Р
Е Ш Е Н И Е
21.04.2011 година
град М.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М., втори граждански състав в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
МЛАДЕНОВА
при секретаря Т.И. и в присъствието на прокурора…………………….,
като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр. д. № 535 по описа за 2010
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК.
Ищецът С.Г.В. xxx твърди в исковата си молба, че с
ответницата са сключили граждански брак на 09.04.1988 година с акт за
граждански брак № 1/09.04.1988 година в село С., който брак е първи и за
двамата. Заявява, че от брака си имат родени две деца – Г. С. Г. с ЕГН xxxxxxxxxx
и И. С. Г. с ЕГН xxxxxxxxxx, които са пълнолетни. Поддържа, че от 2008 година
живеят с ответницата разделени и брачната им връзка е изчерпана от съдържание и
смисъл. От тогава той живее със синовете си в общинско жилище под наем, а
ответницата заминала да живее в град С. Ищецът заявява и това, че първоначално
живеели в нормални съпружески отношения, но в последствие между тях настъпили
непреодолими противоречия, причината за които е, че ответницата не желаела да
работи, да чисти и готви на семейството си. Твърди, че когато решила да започне
работа, си намерила любовник, забременяла и родила дете – момиче. Твърди и това,
че детето било с увреждания и ответницата го оставила за осиновяване в дом “Майка
и дете” – град М.. Въпреки това ищецът заявява, че си мълчал в интерес на
децата, и най – вече за това, че по-малкият син е със заболяване “Олигофрения”.
Поддържа също така, че на 20.03.2008 година ответницата окончателно напуснала
семейството заради поредния си любовник и оттогава въпреки молбите да се върне
и да си гледа децата, тя не пожелала. Заявява, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен и неговото продължаване се явява неоправдано, както и че
няма възможност да настъпи промяна в отношенията им към заздравяване на брака. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да допусне развод и
прекрати брака между тях по вина на ответницата, като същата да носи фамилното
име, каквото прецени, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответницата С.Г.В. xxx е представила в едномесечния срок
писмен отговор на исковата молба, в който изразява съгласие за допускане на развод
и прекратяване на брака, но по вина на ищеца.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.
235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са сключили
граждански брак на 09.04.1988 година с акт № 1/09.04.1988 година, от който брак
имат две пълнолетни деца–Г. С. Г. с ЕГН xxxxxxxxxx и И. С. Г. с ЕГН xxxxxxxxxx.
Установено е по делото, че първоначално отношенията между двамата съпрузи били
нормални, но в последствие между тях настъпили противоречия. От показанията на
разпитания по делото свидетел Ц.Г.В., който е брат на ищеца, е видно, че ответницата
не е изпълнявала домакинските си задължения да пере, да чисти и готви, както по
отношение на съпруга си, така и по отношение на децата си. Този свидетел
заявява, че години наред с тези задължения се е занимавала неговата майка, която
е майка и на ищеца. От показанията му се установява, че ответницата е родила
трето дете, което е резултат от извънбрачна връзка на ответницата и което е
оставено за осиновяване. В тази насока са и свидетелските показания на В. Р. И.,
който е близък семеен приятел. Този свидетел твърди в показанията си, че лично
е виждал ответницата по делото да се разхожда за ръка с мургав мъж. Същият този
свидетел заявява, че е чул доста неприлични неща по нейн адрес, докато
ответницата е работила в кв. М. К. на град М.. От приложеното по делото
гражданско дело № 237 по описа за 2008 година на МРС се установява, че с
решение, постановено на 03.06.2008 година по цитираното гражданско дело е
допусната защита от домашно насилие, извършено от С.Г.В. по отношение на С.Г.В.
като са наложени и мерките по чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН. Със
същото решение е осъден ищеца да заплати и глоба в полза на държавата в размер
на 200 лева. От събраните по делото доказателства е видно също така, че
съпрузите от около три години живеят разделени, като през този период не са се
интересували един от друг.
Така изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни доказателствени
средства, които съдът възприема изцяло като дадени обективно, безпристрастно и
логически последователно.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, поради което
следва да се допусне развод между страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от
съпрузите и докато същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за
освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите
възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и
да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. От
събраните по делото доказателства, в частност от показанията на свидетелите Ц.Г.В.
и В. Р. И., се установява по един категоричен начин, че ответницата не е била
добра съпруга и майка, тъй като същата не е имала желание да поддържа
сравнително чисто в дома, в който е живяло семейството, като не е желала и да
готви на съпруга и децата си. От свидетелските показания се установява и това, че
ответницата е създавала по време на брака си с ищеца и извънбрачни връзки. От
приложеното гражданско дело № 237 по описа за 2008 година на МРС се установява,
че с решението постановено по него, което е и влязло в законна сила, е видно, че
съпругът С.Г.В. е имал такова поведение по отношение на съпругата си С.Г.В., което
е квалифицирано от съда като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН,
поради която и причина е допусната защита от домашно насилие, като са наложени
по отношение на съпруга и мерките по чл. 5 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗДН. Със същото решение е осъден ищеца да заплати и глоба в полза на държавата
в размер на 200 лева. Именно в резултата на поведението си един спрямо друг, страните
по делото са решили да се разделят. Установено е по безспорен начин, че от както
съпрузите са разделени, което е повече от три години, до настоящия момент не са
полагали каквито и да било усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо
повече, и двамата напълно са се дезинтересирали един от друг. С това си
поведение и двамата съпрузи са демонстрирали пълната си дезинтересованост от
семейството си. Разстройството на брака е дълбоко, тъй като е довело до
разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие, при
което по време на фактическата раздяла брачната връзка съществувала само
формално и не съответствала на закона. Разстройството на брака е и непоправимо,
тъй като не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески
отношения. По време на фактическата раздяла отношенията им са съществували само
формално. Липсата на лични контакти и на съвместно поемане на грижи за
семейството е довела до окончателно разпадане на семейната общност между
страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне
развод и прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на
двамата съпрузи.
След развода ответницата следва да носи предбрачното си
фамилно име – Петрова.
Съобразно този изход на делото страните следва да бъдат
осъдени да заплатят държавни такси, както следва: ответницата следва да заплати
по сметка на Районен съд- М. сумата от 25 лева - държавна такса по иска за
допускане на развода, 15 лева - държавна такса по иска за промяна на фамилното
име, както и сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между С.Г.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и С.Г.В. xxx,
ЕГН xxxxxxxxxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 09.04.1988 година с акт № 1/09.04.1988
година в село С., област М., поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ВИНА за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство имат С.Г.В. и С.Г.В..
След развода С.Г.В. да носи предбрачното си фамилно име Петрова.
ОСЪЖДА С.Г.В. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на
Районен съд - М. сумата 25 /двадесет и пет/ лева – държавна такса по иска за
допускане на развода, 15 /петнадесет/ лева - държавна такса по иска за промяна
на фамилното име, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - М. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: