№ 570
гр. Варна, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100500522 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 2687/23.02.2022г от ЕВГ. Н. В. - длъжник по изп.д.№
897/2021 на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719, срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в
издаденото Постановление от 26.01.2022г за разноски общо в размер на 301,43лв.
Оспорва дължимостта на част от сумите за такси и разноски, с изключение на тези по
т.2, т.5, т.9 и т.26 от Тарифата, като твърди, че е изпълнил доброволно още на 17.12.2021г.
От данните по изп.дело било видно, че единствената направена справка е тази на л.11 -
писмо до НАП за имущество и доходи на длъжника. Другите разпечатки, съдържащи
информация за длъжника, са от информационни системи, до които ЧСИ има отдалечен
достъп и затова не могат да се квалифицират като справки по смисъла на т.З от Тарифата
към ЗЧСИ. Затова дължимата от длъжника такса по т.З следва да е само в размер на 6лв с
ДДС.
Действията по т.5 от Тарифата към ЗЧСИ - за връчване на покана, призовка, препис от
жалба, уведомление или книжа, във връзка с връченото на длъжника съобщение за
образувано изп.дело, са извършени след подаване на молбата за прекратяване от 17.01.2022г,
като размерът им е бил неправилно определен.
Таксата по т.9 от ТТР към ЗЧСИ е за налагане на запор без извършване на опис и
затова следва да бъде в размер на 15лв, а ЧСИ е определил такса от 54лв с ДДС за един
наложен запор.
От писмените доказателства се установява, че запорни съобщения са били изпратени
до една банка-"Уникредит Булбанк", в която длъжникът има разкрита банкова сметка.
Съгл.чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение
на случаите на прекратено изп.производство или изоставяне на изп.действия, съответно-
неприложените изп.способи.
Ето защо счита, че длъжникът следва да понесе само разноските по т.1 ТТР от ЗЧСИ, а
именно за образуване на изпълнително дело се събира такса 20лв или 24лв с ДДС, но не и за
1
останалите претенции, тъй като са извършени след погасяване на задължението и молбата от
взискателя за прекратяване 17.01.2022г.
Моли за отмяна Постановлението в частта на т.2, т.5, т.9 и т.26 ТТР към ЗЧСИ, и за
постановяване на решение, с което да бъде осъдена ЧСИ Ст.Янкова да възстанови сумата от
277,43лв.
Отправя искане за присъждане за настоящото производство разноски в размер на
400лв–заплатено адв.възнаграждение и заплатена държавна такса
На осн.чл.436 ал.3 ГПК са приложени обясненията на ЧСИ Станислава Янкова. Счита
жалбата за неоснователна.
СЪДЪТ, за да се произнесе, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.07.2021г срещу жалбоподателя е бил издаден Акт за установяване на задължения
по чл.107 ал.З от ДОПК № МД-АУ-2993-1/20.07.2021г от Община Варна, Дирекция „Местни
данъци" за сумата от 1043,02лв, който е бил съобщен на длъжника на 11.08.2021 и е влязъл в
сила след изтичането на 14-дневния срок за обжалването му, т.е. на 26.08.2021г.
Въз основа на Акта, по искане на взискателя ОБЩИНА ВАРНА, на 16.12.2021г е било
образувано изп.д.№ 897/2021г по описа на ЧСИ Ст.Янкова, рег.№ 719, за следните суми:
439,83лв - ДНИ главница, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г; 79,69лв-лихва
за ДНИ; 474,61лв-ТБО главница, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г; 85,99лв
- лихва за ТБО или общо 1080,12лв.
В молбата си взискателят е делегирал на ЧСИ всички правомощия по чл.18 ЗЧСИ, вкл.
и определяне начина на изпълнение.
В изпълнение на това ЧСИ служебно е извършил електр. справки, както следва: от
НБД, от РЕГИСТЪРА на банковите сметки и сейфове на ФЛ и ЮЛ; за наличие/липса на
задължения от НОИ - справка размер и вид на пенсия и от НАП – за декларация по Наредба
№ 13 за трудови договори.
