Решение по дело №2768/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството по Глава XI от АПК вр. чл.284 от ЗИНЗС

Образувано е по искова молба от В.Т.Т. , ЕГН **********,***, предявена чрез адв. Н.Д. против срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, болки и страдания, погнуса, отвращение, огорчение, внушаване на чувство за малоценност причинени от нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация във връзка изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 10.09.2021г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до 08.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора град Пловдив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане на сумата.

Излага обстоятелства, че неимуществени вреди се изразяват в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса на достатъчно светлина и свеж въздух; липса на санитарен възел и течаща топла вода за лична хигиена; в стаята има влага и мухъл; липса на престой на открито; липса на медицинско обслужване; лоша, липса на подходяща храна за здравословното му състояние; лоша хигиена и битови условия; наличие на дървеници, хлебарки, гризачи и други. Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Редовно призован в съдебното заседание, ищецът се явява и с пълномощника адв.Д., която поддържа изцяло исковата претенция и ангажира доказателства. По същество на спора излага допълнителни съображения, като счита иска за доказан по основание и моли да бъде изцяло уважен. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана и ангажира писмени доказателства.По същество на спора счита, че не са налице годни доказателства, които да сочат на причинно-следствена връзка между бездействия/ действия на затворническото администрация с условията в затвора-Пловдив, които да са причинили посочените от ищеца увреждания. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата молба и счита, че тя следва изцяло да бъде отхвърлена.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и съобразно приобщените в производството доказателства, прие следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е депозирана от надлежна страна срещу надлежен ответник, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, тя е частично основателна поради следните за това съображения:

От фактическа страна се установи, че ищеца В.Т. е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив в периода от 10.09.2021г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до датата на депозиране на исковата молба- 08.11.2023г., все още се намира в пенитенциарното заведение. Приобщена е справка от 20.11.2023г и от 21.11.2023г. на инспектор СДВР към Затвора-Пловдив /л.35-39 делото/, в която подробно е описана наличната информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът. При първото постъпване на Т. на 16.09.2021г. той е бил настанен в стая “РЦ” с площ 27.04кв.м. с два отваряеми прозореца, с вентилация и отделен санитарен възел с площ 2.66 кв.м. с един отваряем прозорец, като са били настанени 4 броя лица, след което за времето от 17.09.2021г. до 21.09.2021г. е настанен в стая “ОП-2”, която е с площ 26.28 кв.м. без площта на санитарния възел от 2.7 кв.м., разполагаща с два отваряеми прозореца, две осветителни тела и достатъчна дневна светлина и е пребивавал заедно с други 7 лица. При вторият му престой за времето от 26.01.2023г. до 30.01.2023г. е настанен в стая “РЦ” на Приемно отделение, където е пребивавал съвместно с още 6 лишени от свобода с изкл. на 27.01.23г, когато е бил с още 4 лишени от свобода, като от 31.01.2023г е в помещение на пета група. Така за времето на престой на ищеца в посочените помещения се установява, че в периода 17.09.21г. до 21.09.21г.-4дни и 4 дни за времето 26.01.23г.- 30.01.23г. той е превивавал в помещение, в което не му е била осигурена жизнена площ от минимум 4 кв. м.. Констатира се, че за времето 21.09.2021г. до 30.09.2021г. същият е настаняван в помещение №54 на пост 5 с площ 25.51 кв.м, в което за настанени 7 лишени от свобода, с което на всеки един се е падала под 4 км.м жилищна площ, а за времето 31.01.2023 до 06.02.2023г в помещение №52 на пост 5, което е с площ 27.92кв.м и в него са пребивавали 5 лица, с което е осигурена над 4кв.м. жилищна площ за всеки един от тях. Посочени са освен тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци. Съгласно справка от 21.11.2023г. ищецът е пребивавал за времето 01.10.2021г. до 10.06.2022г. в помещения №4 на пост 6 с площ 28.19кв.м. без санитарен възел, с два отваряеми прозореца, а обособеният санитарен възел е с площ 2.99 кв.м., с капацитет от 7 бр. лица, като за различни времеви периоди са настанявани от 4 до 7 лишени от свобода и не е превишаван капацитета му. За времето 07.02.2023г. до 08.11.2023г в помещение №12 на пост 6, което е с площ 41.65 кв.м., с три отваряеми прозореца, отделно санитарно помещение с площ 2.56 кв.м. с един отваряем прозорец, с възможност за 10 лишени от свобода, като в различни времеви периоди в него са настанявани общо от 5 до 10 лица, с което не е превишаван капацитета му на изискванията за жизнена площ от 4 кв.м.. Посочени са освен тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени лица. Всички помещения разполага с осветително тяло и достатъчно дневна светлина. Отопляват се посредством централно-локално парно отопление. ДДД обработките се извършват редовно от външен лицензиран доставчик по сключен централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и дератизацията се извършва по утвърден график, за което са приложени протоколи за изпълнени в Затвора-Пловдив ДДД обработки в периода 15.09.2021г., 10.11.2021г., 09.12.2021г., 09.02.2022г., 16.03.2022г., 11.05.2022г., 09.06.2022г., 12.01.2023г., 15.03.2023г., 17.05.2023г..

При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява дюшек и постелъчен инвентар, осигурена е и възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Хигиената в помещенията, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на лиш.св. Посочено е, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от лиш.св. Във всяко помещение има санитарен възел и течаща студена вода. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно-локално парно отопление. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. За неработещите е осигурена възможност да използват банята два пъти седмично по утвърден график. По делото е предоставена и таблица /л.19/, в която са представени перални, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи за лицата за един месец. В становище рег.№ 9090/20.11.2023г./л.35/ се посочва, че в Затвора-Пловдив е извършена подмяна изцяло на подовата настилка, боядисване и подмяна на дограмата в спалните помещения на група 5. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо. При желание от страна на л.св., домакинът осигурява колкото комплекта спално бельо са му нужни. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяка стая в Затвора-Пловдив има достъп до денонощно течаща вода.

В справка с вх.№9090/20.11.2023г./л.39/ се посочва, че Т. е работил в “Особено производство”. Ищецът е участвал в корекционни програми: специализирана групова програма „Умение за мислене“, специализирани програми Културно-информационно- Арт работилница- “Баба Марта”, спортно - турнир по тенис на маса, по идивидуална програма: Умения за мислене, Специализирана групова работа: “Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето”, Специализирана групова работа: краткосрочна програма за алкохол и наркотици. Посочено е още в Справка вх.№9090 от 20.11.2023г. /л.33/, че Т. при престоя си в Приемно отделение не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. Изхранването на лиш.св. е съобразено по калории и състав. Има изготвени основно и диетично меню за вегетарианци и мюсюлмани, което е видно от таблиците за обща храна от л.47-53/. В менютата в таблици на /л. 51-53/ е видно наличието на различни видове храна, съобразена както за диабетици, така и за мюсюлмани, разнообразие на месо, зеленчуци, десерти, както и техните изчислени хранителни стойности. Отделно магазина в корпуса на Затвора-Пловдив, от който л.св. лица могат да закупуват допълнително храна. Посочен графикът на Медицински център - Затвор Пловдив.

По делото са разпитани като свидетели С.Д.С. и Г.Б.И.. Свидетелят С.Д.С. разказва, че познава Т. и са били в една килия минала или по-миналата година като мисли,че годината е била 2022г. Били са в стая 4 на 6-ти пост, както и че в нея са били шестима души. Обяснява, че условията са трагични, липса на налягане на водата, дървеници, хлебарки, мухъл, влага и дупки, както и че дюшеците били разпорени, а препаратите, които използвали за пръскане от време на време са разредени.

Свидетелят Г.Б.И. заявява, че е бил през 2023г. в стая 12 заедно с Т. и че там са били 10 човека в стаята. Заявява,че вътре не е имало топла вода, мухъл навсякъде, както и че вратата на тоалетната е разбита. В стаята имало един прозорец, дървеници и хлебарки, но мишки не е виждал. Обяснява, че вътре в стаята перяли и простирали. В повечето време нямало лекар и че по принцип във вторник и четвъртък трябва да има лекар, както и че Т. е търсил лекар, но не се сеща поради каква причина. Обяснява,че за да се стигне до банята се минава през карето на отряда, което е на двора.

Съдът, при така изяснената фактическа обстановка и събразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от правна страна:

Ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., за периода от 10.09.2021г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до сега /датата на подаване на исковата молба/ в Затвора град Пловдив, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба до пълното изплащане на сумата, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 ЕКПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

В относимата редакция на нормата на чл.3 ал.1 ЗИНЗС /обн.ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г./, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Съгласно чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н..Това изискване в случаят не е било спазено за посочените 8 дни на престой на ищеца в помещения „ОП-2“ и „РЦ“.

По отношение на останалите възражения, съотносима е и разпоредбата на чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, определяща, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона. В чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Относима към спора е и материалноправната разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите: “10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.“.

По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода. При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода /решение от 10.06.2006г. по делото Йорданов срещу България,, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България/.

При така посочената относима правна уредба за настоящият случай с оглед събраните писмени доказателства по делото и въведените факти в обстоятелствената част на исковата молба, искът следва да бъде разгледан по същество за периодите от 10.09.2021г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до 08.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив. С оглед разпределената доказателствена тежест в процеса, ответникът е представил доказателства, от които се установява, че той не е осигурил изпълнение на изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС на ищеца при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора - Пловдив за времето от 17.09.2021г. до 21.09.2021г.- 4 дни и 4 дни от периода 21.09.2021г. до 30.09.2021г.. Съотнасянето на тези факти към цитираните правни норми и съдебна практика налага да се приеме, че за тази част от посочения исков период на престой на ищеца в Затвора-Пловдив се установява, че ищецът е пребивавал в пренаселени помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.. В останалите периоди от 10.09.2021г. до 16.09.2021г., от 01.10.2021г. до 09.06.2022г., от 10.06.2022г. до 16.11.2023г., тази пренаселеност не е била налице по отношение на него при престоя му в Затвора-Пловдив, като при всички случай на престоя му е осигурявана от администрацията жизнена площ от минимум 4 кв. м.. Ето защо по отношение оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван, претенцията на Т. е частично доказана само за периода от 8 дни за времето от 17.09.2021г. до 21.09.2021г. и от 21.09.2021г. до 30.09.2021г.. Горните обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС. В тази насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели.

През исковия период не се установява нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във всяко едно спално помещение е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Видно от приложените докладни, прозорците в помещенията, в които е пребивавал Т. са били по два и съответно три за всяко помещение. По делото няма нито данни, нито са представени доказателства ищецът да е страдал от липса на сън, чувство на малоценност, обида и огорчение. Нещо повече по делото се представиха доказателства, че ищецът е работил, за което самият той е подавал молби и е изразявал съгласие. Няма данни поради твърдяните липса на сън, чувство на малоценност, обида и огорчение да е поискал устно или писмено да бъде спрян от работа. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – гр. Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Всички помещения, в които е пребивавал Т. са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ответника становище, се сочи, че в Затвора – гр.Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.

Неоснователни са твърденията по отношение на липсата на санитарен възел, доколкото от страна на ответника се представиха доказателства, че във всяко спално помещение има обособен санитерен възел.

Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в „стаята“, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно стая става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Според постъпилите по делото доказателства големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от лишени от свобода.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията по отношение на липсата на медицинско обслужване по отношение на ищеца. Тук е мястото да се посочи, че в приложено по делото становище е посочено, че в Затвора-Пловдив никога не е липсвало медицинско лице. Не е представена по делото медицински изследвания или амбулаторни листове, от които да става ясно,че лицето има нужда от специален режим на хранене или страда от някакво заболяване. Изложените мотиви за еднообразна и бедна на хранителни вещества храна за неоснователни. По делото се събраха безспорни доказателства, че в Затвора-Пловдив изхранването на лишените от свобода е съобразено по калории и състав. Има изготвени основно и диетично меню, свързано със заболявания от диабет, чернодробни заболявания и язвени болести, както и относно вероизповеданието на лицата, което също е съобразено и за тях. Представени са таблици за калорийния състав и грамаж на храната, която се предоставя за лицата л.св.

Неоснователни са оплакванията по отношение липсата на хигиена в Затвора-Пловдив. Видно от справка и становище по делото, изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода, както и какво количеството препарати за поддържане на чистото за всеки един от тях им бива предоставяно месечно. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените лиш.св. в тях. В тази насока са и показания на разпитаните по делото свидетели.

Предвид всичко изложено съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: за това, че за част от престоя му в Затвора-Пловдив Т. е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м., води до извода, че за 8 дни ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3 ЕКЗПЧОС, за което му се следва и полагащото се обезщетение. В този случай безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора.

При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Т. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора-Пловдив, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в общ размер на 64 лв. /сто и четири/ лева или по 8 лева на ден. При съобразяване на съдебната практика по идентични дела, според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част за разликата над 64 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор-Пловдив, искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира, че ще следва да се уважи и направеното от ищеца искане за присъждане на законната лихва към така определеното обезщетение, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане сумата.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер 10 лева, както и да осъди ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В представения договор за правна защита и съдействие, сключен с ищеца и неговия правоприемник, е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителство за него на конкретно основание – чл.38 от Закона за адвокатурата, което безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 400,00 лева.

Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава възможност.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 АПК Административен съд – Пловдив, XXVIII състав :

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на В.Т.Т., ЕГН **********,***64.00 лв. /шестдесет и четири/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора гр.Пловдив в периода от 17.09.2021г. до 21.09.2021г. и от 21.09.2021г. до 30.09.2021г., ведно със законна лихва, считано от 08.11.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на В.Т.Т. в останалата част за сумата над 64 лева до пълния размер на предявения иск от 10000 лв. и за останалите периоди от 10.09.2021г. до 16.09.2021г., от 01.10.20221г. до 10.06.2022г. и от 04.10.2022г. до 08.11.2023г. /датата на подаване на исковата молба/, посочени в обхвата на претендираното обезщетение.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на В.Т.Т., ЕГН **********,*** разноски в размер на10.00 /десет/ лева за държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да заплати на основание чл.38 от Закона за адвокатурата на адв. Н.П.Д., персонален №********** от АК гр.Пловдив сумата от 400.00 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

Решението на осн. чл.285, ал.1, пр.2 ЗИНЗС подлежи на касационно оспорване по реда на глава XII от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд.

Съдия: