О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………../…...06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1145 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Сливница“ №187, вх.3, ет.2,
ап.6, представлявано от Г П С, против
Х.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, чрез адв.Н.В.С., с която са предявени частични искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД,
чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, следните суми: -134057.01 щ.д. представляваща част от общо дължимата главница в размер
на 150000 щ.д. получена Договор за паричен заем от 29.07.2003г.; -45116.49
щ.д., представляваща част от общо дължимата мораторна лихва в размер на
45729.68 щ.д., върху главницата за периода 20.07.2015г.-20.07.2018г. и
-31382.64 щ.д., представляваща част от общо дължимата неустойка в 31995.83 щ.д.
върху главницата за периода 20.07.2015г.-20.07.2018г.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорват
иска като неоснователен.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани от
ответника в отговорът му. В тази молба е взето отношение по “възраженията на ответника за погасителна
давност“ /каквито всъщност в случая не са налице/, като се сочи, че уговорената
неустойка е под законната лихва и се изменя искането по чл.92 от ЗЗД като
искане за присъждане на мораторна лихва върху възникналото право за неустойка
след падежа.
Така
формулираното становище на ищецът, съдържащо елементи на искане към съда, не
може да породи ефект, тъй като освен, че не отговаря на процесуалните правила,
е неясно и като съдържание. Ето защо и на основание чл.101, ал.1 и ал.3 от ГПК,
следва да се укаже на страната да поясни искането си, ведно с предупреждение,
че при неизпълнение процесуалното действие, ще се счита за неизвършено.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, с който
оспорват доводите изложение в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
делото, следва да се разгледа в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С Определение №4112/20.11.2018г. производството по настоящото дело е спряно
до приключване на преюдициалният спор по т.д.№2/2018г. на ОС Варна. Установява
се от постъпилите крайни съдебни актове по т.д.№2/2018г. на ВОС, о
в.т.д.№1/2019г. на ВАп.С и по к.т.д.№1984/2019г. на ВКС, II т.о., че
производството по обуславящият спор е приключило окончателно, респективно че
пречките по движение на настоящото производството, са отпаднали. Ето защо
същото следва да бъде възобновено и делото се насрочи за разглеждане в о.с.з.
С Молба вх.№33858
от 20.11.2018г., на основание чл.22 ал.1 т.6 вр. с т.5 от ГПК, ответникът е
поискал отвод на съдията докладчик, тъй като същият е разгледал и претенцията
по т.д.№2/2018г. на ВОС, което е с идентични страни и предмет с настоящото дело-защита
на едно и също субективно материално право на вземане на различни части от
задължения по договор за заем, съответно предмет на установяване по двете дела
са едни и същи общи факти. Поддържа се в молба, че след като съдията докладчик
веднъж се е произнесъл със своето решение по този правен спор относно частично
предявените права, той вече е формирал свое вътрешно убеждение относно фактите,
приложимите правни норми, както и относно основателността на предявените
искове, предмет на настоящото производство. Поддържа се още, че изложеното
поражда основателното съмнение, че при разглеждане на спора относно останалата
част от спорните права, същия съдия докладчик ще бъде предубеден.
Съдът като съобрази
доводите на ответника изложени в горецитираната молба и относимите правни
норми, намира молба за неоснователна. Според възприетото в т.2 от ТР №3 от
22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ВКС,
ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила
на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Ето защо всеки съдебен състав, включително и настоящият, е обвързан от всички
факти и обстоятелства залегнали в решението постановено т.д.№2/2018г. на ВОС, с
изключение на размера на иска, който следва да е предмет на доказване в
настоящият процес. В този смисъл и доколкото при разглеждане на горецитираното
делото съдия докладчик не е формирал мотиви, респективно не е постановил
диспозитив досежно общата /крайната/ дължима сума по процесният договор за
кредит, то не е налице изградено вътрешно убеждение относно този факт.
По изложените
съображения съдът приема, че искането за отвод на съдия докладчик, следва да се
остави без уважение.
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Произнасянето
по останалите доказателствени искания на страните следва да се отложи в о.с.з.,
предвид наличието на влязло в сила решение по предходният частичен иск,
респективно с цел да се предостави възможност на страните да обосноват
относимост на исканията си.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по т.д.№1145/2018г. на ОС Варна.
ОСТАВЯ
без уважение искането на
ответникът за отвод на съдията докладчик.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
УКАЗВА на ищецът, че
в едноседмичен срок от съобщаването,
с писмена молба с препис за ответника, следва да конкретизира становището си по
“възраженията на ответника за погасителна давност“, като посочи ясно дали
същото съдържа искане насочено към съдът, съответно какви са неговите
съдържание и цел, като предупреждава страната, че при неизпълнение в срок, процесуалното
действие се смята за неизвършено, на основание чл.101, ал.3 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от “Трейдмейкърс“ ЕООД, с ЕИК *********, против
Х.Г.И., с ЕГН **********,
с която са предявени частични искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, следните суми: -134057.01 щ.д. представляваща част от общо дължимата главница в размер
на 150000 щ.д. получена Договор за паричен заем от 29.07.2003г.; -45116.49
щ.д., представляваща част от общо дължимата мораторна лихва в размер на
45729.68 щ.д., върху главницата за периода 20.07.2015г.-20.07.2018г. и
-31382.64 щ.д., представляваща част от общо дължимата неустойка в 31995.83 щ.д.
върху главницата за периода 20.07.2015г.-20.07.2018г.
В исковата и
уточняващата молби се твърди, че по силата на Договор за паричен заем от
29.07.2003г., ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника,
наведнъж или на траншове, в рамките на 120 дни чрез банков/и превод/и по сметка
№**********, байков код 62176307, сумата от 150000 щ.д., като заемополучателят
се е задължил да върне сумата в срок до 31.07.2013г., ведно с годишна
възнаградителна лихва в размер на 3%. Твърди се, че ищецът е изпълнил изцяло и
в срок задължението си по договора, като с банкови преводи е заверил сметка на
ответника, както следва: с 50500 щ.д. на 31.07.2003г. с транзакция
№13480060076; с 50000 щ.д. на 13.08.2003г. с транзакция №15540060096 и с 50000 щ.д. на 01.09.2003г. с транзакция №
**********. Твърди се, че тъй като ответника е изпаднал в забава от датата на
падежа на задължението, дължи мораторна лихва, която за периода от 20.07.2015г.
до 20.07.2018г. възлиза на 45729.68 щ.д. Твърди се, че по силата на договора
върху заетата и невърната сдума, се дължи неустойка в размер на 0.02 % за всеки
ден забава, като за периода от 20.07.2015г. до 20.07.2018г. нейният размер е
31995.83 щ.д. Твърди се, че с Нотариална покана рег.№7754/30.11.2017г., препис
от оригинала с рег.№7755/30.11.2017г. на Варненски нотариус, с рег.№224 в РНК,
която е връчена срещу разписка на 07.12.2017г., заемополучателя е поканен да
върне заемната сума, ведно с лихвите и неустойките, но това не било сторено. В
заключение се поддържа, че задълженията на ответника към 20.07.2018г., възлизат
общо на 210741.56 щ.д., от които 134057.01 щ.д.-част от получената главница от
150000 щ.д., 45729.68 щ.д.-законна лихва и 31995.83 щ.д.-неустойка, като
последните две са акумулирани през периода от 20.07.2015г. до 20.07.2018г.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че предоставените от ищеца на ответника суми на траншове, независимо от документалното оформяне на тези отношения, не представляват предадени суми в заем. Твърди се, че към 2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД, с ЕИК *********, е акционерно дружество с двама акционери-ответника и П Г. С. Твърди се, че дружеството е учредено, чрез преобразуване на “МИПС-Инвестмънт“ ООД, с решение от 01.02.2001г. по ф.д.№150/2001г. на ВОС. Твърди се, че през 2003г. едноличен собственик на капитала и представляващ на ищцовото дружество е С Г. С, който е брат на П Г. С. Твърди се, че на Общо събрание на акционерите на “МИПС-Инвестмънт“ АД, проведено на 28.07.2003г., е взето решение капиталът на дружеството да бъде увеличен от 50000лв. на 570000лв., чрез издаване на нови 5200 бр. акции, които се разпределят поравно между двамата акционери. Твърди се, че за целта всеки от акционерите е следвало да внесе по 260000лв. за записаните нови 2600 акции. Твърди се, че на 31.07.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело, по разплащателна сметка в щатски долари в “Булбанк“ АД, на ищеца сумата от 100000 щ.д., като на същата дата ищеца е превел на ответника и на П С по 50000 щ.д. Поддържа се, че посочените суми двете физически лица правят част от вноската си за увеличение на капитала на „МИПС-Инвестмънт“ АД, което увеличение е вписано в регистъра на търговските дружества при ВОС с решение от 04.08.2003г. по ф.д.№150/2001г. Твърди се, че на 13.08.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело на ищеца сумата от 100000 щ.д., като на същата дата дружеството е превело на ответника и на П С по 50000 щ.д. Твърди се, че по аналогичен начин са се развили събитията на 01.09.2003г., когато “МИПС-Инвестмънт“ АД е превело на ищеца сумата от 100000 щ.д., съответно той е превел на ответника и на П С по 50000 щ.д. Твърди се, че получените суми на 13.08.2003г. и на 01.09.2003г. двамата акционери-ответника и П С са направили вноските си за увеличението на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД. С оглед изложеното се поддържа, че с парични средства, собственост на “МИПС-Инвестмънт“ АД, е увеличен капитала на същото дружество, като за целта съответните суми превеждани на ищеца, а той от своя страна ги е превеждал на двамата акционери, които са ги внасяли обратно в “МИПС-Инвестмънт“ АД. Сочи се, че тъй като паричните средства са били на “МИПС-Инвестмънт“ АД, съответно на двамата акционери в това дружество, като краен резултат средствата отново са се върнали във въпросното дружество и съответно при двамата акционери. Ето защо се поддържа, че никога не е стоял въпроса за ефективното връщане на тези средства. Твърди се, че вече посоченото общо събрание на акционерите от 28.07.2003г. в съвета на директорите на “МИПС-Инвестмънт“ АД са включени С Г. С, който имам качеството на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество и М Д М. Твърди се, че на 14.11.2003г. с решение от 01.12.2003г. по ф.д.№2416/1997г. на ВОС, М М е станал едноличен собственик на капитала и представляващ ищцовото дружество. Твърди се, че през 2008г. е постигнато съгласие Х.И. да намали акционерното си участие в “МИПС-Инвестмънт“ АД, като прехвърли част от акциите си на П Г. С и на брат му С Г. С, както и на общото събрание на акционерите да се гласува увеличаване на капитала, под условие, че цялото увеличение да бъде записано от С С и от дружество, контролирано от М М. Твърди се, че с Договори за продажба на акции, сключени на 29.07.2008г., с нот.заверка с рег.№6376 и рег.№6377 от 29.07.2008г. на Варненски нотариус с рег.№011 на НК, ответника продава 400 бр. акции на С С на цена равна на номиналната им стойност и 1390 бр. акции на П С на цена десет пъти по-малка от номиналната им стойност. Твърди се, че на общо събрание на акционерите на “ “МИПС-Инвестмънт“ АД, което е проведено на 09.08.2008г. е прието решение за увеличение на капитала на дружеството, под условие, че цялото увеличение се записва и внася, както следва: от С С -172000лв. и от ищцовото дружество, с едноличен собственик на капитала М М-318000лв. Сочи се, че по точка 2 общото събрание изрично е гласувало преразпределение на капитала, като акционера ответник остава с 1060 бр. акции на приносител, като увеличението на капитала е вписано в търговския регистър под №20080813145039. Поддържа се, че с така извършените действия по продажба на акции и гласуване за увеличение на капитала от определени лица, ответника е изпълнил поетите ангажименти към другите акционери-П С, С С и М М, последния участващ чрез ищцовото дружество. Ето защо ответника е поискал да му бъде потвърдено писмено, че няма задължения към никого от другите акционери и свързаните с тях дружества. Твърди се, че в началото на месец октомври 2008г. е подписано споразумение между ищеца, с едноличен собственик и представляващ М Д Ми ответника, в което страните са записали, че втория е уредил задълженията си към това ищцовото дружество и то няма никакви претенции към него. Твърди се, че впоследствие ответника става едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество, за което е налице вписване в търговския регистър под №20081230103901, като е бил такъв до 12.02.2010г. Твърди се, че през 2010г. ответника е прехвърлил дяловете си на Г П С, който е баща на П С и С С, за което е налице вписване в търговския регистър под №20100212082835. Твърди се, че при предаване на дружествената документация на Г С, в нея се е намирало и цитираното по горе споразумение от м.октомври 2008г. Твърди се, че тъй като задължението по договора за заем от 29.07.2003г. не е било дължимо, в края на 2013г., то е било отписано в счетоводството на ищцовото дружество, което се установява от счетоводния баланс на ищцовото дружество за 2013г., който е публикуван в търговския регистър под №20141105085659 и в него вземания в такъв размер не съществуват. В заключение се поддържа, че процесните суми, преведени от ищеца на ответника на 31.07.2003г., на 13.08.2003г. и на 01.09.2003г., в общ размер на 150000 щ.д. не представляват заем, а парични средства, собственост на „“МИПС-Инвестмънт“ АД, преведени чрез ищцовото дружество на двамата акционери в “МИПС-Инвестмънт“ АД, с които е увеличен капитала на последното дружество. Поддържа се, че с извършените от ответника действия през 2008г. по продажба на акции и гласуване за увеличение на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД и включване на определени лица, той е изпълнил поетите ангажименти към останалите акционери, поради което през м.октомври 2008г. е подписано споразумение между страните по делото, че отношенията им са уредени и те не си дължат нищо. На следващо място се сочи, че ищецът претендира две обезщетения за забавено изпълнение на едно и също парично задължение, а имено обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва и неустойка за забава във връщането на заетата сума уговорена с чл.12 от договора за заем, което е недопустимо, тъй като съставлява претендиране на кумулативното обезщетение за забава-на мораторна лихва и на неустойка върху едно и също парично задължение. На последно място се оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва в евро, като се поддържа, че законодателството и по конкретно член единствен от Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения във вр. с чл.2, ал.7, б.“б“ във вр. с чл.3 от Директива 2011/7/ЕС от 16.02.2011г., не позволява да се определя законна лихва за забава за просрочени парични задължения във валута, различна от български лев.
С подадената от
ищеца допълнителна искова молба, се оспорват твърденията, доводите и
доказателствените искания на ответника изложени в отговора на исковата молба.
Сочи се, че в случая липсва основание за погасяване, чрез своеобразно прихващане на капитал със
заем, дори същия да е бил под формата на пряк паричният превод от
“МИПС-Инвестмънт“ АД към физическото лице и оттам обратно в дружеството като
капитал, тъй като това са две различни основания, които се осчетоводяват се
различно и имат различни правно-фискални последици. Твърди се, че този начин на
погасяване е още по-малко приложим, когато погасяването е опосредено от трето
лице. На следващо място се поддържа, че дори да се възприемат за достоверни
фактическите твърдения на ответника, то в отношенията между “МИПС-Инвестмънт“
АД и ищцовото дружество, първото дружество би следвало да е кредитор, а второто
длъжник, като не съществува каквато и да е възможност това задължение да се
погаси само и единствено по волята на страните по делото, доколкото в
правоотношението участва и трето лице. Твърди се, че ако това би станало с
опрощаване, за ищеца то това би било счетоводна печалба, с всички последици,
без за “МИПС-Инвестмънт“ АД да възниква какъвто и да е благоприятен факт по
смисъла на чл.37, ал.1 вр. чл.34 от ЗКПО. Твърди се, че в отношенията между
ответника и неговия пряк кредитор-ищцовото дружество задължението би останало
висящо и едно опрощаване би довело до формирането на още едно данъчно
задължение-това на физическото лице. Поддържа се, че цялата тази конструкция,
следва да е съпътствана с комплекс от организационни, облигационни, счетоводни
и фискални документи, каквито в случая няма. Твърди се, че паричният оборот
между ищеца и “МИПС-Инвестмънт“ АД стартира с Договор за заем и заверяване сметката
на акционерното дружество със средства на ищцовото дружество, както следва: на
19.06.2001г. със сумата 220002, щ.д.; на 05.07.2001г. със сумата 78002 щ.д. и
на 25.04.2003г. със сумата 100000 щ.д. Твърди се, че към последната дата
“МИПС-Инвестмънт“ АД дължи на ищеца общо сума от 398004 щ.д., поради което не първото
дружество е кредитор на ищцовото дружество, а тъкмо обратното. Твърди се, че на
31.07.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца сумата от 100000 щ.д. с
основание “заверяване на разплащателна сметка по договор USD“, чрез което връща
част от задължението си към кредитора. Поддържа се, че на същата дата ищеца
кредитира ответника със сумата 50000 щ.д., което представлява изпълнение на
задължението да предостави в определен срок обща сума в размер на 150000 щ.д.
Твърди се, че на 13.08.2003г. “МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца сума от
100000 щ.д. с основание “заверяване на разплащателна сметка по договор
USD", чрез което връща втората част от задължението си към кредитора, като
на същата дата ищеца кредитира ответника със сумата 50000 щ.д., което
представлява изпълнение на задължението по процесния договор за заем. Твърди
се, че по същия начин са се развили събитията на 01.09.2003г., когато
“МИПС-Инвестмънт“ АД превежда на ищеца сума от 100000 щ.д. с основание
“заверяване на разплащателна сметка по договор USD“, чрез което връща третата
част от задължението си към кредитора, а ищеца в изпълнение на договора за заем
кредитира ответника със сумата 50000 щ.д. Поддържа се, че ищеца е кредитирал
както “МИПС-Инвестмънт“ АД, така и неговите акционери, като всеки от длъжниците
дължи връщане на получените средства. Твърди се, че получените от акционерите
средства са послужили за увеличаване на капитала на “МИПС-Инвестмънт“ АД,
респективно за погасяване на част от задълженията му към ищеца. Поддържа се, че
в случая не съществува индиция, че е възможно да се извърши прихващане,
цедиране или тристранно споразумение между различните по вид, време, размер и
основание преводи на суми. Поддържа се, че няма такава правна възможност,
доколкото няма тристранно задължаване, а е налице един единствен общ кредитор и
на акционерното дружество, и на акционерите. Твърди се, че не е възможно да е
подписано споразумение между ищеца и ответника, с което длъжникът и кредиторът
са си уредили отношенията, тъй като такова уреждане е следвало да се оформи
счетоводно, да съпътства ГФО на дружеството кредитор и да стане част от ГДД на
длъжника-ответник. Твърди се, че липсва каквато и да е счетоводна следа за
подобно уреждане, въпреки спекулативното твърдение на ответника, че това
“споразумение“ е част от фирмената документация на ищцовото дружество. Сочи се,
че твърдението на ответника се опровергава в и от факта, че след 2008г. са
подавани няколко години ГФО, в които това задължение е посочено в баланса на
ищцовото дружество-кредитор. Сочи се, че ГДД на ищцовото дружество за 2008г. е
подписана от ответника и в приложението Оборотна ведомост на II ниво към нея
изрично той е посочен като дебитор със задължение от 199683лв., съставляващи
равностойност на 150000 щ.д. по курса към съответния момент. Поддържа се, че не
е възможно към 2008г. едновременно да съществува споразумение, с което се
урежда процесното кредитно задължение и задължението да продължава да
съществува като част от баланса на дружеството, без това да е удостоверено като
обстоятелство от самия ответник в ГДД на ищцовото дружество, с оглед факта, че
същия е негов управител и представляващ. Твърди се, че ГДД за 2008г. е с входящ
номер в НАП от 23.03.2009г., което сочи за недостоверност на твърдението на
ответника, че към началото на м.октомври 2008г. е било писмено потвърдено с
нарочно споразумение липсата на негови задължения към ищеца. Сочи се, че
твърдението за уреждане на отношенията, противоречи и на декларацията, подавана
от ответника пред Сметната палата на основание чл.2, ал.1 от Закона за
публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности от
06.12.2013г. до днес. Твърди се, че в първата декларация /т.9/ при встъпването
в длъжност, ответникът е посочил задължението си, като в следващите години,
декларира само липса на промени, което е допустимо само ако задължението
съществува в непроменен вид, т.е. не е погасено на каквото и да е основание,
включително уреждане, плащане или давност. По отношение на твърдението за
отразяване на уреждането на отношенията отразено в подаден ГФО от 2013г., в
който това задължение липсва в баланса, се поддържа, че поради техническа
грешка, за която е отговорна обслужващата ищеца счетоводна къща, действително от
негово име, но само и единствено за 2013г. е подаден за публикуване ГФО, с
посочените параметри и аксесоари. Твърди се, че въпросния ГФО, с посочените
параметри, касае друго търговски дружество, обслужвано от същата счетоводна
къща, като за отстраняването на този пропуск е подадено Искане за изправяне на
грешки. Поддържа се, че според чл.4, ал.1, т.7 от ЗСч. /отм./ и чл.26, ал.1,
т.5 от действащия ЗСч., един от основните принципи е “независимост на отделните
отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс-всеки отчетен
период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка
с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в
началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на
предходния отчетен период“. Ето защо следва данните в подадените ГФО за 2012г. и
за 2014г. да съвпадат като началното салдо за 2013г. да е идентично с крайното
за 2012г., съответно крайното салдо за 2013г. да е идентично с началното за
2014г. Твърди се, че ГФО за 2013г. няма каквато и да е връзка предходната и със
следващата години, като същата се проява, след корекция на допусната грешка и
се постави представения като доказателство ГФО за 2013г. в свързаност с
предходен и следващ такъв. Твърди се, че по сметка 498/3/ “други дебитори“ за
всички години е посочен като задължено лице “Хр.И.“, при което размерът на
конкретното задължение се колебае в зависимост от курса на долара. В заключение
се поддържа, че задължението на ответника по договора за заем с ищеца не е
погасявано по никакъв начин, а твърдението за някакво уреждане е необосновано и
недоказано.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответника оспорва доводите на ищеца за
невъзможност за друг начин на погасяване /уреждане/ на отношенията по повод
процесната сума, освен с плащане. Твърди се, че към момента на възникване на
процесиите отношения-2003г. и към настоящия момент, ищцовото дружество е с
едноличен собственик на капитала С Г. С, както и че “МИПС-Инвестмънт“ АД и неговите
акционери-ответника и П Г. С, са били свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на
ТЗ. Поддържа се становището, че процесните отношения, привидно са оформени като
заемни и всъщност не са такива. Твърди се, че целта на тези отношения между
свързани лица е била да се осигури финансиране за увеличаване на капитала
на“МИПС-Инвестмънт“ АД и с един и същи финансов ресурс да се осъществява
дейност, както от ищеца, така и от “МИПС-Инвестмънт“ АД, в зависимост от това кое
дружество е имало нужда от средства. Твърди се, че в отношенията между тези
лица никога не е стоял въпроса за ефективно връщане на дадените средства,
напротив след като през 2008г., чрез
прехвърляне на акции и увеличение на капитала, е преразпределено акционерното
участие в “МИПС-Инвестмънт“ АД, отношенията между свързани лица са били
уредени, като ответника е изпълнил поетите ангажименти към другите акционери-П
С, С С и М М, последния участващ, чрез ищцовото дружество. Твърди се, че потвърждение
за уредени отношения между свързани лица е
факта, че през 2008г. ответника става едноличен собственик на капитала
на ищцовото дружество, а впоследствие през 2010г. прехвърля цялото си дялово
участие на Г П С, баща на П С и Свилен Стоянов. Поддържа се, че споразумението
от м.октомври 2008г., имащо за предмет уреждане на отношенията на ответника с
ищцовото дружество, чиито едноличен собственик и представляващ към този момент
е М Д М, е останало в архива на дружество, тъй като след подписване на
споразумението ответника е станал едноличен собственик на дружеството и е
държал на едно място цялата документация. Твърди се, че при прехвърлянето от
ответника изцяло на дяловото участие на Г С, е предадена и цялата документация.
Твърди се, че с оглед данъчния и счетоводния аспект на извършеното със
споразумението погасяване, страните са водили вземането до настъпване на падежа
му-2013г., като с настъпването на падежа, вземането е отписано като недължимо и
то не е намерило отражение в годишния финансов отчет на ищцовото дружество за
2013г., както и не е декларирано и от ответника като дължимо след 2013г. Оспорват
се твърденията на ищеца, че е била допусната грешка в счетоводните документи за
2013г., която впоследствие била поправена, като се сочи, че няма данни да е
направена такава поправка и същата да е представена в търговския регистър. В
тази връзка се оспорва доказателствената стойност на представения
документ-искане за изправяне на грешки от П Г, като се твърди, че същия е
съставен в последствие с цел обслужване на тезата на ищеца в настоящото дело.
По повод на искането на ищеца за присъждане на мораторната лихва върху
главницата, се допълват доводите за недопустимост на кумулирането на мораторна
лихва и неустойка за забава, като се сочи, че лихва представлява обезщетение за
забавено изпълнение и когато страните са договорили неустойка, се държи именно
договорената неустойка. Ето защо се поддържа, че претенцията на ищеца за
присъждане на мораторна лихва е изцяло неоснователна.
Предявените претенции намират правното си основание в
чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240,
ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно изложеното от страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават,
нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, а именно наличието на валиден договор за заем обвързващ
страните с твърдените права и задължения, качеството си на изправна страна по
договора, настъпване на падежа на задължението, както и да ангажира
доказателства за размера на вземанията си, в това число на неустойката и
обезщетението за забава.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. възражението си за погасяване на претенциите по давност и за привидност на договора за заем.
УКАЗВА на ищеца, че следва в едноседмичен срок от
съобщаването, с писмена молба, с препис за ответника да уточни изявлението си в
допълнителната искова молба, с което се сочат нови периоди на формиране на
неустойката и на мораторната лихва, а имено дали то съставлява становище по
оспорванията на ответника или има е искане за изменение на иска, като го
предупреждава, че при пасивност съдът ще приеме, че не са налице предприети
процесуални действия за изменение на претенцията.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з., представените от страните, писмени доказателства.
ОТЛАГА
произнасянето по останалите
доказателствени искания на страните в първото по делото о.с.з.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1145/2018г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.08.2020г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: