Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117
гр. Севлиево, 22.04.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 1054/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит; чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К.срещу А.Т.И., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че със заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 602/2018 г. по описа на Районен съд
- Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление срещу ответницата, относно
вземания по договор за паричен заем № 2598857 от 14 юли 2016 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД като заемодател и А.Т. И. като заемател, сключен при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на
договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, на което заявлението и исковата молба се подавали от името на
ищеца бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01
март 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, по силата, на
който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя
паричен заем в общ размер на 1000 лв., а последният усвоявал цялата сума
веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил
задължението си. С договора страните се съгласявали, че със сключването на
същия ще се рефинансира текущият заем на ответницата по договор за паричен заем
2539407. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като в случая договора имал сила на разписка. След
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасявало изцяло, а заемодателят
му изплащал остатъка от заемната сума по договора. А.Т. И. се задължила да
ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като
заплати сума в размер на 1147,40 лв., ведно с договорната лихва на 20 двуседмични
погасителни вноски, всяка в размер на 57,37 лв. (включваща първоначална
главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, А.Т. И. извършила
плащания в общ размер на 1062,00 лв.. Дължимата главница при подаване на
исковата молба била в размер на 483,20 лв.. За ползването на предоставената
заемна сума по сключения договор за паричен заем 2598857 от 14 юли 2016 г.
между страните, ответницата дължала договорна лихва, в размер посочен в
договора. Начислената договорна лихва била в размер на 33,13 лв. за периода от
28 юли 2016 г. - датата на първата вноска до 20 април 2017 г. - датата на
настъпване на падежа на договора. Със сключения между страните договор, ответницата
се задължила в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя
едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласила, че
в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи
неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3 дни, от датата на
сключения между страните договор и се дължала като допълнителна сума към всяка
от погасителните вноски. При подаване на исковата молба дължимата неустойка
била в размер на 315,27 лв.. Разпоредбите на договора предвиждали, че съгласно
Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД, при забава на плащане на погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. на всеки 30
дневен период, до максимален размер от 45 лв., като А.Т. И. дължала разходи и
такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 0 лв..
Ответницата трябвало да изплати целия заем на 20 април 2017 г. - последната падежна
дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и исковата молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски отдавна изтекли, а ответницата по делото
продължавала виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същата
дължала и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница,
в размер на 53,03 лв. от 21 април 2017 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19
април 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Предвид
изложеното ищеца иска съда да признае за установено, че ответницата му дължи,
следните суми: 483,20 лв., главница; 33,13 лв., договорна лихва за периода от
28 юли 2016 г. до 20 април 2017 г.; 315,27 лв., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 53,03 лв., за периода от 21 април 2017 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 19 април 2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимите суми; за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по горепосоченото ч. гр. д. на Районен съд –
Севлиево. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответницата е подала писмен отговор, чрез
назначеният й особен представител, с който е оспорила исковете като
неоснователни. Оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Твърди
относно претенцията за главница по договор за паричен заем, че е възможно
ответницата да е погасила претендираната главница. Предвид обстоятелството, че
ответницата се представлява от особен представител и липсата на контакт със
същата, сочи, че не може да ангажира доказателства в тази насока. Относно претенцията
за сумата от 33,13 лв., представляваща договорна лихва за периода 28.07.2016 г.
до 20.04.2017 г., заявява, че я оспорва по основание. Ищецът не сочел, на
основание кой член от договорът за заем начислява тази лихва. При прочит на
самия договор не се установявала подобна уговорка. Не бил ясен и механизмът за
определяне на размерът ѝ - какъв процент била лихвата, и на каква база се
дължала същата. Относно претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 315,27 лв., заявява, че действително в чл. 4, ал. 2 от
договора била разписана неустойка, в случай на недаване от страна на
заемополучателя на обезпеченията, посочени в ал. 1-ва на чл. 4 от договора, но
тази неустойка била нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави. Размерът на неустойката бил почти равен на
размерът на месечната погасителна вноска. Към момента на сключване на
договорът, заемополучателят бил лице, което обективно имало спешна потребност
от парични средства и това обстоятелство го поставяло в неизгодната позиция да
приема всички поставени му условия. Реално бил накърнен принципът на
справедливост. Освен това, посочената неустойка не била свързана с главното
задължение по договора - плащане на месечна погасителна вноска, а с едно
второстепенно - даване на обезпечение по договора. Ищецът признавал, че
ответницата извършила плащания за погасяване на заема, т.е. за период от време
тя изпълнявала основното си задължение по договора. Заплащането на тази
неустойка означавало връщане на сума, двойно по-голяма от получения заем.
Размерът бил прекомерен, с оглед евентуалните вреди от неизпълнението на
задължението за връщане на заема. Тази неустойка се явявала инструмент за
допълнително и неоснователно кумулиране на парични средства. Ако кредиторът
считал кредитополучателят за рисков от гледна точка на връщане на заемната
сума, то следвало да поиска обезпеченията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от
договора за паричен заем предварително, а не да обвързва недаването им с неустоечна
клауза. Счита, че целта на уговорената неустойка излизала извън присъщите за
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата
накърнявала принципите на справедливост и съразмерност в отношенията. Това я
правело нищожна поради накърняване на добрите нрави. При преценка на
възражението за нищожност на неустойката за неоснователно, на основание чл. 92,
ал. 2 ЗЗД прави възражение за намаляването й, поради прекомерност. Уговореният
размер на неустойката бил равен на размерът на месечната погасителна вноска,
съответно на цялата заемна сума. Този размер далеч надхвърлял действителните
вреди от неизпълнение на задължението, което неустойката обезпечавала. Счита,
че действителните вреди от неизпълнението за даване на обезпечение, са законната
лихва, която заемодателят губи, поради липса на своевременно заплащане на
дължимата погасителна вноска, и липсата на възможност да събере същата било от
поръчител, било от учредена в негова полза банкова гаранция. Моли за намаляване
на търсената неустойка до размерът на законната лихва върху непогасената
главница.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмено становище развива подробни съображения
за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответницата, чрез назначеният й особен представител, поддържа доводите в отговора. Допълнително заявява, че сумите, за които вещото
лице е установило, че са отнесени за погасяване на нищожната неустойка и
разходи, следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата и
възнаградителните лихви по договора, поради което ако се дължи сума по договора
за кредит същата е в значително по – малък размер от претендираната.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за паричен заем № 2598857
от 14.07.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като заемодател и А.Т. И. като
заемател, че „Изи Асет Мениджмънт"
АД е предоставила на А.Т. И., сума в размер на 1 000,00 лв., а последната се е
задължила да върне сумата, заедно с лихвите. А.Т. И. се е задължила, с договора за паричен заем № 2598857 от
14.07.2016 г., да заплати на заемодателя 20 двуседмични погасителни вноски в
размер на 57,37 лв., за период от 40 седмици, с падеж на всяка вноска, както следва: 28.07.2016 г., 11.08.2016 г., 25.08.2016 г., 08.09.2016 г., 22.09.2016 г. г., 06.10.2016 г., 20.10.2016 г., 03.11.2016 г.,17.11.2016
г., 01.12.2016 г., 15.12.2016 г., 29.12.2016 г., 12.01.2017 г., 26.01.2017 г., 09.02.2017 г., 23.02.2017 г., 09.03.2017 г., 23.03.2017 г.,
06.04.2017 г., 20.04.2017 г., при
фиксиран годишен лихвен процент 35,00 %, лихвен процент на ден при отказ от
договора 0,10 % и годишен процент на разходите 41,74 %, обща сума дължима от заемателя в размер 1 147,40 лв..
Съгласно чл. 3 от договор № 2598857 , страните се съгласили, че със сключването
му ще се рефинансира заем на ответницата по договор 2539407, в размер 459,03 лв.,
страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като след извършено прихващане задължението на заемателя се
погасявало изцяло, а заемодателят му изплащал остатъка от заемната сума по
договора, страните уговорили, че процесният договор има сила на разписка.
Съгласно чл. 4 от договор № 2598857 ,
страните се съгласили, че ответницата в 3-дневен срок от усвояване на сумата ще
предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора, а именно:
поръчителство от две лица, със завишени изисквания към тяхната платежоспособност
или банкова гаранция, в размер на общата сума дължима от заемателя по договор № 2598857, като е уговорено, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, се дължи
неустойка в общ размер 701,20 лв., разсрочено на части
от по 35,06 лв., платима заедно с
месечната вноска.
Установява се от рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017
г. и приложение № 1 към него от 01.11.2017 г., че между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД,
е сключен договор за цесия по силата, на
който вземането по договор за паричен заем № 2598857 от 14.07.2016 г. на „Изи
Асет Мениджмънт" АД по отношение на А.Т. И. е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт"
АД за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и уведомление от
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, че ищеца е упълномощен
от „Изи Асет Мениджмънт" АД да уведоми длъжниците по вземанията
прехвърлени с рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017 г., като такова уведомление за ответницата е приложено към исковата
молба.
От приложеното ч. гр. д. № 602/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото
ч. гр. д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу А.Т. И., заповед № 300/11.05.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 483,20 лв. - главница; 33,13 лв. -
договорна лихва за периода от 28.07.2016 г. до 20.04.2017 г.; 315,27 лв.
- неустойка за неизпълнение на задължение; лихва в размер на 53,03 лв., за
периода от 21.04.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 25,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса и сумата 50,00
лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният не е намерен нито
на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия си адрес, включително
след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията на Районен съд –
Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - икономическата експертиза следното: ответницата е заплатила по
договора за паричен заем № 2598857 обща сума 1062,00 лева, през периода 27.07.2016
г. – 31.08.2017 г., като с тази сума
е погасена 516,80 лв. главница, 114,27 лв. договорна лихва, 385,93 лв.
неустойка и 45,00 лв. разходи за събиране на вземането, като на вещото лице не
са представени документи какви са тези разходи; задълженията на ответницата по договор
за паричен заем № 2598857 от 14.07.2016 г. са в размер на сумите: 483,20 лв. -
главница; 33,13 лв. -
договорна лихва; лихва за забава до 19.04.2018 г. - 53,03 лв.; 315,27 лв.
– неустойка.
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит;
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните
предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на валиден договор за кредит между праводателя му и
ответника с посочения предмет, чиито клаузи съдържат задължение за ответника да
заплати процесните суми; изпълнението на задълженията на праводателя му по този
договор; твърдяната неустоечна клауза в договора, настъпване на предвидените в
неустоечната клауза обстоятелства, обуславящи дължимост на уговорената сума в
клаузата; размера на задължението на ответника за главница и лихва начислена до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда; наличие на
договор за цесия между него и праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на ответника. В тежест на ответницата е да докаже положителните факти, на които основава
възраженията си.
Установи се от договор за паричен заем № 2598857
от 14.07.2016 г., че между праводателя
на ищеца и ответницата се е породила облигационна връзка по договор за кредит,
намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на
договора за кредит „Изи Асет Мениджмънт" АД е предоставила на ответницата
и кредитополучател А.Т. И., сума в размер на 1 000,00 лв., която е получена от
И., съобразно отбелязването в процесният
договор, че същият в тази си част има сила на разписка. Ответницата и
кредитополучател А.Т. И. се е задължила
с договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в
договора. Предвид изложеното съдът намира за доказани съществуването на договор
за кредит между ответницата и праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията
на последния по този договор – заплащане на ответницата на сумата по кредита. Установи
се от договор за паричен заем № 2598857 от 14.07.2016 г., че ответницата А.Т. И.
се е задължила да върне заетата сума от 1
000,00 лв., на 20 двуседмични погасителни вноски в размер на 57,37 лв., за
период от 40 седмици, на уговорен падеж
за всяка вноска, при фиксиран годишен лихвен процент 35,00 %, като общата сума
дължима от заемателя е в размер 1 147,40 лв., а от заключението на вещото лице
по съдебно - икономическата експертиза се установи и, какъв е размерът на задължението
на ответницата за договорна лихва за периода 28.07.2016 г. - 20.04.2017 г. - 33,13
лв., поради което неоснователни са възраженията в отговора, че в договора
липсва договорка за начисляване на договорна лихва и механизъм за нейното определяне.
Установи се по делото и изискуемостта на претендираните вземания за главница и
договорна лихва, доколкото за всички вноски по договора за паричен заем № 2598857
от 14.07.2016 г. е настъпил уговореният в договора падеж. Установи се от рамковия
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.,
приложение № 1 към договора за цесия от 01.11.2017 г., пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт" АД за
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД и уведомление от
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, и наличие на договор за цесия между ищеца и
праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на изискванията по чл.
99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника, в конкретният случай с
връчване на исковата молба и приложенията към същата.
Установи се по делото и уговаряне на твърдяната от
ищеца неустоечна клауза в договора за паричен заем № 2598857 от 14.07.2016 г.. По процесния договор за потребителски кредит на ответницата е предоставена
сума от 1 000,00 лв., при уговорен годишен лихвен процент в размер на 35,00 % и годишен процент на
разходите в размер на 41,74 %. Уговорено е в чл. 4 от договора за потребителски
кредит № 2598857, че ответницата в 3-дневен срок от усвояване на сумата ще
предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в договора, а именно:
поръчителство от две лица или банкова гаранция, в размер на общата сума дължима
по договора, като е уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, се дължи неустойка в общ размер 701,20 лв.. Посочената
неустоечна клауза в договора за паричен заем № 2598857 от 14.07.2016 г., за която
е заявено възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, нарушава принципа на справедливост и създава
условия за неоснователно обогатяване на ответника. Същата създава явна
нееквивалентност между престациите на страните по договора за потребителски кредит № 2598857, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на неустойка в
претендирания размер, наред с ГЛП и ГПР по процесния договор в посочените по -
горе размери. Оспорената неустоечна клауза води до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на неустойка в такъв висок размер. Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността
в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.
За да се приеме за основателно възражението за нищожност е необходимо да е
налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането
на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната
престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване,
какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите
на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са
налице действия, които да правят договорката нищожна поради накърняване на
добрите нрави. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Понятието
добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност -
решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 47/21.03.2018г., по в. гр. д. № 48/2018 г.
на Габровски окръжен съд. В случая е налице такова явно несъответствие и липса
на еквивалентност на насрещните престации - при потребителски кредит за
сума, в невисок размер - 1 000,00 лв., със сравнително кратък срок на ползване –
по – малко от година, при договорени високи годишен лихвен процент - 35,00 % и годишен процент на разходите - 41,74
%, уговорената неустойка в размер, незначително по – малък от стойността на
заетата сума - 701,20 лв., и то за неизпълнение на задължение за предоставяне
на допълнително обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната
от сделката печалба. С оглед всичко изложено в конкретният случай следва да се
приеме, че оспорената неустоечна клауза е нищожна, тъй като целта, за която същата
е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като иска за присъждане на сумата 701,20 лв., основан на нищожната
клауза за неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението
на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза размери на задълженията на
ответницата, установи се основателност на исковете за главница - 483,20 лв.; договорна
лихва за периода от 28.07.2016 г. до 20.04.2017 г. - 33,13 лв. и лихва за
забава до 19.04.2018 г. - 53,03 лв., за които исковете следва да бъдат уважени,
като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Неоснователен е иска за сумата 701,20 лв. - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение, поради което същият следва да се отхвърли.
По изложените в хода на устните състезания доводи
от процесуалния представител на ответницата, за необходимост от приспадане от
дължимите от ответницата суми за главница и лихва, на заплатените и отнесени от
ищеца, като погасяване на вземанията по нищожната клауза за неустойка и по
разходите за събиране на вземанията, съдът намира че същите биха били относими по
делото, в случай че бе заявено в срока за отговор възражение за прихващане на заявените
с иска претенции, с вземане за връщане на недължима сума, каквато се установи
че е платената по нищожната неустоечна клауза. В конкретния случай страните са
уговорили какви части от главницата и лихвата ще бъдат платени на съответните
падежи на вноските по кредита, като не може да се приеме, че без установени
каквито и да е други изявления от страните, при извършените плащания на други суми, се заплаща именно главницата и лихвата, поради което
претендираният от представителя на ответницата ефект би могъл да се постигне
единствено, ако в срока за отговор бе заявено възражение за прихващане, като
това не е сторено, поради което съдът не може да основе решението си на възражения,
които ответникът не е заявил в преклузивния срок за отговор на исковата молба.
С оглед изложеното посочените доводи на процесуалния
представител на ответницата са неоснователни, което обаче не препятства
ответницата да претендира в друго производство, връщане на недължимо платеното
по нищожната клауза за неустойка и евентуално платеното като разходи за
събиране, в случай, че за последното вземане също се установи недължимост.
Относно разноските, предвид уважаването на част от
исковете и отхвърлянето на друга част, поради неоснователност, съдът намира, че
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в общ размер на сумата от 415,13 лева, за заплатена държавна
такса, за заплатено възнаграждение за особения представител на ответницата, за
заплатено възнаграждение за вещо лице и
за адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца от юрисконсулт. С
оглед уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на
заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса и за
адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт по ч. гр. д. № 602/2018
г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до общата сума 48,27 лева. С
оглед изхода по делото, ответника също
има право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е
представил доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж
Мецанин, представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., съществуват парични вземания за: сумата
от 483,20 лева, представляваща главница, дължима по договор за паричен заем № 2598857
от 14.07.2016 г., рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и приложение № 1 към
него от 01.11.2017 г.; сумата от 33,13 лева - договорна лихва за периода от 28.07.2016
г. до 20.04.2017 г.; сумата от 53,03 лева - лихва за забава върху непогасената
главница, за периода от 21.04.2017 г. до 19.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, към длъжницата
А.Т.И., с ЕГН **********, с адрес ***, за които
вземания е издадена заповед № 300/11.05.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 602/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен,
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, от „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин, представлявано
от Р.Г.А. и Т.Я.К., против
А.Т.И., с ЕГН **********, с адрес ***, за установяване съществуване на парично
вземане: за сумата 315,27 лева - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, дължима по договор за паричен заем № 2598857 от 14.07.2016 г.,
рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. и
приложение № 1 към него от 01.11.2017 г., за което вземане е издадена заповед №
300/11.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 602/2018 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, А.Т.И., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., направените по гр. д. № 1054/2018 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата от 415,13 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, А.Т.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин,
представлявано от Р.Г.А. и Т.Я.К., направени по ч. гр. д. № 602/2018 г. по
описа на Районен съд - Севлиево разноски в размер на 48,27 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: