МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД№
1594/2017г. по описа на РРС, ІV наказателен състав
Русенската
Районна прокуратура е обвинила Т.М.М. в това, че на 07.11.2016г. в гр.Русе, управлявал моторно превозно средство – л.а.
“Волво“ с ДК№ ......с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,26 на
хиляда, установени по
надлежния ред – по реда на Наредба № 30/27.06.2001г. - престъпление по чл.343б
ал.1 от НК.
Производството по делото е по общия
ред.
Русенската Районна
прокуратура поддържа обвинението.
Подсъдимият Т.М.М.,
редовно призован се явява в съдебно заседание с упълномощен защитник.
И подсъдимият,
и защитникът оспорват извършването на престъплениетоq в което е обвинен първият.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Т.М.М. е български гражданин,
женен, неосъждан, работи, с висше
образование, ЕГН **********.
Подсъдимият Т.М.М. е роден на ***г***,
живее в същия град, има завършено висше образование, женен, работи, неосъждан
(осъждан – реабилитиран).
Подсъдимият Т.М. е правоспособен
водач на МПС категория „В”, „М“ и „АМ“. Свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е издадено от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Русе. Подсъдимият е наказван по
административен ред за нарушения по ЗДвП.
През нощта на 06/07.11.2016г. подс.
Т.М. употребил алкохол. Въпреки това, в ранните часове на 07.11.2016г. той
привел в движение лек автомобил марка „Волво“ с рег. №…. и го управлявал по улиците на гр.
Русе, като заедно с него пътувала и св. Ю.В..*** бил спрян за проверка от
свидетелите М.А. и Г.В. – полицейски служители от Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Русе. Часът бил 01,50. При разговора си с подс. М. те се усъмнили, че е
алкохолно повлиян, поради което му извършили проверка за алкохол с апарат
“Алкотест Дрегер 7410“. При проверката била отчетена концентрация на алкохол в
издишваните въздушни пари от 1,26 на хиляда. На подс. Т.М. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, който той подписал без възражения.
Бил му издаден и талон за изпращане на медицинско изследване, в който му бил
указан срок да се яви в МБАЛ – Русе до 02,50 часа. Подс. М. посетил болницата
заедно със своя приятел св. С.К. първоначално в 02,55ч., но тъй като установил,
че личната му карта не е в него се върнал да я търси на мястото където бил
спрян за проверка. Там я намерил, изтървана на земята и впоследствие отново се
върнал със св.К. *** ч., но вече му било отказано вземане на кръв, предвид
обстоятелството, че изтеклото време
значително превишава определеното в контролния талон.
Съгласно заключението
на назначената и изготвена в хода на разследването
съдебно-медицинска експертиза, концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Т. М. към момента на деянието била 1,27 на
хиляда. Тази концентрация била в средните стойности на леката степен на алкохолно опиване, при която са наблюдавали
емоционална неусточивост, лесна
уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието и съобразителността,
забавени реакции, умерено изразени координационни
нарушения, вегетативни смущения и др. Съобразно заявената от обвиняемото лице употреба на препаратите „Клеева тинктура” и „Сандрин” била назначена
допълнителна съдебно-медицинска експертиза след извършен следствен експеримент.
Видно от заключението на тази експертиза,
при употреба на „Клеева тинктура” и „Сандрин” в терапевтични дози е
възможно техническото устройство да отчете положителен резултат до около 5-15мин. след употребата; в случай, че подсъдимият не е употребявал спиртни напитки и е бил спрян за проверка около 5-10 мин. след употребата на „Клеева тинктура” и „Сандрин” в терапевтични дози и пробата за
алкохол му е била направена след още 6 мин., т.е. 11-16 мин. следва да се приеме, че е възможно техническото
средство да отчете стойност, но
същата следва да е в рамките на 0,2 - 0,1 промила и не може да отрази отчетената
при проверката стойност от 1,26 на хиляда. В случай, че се приеме, че подсъдимият бил тегло 85-90кг. и около 23,00 часа на 06.11.2016г. е изпил 500мл. бира с 5% алкохол и не
е употребявал друг алкохол, то след изчисление по формулата на Видмарк следвало
да се приеме, че към 01,56 часа на
07.11.2016г. концентрацията на алкохол в кръвта му следвало да е 0,00 на хиляда, съответно и в издишвания въздух. В случай, че подсъдимият
при тегло 85-90 кг. около
23,00 часа на 06.11.2016г. е изпил 500мл. бира - 5% алкохол и
около 5-10 мин. преди спирането за проверка
е употребил „Клеева тинктура” и „Сандрин” в терапевтични количества, не е било възможно техническото средство в 01,56 часа на 07.11.2016г. да отчете стойност от 1,26 на хиляда.
При
формулиране на обвинението наблюдаващият прокурор е възприел стойността
на концентрацията на алкохол, установена чрез
техническото средство - 1,26 на хиляда, тъй като тази
стойност се явява установена по реда на Наредба №30/27.06.2001 г. на МЗ, МВР и
МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отменена) и
съобразно установената със съдебно - медицинската експертиза, тя се явява
по - благоприятна за подсъдимия.
В
хода на съдебното следствие е назначена съдебно- метрологична експертиза по
отношение на техническото средство, с което е установена алкохолната
концетрация на подс. М.. От заключението на вещото лице се установява, че техническото
средство е изправно и с оглед прецизността на използвания електропреобразувател
(сензор)
евентуалната грешка на отчитане следва да се търси в диапазона плюс/минус 5 %, т.е.
отчетената стойност от 1,26 на хиляда може да се представи в интервала 1,197 –
1,323 на хиляда.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите
М.А., С.К., Г.В., Ю.В. и П.К., както и от писмените доказателства и доказателствени средства - свидетелство за съдимост,
акт за установяване на административно нарушение, талон за изпращане
на медицинско изследване, служебна справка за наложени наказания по ЗДвП и
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съдебно-медицински експертизи, техническа експертиза на
оптичен носител и
метрологична експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява, че деянието, в което е
обвинен подс. Т.М. не съставлява престъпление, а административно нарушение по
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, т.е. налице е хипотезата на чл.304 пр. последно от НПК
вр.чл.301 ал.4 вр.чл.305 ал.6 от НПК. Деянието не съставлява престъпление,
предвид липсата на елемент от обективна страна от състава на престъплението,
защото установената концентрация на алкохол, с която деецът е управлявал леката
кола е под 1,2 на хиляда – 1,19 на хиляда, което именно преквалифицира извършеното
от него в административно нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
По делото няма спор, че на процесната
дата подс. М. е управлявал леката кола, като същият вечерта преди това е
употребил неизвестно количество и вид алкохол. Това обстоятелство се установява
от разпита на полицейските служители М.А., Г.В. и П.К., съответно не се оспорва
и от него, като признанието е за половин бира. Потвърждава се и от показанията
на св.Ю.В., която твърди за количество „около половин бира, нещо такова“ – л.22
от пр. за с.з.от 05.10.2017г. Също така от показанията на св.С.К. се
установява, че подс.М. му се е обадил около 02,00 ч. през нощта с молба да
дойде да го откара до болничното заведение, вкл. и да оставят до дома й св.Ю.В..
От приетата по делото техническа експертиза на оптичен носител, съдържащ
видеофайлове на входа на СПО при МБАЛ-Русе се установява, че подс. М. заедно
със св.К. действително е посетил същото, за да даде кръв за изследване и то
няколко минути след определения краен срок в талона за медицинско изследване.
Съдът би приел, показанията на техническото средство за меродавни за
установяване на алкохолната концентрация на основание чл.6 от Наредба №
30/2001г. (отм.) в случай, че
подс.М. изобщо не се е явил да даде кръв или явяването е значително след
определения срок, какъвто обаче не е настоящият случай при първоначалното му
явяване; при това положение съдът не би назначил изобщо и метрологична
експертиза. На първо място следва да се посочи, че подс.М. се е явил в болничното заведение,
като за целта е ангажирал своя приятел св.К., което се потвърждава от последния
и от показанията на св.В., но се доказва и от техническата експертиза, пресъздаваща
видеофайлове от фоайето на това заведение. Обстоятелството, че подс. М. се е
явил 5 минути след определения срок се установява единствено от кадър на л.46
от дос. пр-во, където в горен десен ъгъл е посочен час – 02,55,40 ч. На
практика доколкото не е ясно каква е точността на часовника на камерата съдът
намира, че разлика от няколко минути следва да се интерпретира в полза на
дееца; на същия е определен краен срок за явяване от 30 минути на основание
чл.3 ал.4 от Наредба № 30/2001г. (отм.), като следва да се има предвид, че максималният
нормативно определен срок в подобни случаи е 45 минути на основание чл.3 ал.3
т.2 пр.1 от с.н. На следващо място от показанията на св.К. се установява, че
единствената причина, поради която е отказано (напълно обосновано в
съответствие с чл.8 от Наредба № 30/2001г.) от
медицинското лице при СПО на МБАЛ – Русе е липсата на лична карта, която е била
изтървана на земята на мястото на проверката, т.е. при това положение у подс.М.
очевидно не е била налице нагласата формално да се яви за даване на кръв, което
очаквано за него да му бъде отказано. В този смисъл съдът намира, че
показанието на техническото средство следва да се намали с 5 %, което от една
страна е нормативно допустимо по силата на чл.781 т.3 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а от друга страна редуцирано още повече ( от 30 % на 5
% ) със
заключението на метрологичната експертиза, вкл. и на базата на техническият
паспорт на същото, видно от който сам производителят му допуска подобна
корекция на данните му. Така намалената стойност на показанието на техническото
средство от 1,26 % при корекция от минус 5 % води до извод, че подс.М. е
управлявал леката на кола на процесната дата
с концентрация на алкохол в кръвта си от 1,19 промила, което обуславя
липсата на обективна съставомерност на престъплението по чл.343б ал.1 от НК,
чийто състав инкриминира най-малко 1,2 промила. Управлението на МПС с подобна
концентрация от 1,19 промила от своя страна е обективен признак от състава на
административното нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като попада именно
в диапазона на установените с тази норма стойности на административно наказание
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. Санкциите, предвидени в тази
норма са от категорията на абсолютно определените и в този смисъл на подс. М.
следва да се наложат административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от дванадесет месеца.
При такъв изход на делото, разноските по
същото следва да останат за сметка на държавата на основание чл.190 ал.1 от НПК.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: