№ 26
гр. Пловдив, 24.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 21-ва НПК във връзка с чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т.1
НПК.
Образувано е по жалба на осъдения К.Д.М., депозирана чрез защитника му Й.Л.,
срещу определението от 16.11.21 г. по ЧНД № 2166/21 г. на ПОС, с което е извършено
групиране, на основание чл. 25 и 23 НК, на наложени му наказания лишаване от свобода,
определено е общо най-тежко наказание от същия вид и е приложено увеличаване на
размера му по реда на чл. 24 НК.
Жалбата, която е своевременно подадена, съдържа критика по отношение на
решението за приложение разпоредбата на чл. 24 НК. Изразява се виждането, че общото
най-тежко наказание е достатъчно високо и не следва да бъде увеличавано с максималния
размер. Както и убеждението, че въпросния размер би компрометирал постигането на
целите на наказанието.
При пренията назначената адв. Л. потвърди недоволството от санкционния избор на
първата инстанция и повтори искането за редуцирането на увеличаването на общото най-
тежко наказание и приведената аргументация. Осъденият се присъедини към нейното
мнение.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че обжалваното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в
жалбата оплаквания, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни,
намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.
Няма спор по делото, че са налице формалните предпоставки за групиране на
1
наложените на осъдения М. наказания лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1211/20г. на РС-
Пловдив, № 872/20 г. на ОС-Пловдив, № 903/20 г. на ОС-Пловдив, № 1239/20г. на ОС-
Пловдив, № 1694/20г. на ОС-Пловдив, № 2548/20г. на ОС-Пловдив и № 1731/21г. на ОС-
Пловдив, както и формалните предпоставки за извършеното по реда на чл. 24 НК
увеличение с три години на общото най-тежко наказание шест години лишаване от свобода,
определено след групирането. Споменатите наказания са кумулируеми, доколкото са
наложени за престъпления, извършени преди някоя от присъдите за тях да е влязла в сила, а
увеличението е в рамките на допустимия предел –най-много с една втора, но не повече от
сбора на отделните наказания и от най-високия предвиден в общата част на НК размер на
наказанието лишаване от свобода.
Спорът е относно оценъчната предпоставка за извършеното увеличение с три години,
свързана с извод за целесъобразност по смисъла на чл. 36 НК.
Според ПОС целите по чл. 36 НК, изразяващи се в поправително-превъзпитателно и
принудително-възпиращо въздействие, са наложили приложение на чл. 24 НК в оспорвания
размер.
ПАС споделя това виждане. Касае се за 13 на брой престъпления, които разкриват
немалка конкретна тежест, а степента на обществена опасност на техния извършител е
изключително завишена. Освен настоящите престъпления М. е извършил още десетки
посегателства против собствеността. Започвайки от 1981г., той е станал автор на
внушителна престъпна серия, включваща над двадесет кражби и близо десет престъпления
по чл. 249 НК, което говори за навикване (и своеобразно специализиране) в този род
посегателства. При това, считано от 2002 г., всичките му кражби са опасни рецидиви,
поради което изпълнението им е било ефективно. През кратките прекъсвания на своя
перманентен пенитенциарен престой осъденият е вършел все нови и нови престъпления. Ето
защо е очевидно, че определеното след групиране на наказанията за споменатите 13
последни престъпления общо най-тежко наказание шест години лишаване от свобода не е
достатъчно за постигане на поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ
ефект. Г-н М. се нуждае от по-интензивно наказателно въздействие, което би могло да се
постигне с максималното увеличение по чл. 24 НК от три години, както правилно е приел и
окръжният съд.
Не е основателно мнението на адв. Л., че увеличението не било справедливо, тъй
като част от осъдените престъпления е можело да се включат в продължавано престъпление
(а не да се преследват и наказват поотделно). Ако хипотетично се приеме подобна
материално-правна конструкция, основното наказанието би било в доста по-висок размер от
шест години, доколкото би било определимо по реда на чл. 26, ал. 2 НК. С други думи,
окончателното наказание, което М. би търпял, не би било в по-благоприятен за защитата
размер.
Не е основателно и оплакването срещу решението за присъединяване на глобата от
800 лева, наложена за престъплението по чл. 249 НК, предмет на н.о.х.д. № 1694/20г.
Имущественото санкциониране се явява подходящо допълнение към лишаването от свобода
2
– престъпленията по чл. 249 НК, които се включват в кумулативната верига, са шест на
брой, а М. е бил наказан с глоба за четири от тях. Правилно е определена за изтърпяване
глобата в най-висок размер. Този размер е бил съобразен от решаващата инстанция с
имотното състояние на дееца и въззивният съд не вижда обективни данни за ревизиране на
неговата преценка.
В заключение следва да се посочи, че решаващият съд е съобразил изискванията и
ограниченията при прилагане на факултативната разпоредба на чл. 24 НК, а решението му
да избере увеличение с три години е придружено от споделими мотиви. Следователно
проверяваната инстанция е приложила правилно материалния закон, което води до
единствения извод, че обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва
да бъде потвърдено.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до отмяната му.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 НПК Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.11.2021 г. по ч.н.д. 2166/21 г. на Окръжен
съд – Пловдив, с което е извършена кумулация на наложени на К.Д.М. наказания лишаване
от свобода и е увеличавано, по реда на чл. 24 НК, на общото най-тежко наказание лишаване
от свобода.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3