№ 600
гр. Русе, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520103559 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД
против ХАОС 8 ЕООД и Р. П. АЛ..
Ищецът твърди, че на 11.01.2017 г. е подписан Договор за банков револвиращ кредит
№ 0003/602/11012017 между УниКредит Булбанк АД като кредитодател и ХАОС 8 ЕООД
като кредитополучател, по силата на който кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 12 000 лева. Солидарен длъжник по
договора за кредит е Р. П. АЛ.. Целта на кредита е за оборотни средства и за разплащане с
доставчици. В разпоредбата на чл. 4.1 от договора е посочено, че предоставеният кредитен
лимит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на Базов лихвен процент на банката
плюс надбавка в размер на 9,481 %. Базовият лихвен процент е в размер на едномесечен
SOFIBOR. Към датата на подписване на договора приложимият лихвен процент за редовна
главница е в размер на 9,5 %. Съгласно чл. 4.2 от договора, при просрочие в изплащане на
главницата се начислява лихва за просрочена главница в размер на договорния лихвен
процент за редовна главница плюс надбавка от 2%. Съгласно чл.4.3 при просрочие в
изплащането на лихва или на главница и лихва, че начислява фиксиран лихвен процент от 5
%, едновременно с лихвата по чл.4.1 и чл.4.2. Съгласно чл.5.1 от договора, се дължи
еднократен комисион в размер на 1 %. Съгласно чл.5.2 се начислява такса за ангажимент в
размер на 1,5%. Съгласно чл. 7.1 крайният срок за погасяване на кредита е 10.01.2018 г.
Съгласно чл.17.1 от договора, в случай на просрочие в изплащането на дължимите по
кредита суми, банката има право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
1
На 03.01.2018 г. е подписан Анекс № 1. Съгласно чл. 2 размерът на предоставения
кредит се променя на 11 000 лева. Променя се лихвеният процент и лихвата за просрочена
главница. Съгласно чл. 4.3 при просрочие в изплащането на лихва или на главница и лихва,
че начислява фиксиран лихвен процент от 5 %, едновременно с лихвата по чл. 4.1 и чл.4.2.2
Съгласно чл.7.1 крайният срок за погасяване се променя на 03.01.2019 г.
На 03.01.2019 г. е подписан Анекс №2, като е променен размерът на предоставения
кредит на 10 000 лева и лихвеният процент. Съгласно чл.7.1 крайният срок за погасяване се
променя на 03.01.2020 г.
Ищецът твърди, че падежът за погасяване на дълга е настъпил, но задължението по
остатъка все още не е погасено. Банката е направила опит за уреждане на спора
извънсъдебно, но длъжниците не са открити за лично връчване на
уведомленията.Образувано е ч.гр.д.№ 322/2021 г. по oпиca на РС- Русе, по което е издаден
изпълнителен лист № 80 от 26.01.2021 Г. и заповед за изпълнение. Образувано е
изпълнително производство 20218320400323/2021 по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов.
Връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 от ГПК и дадените от съда
указания обосновават правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът моли да бъде постановено постанови решение, с което със сила на присъдено
нещо да признае за установено по отношение на солидарните длъжници ХАОС 8 ЕООД и Р.
П. АЛ., че вземането на УНИКРЕДИТ БУЛБАИК АД за главница, договорни и наказателни
лихви, към датата на подаване на заявлението съществува в размерите, посочени в
представеното на съда по ч.гр.д. № 322/2021 г. извлечение от счетоводни книги на банката,
като сумите, претендирани от банката в заявлението по чл. 417 от ГПК са:
- 9583,09 лева- главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда- 25.01.2021 г. до изплащане на задължението;
- 2 124,90 лева- дължими лихви, съгласно сключения договор за кредит, считано от
20.06.2019 г. до 21.01.2021 г., от които 427,97 лева- договорна лихва за периода от
20.07.2019 г. до 03.01.2020 г., 1004,82 лева- лихва за просрочена главница за периода от
20.06.2019 г. до 21.01.2021 г. и 692,11 лева- наказателна лихва за просрочие за периода от
20.06.2019 г. до 21.01.2021 г.;
- 144,00 лева- разноски за уведомяване за предсрочната изискуемост. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез особения си представител, оспорва
исковете.
