Р Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч, 07.06.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при
секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 409/2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по искова молба от Н.И.С. *** чрез
пълномощник против Община Ловеч,
представлявана от Кмет с искане да бъде осъдена да му заплати вследствие на
оставането му без работа, поради незаконното му уволнение сумата от 4221 лв., представляваща обезщетение за времето,
през което не е заемал държавна служба и е получавал възнаграждение за друга
работа в по-нисък размер след отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение, както и сумата от 37 лв. лихва за забава върху главницата за
периода от 19.10.2021 г. до датата на завеждане на иска, а също и присъждане на
законната лихва върху главницата от датата на постъпването на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени
направените разноски по настоящото съдебно производство.
В съдебно заседание ищецът
лично и чрез пълномощник поддържа исковата молба. Моли да бъде осъден ответника
да заплати сумата от 3463,05 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което не е заемал държавна служба и е получавал възнаграждение за друга работа
в по-нисък размер, както и сумата от 28.63 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 19.10.2021 г. до датата на завеждане на иска, а също и законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
разноски по настоящото дело.
Представил е писмено
становище и писмени бележки по същество на правния спор, както и допълнителни
писмени бележки, с които поддържа исковата молба. Освен това е представил
становище чрез пълномощник по изложеното в писмения отговор на ответника, с
което е направил доказателствени искания, включително искане за допускане на
съдебна експертиза с формулирани конкретни въпроси към вещото лице.
Ответникът по делото –
Община Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник моли да бъдат отхвърлени
предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Представил
е по делото писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер. Моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените разноски по
делото.
Депозирал е писмена защита чрез пълномощник по
същество на правния спор,в която навежда доводи, че не е доказана причинно
следствената- връзка между незаконното уволнение и оставането без работа на
ищеца, тъй като същият е започнал друга работа в рамките на 6-месечния период
след прекратяване на служебното правоотношение.
От доказателствата по делото
се установява, че Административен съд Ловеч с Решение № 26 от 15.03.2021 г. по
адм.дело № 104/2019 г. е отменил Заповед № З-221/18.02.2019 г. на Кмета на
Община Ловеч, с която на Н.С. – държавен служител на длъжност Главен експерт
Информационни системи в Дирекция Административно правно и информационно
обслужване (АПИО при Община Ловеч е наложено дисциплинарно наказание уволнение и
Заповед № 059/18.02.2019 г., с която е прекратено служебното правооношение на С.
***.
Решението е обжалвано пред
Върховният административен съд, който с Решение № 10595/19.10.2021 г. по
образуваното пред него адм. дело № 5860/2021 г.
го е оставил в сила.
От представената трудова
книжка № 807 на Н.С. се установява, че той е работил по трудово правоотношение
в АЖД АГРО ЕООД гр. Летница за времето от 19.02.2019 г. до 11.03.2019 г. със
заплата в размер на 780 лв.
От издадената от Агенция по
заетостта служебна бележа от21.10.2021 г. е видно, че Н.С. е регистриран като
търсещо работа лице за периода от 13.03.2019 г. до 02.06.2019 г. в ЗБТ Ловеч.
В издаденото от ТП на НОИ
Ловеч удостоверение от 28.10.2021 г. е отразено, че през периода от март 2019
г. до юни 2019 г. на Н.С. е изплатено ПОБ – чл. 54б, ал.1 от КСО, ПОБ - чл.
54б, ал.4 от КСО в общ размер на 1139.60 лв., от които 310.80 лв. през месец
април 2019 г., 414.40 лв. през месец май 2019 г. и 4014.40 лв. през месец юни
2019 г.
Ответникът е представил по
делото длъжностностно разписание на дейност 1 11 122 Общинска администрация,
поименно разписание на длъжностите и работните заплати на дейност 1 11 122
Общинска администрация и Заповед № 16/27.01.2021 г. на Кмета на Община Ловеч за
длъжност гл. експерт ИОТИС. От тях се установява, че длъжността в община Ловеч
- главен инспектор ИОТИС, магистър, длъжностно ниво 9, експертно ниво 5,
служебно правоотношение, ранг IV младши, работно време 8 часа към
19.10.2021 г. е била заета заета
от Е.И. М. с основна месечна заплата в размер на 1030 лв.
