Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 149 гр.Пловдив, 28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI
н.с., в публичното заседание на 24.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при
секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №8019/2019г.
по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 36 – 0000552 от 20.11.2019г.
на главен инспектор в ОО "АА" – гр. Пловдив, с което на А. Г. Й., ЕГН:********** *** на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/
е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно иска неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, не се явява, представлява се от адв.К., който поддържа
депозираната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, а в
изпратено писмено становище оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/,
поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.11.2019г. около 19.25 часа в гр.Пловдив жалбоподателят Й.
управлявал лек таксиметров автомобил "Шавролет", с рег. № **, като
извършвал таксиметров превоз на пътници, което било видно от ежедневен отчет .Било
установено, че същия не притежава валидно удостоверение за водач на таксиметров
автомобил.Всички тези обстоятелства били установено при проверка извършена от
инспектор при ОО“АА“-Пловдив П.Г., който спрял за проверка таксиметровия
автомобил на паркинга на летище Пловдив.
За констатираното бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ №267084 от 06.11.2019г.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
на МТ. АУАН бил предявен на нарушителя на същата дата, като последният се е
запознал със съдържанието му, получил е препис от акта и не е направил
възражение. Нарушителят е бил надлежно уведомен, че в тридневен срок може да
направи и допълнителни писмени възражения по акта.Въз основа на съставения АУАН
било издадено и атакуваното Наказателно постановление .
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства
– показанията на свидетеля Г., които съдът намира за логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни и съответни на писмените доказателства. Свид. Г.
/актосъставител/ установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в
АУАН и НП.В подкрепа на неговите показания са и справка за водач на таксиметров
автомобил от 19.11.2019г.Тук е момента съда да отбележи, че представената с
жалбата карта за водач на таксиметров автомобил е с изтекла годност и съгласно
измененията в ЗАП от 2017г. вече не е безсрочна и до 30.06.2018г. е следвало да
се поднови, което явно не е сторено.От горното следва, че към момента на
нарушението жалбоподателя Й. действително не е притежавал валидно удостоверение
„Водач на таксиметров автомобил“.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
за таксиметров превоз на пътници при управление на таксиметров автомобил
водачът е длъжен да носи валидно удостоверение „Водач на таксиметров
автомобил“. Именно това е вмененото нарушение на жалбоподателя.
Съгласно чл.24, ал.3, т.5 от ЗАП
водачът на таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил, валидно за
съответната община, на чиято територия се извършват превозите.Именно за
нарушение на тази норма практически е наказан Й. на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАП, но същото неправилно е квалифицирано в АУАН и НП като нарушение на
наредбата.
Нормата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр предвижда да се
санкционира онзи водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Именно такова е текстовото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и в НП
– извършване на таксиметров превоз на пътници при липса на изискуем документ /удостоверение
за водач на таксиметров автомобил/. На практика обаче, сочената като нарушена
разпоредба на чл. 31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
за таксиметров превоз на пътници очертава задължение на водача за носене на този
документ при управление на таксиметров автомобил. За нарушение на задължението
за представяне на изискуеми документи обаче в ЗАвПр е предвидена отделна
санкция, а именно тази по чл. 93, ал.2 от същия закон, която сочи, че
водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове
по прилагането му, се наказва.
Ето защо според съда актосъставителя и наказващия орган неправилно са
квалифицирали извършеното нарушение по наредбата.Деянието извършено от Й. се
явява такова по чл.24, ал.3, т.5 от ЗАП.Ако беше извършено нарушение на
наредбата досежно само носене и представяне на иначе съществуващ валиден
документ, следваше да се приложи състава на друга санкционна норма на ЗАП-чл.93,
ал.2, където е предвидена по-ниска санкция.
Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63,
ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е
направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските
по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. В случая адвокатското възнаграждение е почти
на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения
(съгласно чл.7, ал.2, т.2 с оглед размера на интереса 370лв.) и в договора за
правна помощ е посочено че е платено изцяло в брой.Искане за прекомерност
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН не се прави от въззиваемата страна до края на
съдебното заседание и Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, съгласно т.6 от ДР
на АПК следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 400 лева.
Поради така изложените мотиви, Пловдивският районен съд на
основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 36 –
0000552 от 20.11.2019г. на главен инспектор в ОО "АА" – гр. Пловдив,
с което на А. Г. Й., ЕГН:********** *** на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАП/
е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на А. Г. Й., ЕГН:**********
*** сумата от 400 /четиристотин/ лева за направените по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.