Отделно е била изискана и в писмен вид справка от ТД на НАП-Варна и такава е
постъпила за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки
С молба, подадена от взискателя Община Варна с изх.№ ИД-
Т22000168ВН/7.01.2022г, входирана при ЧСИ едва на 17.02.2022 под № 513/17.01.2022г, е
поискано прекратяване на изп.дело, на осн.чл.433 ал.2 ГПК, както и за вдигане всички
наложени обезпечителни мерки. В подкрепа на това е представено и извлечение от сметката
на Община Варна към дата 31.12.2021, от която е видно че длъжникът Е.В. няма задължения
към Общината.
Горното се установява и от представеното с жалбата банково у-е изх.№ 0302-64-
002062/16.02.2022г, изд.от „УниКредит Булбанк"АД, от което е видно, че цялата сума е била
преведена по сметката на Общината
На 18.01.2022 ЧСИ е изпратил ПДИ до длъжника с из.№ 1188 от същата дата,
получено от него лично на 30.01.2022г. Пак на 18.01.2022г са били изпратени и 3бр запорни
съобщения до три банки.
От извлечение за валидни запори от дата 11.02.2022г ЧСИ е видно, че е имало наложен
запор върху банковата сметка на длъжника за сумата от 1398,98лв въз основа на изпратеното
от ЧСИ запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“АД с изх.№ 646792/25.01.2022г, като
така е била запорирана ежемесечната пенсия на длъжника.
Ден след наложения запор, на 26.01.2022г, ЧСИ е издал Постановлението, на
осн.чл.434 ГПК, като е определил разноски, на осн.чл.79 ГПК, общо в размер на 301,43лв.
2
От банково у-е с изх.№ 0302-64-002062/16.02.2022г, изд.от „УниКредит Булбанк"АД на
дата 1.02.2022г, от сметката на Е.В. били преведени, по сметката на ЧСИ Ст.Янкова сумата
от 1398,98лв. Впоследствие, на 8.02.2022г по банковата сметка на длъжника е била
преведена обратно сумата от 1097,55лв, като ЧСИ е задържал сумата от 301,43лв.
Впоследствие, с преводно нареждане от 10.02.2022, ЧСИ е превел по см-ката на
длъжника и сумата от 169лв. Така останалата задържана по см-ката на ЧСИ сума е в размер
на 132,43лв.
С издаденото на 26.01.2022 Постановление ЧСИ е посочил кои такси по Тарифата към
ЗЧСИ, които следва да събере, и в какъв размер, като следва:
1/ Авансови такси, съобразно Тарифата към ЗЧСИ:
по т.1 - 24лв
по т.2 - 60лв
по т.5 - 24лв
по т.9 - 54лв
2/ по т.26 - 129,43лв с вкл. ДДС /определена върху материален интерес от 1098,29лв/
3/ допълнит. разноски и държавни такси –
- справка в РБСС-2,50лв.
- т.31 б."к" -7,50лв
Така разноските възлизат общо на сумата от 301,43лв.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Жалбата е депозира от надлежна страна, в законовия срок, насочена срещу действие на
ЧСИ, визирано в хипотезата на чл.435 ал.2 т.7 ГПК, поради което е допустима.
Жалбата е частично основателна по сл.съображения:
На осн.чл.79 ГПК (1) Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато:
1. делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване
на изп.производство, или
2. изп.действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;
3. разноските, направени от взискателя, са за изп.способи, които не са приложени.
2. Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от
длъжника.
3. За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не
се събира.
В настоящия случай длъжникът е бил уведомен за постановения Акт от Община Варна,
влязъл в сила още на 26.08.2021 и затова от него момент задължението му е станало
ликвидно, т.е. определено по основание и размер, и изискуемо.
Като не е заплатил изцяло дължимата сума още преди образуване на изп.производство,
длъжникът е станал причина за завеждането на последното и затова дължи на взискателя
сторените разноски.
Погасяването на задължението в случая е станало извънсъдебно, т.е. направо към
взискателя, но след образуването на изп.производство и затова дължимостта на таксите и
разноските попада в хипотезата чл.79 ал.1 т.1 ГПК.
Тъй като разноските се събират от длъжника в хода на производството по
3
принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то същото ще се счита за
приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските
по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото
производство, за което ЧСИ следва да постанови нарочен акт за определяне дължимите по
изпълнението разноски по основание и размер, чието плащане да възложи на длъжника,
съгл.чл.79 ал.1 и ал.2 ГПК.
Така по съответните разпоредби от Тарифата към ЗЧСИ в настоящия случай се полагат
следните суми
По т.1. за образуване на изп.дело - таксата от 20лв с ДДС = 24лв, чието събиране не се
оспорва от длъжника;
По т.2. За цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на
данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ -
50лв + 20лв ДДС = 60лв
В случая всички извършени от ЧСИ служебни справки, описани по-горе, предприети
за проверка имущественото състояние на длъжника с цел обезпечаването и
удовлетворяването на дълга по изп.дело, чрез електронен достъп до съответните официални
страници на държавните институции следва да бъдат отнесени към тази точка.
Тези действия са били осъществени още при образуването на изп.дело и преди узнаването от
ЧСИ за настъпилото погасяване на задължението .
По т.3. За всяка справка за длъжника и неговото имущество - 5лв + 20%ДДС = 6лв
В случая по делото се установява, че писмена справка е била изискана единствено от
ТД на НАП-Варна и затова определената от ЧСИ сума по тази точка, а и нейната дължимост
не се оспорва от длъжника;
По т.5. За изготвяне и връчване от СИ покана, призовка, препис от жалба,
уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл.517 ал.2 и 3 ГПК,
- 20лв +20%ДДС = 24лв.
В настоящия случай тук следва да бъде отнесена изпратената от ЧСИ ПДИ.
Събирането на посочената такса не следва да бъде възлагано върху длъжника, след
като предприетите от ЧСИ действия са били извършени едва след постъпването на молбата
от взискателя за неговото удовлетворяване и искане за прекратяване на производството по
изп.дело.
По т.9. За налагане на запор без извършване на опис, вкл. върху дял от търговско
дружество по чл.517 ал.1 ГПК - 15лв.
Забел.: За налагане на електронен запор върху вземане по сметка/и в банка/и се събира такса
15лв независимо от броя на запорите.
В настоящия случай са изпратени 3 бр запорни съобщения, изпратени до три банки, от
които само в една е била наложен запор. ЧСИ е посочил размер на таксата от 54лв, която е
образувана от 3х15лв = 45лв, с начислен ДДС върху нея в размер на 9лв или общо 54лв.
Посочената такса не следва да бъде възлагана върху длъжника след като предприетите
от ЧСИ действия са били осъществени след постъпилата от взискателя молба за неговото
удовлетворяване и искане за прекратяването на производството по изп.дело.
По т.26 – за изпълнение на парично вземане се събира пропорционална такса върху
събраната сума
В случая при материален интерес от 1098,29лв, следващият се размер на
пропорционална такса възлиза на 129,43лв с вкл.ДДС
Доколкото извършеното от длъжника плащане е станало след образуването на
изп.дело, то същата правилно е била определена.
4
Що се отнася до посочените като допълнителни разноски и държавни такси за:
справка в РБСС-2,50лв ; т.31 б."к"- заплащане на пощенски и/или куриерски услуги-7,50лв,
то същите не следва да бъдат възлагани върху длъжника при липсата на доказателства за
сторени такива. Освен това, очевидно същите са свързани с изпращането на ПДИ и на
запорните съобщения. А последните, както се посочи по-горе, също не са дължими.
Като краен извод следва, че подадената жалба е частично основателна и следва да бъде
уважена само по отношение намаляване дължимата от длъжника сума за такси по т.5 – 24лв,
т.9 – 54лв, както и 10лв - за допълнителни разноски или общо 88лв. Следователно,
дължимата в полза на ЧСИ сума възлиза общо на 213,43лв, равна на разликата между
301,43лв и 88лв.
По искането за разноски за настоящото производство.
Когато предмет на обжалване са актове на ЧСИ за определяне на разноски по
изпълнението, разноски на страните в производството по чл.435 ГПК не се дължат.
Макар да няма характер на спорно съдебно производство, изп. производство също е
двустранно процесуално правоотношение, по което страни са взискателят и длъжникът. То
се осъществява по реда на ГПК и се ръководи от несъдебен орган /в случая – ЧСИ/, на който
са възложени публични функции по реализиране на съдебно признатото вземане на
взискателя по принудителен ред, определен в ГПК. ЧСИ в рамките на неговите правомощия
издава постановления и разпореждания.
Такъв акт е издаденото от ЧСИ Постановление за разноски по реда на чл.434 ал.1
вр.чл.433 ал.2 ГПК, предмет на настоящото контролно-отменителното производство за
преценка законосъобраз ността на обжалвания несъдебен акт.
Постановлението на ЧСИ за разноските, обаче, не представлява изп.основание, тъй
като не попада сред изчерпателно изброените в чл.404 ГПК съдебни актове, ползващи се с
изпълнителна сила, и затова ЧСИ не може да присъди разноски и да събере такива от
взискателя в изп.производство, образувано от него самия.
По същия начин това не може да се случи и в настоящото производство, доколкото в
него се преценяват действията на ЧСИ в качеството му на държавен орган.
Искането е аналогично на това по чл.248 ГПК, когато страната иска присъждане на
разноски в производство по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските,
вкл. и за въззивно обжалване, което производство няма самостоятелен характер. Това
еднозначно е прието в съдебната практика на ВКС /Опр.№ 493/26.10.2016г по гр.д.№
4088/2016г на IV ГО; Опр.№ 683/21.12.2015г по ч.гр.д.№ 5089/2015г на III ГО; Опр. №
296/15.08.2017г по ч.гр.д.№ 1758/2017г на III ГО; Опр.№ 114/20.05.2016г по ч.гр.д.№
1847/2016г на II ГО/ еднозначно се приема, че производството по чл.248 ГПК няма
самостоятелен характер. Приема се, че това производство представлява продължение на
съответното производство /първоинстанционно или въззивно/, което има за предмет
правилното определяне на разноските в съответната инстанция. Нито една от страните по
спора не е дала повод с поведението си за образуване на производството по чл.248 ГПК.
Затова е недопустимо в производството по чл.248 ГПК да се кумулират нови задължения за
разноски на страните, т.е. в процес относно разноските, в който процес нормата на чл.81
ГПК не се прилага. Приема се, че това противоречи, както на целта на закона, така и на
института по чл.78 ГПК и по конкретно на нормата на чл.78 ал.2 ГПК.
Настоящото производство е абсолютно аналогично на това по чл.248 ГПК.
Жалбоподателят иска присъждане на разноски в производство по обжалване акта на ЧСИ за
определяне на разноски в изп.производство.
5
Производството по чл.435 ал.2 т.7 ГПК има за цел правилното определяне на
разноските в изп.производство. Това производство няма самостоятелен характер, макар,
както и това по чл.248 ГПК, да е уредено като отделно такова в ГПК. Нито една от страните
в изп.производство не е дала повод с поведението си за обжалване акта на СИ, с който той е
определил разноските по изпълнението. По тази причина не следва страните да бъдат
обременявани с допълнителни разноски в производство по разноски. Разноските следва да се
поемат от страните така, както са ги направили, независимо от изхода на спора пред
въззивната инстанция. Казано с други думи, липсва надлежна страна, която да бъде осъдена
да възмезди разноските, сторени от жалбоподателя. За длъжника съществува друг
процесуален ред да установи доколкото от сторените от него разноски за него са настъпили
вреди.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата вх.№ 2687/23.02.2022г от ЕВГ. Н. В.- длъжник по изп.д.№
897/2021 на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719, Постановление от 26.01.2022г за разноски
в частта му, с която са определени за събиране от длъжника такси по т.5 -24лв и т.9 - 54лв,
а също и допълнителни такива общо в размер на 10лв, или общо всички 88лв.
ПОТВЪРЖДАВА Постановлението от 26.01.2022г по изп.д.№ 897/2021 на ЧСИ
Ст.Янкова, рег.№ 719, в останалата част, с която са определени следните такси: по т.1 -
24лв ; по т.2 - 60лв ; по т.26 - 129,43лв с вкл. ДДС.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Ст.Янкова, рег. № 719 за прилагане по
изп.д.№ 897/2021
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6