МОТИВИ
По нохд № 379.2017г. по описа на Районен съд – Асеновград
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия Г.Т.С.,
роден на ***г***, обл. - понастоящем намиращ се в Затвора- град Пазарджик,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН – **********, по обвинение
за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.4 и т.7 вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 28 ал.1
от НК, за това, че на 04/05.02.2017г. в с.***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, чрез използване на техническо средство – ключ, повторно, в
немаловажен случай, като е извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, е отнел чужди движими вещи - кобила на стойност
550,00 лева, 1 бр. кошум за кон на стойност 84,00 лева, 1 бр. халка за кон на
стойност 69,30 лева, 1 бр. юзди за кон на стойност 59,50 лева, 1 бр. брадва на
стойност 8.48 лева, 1 бр. малък катинар на стойност 1.11 лв., всичко на обща
стойност 772.39 лева от владението на И.Н.Б.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
По
същество:
Представителят на РП- Асеновград
пледира за признаване на подсъдимия С. за виновен в извършване на престъпление
по чл. 195 ал.1т.3, т.4 и т.7 вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от НК и за
налагане на наказание „ЛС“ в размер на 3-три години, което на основание чл. 58а
ал.1 от НК да се редуцира с 1/3 и подсъдимия бъде осъден на наказание „ЛС“ в размер на 2 – две години, което на
основание чл.58 т.2 вр.чл. 57 ал.1 т.2 б“б“ от ЗИНЗС, да се изтърпи в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг“ режим.На
основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1 от НК от така наложеното наказание „ЛС“ да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Пледира за налагане на общо най-тежко
наказание с това по нохд № 320.2016г. по
описа на Районен съд- Първомай, а именно: ЛС в размер на 2 – две години, което
да се изтърпи от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от “закрит“
тип при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 25 ал.2 от НК да се
приспадне от същото времето, през което той е изтърпял част от наказанието
„ЛС“, изтърпяно по нохд № 320.2016г. по описа на съда.
Служебният защитник- адвокат В. пледира за
приложение на чл. 58а ал.1 от НК, като относно останалото изразява съгласие с
прокурора.
Подсъдимият изразява съгласие със
становището на страните. В последната дума моли за по-леко наказание.
По
фактите:
Подсъдимият С. има множество осъждания както
следва:
По нохд № 3119.2010г. , в сила на 14.06.2010г.
за престъпление по чл. 197 т.3 вр.чл. 195 ал.1т.3 вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 20
ал.2 вр.ал.1 вр.чл. 63 ал.1т.3 от НК на „Пробация“ за срок от 6- шест месеца с
двете задължителни пробационни мерки.
По нохд № 16.2011г. в сила от 09.03.2011г. на
Районен съд- Чирпан, е осъден на „ЛС“ в размер на 6- шест месеца, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от 3 – три години, на основание
чл. 66 ал.1 от НК.
По
нохд № 141.2012г. в сила от 15.05.2012г. на Районен съд- Чирпан за престъпление
по чл. 195 ал.1т.2 и т.7 вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 28 ал.1 вр.чл. 20 ал.2 вр.чл.
63 ал.1т.3 от Нк, като е осъден на наказание „Пробация“, което е било изтърпяно
на 21.09.2014г.
По
нохд № 1056.2012г. в сила от 31.05.2012г. за престъпление по чл. 195 ал.1т.5 и
т.7 вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 28 ал.1 вр.чл. 26 вр.чл. 63 ал.1 т.3, ал.1 от НК-
„ЛС“ в размер на 4 – четири месеца. На основание чл. 68 ал.1 от НК е
постановено да бъдат изтърпени и 6 месеца ЛС по нохд № 16.2011г. Същото е
изтърпяно на 21.09.2014т.
По нохд № 3074.2012г. на ПРС, в сила от
14.11.2012г. с което е осъден за престъпление по чл. 195 ал.2 вр.ал.1 т.5 и т.7
вр.чл. 194 ал.1 вр.чл. 28 ал.1 вр.чл. 63 ал.2т.2 вр.чл. 54 ал.1 от НК, на „ЛС“
в размер на 3 – три години, при първоначален „общ“ режим в затвор или затворническо
общежитие от „открит“ тип.
По нохд № 320.2016г. в сила от
04.04.2017г. на РС- Първомай, за престъпление по чл. 195 ал.1т.7 вр.чл. 194
ал.1 вр.чл. 28 ал.1 вр.чл. 20 ал.2 вр.ал.1 от НК и е наложено наказание „ЛС“ в
размер на 6- шест месеца, което е постановено да се изтърпи в затвор или
затворническо общежитие от „закрит“ тип, при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият е лоши характеристични
данни. Не работи. Издържа се от приходите на родителите си и от кражби на
животни. Свидетелят И.Н.Б. *** и е собственик на имот, намиращ се в землището
на селото. Този имот представлява едноетажна къща с двор и стопански постройки
към нея. Къщата е крайна за селото и се намира в източната част. Тя е
разположена така, че стопанските постройки граничат с полето. Те са обор, който
е за коня му и навес за съхранение, а до него- тоалетна. Оборът е направен от
греди, ламарина и дъски, като има 2 врати и един прозорец. Вратите са стари,
прозореца е само рамка, като на него с пирони е закован найлон. Именно в този
обор свидетелят Б. съхранявал коня си. В началото на 2017г. той направил
размяна с подсъдимия Г.Т.С. ***, с
когото имал далечна родствена връзка по сватовство, като свидетелят Б. му дал
кон, който е по-малък, каруца, музикална уредба и едно колело, а подс. Г.С. му
дал коня с неговата каруца. Тъй като каруцата на подсъдимия била по-лоша,
свидетелят Б. взел и един кушум- дърво, което се слага на врата на коня. На
04.02.2017г. свидетелят Б. бил на работа
заедно с коня и каруцата по работа, като след като се прибрал го
нахранил, заключил вратата откъдето вкарвал коня, отвътре, тъй като тя се заключва с катинар и резе, като ключовете за
този катинар държи на пирон, закачен над вратата. Оттам свидетелят Б. излязъл
от другата врата, която заключил с катинар отвън, като сторил това около 19,00
часа. На 05.02.2017г. около 06,30 часа свидетелят Б. станал и отивайки до
тоалетната видял, че вратата на обора е отворена, отворена е мрежата и на
двора, след което видял, че го няма найлона на прозореца и че същият е скъсан.
След това видял, че кобилата я няма и тръгнал по следните по снега., които
следи го отвели през нивите, през линията и оттам до река Марица, до въжения
мост, намиращ се преди село Поповица. Там на моста видял, че коня е минал от
другия край на реката, като последвах отново следите, но установих, че от
другия край има много следи и изгубил посоката на вървене. След това връщайки
се установил следи на човек, които забелязал на моста и които водели именно до
неговия обор. Връщайки се в него, забелязал, че му липсва кошума за коня,
халката и юздите и една брадва. Свидетелят намерил ключовете на мястото си, но
катинара го нямало. На 05.02.2017г.
свидетелят М. М. си бил у дома в ромската махала на град Раковски, когато през
дома му минал подсъдимия Г.С., около
12,00 часа и казал, че си продава кобилата. Свидетелят М. М. забрал чичо му да
я види и той я хареса. Свидетелят М. М. дал на подсъдимия за нея сумата от 420
лева. Продадената на свидетеля кобила е 6-7 годишна, червена на цвят, с бяло на
левия крак и бяло на челото. Свидетелят му дал парите, като подсъдимият оставил
каруцата си в дома му и след това отишъл до пазара в Секирово,
откъдето си закупил друга кобила.
