№ 3*******
гр. В., 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20211420102645 по описа за 2021 година
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – С.” ЕАД, с ЕИК ******* е предявила при условията на
обективно съединяване искове против ВЛ. Г. Г., ЕГН - **********, с
постоянен адрес:гр.С.,ж.к.”М.”******* и настоящ адрес:гр.В.,
ул.”И.Ц.”№******* ,с които иска да се признае за установено,че ответника
дължи на ищеца както следва: сумата от 3849.48 лева, представляваща
главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. ; сумата от 646.17 лева, представляваща лихва
върху главницата за периода от 15.09.20******* г. до 01.12.2020 г.; сумата от
25.47 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода
м.11.2017г. до м.04.2019г.; 5.48 лв. лихва за забавено плащане на главницата
за дялово разпределение за периода 31.12.2017г. до 01.12.2020г. ведно със
законната лихва върху главниците за периода от датата на завеждане на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.12.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 90.54 лв.платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 37,50 лева-разноски по заповедното
производство и разноските по исковото производство.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатени суми за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр.С.,ж.к.”М.”******* .
1
Предявените иск е с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с
чл.422,ал.1 ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирала писмен отговор, с
който оспорва исковите претенции с искане за отхвърлянето им като
неоснователни и недоказани по съображения подробно изложени в отговора.
Третото лице-помагат на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.С.,ул.”П.Г.П.”******* е ангажирало становище за
основателност на исковите претенции.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Към настоящото дело е приложено ч.гр.дело ******* по описа на СРС, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение , с която е разпоредено
ответника да заплати на ищеца исковите суми,ведно със законна лихва и разноски.С
оглед депозирано възражение от длъжника съдът е указал на кредитора да предяви
искове относно вземанията си, което е довело до настоящото исково производство.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към
настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е
необходимо най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната
уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ
се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди.Като
без значение и дали жилището си обитава или не от собственика за наличието
на конкретни задължения.
2
По делото не е представен нотариален акт за собственост на процесния имот,
но ответника признава, че е собственик,респективно в подкрепа на тези
твърдения договора на етажната собственост сключен с „Техем Сървисис”
ЕООД,където ответника е вписан като собственик и респективно Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху процесния имот *******6,дело
************** на нотариус Р.Р., където като собственици на имота са посочени
ответника и В.Д. Г.а.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия,като писмената форма се предвижда само за
допълнителните споразумения,установяващи конкретни уговорки,различни от тези в
общите условия.В разпоредбата на
чл.112в от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ отм./,в редакцията
му Дв бр.108 от 2001г. е предвидено,че количеството топлинна енергия за отопление
по чл.112б се разпределя между потребителите-собственици или титуляри на вещното
право на ползване.Аналогична е уредбата и в чл.142,ал.2 от сега действащия ЗЕ,който
предвижда,че топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се
разпределя от топлинната енергия отдадена от сградната инсталация,топлинната
енергия за отопление на общите части и
топлинната енергия за отопление на имотите,както и в чл.143, ал.3 топлинната енергия
по ал.1 и 2 се разпределя между всички потребители порпорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект.
Съответно съобразно нормата на чл.145,ал.3 във вр.с чл.153,ал.6 от ЗЕ,топлоенергия
отдадена от сградна инсталация се дължи от всички потребители в сградата
независимо от това дали в отделните имоти се ползва отопление и дали същите са
обитавани.По силата на чл.52 във вр.с чл.67 от Наредба №******* за
топлоснабдяването измерването на топлинната енергия се извършва чрез дяловото й
разпределение съобразно показанията на средството за търговско измерване/отчитане/-
топломер.
По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ищеца на потребители в гр.С. одобрени с решение от КЕВР с решение №ОУ-
1/7.06.2016г. ,като в същите подробно са визирани правата и задълженията на
продавача и купувача,реда за измерване и отчитане на топлинната
енергия,разпределението на същата между купувачите и заплащането на топлинната
енергия. В чл.33 , ал.1 от общите условия е визирано,че купувача е длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.В ал.3 е визирано, че купувача има право да предяви
възражения до продавача и търговеца за начислената сума за топлинна енергия в 45-
3
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,каквото в случая не е
депозирано.Съответно ал.4 предвижда,че при неизпълнение в срок на задължението по
ал.1 купувача заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на изплащане на топлоенергията.Общите условия за целия
исков период се идентични.
Съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи съгласно изискванията на
чл.7, ал.3 от ГПК
По делото са назначени две експертизи по отношение на претендираните неиздъжения
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна ,чиито заключения не са оспорени от
страните и са приети от съда,като последния ги възприема изцяло.
Във връзка с тези експертизи съдът уточнява, че нито в заповедното производство,
ниво в исковото производство/обстоятелствена част и петитум/ ищеца е уточнил, че
претендираната главница включва освен неизплатена топлинна енергия,съответно и
суми за БГВ и топлоенергия отдадена от сградна инсталация, при което съдът ще цени
заключенията само по отношение на формираната искова претенция за неизплатена
топлинна енергия.
Съответно и в двете производства не са ангажирани доказателства на каква база ищеца
претендира от ответника неиздължения в размер на ¾ от направените такива за
процесния имот при условие, че по данните от нотариалния акт за ипотека
съсобствениците са двама вероятно съпрузи/или пък друг вид родственици/,може
задълженията да са формирани на база наследствено правоприемство .При липсата на
други доказателства съдът ще разглежда и присъжда задължения именно при права и
задължения по ½ за всеки от тези съсобственици.
С оглед заключенията на експертизите размера на неиздълженията за исковия период
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за неизплатена топлинна енергия е в размер на
2136.62 лв.,като съдът приема,че ответника дължи половината или 1068.31лв.
Съответно лихвата за забавено плащане на тази главница за периода
15.09.20******* г. до 01.12.2020 г в размер 240.07 лв. изчислена чрез онлайн
калкулатор. В останалата част до пълнители размери на тези два иска и
изцяло исковите претенции за сумата от 25.47 лв.представляваща главница за
дялово разпределение за периода м.11.2017г. до м.04.2019г.; 5.48 лв. лихва за
забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода
31.12.2017г. до 01.12.2020г исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани .Счетоводната експертиза не е констатирала
неиздължение за дялово разпределение.
Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за
4
настоящата инстанция съразмерно уважената част от исковите претенции за
заповедното и и исковото производство за внесени държавни
такси,юристконсултско възнаграждение и разноски за експертизи в размер на
332 лв.
Ответника няма претенции за разноски и не е ангажирал доказателства за
направени такива в настоящия процес.
Водим от гореизложеното, на осн.чл.79 и чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ВЛ. Г. Г., ЕГН - **********, с постоянен
адрес:гр.С.,ж.к.”М.”******* и настоящ адрес:гр.В., ул.”И.Ц.”№*******
ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – С.” ЕАД, с ЕИК *******: сумата от
1068.31 лева, представляваща главница за доставена, но неизплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. ; сумата от 240.07
лева, представляваща лихва върху главницата за периода от 15.09.20*******
г. до 01.12.2020 г.; ведно със законната лихва върху главниците за периода от
датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 11.12.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането. В ОСТАНАЛАТА част до пълните
размери на главницата за неизплатена топлинна енергия и до пълния размер
на претендирана лихва за забавеното й плащане за исковите периоди и изцяло
сумата от 25.47 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода м.11.2017г. до м.04.2019г.; 5.48 лв. лихва за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2017г. до 01.12.2020г.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВИТЕ ПРЕТЕНЦИИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ВЛ. Г. Г., ЕГН - **********, с постоянен
адрес:гр.С.,ж.к.”М.”******* и настоящ адрес:гр.В., ул.”И.Ц.”№******* ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – С.” ЕАД, с ЕИК ******* деловодни
разноски за настоящата инстанция съразмерно уважената част от исковите
претенции за заповедното и исковото производство за внесени държавни
такси,юристконсултско възнаграждение и разноски за експертизи в размер на
332 лв.
5
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр.С.,ул.”П.Г.П.”*******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6