По настоящото дело по искане
на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Назначеното вещо лице е представило
заключение, в което е отразило, че размера на основната заплата на длъжността,
която е заемал ищецът в Община Ловеч към 19.10.2021 г. е била в размер на 1030
лв. За периода от уволнението на ищеца (18.02.2019 г.) до
датата на отмяна на уволнението (19.10.2021 г.) има увеличение на заплатата на длъжността, която е
заемал ищецът в Община Ловеч, както следва: 1.18.02.2019 г. – 780 лв.;
2.14.07.2020 г. - 858 лв.: 3. 01.01.2021 г. – 1030 лв.: 4. 19.10.2021 г. – 1030
лв.
Размера на получаваното от ищеца
трудово възнаграждение от „АЖД АГРО“ ЕООД гр. Летница за 22 дни при уговорено
възнаграждение от 780 лв. е както следва: 1. За периода от 19.02.2019 г. до
28.02.2019 г. е в размер на 269.01. лв.като разликата от заплатата от община Ловеч е в размер на
142.99 лв.; 2. За периода от 01.03.2019 г. до 11.03.2019 г. е в размер на
168.13 лв.като разликата от заплатата в
Община Ловеч е в размер на 89.37 лв. На 11.03.2019 г. е върната трудовата
книжка на Н.С. и на 13.03.2019 г. той се е регистрирал в Агенцията по
заетостта.
Вещото лице е констатирало, че размера
на полученото възнаграждение от С. за работа по служебно правоотношение в
Регионална здравна инспекция
(РЗИ) Ловеч за периода от 03.06.2019 г. до 18.08.2019 г.
при уговорено възнаграждение от 900 лв. е както следва: 1. За периода от
03.06.2019 г. до 30.06.2019 г. е в размер на 900 лв., като разликата от
заплатата в Община Ловеч
(1300 лв.) е 130
лв.; 2.За периода от 01.07.2019 г. до 31.07.2019 г. е в размер на 900 лв., като
разликата от заплатата в Община Ловеч(1300 лв.) е 130 лв.; 3. За периода от 01.08.2019 г. до
18.08.2019 г. възнаграждението е в размер на413.19 лв., като разликата от
заплатата в Община Ловеч (472.88 лв.) е 56.60 лв. Общата разлика между възнаграждението,
което ищецът е получавал по служебното правоотношение с РЗИ Ловеч за периода от
03.06.2019 г. до 18.08.2019 г. и заплатата в Община Ловеч е в размер на 319.69
лв.
Установено е от вещото лице, че Н.С. е бил регистриран
като търсещо лице работа в Агенция по заетостта за периода от 13.03.2019 г. до
02.06.2019 г. и за този период заплатата за длъжността, която е заемал в Община
Ловеч е в размер на общо 2832.50 лв.
Размера на обезщетението на ищеца по
чл. 104, ал.1 от ЗДСл за периода от 18.02.2019 г. до 18.08.2019 г. според
вещото лице е в размер на общо 3436.05 лв., от които от 18.02.2019 г., когато е
бил уволнен – 51.50 лв., за периода от 19.02.2019 г. до 10.03.2019 г., когато е
работил по трудово правоотношение в „АЖД АГРО“ ЕООД – 232.36 лв., за периода от
11.03.2019 г. - 02.06.2019 г., когато е бил безработен – 2832.50 лв. и за
периода от 03.06.2019 г. до 18.08.2019 г., когато е работил по служебно
правоотношение с РЗИ Ловеч – 319.69 лв.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението.
То е прието без възражение от ищеца и
е оспорено от ответникът чрез пълномощник, но не е поискана друга експертиза.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, тъй като го намира за обективно и професионално. То е изготвено след като
вещото лице се е запознало с доказателствато по делото и след като е извършило
справка в РЗИ Ловеч и Община Ловеч. Освен това заключението не противоречи на
останалите доказателства по делото. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника чрез пълномощник срещу заключението.
С молба-становище с вх. №
1006/04.03.2022 г. ищецът чрез пълномощник е помолил да бъде осъден ответника
да му заплати: 1. Сумата от 3436.05 лв., съгласно заключението на вещото лице
по допуснатата съдебна експертиза, представляваща обезщетение за времето, през
което ищецът не е заемал държавна служба и е получавал възнаграждение за друга
работа в по-нисък размер след отмяна на служебното правоотношение от съда –
обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл.; 2. Сумата от 28.63 лв. – лихва за забава върху главницата
за периода от 19.10.2021 г. до датата на завеждане на иска; 3.Законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл.39 от ЗДСл, държавният служител има право на обезщетение в предвидените от
закона случаи.
Според
чл. 121, ал.3 от ЗДСл, държавния служител има право да иска обезщетение за
времето, през което не е бил на служба поради прекратяването на служебното
правоотношение.
Предявеният
в настоящото производство иск е с посочено правно основание чл. 104, ал.1 от
ЗДСл., съгласно който, когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаване или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаване на уволнението за незаконно или за неявяването му да
заеме службата за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не
повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска
заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той
има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
По делото
не е спорно обстоятелството, че ищецът е бил държавен служител. Не се спори
между страните, че ищецът не се е явил, за да заеме службата.
Безспорно
е също, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца с
Община Ловеч е била отменена от Административен съд с влязло в сила решение.
Момента
на признаване на уволнението за незаконно е датата на влизане в сила на
решението на Административен съд Ловеч, с което е отменена заповедта на Кмета
на Община Ловеч за прекратяване на служебното правоотношение на Н.С.. В случая
това е 19.10.2021 г., когато е постановено Решението на Върховния
административен съд, с който е оставено в сила Решението на Административен съд
Ловеч.
От
доказателствата по делото и от заключението на вещото лице се установява, че
към момента на признаване на уволнението за незаконно, основната заплата за
длъжността, която ищецът е заемал в Община Ловеч е в размер на 1030 лв.
Въз основа на извършена проверка
за трудови и служебни правоотношения на ищеца, която вещото лице е извършило,
се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в АЖД АГРО ЕООД гр. Летница за
времето от 19.02.2019 г. до
11.03.2019 г. със заплата в размер на 780 лв., а за периода от 03.06.2019 г. до 18.08.2019 г. е работил по
служебно правоотношение с Регионална здравна инспекция Ловеч и е получавал
възнаграждение в размер на 900 лв. За периода от 13.03.2019 г. до 02.06.2019 г.
ищеца е бил регистриран като търсещо лице работа в Агенция по заетостта. Получаването
на обезщетение за безработица не може да се възприеме като основание за
намаляване на размера на обезщетението, което ищецът претендира, защото сумите,
които ищецът е получавал като обезщетение не са от трудово или служебно
правоотношение, поради което не следва да се приспадат от дължимото обезщетение
по аргумента на чл. 104, ал.1 ЗДСЛ, където изрично е посочено, че само
възнаграждение получено във връзка с държавна служба или възнаграждение за
друга работа в по-нисък размер следва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението.
Според вещото лице размера
на обезщетението на ищеца за времето от 18.02.2019 г. до 18.08.2019 г. е в
размер на 3436.05 лв., което настоящият съдебен състав намира, че е дължимото
обезщетение по смисъла на чл. 104, ал.1 от ЗДС.
По
отношение на момента, от който следва да се присъдят претендираните лихви,
следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ВКС по
т.гр.д. № 3/2004 г., ОСГК. В т.4 от него е постановено, че обезщетение за вреди
от незаконни административни актове може да се иска след тяхната отмяна с
решение на съда като унищожаеми. Вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния административен акт. От този момент започва да тече погасителната
давност и се дължи мораторна лихва. В случая мораторната лихва се дължи от
датата на влизане в сила на решението на Административен съд Ловеч, с което е
отменена заповедта на Кмета на Община Ловеч за прекратяване на служебното
правоотношение на Н.С.. Това е 19.10.2021 г., когато е постановено Решението на
Върховния административен съд, с който е оставено в сила Решението на
Административен съд Ловеч. Вещото лице е изчислило, че размера на тази лихва от
датата на влизане в сила на Решението на Административен съд Ловеч (19.10.2021 г.) до датата на подаване от ищеца
на исковата молба в съда (17.11.2021
г.) е в размер на 28.63 лв.
По
настоящото дело размера на първоначално предявения иск е променен с писмена
молба-становище от ищеца и неговия пълномощник с оглед заключението на вещото
лице по допуснатата съдебна експертиза. Съдът намира, че този иск е основателен
по основание и размер, което налага да бъде уважен изцяло.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника чрез пълномощник в съдебно
заседание и в представените допълнително писмени бележки за липсата на
причинно-следствена връзка между прекратяване на служебното правоотношение до
датата на предявяване на исковата молба. Безспорно е, че исковата молба е
предявена след влизане в сила на Решението на Административен съд Ловеч, с
което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
Възражението
на ответника чрез пълномощник в съдебно заседание, че е недопустимо изменението
на иска да се направи извън съдебно заседание е неоснователно. Съгласно чл.
214, ал.1 от ГПК, приложим по силата на чл. 144 от АПК, ищецът до приключване
на съдебното дирене в първата инстанция може да измени само размера на
предявения иск. В случая ищецът с писмена молба до приключване на съдебното
дирене в производството пред Административен съд Ловеч е изменил само размера
на предявения иск във връзка със заключението на вещото лице по допуснатата
съдебна експертиза.
Цитираното
в писмените бележки на ответника Решение на Върховния административен съд се
отнася до различен казус от настоящия, поради което не може да бъде съобразен в
настоящото производство.
Посочената
в писмените бележки на ответника съдебна практика по чл. 225 от КТ е неотносима
към настоящото производство, което е по ЗДСл.
Неоснователни
са твърденията на ответника в писмената защита, че вещото лице е работило по
писмени документи, които не са в кориците по делото и не са приети като писмени
доказателства по делото. В тази връзка следва да се посочи, че вещото лице се
запознава с материалите по делото и извършва проверки в съответните институции,
за да може да изготви заключение и да отговори
на поставените му задачи.
Ищецът е
направил възражение в съдебно заседание за прекомерност на адвокатския хонорар
на ответната страна. Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението по административни дела при
интерес от 1 000 до 5 000 лв. е
300 лв. плюс 7% за горницата над 1 000 лв. Материалния
интерес по делото по първоначално предявената искова молба е 4228 лв. Размера
на адвокатския хонорар в този случай е 528.06 лв. Ищецът е претендирал
присъждане на адвокатски хонорар в размер на 627 лв. В чл. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. е регламентирано, че размера
на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде
по-малък от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ.
Това означава, че посочения размер на адвокатския хонорар е в минималния
размер.
В случая адвокатът на
ищеца е изготвил исковата молба, в която е направил доказателствени искания.
Участвал е в съдебното производство като се е явил в проведените публични
заседания. Направил е доказателствено искане за допускане на съдебна
експертиза. В последното съдебно заседание, когато е даден ход по същество е
защитавал ищеца.Освен това е представил допълнителна молба-становище, с която е
изменил размера на предявения иск в съответствие със заключението на вещото
лице. Представил е писмено становище по същество на правния спор, както и
допълнителни писмени бележки във връзка с представената от ответника писмена
защита.
При това положение съдът
намира, че размера на адвокатския хонорар не е прекомерен с оглед извършената
дейност по делото от адвоката на ищеца, а и размера на адвокатското
възнаграждение в Наредбата е определен в минималния размер.
При този изход на производството и с оглед направеното в срок искане за
присъждане на направените разноски от ищеца в съдебното производство, същото
следва да бъде уважено, като се осъди ответника да ги заплати.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Ловеч да
заплати на Н.И.С. ***, ЕГН **********
сумата от 3436.05 (три
хиляди четиристотин тридесет и шест лева и пет стотинки) лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба (17.11.2021г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 28.63 (двадесет и осем лева и шестдесет и три стотинки) лева,
представляваща мораторна лихва за забава от датата на влизане в сила на
Решението на Административен съд Ловеч (19.10.2021
г.) до датата на подаване на исковата молба в съда (17.11.2021 г.).
ОСЪЖДА Община Ловеч да
заплати на Н.И.С. ***, ЕГН ********** направените
по делото разноски в размер на общо 977 (деветстотин
седемдесет и седем) лева, от които 350 (триста и петдесет) лева
депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и 627 (шестотин двадесет и седем) лева
адвокатско възнаграждение съгласно представените Договор за правна помощ от
15.11.2021 г. и Допълнително споразумение към
Договор за правна помощ от 28.02.2022 г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Ловеч
пред Върховния административен съд.
Препис от
него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: