Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 07.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 9404/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 99019/24.07.2017 г., предявена от Д.Я.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
Д.Я.В., твърди, че на 25.12.2016 г., около 23.30 ч., в гр. София, по
автомагистрала (АМ) „Тракия“, с посока на движение от гр. Пловдив към гр.
София, в района на пътен възел с ул. „Околовръстен път“, Г.Я.Р., при управление
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС, нарушил правилата за
движение по пътищата, като изгубил контрол над управлявания от него автомобил,
напуснал пътното платно и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) преобръщайки се в крайпътното дере, в
резултат на което причинил по непредпазливост смъртта Н.Т.Р., която била пътник
в автомобила.
По повод настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол № К-1180/25.12.2016 г. по описа на СДВР „Пътна полиция“ и
било образувано
досъдебното производство № 11583//2016 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР. С влязла в
сила присъда по НОХД № 2493/2017 г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, Г.Я.Р.
бил признат за виновен за описаното деяние, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Ищцата твърди, че е дъщеря на Н.Т.Р. и че е изживяла много тежко загубата на своя родител. Двете
се намирали в изключително близки отношения,
имали дълбока емоционална връзка, като ищцата била силно привързана към майка
си. Ищцата сочи, че в ранна детска възраст е изгубила другия си родител и
израснала само с майчина любов. Починалата била и основен помощник в
отглеждането на детето на ищцата, като в доста продължителен период от време
имали ежедневни контакти.
Ищцата
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №******РС,
включително и на водача Г.Я.Р..
Застрахователната полица била със срок на действие от 13.11.2016 г. до
12.11.2017 г.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да ѝ
заплати: сумата от сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените ѝ неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.04.2017 г. (датата на уведомлението, с което ответникът е
отказал плащане по депозирана от ищеца претенция) до окончателното й изплащане.
Ищцата претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва съществуването на
валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното
ПТП по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС по силата
на Застрахователна полица № BG/30/116002904437, с период на валидност от
13.11.2016 г. до 12.11.2017 г.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът излага съображения, че обезщетение
за неимуществени вреди се дължи при реализиране на всички елементи от сложния
фактически състав на обезвредата - валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, деликт,
вина, причинно-следствена връзка между деликта и вредата. Твърди, че в
конкретния случай този фактически състав не е осъществен, тъй като липсва
елемент от него, а именно вредата. Посочва, че представените с исковата молба
писмени доказателства не обосновават наличието на описаните болки и страдания
от загубата на майката, както и че не съществуват обективни данни да са
претърпени твърдените от ищцата неимуществени вреди.
Ответникът
твърди, че размерът на иска не е съобразен с реално понесените от ищцата болки
и страдания в резултат на причинената смърт на нейната майка от процесното ПТП,
както и че същият надвишава значително справедливото и достатъчно да компенсира
вредите на ищцата обезщетение. Счита, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно.
Ответникът
твърди, че основната причина за
настъпване смъртта на Н.Р.е собственото ѝ поведение,
изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, като счита, че ако не беше
това ѝ поведение, същата щеше да остане жива,
прикрепена към седалката на автомобила и без травматични увреждания. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
като счита, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е
поне 80 %. Поради това счита, че ако искът бъде намерен за основателен,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се намали значително.
Ответникът
претендира направените в производството разноски.
В допълнителната искова молба,
ищцата поддържа предявения иск. Счита, че възраженията на ответника са неоснователни.
В допълнителния
отговор на искова молба, ответникът поддържа релевираните възражения и
направените доказателствени искания.
На
05.11.2018 г., ответникът е представил по делото писмени бележки, в които
излага подробни съображения за неоснователност на иска.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ - обн.,
ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател
и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да
се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 25.12.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/30/116002904437,
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД, е застраховало гражданската отговорност на лицата,
правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС,
включително и на водача Г.Я.Р.. Застрахователното правоотношение е уговорено
като срочно, за периода от 13.11.2016 г. до 12.11.2017 г. Този факт е отделен
като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по
делото с определението от 13.12.2017 г., а и се установява от представената
застрахователна полица (л. 12 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
25.12.2016 г., около 23.30 ч., в гр.
София, Г.Я.Р., при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС,
нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта Н.Т.Р., която
била пътник в автомобила.
Тези факти се установяват от присъда № 187/03.07.2017
г. по НОХД
№ 2493/2017 г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, с която Г.Я.Р. е признат за виновен в това,
че на 25.12.2016 г., около 23 часа и 30 минути, в гр. София,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. №******РС, по автомагистрала „Тракия”, с посока на движение от гр. Пловдив
към гр. София, в района на пътен възел с ул. „Околовръстен път”, нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), а именно чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като водач изгубил
контрола над управлявания от него автомобил, напуснал пътното платно в дясно и
реализирал пътнотранспортно произшествие преобръщайки се в крайпътно дере и по
непредпазливост причинил смъртта на пътничката в лек автомобил „Фолксваген
Голф“ - Н.Т.Р.,
поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3,
вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е
осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на основание чл.
66, ал. 1 НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е
отложено, за срок от 3 години.
Присъдата на Софийски градски съд е влязла в
сила на 19.07.2017 г. – видно от извършеното отбелязване.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е
разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от СГС присъда по НОХД № 2493/2017 г., настоящият
състав следва да зачете силата на
присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Г.Я.Р. е извършил деянието, че то е противоправно, че
деянието е извършено виновно, както и че Г.Я.Р. по непредпазливост е
причинил смъртта на Н.Т.Р.. В случаите, когато с деянието са причинени вреди
и те са елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда формира
сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд (решение
№ 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. №
368/2010 г., т. к., І т. о. на ВКС). Ето защо по делото е установено, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач, на 25.12.2016 г., е причинена смъртта на Н.Т.Р.. Възраженията на ответника в тази
връзка са неоснователни.
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници, с изх.№ 3/09.01.2017 г.
(л. 10-11), ищцата е дъщеря на починалата Н.Т.Р., с ЕГН: **********.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Я.Я. Р.. Съдът прецени със засилена
критичност показанията на свидетелката Я.Р. (същата е сестра на ищцата, дъщеря на починалата Н.Т.Р. и води дело с ответника по повод процесното
ПТП). След като взе предвид, че същите са последователни, почиват на
непосредствени впечатления и са дадени под страх от наказателна отговорност,
съдът даде вяра и кредитира показанията на Я.Р.. Свидетелката сочи, че Д. и
майка й винаги са били много близки. Двете живеели заедно и Н.Р.помагала
на ищцата в отглеждането на детето й, от раждането му. Ищцата приела изключително тежко загубата на своята
майка. „Към настоящия момент“ (свидетелката е разпитана на 14.05.2018 г.),
сестра й не била преживяла загубата, напротив, колкото повече време минавало,
толкова по-тежко ставало. Свидетелката
сочи, че когато със сестра си са били малки, баща им се е самоубил и майка им е
поела цялата грижа за тях.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Безспорен се установи от влязлата в
сила присъда, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновните и
противоправни действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №******РС
- Г.Я.Р.,
и представлява деликтно поведение, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. На основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „Д.Б.: Ж.И З.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото се явява Д.Я.В.. Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г. и ТР
№ 1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС задължителна съдебна
практика, Д.Я.В.
е в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на своята майка Н.Т.Р.. От събраните свидетелски показания се
установи, че ищцата търпи неимуществени вреди от смъртта на своята майка. С
оглед на това съдът намира, че искът, предявен от Д.Я.В., е
доказан по основание.
Що
се отнася до размера на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от
смъртта на Н.Т.Р.
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увреденото лице да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици от претърпените от ищцата страдания, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България, вкл. и указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС
и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Като база при определяне на
паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно определените лимити на отговорност
по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от значение
при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този
см. решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Определяйки
размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на Н.Т.Р., съдът
съобрази и възрастта на починалата към
датата на настъпване на ПТП – 55 години, че с ищцата са били в близки
отношения, че са живели заедно и са си помагали. Съдът съобрази всички посочени
по-горе обстоятелства, както и инфлационните процеси към момента на увреждането,
определящи стандарта в страната към релевантния период, лимитите, вменени на
застрахователните дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи. Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищцата неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 150 000 лева.
Неимуществените
вреди от загубата на родител са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на
ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без
който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г.
на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че при настъпване на процесното ПТП,
починалата Н.Т.Р. е била без поставен обезопасителен колан, като счита, че ако
не беше това ѝ поведение същата щеше да остане жива,
прикрепена към седалката на автомобила и без травматични увреждания.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.П.В..
Свидетелят управлявал лек автомобил
„БМВ“, идвал от бул. „Цариградско шосе“ по пътния възел с ул. „Околовръстен
път“, в посока с. Казичене. Свидетелят сочи, че при изкачването, целият път
навсякъде бил покрит с черен лед, като
всички коли били неуправляеми.
Свидетелят се движел в колона от 4–5 коли, всички се пързаляли, пътят
бил непочистен, ръмял дъжд, а температурата била около и под нула. След като се
качил на „детелината“ и тръгнал към с. Казичене, на пътя изскочило момче на
около 40 г., което ръкомахало отчаяно. Свидетелят спрял автомобила. Момчето
казало, че майка му е затисната под колата.
Св. В. работел като автомонтьор и имал инструменти в колата. Свидетелят
видял, че в дерето, на около 5 - 7 метра, имало бял „Голф 2“, легнал на дясната
си страна, обратно на посока на движението. Заедно с друго момче, с което
пътували, слезли в дерето. Там видели, че цялата кола е върху жената.
Свидетелят сочи, че обезопасили колата, избутали я и я държали, тъй като нямало как да
я подпрат и да я обърнат на гуми. Така държали колата около 30 минути, за да
дойде Бърза помощ и пожарна. Свидетелят
видял жената, свита на топка, проверил за пулс, но не доловил такъв. Свидетелят
В. сочи, че го е нямало челното стъкло на автомобила, като не може да каже, дали
стъклото на пасажера до водача е било счупено. От колата висели „всякакви
работи“, тапицерия, всичко стърчало.
По делото е прието заключение по извършената комплексна
съдебно – медицинска автотехническа експертиза (КСМАТЕ), което съдът кредитира,
като обективно и компетентно. Видно от заключението, процесното ПТП е настъпило
при следния механизъм:
На 25.12.2016 г., около 23:30 ч. в гр. София
по АМ „Тракия“ в посока от гр. Пловдив към гр. София, след полицейския пост, се
е движил лек автомобил Фолксваген Голф с рег №******РС управляван от Г.Я.Р. със
скорост около 50 км/ч. При достигане на пътния възел с Околовръстен път, преди
него водачът е завил надясно и е продължил по връзката с „Околовръстен път“
изкачвайки се нагоре по прав участък. Малко преди Околовръстен път автомобилът
отново е навлязъл в остър десен завоя с радиус около 83 м и критична скорост
около 65 км/ч. При движението си във втория завой, малко преди да достигне
Околовръстния път, л.а „Фолксваген Голф“ е влязъл в режим на странично плъзгане
и е придобил ротация в посока на часовниковите стрелки, като се е насочил рязко
надясно. Достигнал е десния край на платното за движение и е навлязъл в десния
банкет, след който е имало стръмен скат на дере. Достигайки ръба на ската
автомобилът най-вероятно е излетял и е продължил летежа си като е придобил
ротация по трите си оси. Предницата и дясната му част са пропаднали първи
надолу. Така автомобилът е достигнал
дъното на дерето и се е ударил в него с предната си лява част, където са
настъпили деформации. От удара в терена е започнало преобръщане диагонално през
покрива, след което автомобилът е отскочил отново във въздуха при летеж с колелата
си нагоре и с покрив надолу. След това, автомобилът се е ударил със задния си
десен ъгъл отново в терена и е паднал на дясната си страна. Теренът, където се
е спрял е бил с голям наклон или нещо подобно като улей или дупка. Вероятно там
е изпаднала пострадалата пътничка и по-късно е била затисната с предната част
на дясната страна на автомобила.
Видно от КСМАТЕ, автомобилите „Фолксваген
Голф-2“ са заводски оборудване с триточкови предпазни колани на предните две
седалки и на задните външни ляво и дясно места. При правилно поставен предпазен колан, пътничката е
нямало да изпадне от автомобила.
В заключението е посочено, че след напускане на пътя, автомобилът най-вероятно
е излетял, придобил е сложно транслационно и ротационно движение във въздуха по
трите си оси, ударил се е с предната си челна лява част в терена. При този удар
телата политат напред и наляво, поради което е възможно горната част на тялото
на пътничката да се измъкне от диагонално раменната част на колана и при
следващите удари тази част е освободена и ще се движи, но надбедрената част на
колана ще го задържи на
предната дясна седалка и няма пътничката няма да изпадне от автомобила.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, което не е
оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице по СМЕ, след като се
е запознало с представените по делото документи (Протокол за оглед и Протокол
за аутопсия на труп) е констатирало, че при аутопсията на трупа на Н.Т.Р. е било
установено имобилизационна асфиксия от притискане на снагата (гръден кош и
корем): изразена цианоза /посиняване/ и петехии /кръвоизливи/ на кожата на
главата, лицето, шията и горната част на гръдния кош; и др. Причината за смъртта на Р.
