М О Т И В
И :
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - Плевен обвинителен акт против
подсъдимия Б.Р.К., с ЕГН: ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
І. През
периода 01.12.2013 г. – 01.02.2016 г. в гр.Плевен, при условията на повторност,
като осъден с решение № 278/2013 г. по
гр.д. № 5713/12 г. по описа на РС-Плевен, в сила от 27.06.2013 г. да издържа
свой низходящ- ***, с ЕГН ********** /учаща/ от с.гр., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две вноски – 26 вноски по 90 лв., всичко
на обща стойност 2340 лв. – престъпление по чл. 183, ал.4, във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
ІІ. През
периода 01.12.2013 г. – 01.02.2016 г. в гр.Плевен, при условията на повторност,
като осъден с решение № 278/2013 г. по
гр.д.№ 5713/12 г. по описа на РС-Плевен, в сила от 27.06.2013 г. да издържа свой низходящ- *** с ЕГН **********
от с.гр., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
вноски – 26 вноски по 80 лв., всичко на обща стойност 2080 лв. – престъпление по чл.
183, ал.4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК от НПК.
В съдебното
заседание представителят на Районна прокуратура – Плевен, в хода на съдебните
прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по безспорен
и несъмнен начин. Акцентира на обществената опасност на деянието, след като не
друг, а подсъдимият, като родител на децата, имал задължение за тяхната
издръжка, включително като си намери подходяща или дори временна работа, за да
осигурява поне елементарни условия и грижи. Предлага съдът да признае същия за
виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност, а наказанието, което да му бъде наложено – да определи при
условията на чл. 54 НК. В този смисъл счита, че най – подходящо се явява по вид
наказанието лишаване от свобода към минимума, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок, както и да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание
„Обществено порицание“.
Подсъдимият
Б.Р.К. заявява, че разбира обвинението и се признава за виновен по него и дава
обяснения за фактите от значение по делото. При упражняване личната си защита в
хода на съдебните прения обяснява поведението с причини, свързани със семейното
му положение и имуществено състояние, а в правото му на последна дума изразява
съжаление, но неплащането на издръжка било заради това, че нямал никакви
доходи.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
С присъда на Районен съд гр.
Плевен по НОХД № 103/2014 г., влязла в сила от 03.04.2014 г. на основание чл. 183,
ал. 1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание „Пробация“.
С Решение № 278/2013 г. на РС – Плевен по гр. д. № 5713/2012 г. подсъдимият
Б.Р.К. е бил осъден да заплаща на Ц.К. *** – законен представител на *** по 90
лв. месечна издръжка, считано от 11.06.2012 г. до настъпване на законно
установени причини или условия за изменяване или прекратяване на издръжката.
Със същото решение подсъдимият е бил осъден да заплаща на Ц.К. *** законен
представител на *** по 80 лв. месечна издръжка, считано от 11.06.2012 г. до
настъпване на законно установени причини или условия за изменяване или
прекратяване на издръжката. Решението е било потвърдено от ОС-Плевен и влязло в
законна сила на 27.06.2013 г.
През 1994 г. свидетелката Ц.К.Т.
и подсъдимият Б.Р.К. сключили граждански брак. По време на брака се родили три
деца – *** ***, *** и ***.***, влязло в сила на 27.06.2013 г. брака между подсъдимия
Б.К. и свидетелката Ц.Т. е бил прекратен с развод, като упражняването на
родителските права спрямо децата били предоставени на майката, а подсъдимият К.
е бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на децата.
През 2014 г. *** *** навършила 18
години, като към настоящия момент *** е 15
годишна, а *** – 6 годишен.
За периода от 01.12.2013 г. до
01.02.2016 г. въпреки съдебното решение и постановена присъда по НОХД №
103/2014 г. на РС-Плевен за същото деяние подсъдимият К. не изпълнил
задълженията си да заплаща дължимите
издръжки.
За този период въпреки задължението си да издържа своите
низходящи ***
и *** подсъдимият не изпълнил това свое задължение, като за периода се
натрупали 26 месечни вноски за всяко едно от децата, като за детето *** общата
сума е на стойност 2340 лв., а за детето *** обща сума на стойност 2080 лв.
Съдът категорично счита, че са
налице условията на чл. 303, ал. 2 НПК и намира, че обвинението е доказано по
безспорен и несъмнен начин.
От изложеното е видно, че
подсъдимият Б.Р.К. е извършил престъпление по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – от показанията на
свидетелката Ц.К.Т. дадени в хода на досъдебното производство и съдебното
следствие, от самопризнанието на подсъдимия от една страна, а от друга страна с писмените доказателства
приобщени към делото.
В подкрепа на фактическата обстановка са и приетите и огласени по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства по досъдебно производство № Д-2498/2015 г. по описа на
Районна прокуратура - Плевен, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
От така установената фактическа
обстановка от обективна и субективна страна е видно, че с деянието си
подсъдимият Б.Р.К. безспорно е осъществил състава на престъпленията по чл. 183,
ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, а именно:
І. През
периода 01.12.2013 г. – 01.02.2016 г. в гр.Плевен, при условията на повторност,
като осъден с решение № 278/2013 г. по
гр.д. № 5713/12 г. по описа на РС-Плевен, в сила от 27.06.2013 г. да издържа
свой низходящ- ***, с ЕГН ********** /учаща/ от с.гр., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две вноски – 26 вноски по 90 лв., всичко
на обща стойност 2340 лв. – престъпление по чл. 183, ал.4, във вр. с ал. 1, във
вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
ІІ. През
периода 01.12.2013 г. – 01.02.2016 г. в гр.Плевен, при условията на повторност,
като осъден с решение № 278/2013 г. по
гр.д.№ 5713/12 г. по описа на РС-Плевен, в сила от 27.06.2013 г. да издържа свой низходящ- *** с ЕГН **********
от с.гр., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две
вноски – 26 вноски по 80 лв., всичко на обща стойност 2080 лв. – престъпление по
чл. 183, ал.4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК от НПК.
Субект на престъплението е
вменяемо, пълнолетно, осъждано няколко
пъти физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на
задължението за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски за
всяко едно от децата.
Касае се за престъпления против
семейството, засягащо нормалното отглеждане и израстване на децата.
От субективна страна - деянието е
извършено при пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е
целял тяхното настъпване.
Причината за извършване на
деянието е незачитането на родителските задължения.
При определяне на наказанието:
В материалният закон за престъплението по чл. 183, ал. 4, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 /две/ години или „Пробация“, както и „Обществено порицание“.
Съдът определи наказанието при условията на
чл. 54 от НК, като се съобрази с вида и размера на наказанието предвидено в
материалния закон за този вид престъпление, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчете като сравнително
ниска степента на обществена опасност на деянието, което не е тежко
престъпление по смисъла на НК. Като сравнително висока съдът отчете
обществената опасност на подсъдимият, който е осъждан.
При индивидуализацията на
наказанието съдът прецени като смекчаващи
вината обстоятелства – самопризнанието на
подсъдимия, изразено в досъдебното производство, а като отегчаващи вината обстоятелства –
негативните характеристични данни на подсъдимия.
Съдът прецени, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК, доколкото не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът прецени, че с оглед постигане целите на
наказанието и най-вече доколкото наложеното наказание "Пробация" по
предишното деяние по чл. 183, ал.1 от НК, обуславящо хипотезата на повторност
по настоящото деяние, не е постигнало своите възпиращи и възпитателни цели, съдът следва да наложи по-тежкото по вид алтернативно наказание, предвидено
от законодателя в чл. 183, ал.4, вр.ал.1,
вр. чл. 28, ал.1 от НК, а именно „лишаване
от свобода“.
Съдът определи на подсъдимия
Б.К. наказание „лишаване
от свобода“ от 1 /една/ година и „Обществено
порицание“, което да бъде
изпълнено чрез прочитане по местния възел.
Съдът като съобрази данните
за личността на подсъдимия, че не е осъждан на лишаване от свобода и размера на
определеното наказание, а от друга страна, че целите на наказанието ще
бъдат изпълнени по този начин, счете, че са налице
законовите предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК, поради което и на основание
посочения текст от закона отложи изтърпяването на определеното
наказание „лишаване
от свобода“ за изпитателен срок от 4
/четири/ години.
Съдът счита, че така
определеното наказание по размер се явява справедливо, с оглед на посочените обстоятелства, обществената опасност на деянието и
на дееца, като определеният изпитателен срок в достатъчна степен ще съдейства
за коригиране на поведението на подсъдимото лице в положителна посока –
спазването на установения правов ред в държавата и неизвършване на други
общественоопасни деяния.
С така наложеното по вид и
размер наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на специалната и
генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи
и превъзпита подсъдимият Б.Р.К., както и да се
въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на
обществото.
Държавни такси и разноски:
По делото не са направени разноски, за да се
възлагат в тежест на подсъдимия Б.К.
При така направените фактически и правни констатации съдът постанови своята
осъдителна присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: