№ 1734
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110166035 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 118 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 345537/01.12.2023 г. на С. К. К. против „Б.Д.“
АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1740 лв., представляваща
стойността на извършена неразрешена плажна операция с банкова сметка, водена от
ответното дружество, по която титуляр се явява ищцата.
Видно от постъпилата по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е, че
регистрираният настоящ адрес на ищцата е в гр. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК ( бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), в
сила към момента на предявяване на исковата молба, исковете на и срещу потребители се
предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при
липса на настоящ адрес – по постоянния. Същевременно с разпоредбата на чл. 119, ал. 3
ГПК, приета с ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г., се предвижда служебно
правомощие за съда да следи за подсъдността по чл. 113 ГПК до приключване на първото по
делото съдебно заседание. В посочената разпоредба е установено, че възражение за
неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от
ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба.
В конкретния случай, ищецът има качеството потребител на основание § 13, т. 1 от
ДР на Закона за защита на потребителите, доколкото предметът на делото произтича от
сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Претенцията на ищцата
произтича от разпоредбата на чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи
(обн. в ДВ бр. 20 от 06.03.20018 г., в сила от 06.03.2018 г.), уреждащ отговорността на
доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни операции. С оглед изложените в
исковата молба твърдения, съдебният състав счита, че ищецът е „ползвател на платежни
услуги“, чиято легална дефиниция е дадена в т. 38 от ДР на ЗПУПС. Според цитираната
разпоредба „ползвател на платежни услуги“ е физическо или юридическо лице, което се
1
ползва от платежна услуга в качеството си платец или на получател, или и в двете си
качества. В § 1, т. 40 от ДР на същия закон е дадена легална дефиниция и на понятието
„потребител“. Това е „физическо лице – ползвател на платежни услуги, което при договор за
предоставяне на платежни услуги извършва дейност, различна от неговата търговска и
професионална дейност“. Следователно спорът, предмет на настоящото производство, е
потребителски, поради което приложение следва да намерят специалните
съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и тези досежно
местната подсъдност по чл. 113 ГПК.
Предвид установения по делото настоящ адрес на ищеца, делото следва да бъде
прекратено пред сезирания съд и изпратено по подсъдност на Районен съд – С..
Така мотивиран, на основание чл. 118, ал. 2 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 66035/2023 г. по описа на СРС, 48
граждански състав и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
По искането за възстановяване на част от внесената държавна такса, направено от
ищцата с молба вх. № 351559/06.12.2023 г., съдът ще се произнесе след стабилизиране на
настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2