Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 624 20.02.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11831 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против И.Н.Д., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и
горещо водоснабдяване. Ответникът, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия и бил длъжен да
плаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко -
продажба на топлинна енергия /ТЕ/, дружеството доставило такава на стойност 234,64 лева през периода 01.05.2017 г.
– 30.09.2018 г, която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от
32,23 лева - лихва за периода
04.07.2017 г. – 16.06.2019 г. Моли се за присъждане на сумите. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор, чрез назначения му особен представител.
Оспорва исковете по основание и размер.
Липсвал договор по см. на чл. 138, ал. 1 ЗЕ, както и решение на ОС на ЕС за
присъединяване към топлопреносната мрежа, както и доказателства ответникът да е
собственик или ползвател на имота. Нямало и док. за редовността и изправността
на средствата за техническо измерване.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата
на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти
се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено,
че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ
да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия
е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща
продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по
гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и
начислена ТЕ за имот, находящ се в ***. Във връзка с доказване правото на
собственост, е приета Декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗР на ЗМДТ за
описания имот, както и *** ***. С оглед тези документи, съдът приема, че ответникът
е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е
начислена ТЕ, при което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл.
153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ са неоснователни.
Налице
са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него
права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Видно и от ангажираните от ищеца
документи – договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа, със
списък на абонатите, е налице договор между ищеца и ЕС, поради което
възраженията в ОИМ са опровергани.
Според
чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите
топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според
чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна
енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след
изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение,
изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Определянето размера на месечното
задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление
или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на
разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани
в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост.
По делото е
прието заключение на съдебно – техническа експертиза /л.78-83/, в което експертът
отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за сградна
инсталация и частично за БГВ за имота на ответника /според устния доклад в
о.с.з. – за БГВ до 01.10.2017 г., т.к. след този момент, имотът се е водел
необитаем/. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е подавала ТЕ за
отопление и БГВ. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед
изискванията на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало
не само предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.
Технологичните разходи в размер на 22,009551 MWh са за сметка на ЕВН. В процесния
период, на ответника не е начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5.
от Методиката. Отбелязано е, че няма
разлика между разпределеното от *** количество ТЕ и начисленото от ищеца.
Разпределението и начисляването на ТЕ, са извършвани в съответствие с нормативните изисквания. Заключението не е
оспорено, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото експертът е
отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи.
Няма
основание заключението
да не бъде ценено, с мотиви, че вещото лице изградило изводите си на частни
свидетелстващи документи. Това е така, тъй като - отчетната дейност на
топлинната енергия се извършва от дружество за топлинно счетоводство.
Ползването на други отчитащи енергията документи е обективно невъзможно, защото
единствено ответникът осъществява дейност по производство и пренос на топлинна енергия в гр. Пловдив. Съгласно
чл.43, ал.2 ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за
пренос на топлинна енергия. Доколкото дружеството - ищец е единственият
лицензиран преносител на топлинна енергия за територията на гр. Пловдив, няма
как вещото лице да работи на база други отчитащи енергията документи. Освен
това законът предвижда строги правила, гарантиращи коректността на отчитането и
при липса на данни за нарушаването им, не може да се презумира неточност на
начисленията. Поради това, съдът намира за неоснователни наведените от
ответника доводи за липсата на годни доказателства, установяващи реално
потребление на топлинна енергия. Отделно – въведените възражения едва в
писмената защита относно отопляемия обем – са преклудирани, а и не могат да
бъдат възприети – данните, които са получени от ЕВН в тази насока не са
оспорени своевременно, нито на *** е била поставяна своевременно задача да
провери как е бил определен този обем. Проектната документация, която е била
предоставена, също не е оспорена. Също така – ищецът ангажира писмени
доказателства – неоспорени /л.70-77/ - протоколи за монтаж на водомерите в АС,
за предаването им и гаранционна карта, както и свидетелства за извършени
метрологични проверки на топломерите и протоколи за монтажа им, които
установяват редовността и годността на средствата за техническо измерване, с
което се опровергават възраженията на ответника.
За
пълнота - въпреки че в имота му няма отоплителни тела и през него не преминава
щранг лира, същият остава задължен за разходите за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация. След като обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда,
трябва да поеме припадащата му се част от разходите за ТЕ, свързани с общите
части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на
КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на
омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и
6 ЗЕ. от Закона за енергетиката./.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което
изчислява разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези,
предоставени от ищеца и нормативно определените цени на услугата. *** е
обосновал, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат
изцяло с претендираните суми. Съдът кредитира заключението като компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
Поради
изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по основание и
размер. Основателно е и искането за
дължимост на законна лихва върху главницата, но от предявяване на ИМ до
погасяването. Ищецът не може да ползва друга привилегия, освен приспадане на
платената ДТ в зап. производство. Тъй като ищецът проведе пълно и главно
доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК,
същите следва да бъдат уважени в цялост.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.91/ и доказателства за сторени такива в размер на: общо 100 лева – ДТ; депозити
за СТЕ и ССЕ в общ размер от 300 лева; 200 лева – възнаграждение за особения
представител, като се претендира и юрк. възнаграждение от 100 лева, което
следва да бъде присъдено съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37
от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: 234,64 лева /двеста
тридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/– главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за обект на потребление, находящ се в *** за периода
01.05.2017 г. – 30.09.2018 г.;
32,23 лева
/тридесет и два лева и двадесет и три стотинки/- обезщетение за забава за периода 04.07.2017
г. – 16.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 17.07.2019
г. до окончателното погасяване,
както и общо 700 лева /седемстотин
лева/ - разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова
сметка, *** суми:
IBAN: ***, BIC: *** – „Уникредит Булбанк” АД
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