тях факти и обстоятелства непосредствено след ПТП, както и със  заключенията на вещите лица инж.В.Т., инж. П. Д., инж. Д. П., инж.Б.И., доц д-р П.Л., д-р Д.Д. и д-р С.К..

     Като на 29.06.2013 год. в с.Г., П. област, при управление на МПС – л.а.”***”, с рег.№ ** ** ** **, собственост на И. И.В., от гр.**, нарушил правилата за движение по пътищата  по чл.20, ал.1 и по чл.21, ал.2 от във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП- като нарушил въведена забрана с пътен знак В-26 ”Забранено е движение със скорост по-висока от означената -20 км/ч», и по непредпазливост причинил смъртта на три лица - В.С.В. ***, С.П.Н.,*** И.В.Г.,*** , Варненска област, подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3, предл.5, б.”б”, предл.1, във вр. с чл.343 ал.1 б.”в”, във вр. с чл.342 ал.1 предл.3  от НК.

От обективна страна подсъдимият е нарушил разпоредбата чл.21, ал.2 от , във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП- като въпреки въведена забрана с пътен знак В-26 ”Забранено е движение със скорост по-висока от означената -20 км/ч», управлявал автомобила със скорост  многократно превишаваща  максимално позволената в този участък от пътя, а именно - 97.56 км/ч., в резултат на което  автомобилът е загубил устойчивостта си и е  последвало ПТП , като е  била причинена смъртта на три лица.

  Освен това съдът прие, че подсъдимият е нарушил разпоредбата и на чл. 20, ал.1 от , възприемайки заключението на   петорната комплексна съдебна медико- автотехническа експертиза, според което - при движението си с изключително висока скорост, /97.56 км.ч., при разрешена такава от 20 км.ч./, водачът сам се е поставил в невъзможност да предотврати загубата на страничната устойчивост на автомобила, т.е. той сам се е поставил в невъзможност да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, съобразно изискването на посочения текст от ЗДвП.

  От субективна страна  подсъдимият е извършил деянието при условията на несъзнавана непредпазливост ( небрежност ). Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици /пътно-транспортното произшествие и смъртта на тримата си спътници/, но е бил длъжен и е  могъл да  предвиди, че управлявайки автомобила със скорост, значително превишаваща разрешената в този участък от пътя в населеното място , е възможно да предизвика  тежко ПТП, което да доведе до настъпилия противоправен резултат .

 Съобразявайки изложената фактическа обстановка и заключенията на представените експертизи   съдът констатира , че е налице пряка причинна връзка между извършеното от подсъдимия деяние , изразило се в посочените нарушения на правилата за движение и настъпилия резултат , а именно – причиняване смъртта на В. В., С. Н. и И.Г..

            Като причина за извършване на престъплението съдът отчете пренебрежителното отношение на подсъдимия към необходимостта от стриктно спазване на правилата за движение , които следва да бъдат съблюдавани от всеки водач , при управление на МПС .

          При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства критичното му отношение към деянието, добрите му характеристични дани,липсата на предходни осъждания ,това, че е млад човек, комуто предстои социална реализация в обществото,  а като отегчаващи обстоятелства - твърде зачителното превишение на скоростта, с която е управлявал автомобила, към момента на настъпване на пътно – транспортното произшествие, тежкия престъпен резултат – причинената смърт на три лица, както и предходните му наказания, за нарушение на правилата за движение.

          При  превес на смекчаващите обстоятелства, съдът, на основание чл.343 ал. 3, предложение 5, буква”б”, предложение 1, във връзка с чл.343, ал. 1, б.”в”, във връзка с чл. 342 ал. 1, предл.3 във връзка с чл.54  от  НК, определи на подсъдимия И.И. наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца.

          Постановявайки настоящата присъда, след проведено съдебно производство при условията на чл.373, ал. 2 от НПК, съдът, на основание чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното  на подсъдимия  И.И. наказание,  в размер на 4/четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода с една трета, като постанови той да  изтърпи  наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, при първоначален общ режим, в затворническо общежитие от открит тип, съобразно разпоредбата на чл.61, т.3, във връзка с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС.

            Квалифицираният състав на чл.343,ал.3 от НК, в една от хипотезите си, предвижда по – тежко наказание, за деяние по основния състав на това престъпление, при което е причинена смърт на повече от едно лице.  Причинената смърт на повече от едно лице е елемент от състава на престъплението по 343,ал.3 от НК, но в случая е причинена смърт не на две,  а на три лица, и  настоящият съдебен състав прие, че броят на лицата, на които е причинена смърт, в резултат на извършеното от подсъдимия престъпно деяние, следва да охарактеризира това деяние като такова, с по-висока степен на обществена опасност, която налага , с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция, И.И. да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода. По изложените съображения съдът не отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия И.И., съобразно предвидената в чл. 66, ал.1 от НК възможност.