е имобилизационна асфиксия - механична пречка на външното дишане от
притискането на снагата (гръден кош и корем) между преобърналия се автомобил и терена.
Вещото лице е приело, че пострадалата Р. е изпаднала от автомобила и е била
затисната от него при преобръщането му, същата е бил без поставен
предпазен колан по време на ПТП. В заключението е посочено, че при правилно
поставен предпазен колан и при ниската скорост при преобръщането на автомобила,
тялото би се задържало върху седалката и не би изпаднало от автомобила, а от
там и не се очаква да настъпи и смъртен изход.
При
така установените факти, съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата Н.Т.Р.. По делото е установено, че при
настъпване на процесното ПТП, починалата е била пътник на предната дясна
седалка и е била без поставен предпазен колан, с което е нарушила чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП. Това нарушение, се намира в причинна връзка и е допринесло за
настъпване на вредоносните последици, тъй като видно от заключенията по
съдебно-медицинската експертиза и по комплексната медико-автотехническа
експертиза, при правилно поставен
предпазен колан, пътничката е нямало да изпадне от автомобила и да бъде
затисната от него, което е причинило смъртта й.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д.
№ 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от
27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г.
по т.д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018
г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Нормата на чл. 342, ал.1 НК указва, че изпълнителното деяние по
транспортните престъпления се осъществява чрез нарушаване на правилата за
движение като бланкетира към специалните разпоредби, предмет на други
нормативни актове. В случая, с влязла в сила присъда, Г.Я.Р. е признат за
виновен, че на въпросната дата, като водач на МПС, е нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), а именно чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост
е причинил смъртта на Н.Т.Р..
По
принцип нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено
нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в резултат на
което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл.
20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради
други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на
внимание при управление, разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима
на скоростта в резултат на несъобразяване с пътните условия – мокър път в
случая – обвинение за несъобразена такава е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в
този смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение
35/26.02.2016 г. по н.д. № 96/16 г. на
ВКС, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по
н.д. 1604/14 г. на ВКС, І НО).
Както
беше посочено, обаче, настоящият състав следва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и всичко, което присъства в изпълнителното деяние като
действие (бездействие), следва да бъде прието като вече разрешено за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата.
Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че по-голям принос за настъпване на вредоносните
последици има не нарушаването от страна на пътничката на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а деянието на водача на лекия автомобил, което е първопричина и има
относителното по-голямо значение за настъпването на произшествието. Приносът на
пострадалата съдът определя на 30 %, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД
следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение. Поради изложеното, искът е основателен и
доказан за сумата от 105 000 лева,
а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той
трябва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, на 25.01.2017 г., ищцата е предявила пред ответника си претенцията си
за заплащане на застрахователно обезщетение (л. 13 от делото). С писмо от
24.04.2017 г., ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати обезщетение
за вредите от процесното ПТП. Поради това и с оглед цитираните разпоредби,
обезщетението е дължимо ведно със законната лихва, считано от 25.04.2017 г.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 270 лева от общо
направените разноски в размер на 900 лева (900 лева х 0.30), в т.ч.: депозит за
АТЕ (400 лв. + 100 лв.) и депозит за СМЕ (400
лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди
сумата от 90 лева (300
х 0.30) за юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. К.Л.,
сумата от 3521 лева, съразмерно на уважената
част от исковете (5030 лв. х 0.70).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 4340 лева –
държавна такса (105 000 лв. х 4% = 4200 лв.) и депозит за експертизи (200 лв. х 0.7 = 140 лв.) , от внасянето
на които, ищецът е бил освободен.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.Я.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 493,
ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от
105 000 лева – главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
вследствие смъртта на Н.Т.Р., настъпила вследствие на пътно – транспортно
произшествие, реализирано на 25.12.2016
г., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2017
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 105 000 лева до пълния
предявен от 150000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Я.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати
на ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 270 лева –
разноски по делото и на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, сумата от 90 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат К.Л., с адрес: ***, партер, офис
№ Б-12, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 3521 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 4340 лева – държавна такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: