Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.07.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, въззивен
състав, в публично
заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
2. мл.с.БОРЯНА ГАЩАРОВА
при
участието на секретаря Атанаска Динева и прокурора Таня Коцева, разгледа
докладваното от младши съдия Гащарова в.н.о.х.д. № 51 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано е по жалба от защитника на
подсъдимия С.С.К. и жалба от повереника
на гражданския ищец срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 230/2019 г. по
описа Районен съд – С..
С атакуваната присъда подсъдимия С.С.К.
е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, за
това, че за времето от средата на месец август 2015 г. до 28.08.2015 г., в гр. Н.
Р. Б. и град М., Р. Ф., като представител – пълномощник на „ТСК-БГ-И.“ ООД, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение у А.А.М., гражданин на Р. Ф., че ще му
продаде апартамент с идентификатор 51500.506.106.2.68 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Н. обл. Б., а именно апартамент: Б2 със застроена площ от
34,69 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,
ведно със съответни идеални части от правото на строеж върху терена с обща площ
на апартамента 40,33 кв.м, находящ се на адрес: гр. Н.
жилищен комплекс „Б.“, вх. Б, ет. 2, и с това му причинил имотна вреда в размер
на 30 000 евро, равняващи се на 58 674,90 лева. Подсъдимият е
оправдан, за това, че е извършил деянието в качеството на длъжностно лице, по
т. 3, предл. първо на чл. 210, ал. 1 от НК.
На подсъдимия е определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 (четири)
година и 6 (шест) месеца и „глоба“ в размер на 700 (седемстотин) лева.
Постановено е подсъдимият С.С.К.
да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ при първоначален общ
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец А.А.М. сумата от 30 000 евро, представляваща имуществени
вреди от измамата, предмет на присъдата, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 28.08.2015 г.
Постановената присъда е обжалвана в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК от защитника на подсъдимия. Наведени са оплаквания, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Защитникът на подсъдимия К.
счита, че делото е разгледано в нарушение на чл. 29, ал. 2 от НПК, от състав на
съда, който е бил предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на
делото. Излага подробни аргументи в защита на тезата, че по делото не е
изяснено по какъв начин, с какви действия подсъдимия е
въвел в заблуждение пострадалия. С депозираната жалба се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.
Това искане се поддържа с довод за недоказаност на обвинението, като излага
подробен доказателствен анализ. Алтернативно се иска връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Въззивна жалба срещу постановената присъда е
подадена и от повереника на гражданския ищец.
Наведени са оплаквания, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна,
постановена при непълнота на доказателствата.
С жалбите не са заявени искания за събиране на
доказателства от въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-С.
пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда. Счита, че обжалваният съдебен акт не страда от изложените във въззивната жалба пороци.
Гражданския ищец, редовно уведомен,
не се явяват пред въззивния съд. Поверениците
му - адв. А. и адв. Т.,
молят въззивния съд да потвърди обжалвания съдебен
акт.
Защитникът на подсъдимия С.С.К. – адв. М. - САК поддържа
жалбата с доводите, изложени в нея. Твърди, че съдебния състав в първоинстанционното производство е бил предубеден, което
твърдение аргументира с обстоятелството, няколко месеца преди разглеждане на
делото е постановил осъдителна присъда по сходен случай. Излага подробни
аргументи в защита на тезата, че съдът в мотивите си не е изложил с какви
фактически действия подсъдимият е осъществил състава на престъплението измама.
Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда
и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав,
алтернативно, за оправдаването на подсъдимия или за намаляване размера на
наложеното му наказание.
Подсъдимият поддържа изложено от
защитника си, в последната си дума моли да бъде отменена изцяло пръвоинстанционната присъда.
С.
окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивните
жалби‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че са налице
основания за нейната отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по внесен от
прокурор при Районна прокуратура – С. обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение срещу С.С.К. за извършено престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.
Процесуалната функция на
обвинителния акт, съгласно тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по
т.д. № 2/2002 г., ОСНК, е да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него и по този начин да очертае рамки, в които да се развие процеса на
доказване. Изискванията към съдържанието на обвинителния акт са посочени в
разпоредбата на чл. 246 НПК и в конкретния случай съдържанието на внесения в съда
обвинителен акт не ги удовлетворява.
В обстоятелствената част на
обвинителния акт прокурорът следва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му. Към тях се отнасят, съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2
от НПК, всички обстоятелства, свързани с време, място и начин на извършване на
деянието, за което е повдигнато обвинението. В настоящия случай, изискванията
на процесуалния закон не са изпълнени в пълен обем, доколкото в
обстоятелствената част на обвинителния акт са налице съществени неясноти
относно времето на извършване на инкриминираното деяние и празноти относно
мястото на извършване и съставомерните елементи от
състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.
с чл. 209, ал. 1 от НК, за което е
повдигнато обвинение срещу подсъдимия К.. Липсата на посочване на всички факти
от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
защото води до ограничаване на правата на подсъдимия в
съдебното производство.
Констатациите, въз основа на които въззивният съд стигна до този извод, са следните:
В обстоятелствената част на
обвинителния акт е налице съществена неяснота кога подсъдимият е възбудил
заблуждение у пострадалия А.А.М.. На лист първи от
обвинителния акт е посочено, че „през месец юни-юли 2014 г. М. К.пристигнала в
РБ заедно с майка си и детето си. Срещнали се с обвиняемия. Той ѝ показал
имоти в Р., С., П. и Н.“. В заключителната част на същия обвинителен акт, прокурора
посочва че деянието е извършено за времето от „началото на месец август 2015 г.
до 28.08.2015 г.“ От обстоятелствената
част на обвинителния акт не става ясно защо представителят на държавното
обвинение приема и посочва, че осъществяването на
изпълнителното деяние е започнало „началото на месец август 2015 г.“ По
този начин е въведена неяснота относно времето на извършване на деянието, за
което е повдигнато обвинението. При така направеното от прокурора изложение на
фактите дори не може да се предположи кога е започнало осъществяването на
изпълнителното деяние.
На следващо място, в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено къде е осъществено
деянието - в Р. Б. или на територията на друга държава. Къде подсъдимият е
„показал снимки“ на процесия апартамент на пострадалия, ако по този начин е
осъществено изпълнителното деяние на престъплението. Не е отразено дали или
кога пострадалият е пристигнал в Р. Б., срещнал ли се е с подсъдимия, по какъв
начин са комуникирали и т.н..
Настоящият съдебен състав намира за
основателно възражение на защитника на подсъдимия, че в обвинителния акт не е
посочено по какъв начин и с какви действия подсъдимият е въвел в заблуждение
пострадалия. От обективна страна, изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК,
може да бъде осъществено в две форми. В обвинителния акт е посочено, че
подсъдимият е възбудил заблуждение у А.А.М., т.е. би
следвало да е създал неверни представи у пострадалия относно съществуването,
несъществуването или естеството на обстоятелства от обективната действителност,
свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото
разпореждане. В обвинителния акт не са посочени конкретните действия, с който
подсъдимият е въвел в заблуждение пострадалия, каква невярна представа е създал
у него. В съдебната практика (решение № 340/2009 г. на ВКС, І н.о.) се
подчертава значението на причинно-следствения процес между невярната представа
у адресата и причинения с деянието резултат, като се посочва, че наказателна
измама по основния състав на чл. 209, ал. 1 НК може да е налице само когато
измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на
имуществената щета. Липсата на ясни фактически твърдения в обстоятелствената
част на обвинителния акт относно механизма на извършване на изпълнителното
деяние съществено нарушава правото на
подсъдимия да узнае фактите на обвинението и да се защити ефективно срещу тях,
респективно води до ограничаване на правата на подсъдимия в съдебното
производство. Така констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо единствено чрез изготвяне на нов обвинителен
акт, съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му съдържание.
Липсата на пълна и ясна фактическа
рамка на обвинението, с прецизно посочени обстоятелства, касаещи съставомерните признаци на деянието, поставя в невъзможност
и настоящия съдебен състав да прецени въз основа на доказателствения
материал, дали твърдените от прокуратурата в обвинителния акт факти са
доказани.
Въззивната инстанция следи служебно за допуснати
нарушения по чл. 348, ал. 3 НПК и ако констатира такива връща делото на първата
инстанция в случай, че нарушенията са отстраними. В
настоящият случай, с оглед изложеното, се налага извод за допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, което е отстранимо
при ново разглеждане на делото, но не може да бъде отстранено в рамките на въззивната проверка. Гореизложеното обосновава извод за
отмяна на атакуваната присъда и определя като безпредметно обсъждането на
доводите във въззивните жалби, които са по съществото
на спора. Поради допуснати процесуални нарушения, делото следва да се върне за
ново разглеждане на първоинстанционния съд – от
стадия на разпоредителното заседание по чл. 247б и сл. от НПК.
По изложените съображения и на
основание чл. 334, т. 1, пр. 1, във вр.
с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 28.08.2019 г. на
Районен съд - С., постановена по н. о. х. д. № 230/2019 г. по описа на същия
съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Районен съд – С. от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.