Оспорва претенциите по основание и размер по следните съображения:
Счита, че физическото лице Р. П. АЛ., което е солидарен длъжник на
кредитополучателя - търговско дружество, има качеството на потребител по смисъла на
параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а сключеният кредит представлява търговска сделка за
предоставяне на финансова услуга, поради което по отношение на физическото лице,
договорът попада в приложното поле на специалния ЗЗП. На основание чл. 22 ЗПК във вр.
2
чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът е недействителен, тъй като текстът на договора за револвиращ
кредит, общите условия и анексите към договора са изписани с шрифт по- малък от 12.
Лихвеният процент е неясно формулиран и съответно клаузите, които го уреждат, са
незаконосъобразни. Липсва уговорка на достъпен език относно точната методология за
изчисляване на договорената лихва и посочване на конкретни обективни условия за
изменението й. Уредено е едностранно променяне на определения с договора лихвен
процент. Не става ясно и какъв размер от застраховката е включен в дължимия размер на
кредита, както и дали върху тази сума също се начислява лихва.
Според ответника нищожни са и клаузите, нарушаващи разпоредбата на чл. 10, ал. 3
от ЗЗД - олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ, когато законът
изрично го допуска и по реда и условията на нормативен акт. Уговарянето на лихва върху
лихва е допустимо в отношенията между търговци, но действащата нормативна база не е
предвидила възможността в гражданските отношения да бъде уговаряно начисляването на
лихва върху лихва.
Счита, че процесният договор, по отношение на ответника Р.А., е недействителен и
на основание чл. 26 ЗЗД във вр. чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.9 - 10 и чл. 11,
т. 20 от ЗПК, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Съгласно чл. 59 от ЗКИ банката е длъжна да обявява условията по кредитите в
помещения, до които клиентите имат достъп, като ги формулира ясно и на разбираем начин.
В тежест на ищеца е да установи наличието на тези обстоятелства.
Счита, че договорът за револвиращ кредит, сключен между страните, не отговаря на
законовите изисквания на чл. 58 и чл. 59 от ЗКИ .
Моли да се постанови решение, с което да се оставят предявените обективно
съединени искове по отношение на Р.А. без уважение като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 322/2021 год. по описа на РРС банката се е снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника за заплащане на сумите: главница –
9583.09 лева, 427.97 лева- договорна лихва от 20.07.2019 год. до 03.01.2020 год., 1004.82
лева- лихва за просрочена главница от 20.06.2019 г. до 21.01.2021 г.,692.11 лева- наказателна
лихва от 20.03.2019 год. до 21.01.2021 год., 144.00 лева- разноски за уведомяване от
01.01.2021 год., законна лихва от 25.01.2021 г. до цялостно погасяване на задължението,
адвокатски хонорар в размер на 751.56 лева и държавна такса – 237.04 лева.
Заповедта е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
респективно чл. 50, ал. 4 от ГПК, което обуславя правния интерес на кредитора да предяви
настоящия иск за установяване на вземането.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че на 11.01.2017 г. е
подписан Договор за банков револвиращ кредит № 0003/602/11012017 между УНИКРЕДИТ
3
БУЛБАНК АД като кредитодател и ХАОС 8 ЕООД като кредитополучател, по силата на
който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 12
000 лева. Солидарен длъжник по договора за кредит е Р. П. АЛ., която е и управител на
дружеството- кредитополучател. В чл. 3 от договора е посочено, че целта на кредита е за
оборотни средства и за разплащане с доставчици.
Уговорено е в чл. 4.1 от договора, че предоставеният кредитен лимит се олихвява с
годишен лихвен процент в размер на Базов лихвен процент на банката плюс надбавка в
размер на 9.481%. Базовият лихвен процент е в размер на едномесечен SOFIBOR. Към
датата на подписване на договора приложимият лихвен процент за редовна главница е в
размер на 9.5%.
Съгласно чл.4.2 от договора, при просрочие в изплащане на главницата, се начислява
лихва за просрочена главница в размер на договорения лихвен процент за редовна главница
плюс надбавка от 2%.
На основание чл.4.3 при просрочие в изплащането на лихва или на главница и лихва,
се начислява фиксиран лихвен процент от 5%, едновременно с лихвата по чл.4.1 и чл.4.2.
Според чл.5.1 от договора се дължи еднократна комисиона в размер на 1 %.
Съгласно чл.5.2 от договора се начислява такса за ангажимент в размер на 1.5 %.
На основание чл.7.1 крайният срок за погасяване на кредита е 10.01.2018 г.
На 03.01.2018 г. е подписан Анекс № 1, като размерът на предоставения кредит се
променя на 11 000.00 лева. В чл. 4.1 от анекса е посочено, че предоставеният кредитен
лимит се олихвява с годишен лихвен процент в размер на Базов лихвен процент на банката
плюс надбавка в размер на 8.573 %. Базовият лихвен процент е в размер на едномесечен
SOFIBOR. Към датата на подписване на анекса приложимият лихвен процент за редовна
главница е в
размер на 8.5 %.
Съгласно чл.4.2 от договора, при просрочие в изплащане на главницата се начислява
лихва за просрочена главница в размер на договорния лихвен процент за редовна главница
плюс надбавка от 2 %.
Според чл.4.3 при просрочие в изплащането на лихва или на главница и лихва, че
начислява фиксиран лихвен процент от 5 %, едновременно с лихвата по чл.4.1 и чл.4.2.
На основание чл.7.1 крайният срок за погасяване се променя на 03.01.2019 год.
На 03.01.2019 г. е подписан Анекс № 2, като размерът на предоставения кредит се
променя на 10 000.00 лева.
В разпоредбата на чл. 4.1 от анекса е посочено, че предоставеният кредитен лимит се
олихвява с годишен лихвен процент в размер на Базов лихвен процент на банката плюс
надбавка в размер на 8.39 %. Базовият лихвен
процент е в размер на едномесечен SOFIBOR. Към датата на подписване на анекса
приложимият лихвен процент за редовна главница е в размер на 8.5 %.
4
Съгласно чл.4.2 от договора, при просрочие в изплащане на главницата се начислява
лихва за просрочена главница в размер на договорния лихвен процент за редовна главница
плюс надбавка от 2 %.
На основание чл.4.3 при просрочие в изплащането на лихва или на главница и лихва,
се начислява фиксиран лихвен процент от 5 %, едновременно с лихвата по чл.4.1 и чл.4.2.
Крайният срок за погасяване се променя на 03.01.2020 год.
Ищецът твърди, че падежът за погасяване на дълга е настъпил, но задължението по
остатъка все още не е погасено.
Вещото лице по приетата съдебни- икономическа експертиза сочи, че за периода
11.07.2017 - 31.01.2022 г. усвоените суми от кредитополучателя по процесния револвиращ
кредит са в общ размер на 11 900.00 лева. Дружеството- кредитополучател е извършило
плащания на задълженията си по кредита през периода от 20.01.2017 г.. до 20.06.2019 г.,
след което е преустановило изцяло плащанията. С извършените плащания са погасени
задължения за главница в общ размер на 2316.91 лева. Към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда- 25.01.2021 г. дължимата и неплатена сума за главница
по процесния договор за банков револвиращ кредит и анексите към него е в размер на
9583.09 лева.
От предоставените от кредитора лихвени листи по кредита се установява, че
начисленията за редовната лихва по т. 4.1.1 от договора за кредит са съобразени със
стойностите на едномесечния СОФИБОР и осреднен депозитен индекс за периода.
Изчисляването на договорната лихва е извършвано върху усвоената главница на база
действителния брой дни, разделен на 360 дни, съгласно т. 8.4 от ОУ. Начислената договорна
лихва върху редовната главница за периода до края на срока на договора- 03.01.2020 г., е в
общ размер на 2663.17 лева. С извършените плащания от кредитополучателя са погасени
задължения за договорна лихва в размер на 2235.20 лева, както следва по дати и суми в
справка приложение 1 към заключението. Дължимата и неплатена редовна договорна лихва
по т. 4.1.1. е в размер на 427.97 лева, начислена за периода от 20.07.2019 г. до 03.01.2020 г.