С протокол за доброволно предаване
свидетелят М. М. предал на органите на досъдебното производство . С разписка
кобилата е върната на свидетеля Б..
От изготвената по делото стоково- оценъчна
експертиза се установява, че стойността на
1 бр. кобила на 6-7 години е 550 лева, на 1 брой кошум за кон е 84 лева,
на 1 брой халка за кон е 69,3 лева, на 1 бр. юзди за кон е 59,5 лева, на 1 брой
дървена брадва е 8.48 лева, а на 1 брой малък катинар китайско производство е
1.11 лева.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото,
съдът намери за доказани от протоколите за разпити на свидетелите И.Б., М. М., М. Б.,
Р. А. Г., които кредитира като логични, последователни и непротиворечиви
и които се подкрепят изцяло от останалите доказателства по делото, а именно:
протокол за доброволно предаване, характеристична справка, справки за съдимост,
които като надлежно приобщени и достоверни, съдът кредитира. Като обоснована и
изготвена от лице със съответната компетентност съдът кредитира и изготвената
по делото стоково – оценъчна експертиза.
От
правна страна:
Свидетелят Б. при извършената в неговия
дом и обор замяна с подсъдимия Г.С. е станал собственик на червената 6-7
годишна кобила на подсъдимия, тъй като съгласно чл. 222 от ЗЗД, с договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят
взаимно собствеността върху вещи или други права. Съгласно чл. 223 от ЗЗД, правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната,
като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава и за
купувач на това, което получава.
В този смисъл,
той е собственик след размяната на тази кобила, като е упражнявал и владение
върху нея. Същото е отнето от подсъдимия Г.С. чрез действия, а именно-
разкъсване преградата от найлон на прозореца и проникване в помещението, където
е държана кобилата, отключване на катинара чрез ключ, държан горе на вратата и
извеждането й от обора чрез преместване на оградата на същия. След изпълнение
на горното то й е отвел кобилата до Секирово, където се е разпоредил с нея,
продавайки а на свидетеля М.. По този начин той е лишил собственика й –
свидетеля Б. противозаконно от нейното владение, като е установил трайно
собствено такова и е сторил това чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот- найлон на прозореца- обуславящ правна квалификация по чл.195
ал.1 т.3 от НК, чрез използване на ключ- техническо средство- обуславящо правна
квалификация по чл.195 т.4 от НК и същата е извършена в условията на
повторност, като случаят не е маловажен – обуславящ правна квалификация по чл.
195 ал.1т.7 от НК, като тук се има предвид осъждането на подсъдимия С. по нохд
№ 3074.2012г. по описа на РС- Пловдив. Предвид на това, съдът намери, че от
обективна страна, подсъдимият Г.С. е осъществил състава на престъпление по чл.
195 ал.1 т.3, т. 4 и т.7 от НК, а от субективна страна е осъществил същото с
пряк умисъл, при съзнавани обществено опасни последици и тяхното целене, поради
което е налице и субективен фактически състав на това престъпление. С оглед на което и за него съдът го призна за
виновен.
По отношение на наказанието:
Предвиденото
наказание за това престъпление е „ЛС“
от 1 до 8 години. Подсъдимият
С. е осъждан по нохд № 3074.2012г. по описа на РС- Пловдив, но това осъждане
съдът не го отчете като утежняващо отговорността обстоятелство, предвид на
това, че същото е определящо за правната квалификация и като такова е изключено
като определящо тежестта на отговорността, съгласно чл. 56 от НК.
За осъжданията по нохд № 3119.2010г. като
непълнолетен, е настъпила реабилитация без осъждането по нохд № 16/2011г. по
описа на РС- Асеновград, за което е приложен чл. 68 ал.1 от НК и за което не е
настъпила реабилитация. Същото се отчете от съда като утежняващо отговорността
обстоятелство. Като такова се отчетоха лошите характеристични данни на подсъдимия
и трудовата му неангажираност. Като смегчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха направеното от подсъдимия
признание и оказаното от него съдействие за разкриване на престъплението още в
хода на досъдебното производство, семейната му ангажираност и това, че в
момента чака второ дете, за което следва да полага грижи. Предвид това, съдът
определи наказанието при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства на
„ЛС“ в размер на 27 двадесет и седем месеца или на 2 години и 3- три месеца, при
условията на чл.54 ал.1 от НК и на основание чл. 58а, ал.1 от НК го намали с 1/
3 и осъди подсъдимия Г.С. на „ЛС“ в размер на 1 година и 6 месеца.
С този вид и
размер, съдът намери, че ще се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК за
поправяне и превъзпитание на дееца и на другите членове на обществото.
Предвид на
предходни изтърпявания преди по-малко от 5 години на други наказания „ЛС“, като
с оглед на това и на основание чл. 58 т.2 вр.чл. 57 ал.1т.2 б“б“ от ЗИНЗС
постанови то да бъде изтърпяно от подсъдимия в затвор или затворническо
общежитие от „закрит“ тип при първоначален „строг“ режим.
Предвид наличието на задържане на подсъдимия
по ЗМВР и с определение, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, то съдът на основание чл.59 ал.2 вр.ал.1 от НК приспадна от така определеното наказание „ЛС“
времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, считано от 15,00 часа
на 09.02.2017г. до 15,55 часа на 10.02.2017г., по реда на чл. 64 ал.1 от НПК с
постановление на РП- Асеновград за периода от 10.02.2017г. до 13.02.2017г.,
както и с определение № 38 от 13.02.2017г. по чнд № 104.2017г. по описа на
Районен съд- Асеновград, до влизане на присъдата в законна сила.
Предвид на това, че престъплението, за което
подсъдимият Г.С. е признат за виновен, е
извършено на 04/05.02.2017г., а е налице и друго осъждане - по нохд № 320.2016г. в сила от
04.04.2017г., на РС- Първомай, за престъпление, извършено на 16.03.2016г., за
което съдебният акт е влязъл в сила на 04.04.2017г. и с което му е наложено
наказание „ЛС“ в размер на 6- шест месеца, то е налице основание по чл.23 ал.1
от НК и за това престъпление и това, по нохд № 379.2017г. по описа на РС-
Асеновград, с оглед на това, че деянията по двете наказателни производства са
извършени преди за което и да било от тях
да е налице влязъл в сила съдебен акт, с оглед на което и на основание
чл. 25 ал.1 вр.чл. 23 ал.1 от НК, съдът определи между наложените по тях
наказания, с оглед тяхната еднородност като вид , наказание „ЛС“ в размер на 1година
и 6 месеца „ЛС“, което по изложените по-горе мотиви, релевантни за режима и
мястото на изтърпяване на наказанието, на основание чл. 58 т.2 вр.чл. 57 ал.1
т.2 б“б“ от ЗИНЗС съдът постанови да се изтърпи в затвор или затворническо
общежитие от „закрит“ тип при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 25
ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание следва да се приспадне
времето, през което подс. Г.Т.С. е бил задържан по реда на ЗМВР от 15,00 часа
на 09.02.2017г. до 15,55 часа на 10.02.2017г., по реда на чл. 64 ал.1 от НПК с
постановление на РП- Асеновград за периода от 10.02.2017г. до 13.02.2017г.,
както и с определение № 38 от 13.02.2017г. по ЧНД № 104.2017г. по описа на РС-
Асеновград, до влизане на присъдата в сила.
С оглед на това, че подсъдимият Г.С. бе
признат за виновен в извършване на престъпление от общ характер, то на
основание чл. 189 ал.3 от НПК, в негова тежест следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 126,96 лева, които, с оглед на това,
че са изразходени от бюджета на ОД на МВР- Пловдив, следва да бъдат възложени в
негова тежест.
По изложените
мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: