РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в закритото заседание на тридесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Александрова ЧЛЕНОВЕ: Е.Иванова
Зл.Чолева
като разгледа докладваното от
съдия Иванова ч.гр.д.№ 960 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438
от ГПК.
Същото е образувано по жалба с
вх.№ 1052/14.03.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, *** – действащ чрез пълномощника му
юрисконсулт К., срещу действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н.К.с рег.№
789 на КЧСИ по изп.дело № 20197890400172, обективирани в разпореждане от 04.12.2019 г., с което е
отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя от 340,00
лева на 200,00 ле-ва, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатс-ките
възнаграждения на ВАдС – за образуване на
изпълнително дело.
В жалбата се излагат доводи, че адвокатският
хонорар на взискателя е прекомерно завишен; че
приетият хонорар е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200,00
лева за образуване на делото и включва и сума по чл.10, ал.2 от цитираната
Наредба, въпреки в случая не са налице кумулативните предпоставки за това, тъй
като действия с цел удовлетворяване на паричното вземане от името и за сметка
на взискателя не са извършвани.
Поддържа се и че размерът на
адвокатския хонорар е прекомерен, тъй като изпълнителното дело не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, както и че едноличен собст-веник на капитала на дружеството е Столична община, а
общините са „сигурни платци“.
Моли въззивния
съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ Н.К.с рег. № 789 на КЧСИ по изп.дело № 20197890400172 по отношение на разноските за
адвокатско възнаграждение и да реши спора по същество. Претендира присъждането
на разноски по де-лото.
Ответникът по жалбата – С.А.П.в
определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК е депозирала възражение чрез
процесуалния й представител адв. П., в което се излагат
доводи за неоснователност на жалбата и е заявено искане същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. В случай, че се прецени основателност на жалбата,
моли да не се присъждат разноски на жалбоподателя, защото същите не са направе-ни.
В писмените мотиви, депозирани от
ЧСИ с рег.№ 789 – Н.К.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че размерът на възнаграждението
за оказана правна помощ се определя по свободно договаряне, както и че при
образуване на изпълнителното дело проце-суалното
поведение на длъжника е неизвестно за взискателя и
размерът на адвокатското въз-награждение не следва да
е в минимален размер. Посочено е и че сумата в размер на адво-катското
възнаграждение и и държавната такса по т.26 са по сметката на ЧСИ до произна-сянето на съда.
Съдът, като прецени доводите на страните,
доказателствата по делото и изисква-нията на закона,
намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано
лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подле-жащ на
съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е основателна.
Съгласно общите правила на Глава
Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат
право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване на изпълнително дело се дължи
адвокатско възнаграждение в
размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за
процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по
изпълнителното производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания от 500,01 лева до 1 000,00 лева – 1/5 от съответното
възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.1 от този акт. В дадения казус от процесуалния
представител на взискателя са били осъщест-вени единствено действия по образуване на
изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от
Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от
Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Поради липсата на
доказателства, че пълномощникът на взискателя е
регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на
същия възнаграждение. Посоченият в молбата за образуване на изпълнителното производст-во изпълнителен способ не са действия по смисъла
на чл.10, т.2 от взираната Наредбата, а част от задължителното съдържание на
молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител за определянето на
разноски по изпълнението за адвокатски хонорар на взиска-теля
с атакуваното разпореждане, като адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателя следва да се намали до размера на сумата
от 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно приетия изход на спора
– на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК във връзка с и чл.25а, ал.3 от Наредбата
за правната помощ на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски по производството в размер на 75,00 лева – държавна такса /25,00 лева/
и юрисконсултско възнаграждение /50,00 лева/.
Неоснователно е наведеното от
ответника по жалбата възражение във връзка с раз-носките
по делото по чл.78 ГПК. Държавната такса по производството е внесена, а в делото
жалбоподателят се е представлявал от юрисконсулт К. с надлежно учредена предста-вителна власт.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Н.К.с рег.№ 789 на КЧСИ по разпореж-дане
от 04.12.2019 г., с което е отказано да се намали по възражение на длъжника „Т.С.”
ЕАД, гр.София с вх.№ 3478/03.12.2019 г., размера на адвокатското въз-награждение на взискателя по изп.дело № 20197890400172 от 340,00 лева на 200,00 лева като
незаконосъобразни, и вместо което
постановява:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощ-ника на взискателката С.А.П.изп.дело № 20197890400172 по описа на ЧСИ Н.К.с рег.№ 789
на КЧСИ от 340,00 лева до размера на сумата
200,00 лева.
ОСЪЖДА С. А. П., ЕГН **********, с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление:*** сумата 75,00
/седемдесет и пет/ лева – разноски по
делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.