Банката е начислявала и лихва по т. 4.2 върху просрочената главница за срока на
просрочие, в размер на БЛП плюс надбавка от 2 %.
Съгласно уговореното в анекс № 2/03.01.2019 г. към процесния договор, лимитът по
кредита е определен до 10000.00 лева. Съгласно т. 7.1.1 е следвало да бъде погасен на 12
вноски, считано от 20.02.2018 г., от които 11 вноски по 100.00 лева и последна изравнителна
вноска в размер на 8900.00 лева, дължима на 03.01.2020 г. Към 03.01.2019 г. усвоеният
лимит по кредита е 9900.00 лева. След тази дата не са извършени усвоявания за главница,
поради което са платени 10 броя вноски по 100.00 лв. и последна изравнителна вноска от
8900.00 лева. Ответното дружество е извършило плащане на 3 броя вноски по главницата по
100.00 лева. С последното извършено плащане по кредита на 20.06.2019 г. е погасена част от
дължимата сума за главница по вноска № 4 в размер на 16.91 лева, а неплатена остава част
от сумата в размер на 83.09 лева. Дължими и неплатени са и останалите 6 бр. месечни
5
вноски за главница в размер на по 100.00 лева.
На 03.01.2020 г. е настъпил падежът и на последната изравнителна вноска по
процесния договор в размер на 8900.00 лв., която също не е платена.
3а периода от 20.06.2019 г. до 21.01.2021 г. дължимата лихва за просрочие по т. 4.2
върху неплатените погасителни вноски за главница по кредита е в общ размер на 1071.73
лева.
Кредитополучателят е преустановил изцяло плащанията след 20.06.2019 г.
Съгласно уговореното в т.4.3 от договора - при просрочие на главница и/или лихва се
начислява наказателна лихва за просрочие с фиксиран лихвен процент в размер на 5 %
върху наличния кредит (остатъка от главницата).
Към 20.06.2019 г., както и до датата на завеждане на заявлението по чл. 417 ГПК,
дължимата наказателна лихва за просрочие по т. 4.3 от договора за периода от 20.06.2019 г.
до 21.01.2021 г. е в размер на 773.30 лева.
Претендираната от ищеца сума в размер на 144.00 лв. за разноски за уведомяване на
длъжниците е начислена на основание т.17.1 от договора.
Към 25.01.2021 г.- датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
дължимите и неплатени суми по процесния договор за банков револвиращ
кредит и анексите към него са в общ размер на 12000.09 лева, както следва по вид на
задължението:
-9583.09 лева- главница;
-427.97 лева- договорна лихва върху редовна главница по т. 4.1. за периода от
20.07.2019 год. до 03.01.2020 год.;
-1071.73 лева- лихва върху просрочени главници при просрочие на погасителни
вноски по т. 4.2 за периода от 20.06.2019 год. до 21.01.2021 год.,
-773.30 лева- наказателна лихва за просрочие по т. 4.3 от 20.06.2019 год. до 21.01.2021
год. и
-144.00 лева- разноски за уведомяване на длъжниците на основание т. 17.1.
Доказателство такива разноски да са сторени, не е представено.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет установяване по
отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на
длъжника срещу заповедта или връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки за съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за
установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването на интерес от положителен
6
установителен иск е свързано с оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с
оглед твърдението на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от установяване на
вземанията.
По делото не е спорно, че вземането на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД произтича от
Договор за банков револвиращ кредит № 0003/602/11012017 от 11.01.2017 год., с който е
отпуснат кредитен лимит в размер на 12 000.00 лева на кредитополучателя ХАОС 8 ЕООД
за оборотни средства и за разплащане с доставчици Солидарен длъжник по договора за
кредит е Р. П. АЛ., която е и управител на дружеството- кредитополучател. Поради
неплащане на задълженията и формиралото се просрочие, по гр.д. № 322/2021 год. на РРС
банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на подадено заявление по чл. 417 от ГПК.
Следователно при настъпила изискуемост на задължението по договора, сключен
между банката и кредитополучателя, съдът приема, че дължими по делото са
претендираните суми, които са установени и от приложените по делото писмени
доказателства, както и липсата на твърдения за заплащането им от страна на солидарните
длъжници.
Неоснователно е възражението на ответника за недействителност на договора по
отношение на солидарния длъжник Р. П. АЛ. на основание чл. 22 от ЗПК, поради
противоречие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 10а и чл. 12, ал. 1, т. 8, 9, 11 и 12 от ЗЗП и
на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като тя има качеството потребител и поради това спрямо нея
следва да се приложат цитираните разпоредби.
В параграф13а, т. 9 от ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални
запитвания по приложението чл. 2, б."б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда
на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител", като всяко
физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална
дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото
сходно определение на същото понятие в параграф 13 от ДР на ЗЗП. Според него,
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност.
В т. 39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за
"потребител" по член 2, б."б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има
положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност.
Съобразно решение по дело С-110/14 на СЕС, понятието „потребител" е обективно и не
7
зависи от знанията, които съответното лице може да има, или от информацията, с която то
действително разполага. Посочено е, че трябва да се извърши преценка на всички
обстоятелства по делото, вкл. на клаузите на договора, естеството на представляващата
предмет на договора стока или услуга, за да се установи целта на придобиването или
съответно на получаването й, с оглед установяване на качеството на „потребител" на
страната по него /т. 22- т. 23/.
В определение, постановено по чл. 99 от процесуалния правилник на СЕС /в
хипотеза, при която преюдициалният въпрос не оставя място за разумно съмнение/ по дело
С-74/15 на СЕС е прието, че чл. 1, пар. 1 и чл.2, б."б" от Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се
тълкуват в смисъл, че директива може да се прилага към договор за обезпечение на
недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна
институция за гарантиране на задълженията, които има търговското дружество към тази
институция по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели,
които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка
от функционално естество с посоченото дружество. Понятието "потребител" по смисъла на
пар. 2, б. "б" от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по
функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото
договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена
професия /т. 27/. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства и доказателства по
делото /т. 28/. В случаите на физическо лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението
на задължения на търговско дружество, задача на националният съд е да установи дали това
лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради
връзка от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото
управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от
частен характер /в конкретния случай обезпечението е дадено за дълг на търговското
дружество, само заради това, че управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството- длъжник е синът на лицата, учредили обезпечението/.
Същото разрешение е дадено в решение по дело С-419/11 TiaXEC във връзка с
приложението на чл. 15, пар. 1 от Регламент №44/2001 г. на Съвета за компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В него е
прието, че физическото лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като
например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за
потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителства по запис на заповед,
издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с
получаването на кредит.
С оглед посочената задължителна практика на СЕС, постановена по транспонирани в
ЗЗП разпоредби на общностното право, следва да се направи извод, че физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се
8
позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Обезпечението на дълг на
търговско дружество от физическо лице, включително когато последното е съдлъжник, не
може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия, ако това физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с
посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в
същото.
Неоснователно е оплакването за нищожност на договора за кредит поради
противоречието му със закона и добрите нрави и по- точно клаузите, уреждащи неясно
начисляването на лихви, включително методологията за определяне на размера им,
определянето и начисляването на такса ангажимент. Следва да се спомене, че забраната на
анатоцизъм по чл. 10, ал. 3 ЗЗД не намира приложение в отношенията между търговци
съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ, когато олихвяването на лихви е уговорено.
Възражението за неспазване от страна на банката на императивните норми на чл. 58,
ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ е неоснователно. В договора за кредит, анекса към него и
общите условия, които са подписани на всяка страница от страните по тях, се съдържа
изискуемата по закон информация за условията по кредита, който е бил предоставен на
кредитополучател- търговец, който по дефиниция е професионалист, подготвен и
компетентен да участва в търговския оборот, да сключва сделки, да поема рискове и да носи
отговорност.
Въз основа на гореизложеното съдът приема за частично основателен предявения иск,
както следва:
- за сумата 9583.09 лева- главница;
-лихви в общ размер 2124.90 лева, от които:
-427.97 лева- договорна лихва върху редовна главница по т. 4.1. за периода от
20.07.2019 год. до 03.01.2020 год.;
-1004.82 лева- лихва върху просрочени главници при просрочие на погасителни
вноски по т. 4.2 за периода от 20.06.2019 год. до 21.01.2021 год., както е посочено в исковата
молба и при липса на изменение на иска;
-692.11 лева- наказателна лихва за просрочие по т. 4.3 от 20.06.2019 год. до 21.01.2021
год., както е посочено в исковата молба и при липса на изменение на иска.
Неоснователна е претенцията по отношение на сумата 144.00 лева- разноски за
уведомяване на длъжниците. Доказателство такива разноски да са сторени, не е представено.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, с
решението по установителния иск съдът се произнася и по дължимостта на разноските за
заповедното производство- относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В случая,
предвид уважаването на установителния иск, следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство, както и сторените от ищеца в исковото. В заповедното
9
производство са присъдени разноски на кредитора в размер на 988.60 лева. В исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на 346.28 лева за държавна такса,
1062.67 лева за адвокатско възнаграждение, 450.00 лева-възнаграждение за особения
представител на ответника и 300.00 лева- възнаграждение на вещото лице или общо 2158.95
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, седалище и адрес на управление: гр. София, площад Света Неделя № 7, ЕИК
*********, представлявана по пълномощие от адвокатско дружество „П. и П. със
съдружници и управители: адвокат В.И. П. и адвокат С.Д. П. по отношение на ХАОС 8
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Гг* № 3, вх. 3, ет. 3,
ап. 7, представлявано от Р. П. АЛ. и Р. П. АЛ., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Русе,
ул. Гг* № 3, вх. 3, ет. 3, ап. 7 за сумите: 9583.09 лева- главница; лихви в общ размер 2124.90
лева, от които: 427.97 лева- договорна лихва върху редовна главница по т. 4.1. за периода от
20.07.2019 год. до 03.01.2020 год.; 1004.82 лева- лихва върху просрочени главници при
просрочие на погасителни вноски по т. 4.2 за периода от 20.06.2019 год. до 21.01.2021 год.;
692.11 лева- наказателна лихва за просрочие по т. 4.3 от 20.06.2019 год. до 21.01.2021 год.,
както и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК- 25.01.2021 г. до
цялостно погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, седалище и адрес на управление:
гр. София, площад Света Неделя № 7, ЕИК *********, представлявана по пълномощие от
адвокатско дружество „П. и П. със съдружници и управители: адвокат В.И. П. и адвокат
С.Д. П. да бъде признато за установено по отношение на ХАОС 8 ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Гг* № 3, вх. 3, ет. 3, ап. 7, представлявано от
Р. П. АЛ. и Р. П. АЛ., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Русе, ул. Гг* № 3, вх. 3, ет. 3,
ап. 7, че съществува вземането на ищеца за сумата 144.00 лева- разноски за уведомяване на
длъжниците.
ОСЪЖДА ХАОС 8 ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. Гг* № 3, вх. 3, ет. 3, ап. 7, представлявано от Р. П. АЛ. и Р. П. АЛ., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Русе, ул. Гг* № 3, вх. 3, ет. 3, ап. 7 да заплатят на
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, седалище и адрес на управление: гр. София, площад Света
Неделя № 7, ЕИК *********, представлявана по пълномощие от адвокатско дружество „П. и
П. със съдружници и управители: адвокат В.И. П. и адвокат С.Д. П. сумата 988.60 лева,
представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ХАОС 8 ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Русе, ул. Гг* № 3, вх. 3, ет. 3, ап. 7, представлявано от Р. П. АЛ. и Р. П. АЛ., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. Русе, ул. Гг* № 3, вх. 3, ет. 3, ап. 7 да заплатят на
10
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, седалище и адрес на управление: гр. София, площад Света
Неделя № 7, ЕИК *********, представлявана по пълномощие от адвокатско дружество „П. и
П. със съдружници и управители: адвокат В.И. П. и адвокат С.Д. П. сумата 2158.95 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11