Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
София, 30.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4649
по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата Л.В.М., представлявана
от адв.
Н.Н.Д.е предявила против
ЗД
„Б.И.“ АД *** иск за обезщетяване неимуществени вреди
следствие
смъртта
на Г.И.В.настъпила
при ПТП на 24.12.2015 год. , предявен в
размер от 150
000лв.,
ведно
със законната лихва
върху
главницата
от датата
на деликта до
окончателното
й изплащане и
разноските по
делото.
Ищцата
твърди в исковата молба,че е живяла на семейни начала сГ.И.В.,
който починал при ПТП , вина за което носи водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“, с д.к.№ *******управляван от М.Т.Т.. За автомобила е
имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Чрез своя пълномощник с нарочна молба от 21.11.2017 год. ищцата заявява,че
не поддържа предявения иск и оттегля претенцията си,но поради липса на съгласие
на ответника молбата за прекратяване на делото е отхвърлена.
ответникът ЗД „Б.И.“ АД *** оспорва иска по основание като твърди, че не е налице
деликт и на второ място,че ищцата не е живяла на съпружески начала с починалия
и не е сред лицата имащи право на обезщетение.Евентуално оспорва размера на исковата
претенция като нереално завишена и прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия,поради непоставен предпазен колан.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП от 04.01.2016 год.,протокол за оглед на ПТП от 24.12.2015
год. и албум към него и постановление за привличане на обвиняем по ДП №
265/2015 год. на Окръжна прокуратура гр.Плевен от 09.05.2016 год. се
установява, че на 24.12.2015 год. около
18.20 часа на главен път гр. София - гр. Плевен,
на прав участък от път І-3,Бяла -Ботевград, между гр.Долни Дъбник и
с.Горни Дъбник е настъпило ПТП , при което движещия се в
посока към гр.София лек автомобил „Фолксваген“,
модел „Поло“, управляван
от М.Т.Т. безпричинно навлязъл в насрещната лента за движение
където се блъснал в движещия се с 89 км.ч. лек автомобил марка
„БМВ“, модел „6“ с peг.
№ *******. Вследствие на удара по пътното платно се разпилели части
от автомобилите, върху които движещия се след Фолксвагена лек автомобил „БМВ“,
модел „319 И“ с peг. №
*******управляван от Г.И.В.спукал гума,загубил управление и излетял вдясно от пътното платно, където
катастрофирал, а водачът-починал на място от тежка черепно-мозъчната
такава довела до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от приетата по делото КСМАТЕ.
Няма
спор по делото,че за лек автомобил „БМВ“,
модел „6“ с peг. №
******* е
имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
От
показанията на св.И.М./брат на починалия Г./ се установява,че брат му не е имал
позната, камо ли да е съжителствал на семейни начала с лицето Л.М..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма
е във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия
текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното.
На първо място следва да се изследва въпроса/предпоставката,дали ищцата е
материално легитимирана да претендира обазщетение за неимуществени вреди от
смъртта наГ.И.В..От събраните по делото доказателства съдът намира,че тя няма такова
право.Съображенията са следните:
Съгласно задължителната съдебна практика установена с Постановление
№ 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на
Върховния съд в кръга на правоимащите лица за
обезщетяване на неимуществените вреди са и лицата в продължителна и трайна фактическа
семейна съпружеска връзка с пострадалия.
От събраните по делото доказателства не се установи ищцата да е имала
такава връзка с пострадалияГ.И.В..
Липсата на материална легитимация на ищцата за претендиране на обезщетение-неимуществени
вреди вследствие смъртта на Г.И.В.е достатъчно самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията,поради
което съдът не смята за необходимо да обсъжда останалите предпоставки.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения иск за
претърпени неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли изцяло.
По разноските: Съобразно този изход
на делото Л.В.М. следва да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение
и сумата от 250 лв. разноски за
експертизата. При определяне адвокатското възнаграждение съдът е възприел
възражението на ответника за прекомерност на разноските в тази част-при минимум
от 6036 лв. с ДДС и претендирани в размер на 15 600 лв. с ДДС съдът
намира,че с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв. с
ДДС.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.В.М. ЕГН: ********** чрез адв. Н.Н.Д.,със съдебен адрес *** против ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК: ******** съд.адрес: *** за сумата от 150 000 лв. иск с правно основание 226,ал.1 КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта наГ.И.В., настъпила при ПТП на 24.12.2015 год. , като неоснователен.
ОСЪЖДА Л.В.М.
ЕГН: ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК:
********, разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв. и сумата
от 250 лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: