РЕШЕНИЕ
№ 2428
гр. Варна, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110116204 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление *, чрез адв. В. Н., срещу П. Р. М., ЕГН **********, с адрес *,
първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 319.66 лева, формирана както следва:
1./ 3.77 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които е издадена фактура № **********/15.07.2020 г. за
периода от 15.06.2020 г. до 14.07.2020 г. по договор за мобилни услуги за ползване на
мобилен номер * от 13.02.2020 г.;
2./ 99.37 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 13.02.2020 г. за мобилен номер *, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси;
3./ 216.52 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно
устройство *, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер * от 13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 21.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5613/25.08.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. №
11405 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
По същество ищецът моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
1
ответника, препис от която му е връчен на 07.02.2023 г. по реда на чл. 38, ал. 3 от ГПК – на
посочения от ответника адрес на електронна поща.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. С молба от 05.06.2023 г. поддържа исковата молба и моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че на ответника са били
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която в срок е постъпило възражение за
недължимост, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви
установителните искове.
Сочи се, че между страните на 13.02.2020 г. е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер * за срок от 24 месеца по програма „*”. Твърди се, че във връзка с
договорения абонамент на ответника е предоставена възможност да закупи мобилно
устройство * срещу цена от 39.99 лева при стандартна цена от 379.90 лева, т. е. направената
на абоната отстъпка възлизала на сумата в размер от 339.91 лева. Сочи се, че въз основа на
процесния договор ответникът е ползвал предоставяните от ищцовото дружество мобилни
услуги, като потреблението било фактурирано по кл. № *. Излага се, че за потребените от
ответника услуги за периода от 15.06.2020 г. до 14.08.2020 г. е издадена фактура №
**********/15.07.2020 г. за отчетния период на потреблението от 15.06.2020 г. до 14.07.2020
г. с дължима стойност за плащане в размер от 74.41 лева, от които ответникът не е заплатил
сума в размер на 3.77 лева.
Дължимата сума била платима в срок до 30.07.2020 г. Неизпълнението на ответника
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 3.77 лева е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги,
като във връзка с чл. 75 вр. чл. 19б, в от ОУ на мобилния оператор ищецът едностранно е
прекратил договора, деактивирал абонаментите, считано от 04.08.2020 г. и издал крайна
фактура № **********/15.09.2020 г., в която били включени и вземанията за неустойки.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1
от ЗЗД, по делото е приобщено ч. гр. д. № 11405 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, към което са приложени договор за мобилни услуги от 13.02.2020 г.; ОУ към
догосова; приложение ценова листа за абонаментни планове за частнни и корпоративни
клиенти; фактура от 15.07.2020 г.; фактура от 30.09.2020 г., които съответстват на
твърденията му.
Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят крайния извод на съда за
вероятна основателност на исковите претенции на ищеца.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
2
доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, чийто общ размер възлиза на 810.00 лева, от които: 205.00 лева – разноски по ч.
гр. д. № 11405 по описа за 2022 г. на РС-Варна, а именно 25.00 лева държавна такса и 180.00
лева възнаграждение за един адвокат и 605.00 лева – разноски сторени в настоящото
произовдство, а именно 125.00 лева държавна такса и 480.00 лева адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че П. Р.
М., ЕГН **********, с адрес * ДЪЛЖИ на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление *, сумата в общ размер на 319.66 лева, формирана както следва:
1./ 3.77 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, за които е издадена фактура № **********/15.07.2020 г. за
периода от 15.06.2020 г. до 14.07.2020 г. по договор за мобилни услуги за ползване на
мобилен номер * от 13.02.2020 г.;
2./ 99.37 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 13.02.2020 г. за мобилен номер *, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси;
3./ 216.52 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно
устройство *, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договор за мобилни услуги за
ползване на мобилен номер * от 13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 21.07.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5613/25.08.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. №
11405 по описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П. Р. М., ЕГН **********, с адрес *
ДА ЗАПЛАТИ на „Й. Б.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление * сумата в общ
размер от 810.00 лева, от които:
- 205.00 лева – разноски по ч. гр. д. № 11405 по описа за 2022 г. на РС-Варна, а
именно 25.00 лева държавна такса и 180.00 лева възнаграждение за един адовкат и
- 605.00 лева – разноски сторени в настоящото исково произовдство, а именно 125.00
лева за държавна такса и 480.00 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3