           Съобразявайки изложените по – горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,  съдът, на основание чл. 343г, във връзка с чл.37, ал.1, т. 7 от НК,  лиши подсъдимия И.И. от правото да управлява МПС за срок от 4 /четири/години и 6 /шест/ вмесеца,  считано от влизане на присъдата в сила.

            С обвинителния акт подсъдимият е предаден на съд и за допуснати нарушения  на правилата за движение , както следва:

- по чл.20 ал.ІІ от ЗДвП:-„Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението”;

- по чл.21 ал.І от ЗДвП:-„При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено  да превишава следните стойности в км/ч:

                      - за ППС от категория „В” в населено място – 50 км/ч;

           - по чл.73 ал.1 от ППЗДвП: ”При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за ППС от категория В- в населено място -50 км/ч”, / с направеното уточнение от  от представителя на обвинението, в съдебното заседание, при разглеждане на делото, че в резултат на техническа грешка в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, този текст е посочен като чл.73 ал.ІІ от ППЗДвП/.

- по чл.73 ал.ІІ от ППЗДвП:”Скорост на движение,по-висока от посочената в ал.І може да се разрешава при наличие на необходимите условия за безопасност на движението .В този случай ограничението на скоростта се сигнализира с пътен знак В-26”Забранено е движение със скорост по-висока от означената”-20 км/ч.

Съдът прие че подсъдимият И., с действията си, съобразно приетата за установена и доказана фактическа обстановка, не е нарушил посочените разпоредби, установяващи правилата за движение на моторните превозни средства, по следните съображения:

Съдебната практика е непротиворечива относно това, че наличието на нарушение на чл.21,ал.1 от , / установяващ забрана за движение на МПС в определении участъци от пътя, със скорост, превишаваща определении стойности/, изключва възможността за приложение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от същия закон, /съдържащ изискването към водачите - при избиране на скоростта, с която управляват моторните превозни средства да се съобразяват с изброените в този законов текст условия/.

Вконкретния случай, по изложените по-горе съображения, съдът прие, че подсъдимият е управлявал автомобила, към момента на настъпване на ПТП, със скорост, значително превишаваща разрешената в този участък от пътя в населеното място, като по този начин е нарушил разпоредбите  чл.21, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП- нарушавайки въведена забрана с пътен знак В-26 - ”Забранено е движение със скорост по-висока от означената -20 км/ч»- и за това го призна за невинен да е извършил нарушение на чл. 20, ал.2 от същия закон, като го оправда по обвинението, в таза му част.

 От друга страна разпоредбата на чл.21, ал.2 от ,  във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП, въвежда забрана, с пътен знак В-26, за движение  със скорост, по-висока от означената - в конкретния случай 20 км/ч., като тази разпоредба е специална, по отношение на въведената с чл. 21, ал.1 от , във връзка с чл.73, ал.1 от ППЗДвП ,  забрана за движение със скорост, превишаваща предвидените в нея стойности/ в конкретния случай – 50 км.ч в населено място/.

Приемайки че подсъдимият е нарушил специалната разпоредба на чл.21, ал.2 от ,  във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП, съдът го призна за нивинен да е извъшил нарушение и на общия текст по 21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.73, ал.1 от ППЗДвП   и го оправда по обвинението му в тази му част.

Разпоредбата на чл.73, ал.2 от ППЗДвП регламентира разрешаване на скорост за движение, по-висока от посочените в ал.1 на същия текст стойности, която се сигнализира с пътен знак В-26, при наличие на необходимите условия за безопасност на движението – хипотеза, очевидно неприложима в конкретния случай, поради което съдът призна подсъдимият за невинен да е извършил такова нарушение на   ППЗДвП и го оправда по обвинението му в тази му част.

При разглеждането на  делото по реда на Г. двадесет и седма от НПК, при условията на чл. 373, ал.2 от този нормативен акт,  съдът е длъжен да се съобрази с фактите и обстоятелствата посочени в обстоятелствената част на обвнинителния акт , но не е длъжен да се съобразява с правната им квалификация, такава, каквато е според обвинението. Съдебното производство по настоящото бе извършено по този ред и за това съдът,  по изложените по-горе съображения, призна подсъдимия И.И. за невинен да е  нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 и по чл.21, ал. 1 от , като и по чл.73, ал.1 и ал.2 от ППЗДвП, и го оправда по обвинението му в тази му част.

По делото е приложен като вещественото доказателство  - лек автомобил „***” с рег.№ ** ** ** **,оставен на отговорно пазене в двора на КАТ при ОД на МВР гр.Плевен и съдът постанови, след влизане на присъдата в сила, той  да бъде върне на собственика му - И. И.В..

По време на досъдебното производство, по делото са направени разноски общо в размер на 2650 лева - за изготвяне на експертизи. На основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия И.И. да заплати направените деловодни разноски  общо в размер на 2650/две хиляди шестстотин и петдесет/  лева,от които по сметка на ОД МВР-Плевен-340 /триста и четиридесет/ лева и по сметка на Окръжна прокуратура – гр.Плевен -  в размер на 2310 /две хиляди триста и десет/ лева.

Втози смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: