№ 77
гр. гр.Велинград, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20235210200187 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. С. М., чрез адв. А. АК Пазарджик против
Наказателно постановление № 267/16.06.2023 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на основание чл. 257,
ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 53, ал. 7
от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради нарушение на материалния закон и
съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е издадено извън срока по чл. 34, ал.
3 ЗАНН, при издаването му не били спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН за описание на обективните съставомерни признаци на нарушението.
Оспорва се качеството на жалбоподателя на субект на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Позовава се и
счита, че съдът следва да приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН, тъй като до
приключване на съдебното следствие пред настоящата инстанция чл. 57, ал. 3
от № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите е отменен.
Въззиваемата страна, в писмено становище оспорва жалбата. Счита, че
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН-препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
1
20.06.2023г., а жалбата е подадена на 03.07.2023г., от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и
представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По повод получен сигнал на административния панел на РДГ „Защити
гората“ от 06.02.2023г. за нарушения при извършван дърводобив в отдел 291,
л. на територията на ТП ДГС „Алабак“, било разпоредено извършване на
теренна и документална проверка от служителите на РДГ Пазарджик-
свидетелите горски инспектор инж. А. Н. А. и гл. експерт горска икономика
инж. В. К.. Проверката била извършена през месец февруари 2023 г. и при нея
се установило, че в отдел 291, подотдел „л“ на ТП ДГС „Алабак“,
жалбоподателят М. М., заемащ длъжността „горски стражар“ и отговарящ за
подотдела е установил допълнително повредена дървесина 10 куб. м., която е
маркирал с различен син цвят от цвета на основната марка и за което е
съставил Констативен протокол ЮЦДП № 018009/06.10.2022г.
Констативният протокол бил регистриран в информационната система на
ИАГ от свидетеля ст. лесничей И. М.. Жалбоподателят обаче не изготвил
карнет-опис и нов технологичен план, които да приложи към досието на
насаждението, за да бъдат регистрирани в информационната система на
Изпълнителна агенция по горите към Позволително за сеч № 0643662,
издадено на 05.01.2022 г.
За резултатите от проверката бил съставен Доклад от 10.02.2023г. с вх.
№ РДГ09-1343/13.02.2023г. от свидетелите А. и К..
Материалите от проверката били изпратени на РП Пазарджик за
преценка дали има данни за извършено престъпление от общ характер.
Такива не били установени и Постановление от 04.05.2023г. прокурорът
отказал да образува наказателно производство. Материалите били изпратени
обратно РДГ Пазарджик.
След получаването им Директорът на РДГ Пазарджик възложил на
свидетелите К. и А. проверка за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите
актове за прилагането му и за образуване на административнонаказателно
производство.
На 29.05.2023г. свидетелката К. съставила АУАН серия НОО № 000552,
за това че М. С. М., на длъжност горски стражар в отдел 291, подотдел „л“ на
ТП ДГС „Алабак“ е съставил Констативен протокол серия ЮЦДП №
018009/06.10.2022г. за допълнително повредена маса, но не е изготвил карнет
опис и технологичен план. Прието е, че нарушението е извършено на
10.02.2023г. и е установено. Прието е, че с това е нарушен чл. 53, ал. 7 от
Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен в
присъствието на жалбоподателя, подписан е от него без възражения и препис
му е връчен. Възражения не са постъпвали и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
2
На 16.06.2023г. е издадено обжалваното Наказателно постановление №
267/16.06.2023г., в което обективните признаци от състава на нарушението са
описани по идентичен начин с тези в акта. Възприета е и правната
квалификация на нарушението. С него на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв., на осн. чл. 257, ал. 1, т.
, пр. 1 ЗГ за нарушение на чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите
в горите.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Наказателно постановление № 267/16.06.2023г. е издадено от
компетентен орган съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и представената по
делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и
храните и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението че акта за установяване на нарушението
и наказателното постановление са издадени след изтичане на давностните
срокове по чл. 34 ЗАНН.
Следва да се има предвид, че наказателното постановление е издадено
при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН-след отказ на прокурора да образува
наказателно производство и в този случай акт за установяване на
нарушението не е следвало изобщо да се съставя. Затова, ако все пак такъв е
съставен, пороците, от които страда не могат да се отразят на
законосъобразността на издаденото наказателно постановление.
По отношение на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, при съставено
наказателно постановление при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, този срок
започва да тече от получаване на материалите от
административнонаказващия орган. В случая това е станало на 11.05.2023г.
видно от поставената на преписа от постановлението по чл. 213 НПК
резолюция. Обжалваното наказателно постановление е издадено на
16.06.2023г., в рамките както на шестмесечния срок от получаване на
материалите.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Съгласно чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите
/ред. ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 29.09.2020 г./, действаща по време на
извършване на нарушението, когато след издаване на позволително за сеч се
налага допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна
сеч, както и за промяна на трасетата на извозни пътища, технологични
просеки и въжени линии, за тях се съставят карнет-опис и нов технологичен
план, които се прилагат към досието на насаждението и се регистрират в
информационната система на Изпълнителната агенция по горите към
позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета се отбелязват с
цвят, различен от основното маркиране.
3
Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление не
е спазен чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съгласно тази разпоредба сред
задължителните реквизити на наказателното постановление е описанието на
фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни
норми. В случая описанието на нарушението е непълно, тъй като в него е
посочено единствено, че е констатирана допълнително повредена маса, без да
се сочи в какво се изразява повреждането на масата, дали налага ново
маркиране на дървесината, налага ли се санитарна или принудителна сеч и
каква точно. Тези обстоятелства са част от съставомерните признаци на
нарушението и следва да бъдат посочени в наказателното постановление, за
да може нарушителя да упражни правото си на защита и да ги оспори, а съдът
да направи обоснована преценка дали нарушението е съставомерно.
Безспорно е в теорията и съдебната практика, че наказателното
постановление е властнически правораздавателен акт, издаден от
компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното
административно нарушение. Всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект, трябва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект
информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се
извлича от доказателствата по делото. Недопустимо е съдът да установява за
първи път в хода на съдебното производство по обжалване на наказателното
постановление конкретни факти и обстоятелства, относими към
съставомерните признаци на описаното в наказателното постановление
нарушение, които не са били отразени в него. Следователно наказателното
постановление би отговаряло на изискванията за съдържание по смисъла на
57, т. 5 от ЗАНН, ако в него ясно, точно и конкретно по един небудещ
никакво съмнение както за дееца, така и за съда начин са описани всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение /време, място и
конкретни фактически действия, с които то е осъществено/. Ако това не е
сторено или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на
съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не
са надлежно предявени на дееца, наказателното постановление следва да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да
разбере за кои фактическите положения е ангажирана отговорността му.
Според настоящия съдебен състав при издаване на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Вмененото на въззивника нарушение е описано в наказателното
постановление изключително пестеливо, поради което критерият на яснота
не е достигнат. В нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН липсва коректно
описание на нарушението. Описанието е непълно. Не е посочено налагало ли
е обстоятелството, че е установена повредена маса допълнителното й
4
маркиране. Отделно от това не става ясно повредените дървета подлежали ли
са на отсичане, доколкото не са изложени никакви обстоятелства в тази
насока, нито каква сеч се е налагало да бъде проведена, Неяснотата относно
фактическите рамки на обвинението ограничава жалбоподателя да разбере
въз основа на какви точно факти е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, както и да организира адекватно защитата си срещу
фактическите и правни изводи на административнонаказващия орган.
Освен това, налице са предпоставките да се приложи чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
След издаване на Наказателно постановление № 267/10.06.2023г., но преди
влизането му в сила чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в
горите е отменен, следователно отпаднало е основанието за ангажиране на
отговорността на дееца. Налице е последвал след извършване на
нарушението, но преди влизане в сила на наказателното постановление по-
благоприятен за нарушителя закон. Предвид че чл. 3, ал. 2 ЗАНН е
императивна правна норма, която съдът е длъжен безусловно да приложи,
наказателното постановление следва да се отмени само на това основание.
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
право на разноски има жалбоподателя.
Искането за заплащането им е своевременно заявено-с жалбата. По
делото М. М. е представляван от адв. А.-АК Пазарджик, за което видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., в брой. Тези разноски следва
да се възложат в тежест на РДГ Пазарджик.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Наказателно постановление
№ 267/16.06.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите -
Пазарджик, с което М. С. М., ЕГН: ********** от с. Юндола, общ. Велинград,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. /триста
лева/ на основание чл. 257, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за горите, за извършено
административно нарушение по чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.
за сечите в горите.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Пазарджик да заплати на
М. С. М., ЕГН: ********** от с. Юндола, общ. Велинград разноски за
адвокатско възнаграждение по а. н. дело 187/2023г. на Районен съд-Велинград
в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик
5
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6