Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. Велинград, 28.11.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански
състав, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1058 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1
от КТ.
Производството е образувано по искова
молба на ищеца В.В.И., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв.Д.К.П.,
против ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „РАКИТОВО“, ЕИК 2016195800420, със седалище и
адрес на управление гр.Ракитово, ул.”Ал.Стамболийски ” № 2, представляван от
директора С.В..
Предявени са обективно съединени
искове за признаване на уволнението извършено със Заповед № 5/13.06.2018г.
-поради съкращаване в щата за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност, както и осъдителен за присъждане на
обезщетение в размер на 5594,40лв. поради оставане без работа шест месеца и в
периода от 14.06.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната лихва от
предявяване на искова молба до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов
договор е заемал длъжността „юрисконсулт” в ответното ТД „ДГС-Ракитово“. На
04.01.2017г. трудовия договор на ищеца с ответното дружество бил прекратен на
осн. чл.190, ал.1, т.3,4 и 7 КТ. Ищеца обжалвал това уволнение пред съда и то
било отменено като незаконно.
Твърди на 13.06.2018г. със Заповед №
5/13.06.2018г. трудовия договор на ищеца с ответното дружество отново да бил
прекратен, но този път на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване в
щата.
Счита тази уволнителна заповед за
неправилна и незаконосъобразна, по съображения изложени в няколко насоки:
На първо място, тъй като заповедта
била немотивирана и неясна, защото в нея не било посочено кой трудов договор се
прекратява, а формално били изложени мотиви, но същите били неясни, поради
което от тях не можело да се разбере какви са конкретните основания за
прекратяване на трудовото правоотношение с И.. Единствено като мотив, посочен в
заповедта за уволнение било писмо на ЮЦДП-Смолян №18-изх-3529-01 от
23.05.2018г. и решение на заседание на Управителния съвет ЮЦДП гр.Смолян, взето
на редовно заседание с протокол №11/21.05.2018г. по щатно разписание на
длъжностите на ТП ДГС „Ракитово", гр. Ракитово и одобрено щатно разписание
в сила от 01.0б.2018г. без да е посочено съдържанието на описаните актове. Макар
да препращал към тези документи в уволнителната си заповед, работодателят не
бил връчил на ищеца екземпляр от тях и тя не се била запознала със съдържанието
им. Така същите останали не достатъчно индивидуализирани в уволнителната
заповед и с неясно за ищеца съдържание.
С оглед на горното, счита заповед
№5/13.06.2018г. за прекратяване на трудовия договор за немотивирана. А дори и
да се приемело, че последната има мотиви, то същите били до такава степен
неясни, че се равнявали на липсата на мотиви. Това водело до невъзможност за
ищеца да организира адекватно защитата си, като по този начин се ограничавало
това нейно право, а съдът бивал затруднен да изследва съществуването на
конкретно уволнително основание.
На второ място не бил извършен подбор.
Настоява се на това, че преди прекратяване на трудовия договор с И. на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят бил длъжен да извърши подбор
по между всички работници, заемащи длъжността „юрисконсулт", в съответните
териториални поделения на ЮЦДП- Смолян, чиито длъжности не се съкращавали.
Такъв подбор не бил извършван и ищцата била уволнена без да бъдат сравнени
квалификацията и нивото на изпълнение на възложената й работа с тези на другите
служители, заемащи същите длъжности в съответните териториални поделения на
ЮЦДП-Смолян. Това представлявало самостоятелно основание за признаване на
уволнението за незаконно и отмяната му.
На трето място, намира уволнителната
заповед за незаконосъобразна, тъй като не било налице реално съкращаване на щат
, респективно съкращаване на единствена щатна длъжност при ответника.
В тази връзка твърди следното:
Длъжността на ищеца не била отпаднала като система от функции. Същата не можела
и да бъде разпределена и между другите служители в ТП „ДГС- Ракитово",
поради специфичните изисквания за образование, а именно юридическо. Поради
което и не било реално налице съкращаване на щата към датата на уволнението на И..
Дори такова съкращаване да било оформено документално, то същото не било
реално, тъй като без лице, което да изпълнява функциите и задълженията на
юрисконсулт, стопанството нямало как да функционира нормално. Трудовите
функции, които ищеца изпълнявал, продължавали да съществуват и за стопанството
не била отпаднала необходимостта от тях.
Настоява се и на това, че функцията на
юрисконсулта не можела да отпадне, поради множество процедури, извършвани от
ДГС „Ракитово" за които законът изрично предвиждал участието на
юрисконсулт. Така в чл.95, ал.1 от Закона за горите се предвиждало изготвянето
и прилагането на подзаконови нормативни актове, свързани с процедури в горските
територии, за чието извършване се изисквало задължително участие на лице с
юридическо образование, каквато е Наредба за условията и реда за възлагане
изпълнението на дейности в горски територии - държавна и общинска собственост и
за ползване на дървесина и недървесни горски продукти (НУРВИДГТ). В чл.21, ал.2
от НУРВИДГТ се изисквало назначаване на комисия, като изрично било посочено, че
един от членовете на същата следва да е правоспособен юрист. В този смисъл е и
чл.60, ал.2 от НУРВИДГТ, в която отново се изисквало участие в комисията на
един правоспособен юрист.
Обстоятелството, че не била отпаднала
необходимостта и съответно функциите на юрисконсулт в ответното предприятие
произтичало и от множеството процедури проведени след уволнението на ищеца по
реда на ЗОП и НУРВИДГТ, в комисиите за провеждането на които е участвало лице с
юридическо образование, а именно: 1. Видно от извлечение от електронния сайт на
ЮЦДП - Смолян, в раздел „Обществени поръчки" бил публикувана информация
относно провеждане на обществени поръчки по реда на ЗОП и НУРВИДГТ. Обявените
процедури били систематизирани по поредни номера, като към всяко обявление били
прикачени и съответните документи. 2. В раздела за търгове по НУРВИДГТ, за
периода от съкращаване на щата на ищец и до момента на подаване на исковата
молба, било видно, че ТП „ДГС Ракитово" е провеждало обществени поръчки с
поредни номера както следва:
- 307/03.08.2018г.
- търг с тайно наддаване.
- 237/07.06.2018г.
- търг с тайно наддаване с приложени към съобщението документи, а именно
Протокол №1426-П/25.06.2018г., от който е видно, че за член на комисията е
определено лице с юридическо образование.
- 230/04.06.2018г.
- търг с тайно наддаване с приложени към съобщението документи, а именно
Протокол №1403-П/20.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е
определено лице с юридическо образование.
- 209/16.05.2018г.
- търг с тайно наддаване с приложени към съобщението документи, а именно
Протокол №1277-П/04.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е
определено лице с юридическо образование
3. В раздела за търгове по ЗОП, за
периода от съкращаване на щата на ищеца до момента на подаване на исковата
молба, било видно, че ТП „ДГС Ракитово" е провеждало обществени поръчки с
поредни номера както следва:
- 179/07.0б.2018г
- Обяви за събиране на оферти с приложени към съобщението документи, а именно
Протокол №1419/22.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е
определено лице с юридическо образование
- 125/30.04.2018г
- Обяви за събиране на оферти с приложени към съобщението документи, а именно
Протокол №1284-П/05.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е
определено лице с юридическо образование.
- 122/27.04.2018г.-
Открита процедура с приложени към съобщението документи, а именно Протокол
№1322-П/08.06.2018г., от който е видно, че като член на комисията е определено
лице с юридическо образование.
От горното следвало, че реално
съкращаване на щата липсва, а функциите, присъщи за длъжността юрисконсулт
продължавали да съществуват и продължавали да се извършват от други лица.
От чл.15, чл. 26, чл.30, чл.31, чл.ЗЗ
и сл. на Вътрешни правила за реда и организацията за възлагане на обществените
поръчки в ЮЦДП било видно, че юрисконсултът бил натоварен с немалко задължения,
които и към настоящия момент не били отпаднали. Освен това за необходимостта от
юрисконсулт в ответното предприятие можело да се съди и от Заповед
№1/04.01.2017г. за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение на ищеца, в
която една от дисциплинарните простъпки, вменени на И. била, че „ТП
„ДГС-Ракитово" останало без юрисконсулт за месец и половина, което
допълнително затруднило работата на стопанството." Т.е. необходимостта от
юрисконсулт за ответното дружество била толкова значима, че по-дълго отсъствие
на юрисконсулта водело до затруднение на работата в стопанството до степен да
се вмени като дисциплинарна простъпка.
На пето място намира уволнението за
незаконно, тъй като при уволнението работодателят бил действал в нарушение на
принципа за добросъвестност, възведен в нормата на чл.8, ал.1 от КТ и извършил
злоупотреба с право. Счита, че има тенденциозност в поведението на директора на
ДГС „Ракитово"- Муса Ибрахим Али, изразено в константно желание да прекратява
трудовите правоотношения с ищеца. Причината за това се кореняла в
обстоятелството, че Муса Ибрахим Али, като Директор на ДГС „Селище" бил
прекратил трудовия договор на ищеца със заповед №6/01.07.2013г. поради
съкращаване на щата.
Като директор на ДГС „Ракитово",
веднага след възстановяването на И. от съда на заеманата от нея длъжност,
неколкократно я поканил да напусне доброволно. Ищцата отказала, което довело до
ново прекратяване на трудовия й договор, отново поради съкращаване на щата.
Липсата на реално отпадане на
функциите, характерни за съкратената длъжност, както и постоянните опити от
страна на директор на ДГС „Ракитово"- Муса Ибрахим Али да прекрати
трудовия договор с ищеца водели до несъмнения извод, че със своите действия
работодателят е нарушил принципа на добросъвестност и злоупотребявал с право.
А проявената недобросъвестност била
основание за отмяна на уволнението като незаконно.
Ищеца твърди още, че след уволнението
е останал без работа и доходи. Брутното му трудово възнаграждение по смисъла на
чл.228, ал.1 от КТ било в размер на 932,40 лева. При което и за период от 6
месеца - от 14.06.2018г. до 14.12.2018г. работодателят дължал обезщетение по
чл.225,ал.1 от КТ в размер на 5594,40лв., заедно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска признаване на уволнението извършено със Заповед №
5/13.06.2018г. -поради съкращаване в щата за незаконно и неговата отмяна и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и осъдителен за
присъждане на обезщетение в размер на 5594,40лв. поради оставане без работа
шест месеца и в периода от 14.06.2018г. до 14.12.2018г., ведно със законната
лихва от предявяване на искова молба до окончателното плащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв.С. на представителя по закон
–директора М.А.. В отговора не оспорва допустимостта, но оспорва исковете като
неоснователни. Не оспорва фактическите твърдения на ищеца, че между тях е било
налице трудово правоотношение, обективирано в трудов договор, по силата на
който на ищеца е било възложено да изпълнява трудови функции в представляваното
дружество. А при започване на работа в представляваното дружество на ищеца била
връчена длъжностна характеристика за заеманата съгласно трудовия договор
длъжност.
С оспорената заповед на ответника,
трудовото правоотношение било прекратено, като правно основание за издаване на
заповедта било чл. 328, ал.1, т.2 - съкращаване на щата. Считам, че правомерно
и в съответствие на установените правила дружеството е прекратило трудовото
правоотношение с ищеца, и обжалваната заповед било законосъобразна.
Оспорва възраженията на ищеца за
незаконност поради липса на мотиви и неясни такива. В тази връзка твърди, че
извършено прекратяване на трудовото правоотношение било правомерно, тъй като
при прекратяване на трудово правоотношение на някое от безвиновните основания
по чл.328 КТ, каквото е използвано, било достатъчно да се посочи правната норма
и причините поради които се прекратява трудовия договор. Изискване извън
посочване на правната норма, послужила за основание за издаване на Заповед за
прекратяване на трудов договор, в някоя от хипотезите на чл.328 от КТ и
конкретните причини послужили за издаването й на точно това основание в Кодекса
на труда не били предвидени, тъй като не се касаело за дисциплинарни наказания,
за които имало изисквания в чл.195 КТ за задължително съдържание, в това число
и за мотивираност. Уволнителната заповед била законосъобразна, поради наличие
на фактическия състав на приложеното от работодателя основание, а именно
съкращаване на щата за заеманата от ищеца длъжност преди уволнението.
Намира за неоснователно и оспорването
на ищеца на законността на уволнителната заповед поради липса на мотиви, тъй
като правото му на защита било затруднено. Счита, че правото на защита не е
ограничено, тъй като от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
непротиворечиво ставало ясно основанието за прекратяване на правоотношението, а
именно - съкращаване на щата, както и основанието за издаване на
прекратителната заповед - Писмо от ЮЦДП-Смолян изх. № 18-3529-01 от 23.05.2018
г. и одобрено щатно разписание от 01.06.2018г.
Неоснователни намира доводите на
ищеца, че била налице неяснота кой трудов договор се прекратява. В случая се
прекратявало трудовото правоотношение между ответното дружество и ищеца,
възникнало въз основа на Трудов договор № 1/ 10.01.2014г. Данни за тези
обстоятелства се виждали и от представената с исковата молба трудова книжка на
ищеца. Еднозначно в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се
сочело, че се прекратява трудовото правоотношение с ищеца за заеманата от него
длъжност -: юрисконсулт при ТП ДГС Ракитово.
Неоснователни намира и доводите на
ищеца, че не било налице реално съкращаване на щата, и без да се приложат
правилата за провеждане на подбор по реда на чл. 329, ал.1 от КТ.
Основанието „съкращаване на щата” било
налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на
част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като
щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като
съдържание на отделна длъжност, защото е разпределена между други служители или
когато на мястото на премахнатата длъжност е създадена друга длъжност, с други
трудови функции и други изисквания за заемането й, или когато на мястото на
премахнатите длъжности е създадена една обща нова длъжност, обединяваща трудовите
задължения на съкратените длъжности.
В случая като към датата на връчване
на заповедта за уволнение било налице утвърдено ново щатно разписание, съгласно
взетото решение, при което фактическия състав на съкращаването на щата на ищеца
бил осъществен изцяло, респ. настъпило било основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение между страните на посочено в заповедта за уволнение
основание.
Твърди, че считано от 01.06.2018 г.
било утвърдено ново щатно разписание на ДГС Ракитово. Длъжността на ищеца била
съкратена и същата не фигурира в разписанието, като въз основа на това
обстоятелство било разпоредено на ищеца да се връчи предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение № 1361/ 13.06.2018г. Налице била
промяна на щата и съкращаване на длъжността. От друга страна, съгласно
утвърдената и подписана от заемащия към настоящия момент длъжността юрисконсулт
преките задължения и функции на тази длъжност били свързани със
законосъобразността на взетите управленски решение, обезпечава законосъобразността
на сключените договори, отговаря за спазване на трудовото законодателство,
отговаря за съдебните дела и за обезпечаване на най- ефективната защита. Към
настоящият момент от всички изброени преки задължения по длъжностна
характеристика , само задължението за водене на съдебни дело се прехвърляло и
то при необходимост на външен юрист - адвокат, каквото е и настоящето дело.
Ползваната юридическа помощ дори не била за месечно правно обслужване, а само
при възникване на необходимост. Сочи практика на ВКС, обективирана в решения по
гр.д. № 5394/2013г. IV ГО и по гр.д. № 1168/2012г. IV ГО, в които се
постановява да няма реално съкращение, когато за изпълнение на трудовата
функция по съкратената длъжност работодателят наема друго лице на мястото на
уволненото, но само ако по естеството си новото правоотношение, независимо от
даденото му от страните наименование е трудово. Както и да няма пречка
работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител. В
конкретният случай категорично не се касаело за възникване на ново трудово
правоотношение.
Неоснователни намира и доводите на
ищеца за неспазена процедура по извършване на подбор и на другите посочени
основания. Не били налице условията за извършване на подбор, тъй като заеманата
длъжност от ищеца била единствена и не се съвместявала с длъжностите на другите
работници и служители на ответника. Следвало да се има предвид, че съгласно чл.
329 от КТ работодателят има право на подбор и може в интерес на производството
или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по - висока квалификация и
работят по - добре. Това той може да направи при закриване на част от
предприятието, при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа.
Същността на правото на подбор на работодателя по чл. 329, ал.1 от КТ се състояло
във възможността, която законът му предоставя, да не уволни работниците или
служителите, чиито длъжности се съкращават, или тези, работещи в закритата част
на предприятието, а други работници или служители, които работят в части на
предприятието, които не се закриват, или длъжностите, на които не се
съкращават. По този начин законът разширявал кръга от работници или служители,
към които работодателят можел да насочи правото си на уволнение в изброените в
разглежданата разпоредба случаи. При тях работодателят имал право на подбор и
можел в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават. Целта на тази предоставена от закона
възможност за работодателя била да останат на работа тези, които имат по -
висока квалификация и работят по - добре. Всъщност чрез тази законова
разпоредба законът разширявал кръга на работниците и служители, между които се
прави подбор, като се включат в този разширен кръг работници и служители, които
заемат близки или сходни длъжности - т.е. длъжен е да прави подбор при
съпоставими трудови правоотношения- решение № 144/2005 по гр.д. № 975/2003.
Упражняването на правото на подбор по чл. 329 от КТ подлежало на съдебен
контрол, като подборът задължително се извършвал при спазване на установените в
закона критерии. Не подлежал на съдебен контрол обаче, отказът на работодателя
да извърши подбор, когато извършването му не било негово задължение, а право на
работодателя. Съдът не можел да замести работодателят, както по отношение на
който и да е от критериите, предвидени в чл. 329 от КТ, така и дали следва да
се извършва подбор, по аргумент на задължителните тълкувателни разяснения,
дадени в. Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на В.К.С. по т.д. № 3/2011
г. ОСГК, в което се приемало, че „ при една част от тях - съкращаване на
единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието,
прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема
длъжността или с работниците в закритата част от предприятието се предхожда от
подбор по преценка на работодателя“.
Настоява се на това, че в съответствие
на задължителната за съдилищата практика на В.К.С., постановена по реда на чл.
290 от ГПК, обективирана в Решение № 255 от 11.02.2015 г. на В.К.С. по гр.д. №
194 от 2014 г., IV Г.О., Г.К., докладчик съдията Зоя Атанасова, се приемало, че
когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и съкращаването в щата
се отнася до единствената щатна длъжност, работодателят по своя преценка може
да уволни съответния работник или служител, който заема тази единствена
длъжност или да направи подбор по критериите или целите, посочени в чл. 329,
ал.1 от КТ. Ако той реши да не упражнява правото си на подбор, уволнения
работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконосъобразно,
поради това, че работодателят е уволнил него, а не е използвал правото си на
подбор в резултат на което би уволнил друг работник или служител, чиято
длъжност не се съкращава.
Оспорва и твърденията на ищеца, че е
следвало да бъде извършен подбор по отношение на другите длъжности
„юрисконсулт“ във всички останали териториални поделения на Южноцентрално
държавно предприятие -Смолян, като го намира за неоснователно, тъй като
съгласно утвърдената съдебна практика в тази насока не следвало да бъде
извършван подбор, защото всяко от горските стопанства имало относително
обособена управленска, териториална, икономическа и структурна самостоятелност,
а директорът на съответното горско стопанство, което било работодател на
ищцата, не разполагал с правомощия да сключва, изменя или прекратява трудови
договори с работници или служители в друго горско стопанство и не би могло да
му се вмени задължение да й предложи място в друго горско стопанство и да
извърши подбор между заемащи процесната длъжност в другите горски стопанства.
Изложеното обосновавало и с оглед на
фактическите основания за това, че в конкретния случай не били налице
предпоставките за прилагане на правилата за извършване на подбор по реда на чл.
329, ал.1 от КТ, тъй като от една страна длъжността на ищеца била единствена, а
от друга - упражняването на потестативното право на ответника да прекрати
трудовото правоотношение и с оглед изложените от ищеца в исковата молба аргументи,
не можело да обоснове твърдяната злоупотреба с право. Налице било упражнено
право на работодателя да организира дейността си от гледна точка изискванията
към наетите работници и служители, което било упражнено с цел да бъде
оптимизирана дейността му, и в тази връзка бил направен анализ. При което
работодателят действал добросъвестно, а не с оглед създаване на основание за
прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. Тези
действия не били в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ.
Неоснователни намира и възраженията на
ищеца, че функциите на юрисконсулт не са отпаднали, поради множество провеждани
процедури по реда на Закона за горите. В тази връзка твърди, че ангажиментите в
цитираните процедури спокойно и към настоящият момент се изпълнявали от лица с
юридическо образование, било от съседни стопанства, било от адвокати въз основа
на инцидентни граждански договори. Когато било необходимо процесуално
представителство по определени дела, каквото е и настоящето, се сключвали
договори за правна помощ. Освен това ДГС Ракитово било сравнително малко
стопанство и постоянната юридическа помощ не била определяща и необходима за
нормалното функциониране на стопанството. След съкращаване на тази длъжност се
налагало инцидентно и временно ползване на лице с юридическо образование, което
именно участвало в комисиите по провеждане на търговете, което отнемало един
или два часа най- много веднъж месечно. В този смисъл била и спомената
константната практика на ВКС приложима в конкретният случай.
Неоснователно счита и възражението за
нарушаване на принципа на добросъвестност
уреден в чл.8,ал.1 от КТ. Работодателят в конкретният случай бил
упражнил законното си право да съкрати длъжност, която по функции вече не му е
нужна, а и поради финансовото оздравяване на повереното му стопанство, тъй като
се установило, че стопанството не се нуждае от постоянното съдействие на лице с
юридическо образование, а напротив тази необходимост била веднъж месечно и то
за по- няколко часа. В този смисъл не можело да се вмени във вина на
работодателят, че съкращава длъжност, която не е обвързана с пряката дейност на
горското стопанство и която може да бъде заместена при нужда от друго лице с
юридическо образовани, наето на граждански договор. В новото длъжностно
разписание не съществувала длъжност сходна по функции и преки задължения с
тази, заемана от ищцата. Работодателят не бил проявил тенденциозност или
недобросъвестност при прекратяване на оспореното трудово правоотношение.
По тези съображения и като намира
прекратяването на ТД на ищеца да е извършено законосъобразно, като използваното
основанието – съкращаване в щат и такова съкращаване да е било реално
налице, то иска отхвърляне на исковете,
като неоснователни. Претендира разноски.
В о.с.з. ищецът,
чрез пълномощника си адв.П., поддържа изцяло исковете и иска уважаването им с
подробни съображения в писмена защита.
В с.з.
ответникът, чрез пълномощника си адв.С., оспорва исковете, подържа възраженията
си с подробни съображения в писмена защита.
Съдът като взе
предвид твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното :
Страните и не
спорят, а и от представените по делото доказателства – Трудов договор № 1 от
10.01.2014г. и Допълнително споразумение към Трудов договор № 19/14.03.2018г., се
установява между ищеца В.И. и ТД ДГС „Ракитово”
да е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок, както по
време на действие на този ТД и до прекратяването му със Заповед № 5/13.06.2018г.
ищеца да е работил по безсрочен трудов
договор, като е заемала длъжността “юрисконсулт”.
Със Заповед № 5/13.06.2018г. (л.6) на директора на ТП ДГС „Ракитово”, на
основание чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на В.И. за
длъжността “юрисконсулт”, считано от 14.06.2018г. Тази заповед е връчена на И.
на 13.06.2018г. срещу подпис на служителя.
В същия ден 13.06.2018г. на ищеца е
връчено срещу подпис и 30 дневно Предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ /л.7/.
Видно от оспорената Заповед № 5/13.06.2018г. в нея е посочено като основание за
прекратяване на трудовия договор на ищеца чл.328, ал.1, т.2, предложение 2 от КТ, а в мотивната й част е посочено да
съкратена една щатна бройка за длъжността „юрисконсулт“ . При което очевидно
трудовото правоотношение е прекратено поради „съкращаване в щата“
Ищецът счита тази уволнителна заповедта за незаконосъобразна,
тъй като била немотивирана и неясна и не
било посочено кой трудов договор се прекратява, а изложените в нея формално
мотиви били неясни и не се разбирало какви са конкретните основания за
прекратяване на трудовото
правоотношение. Не били връчени екземпляри от цитираните в уволнителната
заповед актове и същите оставали с неясно съдържание за ищеца. Преди
прекратяване на трудовия договор на посоченото основание работодателят бил
длъжен да извърши подбор измежду всички работници, заемащи длъжността
„юрисконсулт“ в съответните териториални поделения на ЮЦДП Смолян, чиито
длъжности не се съкращават и неизвършването на такъв подбор бил самостоятелно
основание за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна на това основание; в случай че било налице
съкращаване на единствена щатна длъжност, то не било налице реално съкращаване
на щата, тъй като длъжността не била
отпаднала като система от функции, които
и неможели да бъдат разпределени между останалите служители в стопанството, тъй
като за длъжността имало специфично изискване за юридическо образование. Тъй
като не била отпаднала необходимостта от
трудовите функции, които ищцата е изпълнявала, то с поведението и
действията си директора на стопанството нарушил принципа на добросъвестност и
злоупотребил с право.
Съдът намира за
неоснователно твърдението на ищеца за незаконосъобразност на обжалваната
Заповед № 5/13.06.2018г., поради
допуснати процесуални и производствени нарушения от вида немотивираност –
препращане в мотивите към документи,
които имат отношение към решението за съкращаване на заемания от нея щат, които
не са инкорпорирани в нея и не са й
връчено като приложение към заповедта, по следните съображения: На първо в
обжалваната заповед ясно е посочено, че трудовия договор се прекратява на чл.328,
ал.1, т.2, предложение 2 от КТ, а в мотивите е посочено това да е поради
съкращаване на щата. При което ясно е посочено
като е изписана точно законовата норма, послужила за основание за прекратяване
на трудовия договор. Други изисквания към уволнение на някое от основанията по
чл.328 КТ законът не поставил. Изискванията за мотивираност на уволнителна
заповед въведени в чл.195 КТ касаят само заповеди за налагане на дисциплинарни
наказания, където е и систематичното място на чл.195 КТ, но не и случаите на
уволнение на някое от основанията по чл.328 КТ. На второ място видно от
цялостното изложение на искова молба ищецът е бил напълно наясно, че е уволнен поради
съкращаване в щата. Посочването в заповедта на Длъжностно щатно разписание не
представлява мотиви за издаването й. А и никъде в КТ няма норма която да
задължава работодателя да запознава работника с утвърденото от него ново
длъжностно щатно разписание, още по-малко то да бъде приложение съм уволнителна
заповед, респективно като такова да бъде връчвано заедно със заповедта. Достатъчно е в уволнителна заповед за
прекратяване на трудово правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата до са посочени причините поради които е
прекратен трудовия договор на работника. А това определено в случая е
направено. При което и няма как да се приеме, че по някакъв начин е била
затруднена защитата на ищеца срещу така извършеното уволнение, само защото в
заповедта е записано, че „съкращаването в щата е станало съгласно щатно
разписание в сила от 01.06.2018г”.
Ето защо и тези
въведени от ищеца съображения за незаконност на обжалваната заповед са неоснователни,
тъй като сами по себе си, дори и да са налице, не могат до доведат до отмяната
й.
По делото не е
спорно, а и от представените писмени доказателства – се установява, че
ответника ДГС „Ракитово” е териториално поделение на Южноцентрално държавно предприятие /ЮЦДП/- Смолян, което териториално
поделение самостоятелно наема работници. ЮЦДП- Смолян се управлява от
Управителен съвет, който приема структурата и щата на централното управление и
на териториалните поделения, като поделенията
се представляват от своя директор, като са и работодатели по смисъл на §1, т.1
от ДР към КТ.
За доказване
наличие на утвърдената численост и структура ответникът е представил длъжностно
разписание на служителите в ДГС „Ракитово” – действало от 01.01.2018г. утвърдено от директора на ЮЦДП, както и ново длъжностно
разписание на служителите, в сила от 01.06.2018г., утвърдено от директора на ЮЦДП.
За доказване на
обстоятелството, че решението за съкращаване на щата в ДГС „Ракитово” е взето
от компетентния за това орган е представено писмо от 28.05.2018г. от Директор
МЗХГ ЮЦДП гр.Смолян, в което е отразено, че на
заседание на управителния съвет на „Южноцентрално държавно предприятие“ гр.Смолян с Протокол №
11/2105.2018г. е взето решение, с което се приема направеното предложение на
Директор на ДГС Ракитово за промяна на длъжностното разписание на стопанството,
чрез закриване на длъжността „юрисконсулт“. Дори и самия протокол № 11 на УС на
ЮЦДП гр.Смолян, с което е взето решение по чл.170,ал.1, т.4 от ЗГ да не
представен, от това не следва , че такова решение не е било взето, а и ищеца не
оспорил документа в който се съдържат тези данни. Във връзка с това решение е
възложено на директора на ДГС Ракитово да изпрати 2 бр. ново длъжностно
разписание за утвърждаване от директора на ЮДП, считано от 01.06.2018г.
Изготвеното в
тази връзка щатно разписание от ТП ДГС „Ракитово”, в сила от 01.06.2018г.,
което е утвърдено от директора на ЮЦДП-Смолян, съобразно правомощията му по
чл.172,ал.1, т.1 от ЗГ
От посочените доказателства – взето решение от УС на ЮЦДП-Смолян за намаляване на щатна численост и утвърдено от директора на ЮЦДП
ново щатно разписание, се
установява да е спазен надлежният ред по
който се променя щатната численост на персонала в едно държавно предприятие с
териториални поделения. Следва
да се има предвид, че релевантно при преценката за наличие на съкращаване е
представяне на надлежни актове –щатно разписание. Представеното такова, в сила от 01.06.2018г., притежава
характеристиката на официален документ по см. на чл. 143 от ГПК – изготвен и и
утвърдени от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и
като официален свидетелствуващ документ притежава материална доказателствена
сила, която обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното
волеизявление са такива, каквито се твърдят в документа. А и представените от
ответника старо и ново щатно разписание не са оспорени от ищеца.
Поради това и
съдът намира за напълно неоснователни възраженията на ищеца, изложени за първи
път в писмена защита, че решението за съкращаване в щата не е взето от
компетентния за това орган.
От представените
от ответника старо щатно разписание /поименно такова/, в сила от 01.01.2018г.
се установява в него да е била предвидена 1 щ.бройка за длъжността „юрисконсулт”
в структурата „специалисти”, както и общата численост на персонала да е била 75
щ.бройки. В новото такова влязло в сила
на 01.06.2018г. не съществува длъжност с наименование „юрисконсулт”, а общата
численост на персонала е станала 80 щ.бройки.
Което налага извода, че е съкратена единствената предвидена преди
промяната длъжност „юрисконсулт”, заемана от ищеца И., т.е. налице реално и действително съкращаване в щата, засегнало заеманата от
ищеца единствена щатна бройка длъжност „юрисконсулт”.
Тъй като вече се
установи, заеманата от ищеца длъжност „юрисконсулт” е единствена такава, то за
работодателя не е възниквало задължение да извършва подбор по реда на чл.329 КТ. Това е така тъй като работодателят е
задължен да извършва подбор, само когато за длъжността която се съкращава са
предвидени повече от една щатни бройки, а и подбора цели да остане на работа
служителя с по-голямо образование и квалификация. Когато единствения или всички
служители, заемащи една длъжност, се уволняват подборът е без предметен.
Неоснователни
съдът намира и възраженията на ищеца, че е следвало да се извърши подбор между
всички служители заемащи длъжността „юрисконсулт“ в останалите поделения на ЮЦДП-Смолян, представляващи горски стопанства,
поради следното: На първо място длъжността „юрисконсулт“ във всяко отделно
горско стопанство, което по смисъла на §1 от ДР на КТ е отделен работодател, се
заема въз основа на сключен трудов договор между лицето заемащо тази длъжност и
съответния директор на ДГС. При което всеки юрисконсулт има за работодател лице
различно от ответното ТД „ДГС-Ракитово“. Няма как едно лице, което не
работодател да извършва подбор между служители, които не са негови работници. Още
повече, че дори и да бъде извършен такъв и да бъде определен за съкращаване
друг юрисконсулт от друго ДГС, то ищеца не може да заема неговата длъжност, тъй
не може да бъде променено едностранно както работодателя така и мястото на
работа на служителя, до каквато абсурдна хипотеза би се стигнало.
Неоснователни
съдът намира и съображенията на ищеца, че уволнението е незаконно, тъй като
необходимостта от трудовата функция за длъжността „юрисконсулт“ в ответното
предприятие не е отпаднала. Дори това да е така, доколкото действително според
текстовете на чл.21, ал.2 и чл.60, ал.2 от НУРВИДГТ да е въдено изискване един
от членовете на комисия по ЗОП да е
правоспособен юрист, то няма изискване този юрист да е и юрисконсулт на
възложителя на обществената поръчка или непременно негов служител. При което за
участие във въпросните комисии работодателят е свободен да определи като член
на комисията което и да е лице, извън неговите служители стига то да притежава
юридическо образование. В този смисъл, когато при един работодател няма
служител с юридическо образование, той може да назначи за член на комисията си
друго лице извън неговата щатна численост, щом такова му е необходимо.
В тази
връзка по делото са разпитани и свидетели.
Свидетелката В., заемаща длъжността
юрисконсулт за периода от година и половина в
ГС Алабак, установява, че функциите на юрисконсулта са
заложени в длъжностната характеристика и в
наредба и закон за възлагане на
дейности, като в стопанствата има юрисконсулти, които извършват дейности, за
които се изискват юридически познания и когато в дадено стопанство по някаква
временна причина – болест, отпуск, не е имало юрисконсулт, се е командировал от
друго стопанство за нуждите на предприятието. Свидетелят В., работещ в ДГС като
зам.директор, установява, че юрисконсулт
участва един път месечно в процедура като член, във връзка с търгове по
дърводобив, и след която се изготвя протокол. След съкращаването на
юрисконсулта при необходимост от юрисконсулт се изпраща от Централното
управление писмо и идва такъв от друго стопанство за провеждане на търга и
прави протокол.
По отношение на
твърдението, че длъжността, освен като
наименование следва да бъде отпаднала и като функции, за да е налице, съдът
счита, реалното съкращаване в щата е
налице и когато има отпадане на трудовите функции на определена длъжност, но и когато тези
трудови функции се запазват и преминават към друга длъжност или се разпределят
между другите длъжности, както и когато те се възлагат за изпълнение на външно
лице по гражданско правоотношение или командироване на такова външно за
ответното дружество лица, както е
постъпено в случая – видно от Заповеди за командировка №№ 331, 337, 431, 493
издадени от директора на ЮЦДП-Смолян. Да
се приеме противното би означавало съдът да се намесва в правомощията на
работодателя да оптимизира длъжностния състава на предприятието, който му е
необходим за да изпълнява стопанските си задачи, което е изключително в
неговата компетенция и дискреационна власт и не подлежи на съдебен контрол.
Съкращаването на длъжността е реално
и то е извършено в съответствие със закона. Предвид на факта, че се съкращава
единствената бройка за длъжността, заемана от ищеца извършването на подбор не е
задължителен тъй като длъжността е единствена и няма с каква друга сходна или
еднородна длъжност да бъде сравнявана.
Неоснователно
съдът намира и възражението на ищеца, че при уволнението работодателя е
действал недобросъвестно и в нарушение на чл.8 от КТ, поради следното: За да е
налице недобросъвестност на един работодател при уволнение на негов служител
поради съкращаване в щата, какъвто е настоящия случай, следва да се установи че
решението за съкращаване на щата, което работодателят е взел е било свързано с
някакви други лични отношения и конфликти със съответния работник. В случая
обаче решението за съкращаване в щата е взето от УС на ЮЦДП-Смолян, а не от
работодателя на ищеца, който е директора на ДГС-Ракитово. Тоест неможе и да
става въпрос решението да е основано на лични отношения, а и доказателства в
тази връзка и да е имало разговори с покани за доброволно напускане от ищеца не
са ангажирани. Само поради факта, че трудовото правоотношение на ищеца И. е
било вече веднъж незаконосъобразно прекратено с налагане на дисциплинарно
наказание от директора на ДГС-Ракитово,
не следва извода, че решението на УС на
ЮЦДП-Смолян за съкращаване в щата е взето в тази връзка. Следва да се отбележи,
че дори и решението на УС да е взето във връзка с предложение на директора на
ДГС-Ракитово, то УС не бил обвързан от това предложение, което е можел както да
приеме така и да отхвърли, тоест решението е единствено и само на УС. От
показанията на свидетелите се установява също, че работата на юрисконсулта в ДГС-Ракитово
е била за участие в процедури по ЗОП един път месечно за около час, което се
установява и от посочените по-горе Заповеди за командировки, тоест при такова
натоварване е оправдано и вземането на решение за съкращаване на тази длъжност.
При което и не се установява наличие на недобросъвестност, респективно действия
в нарушение на чл.8 от КТ от страна на
работодателя.
За установяване размера на
обезщетението по чл.225 КТ за периода от от 14.06.2018г. до 14.12.2018г. ищеца
е представил копие от трудовата си книжка, Трудов договор № 1/18.07.2018г.
сключен на осн. чл.68, т.1, ал.2 КТ с адв Иван И. и Заповед № 02/20.08.2018г.
за прекратяването на този ТД на осн. чл.325, ал.1 т.4 КТ, считано от
20.08.2018г. – поради завършване на работата, както и втори Трудов договор № 2/17.09.2018г.
сключен на осн. чл.68, т.1, ал.2 КТ с адв Иван И., който няма данни да е прекратен. И дават ТД са заемане на
длъжност „юрисконсулт при ОТВ от 510лв. месечно.
По делото е приета и неоспорена от
страните ССЕ изготвена от в.л. Т.,
неоспорена от страните, която и съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна. Видно от заключението по ССЕ при ответника ищеца е получавал
БТВ в размер на 932,40лв. за пълен работен месец, а при новия работодател
получаваното БТВ е в размер на 510,0лв. – тоест по-ниско. При което
обезщетението по чл.225, ал.1 и 2 КТ е в размер на общо 3678,91лв., в това
число по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа – 1999,74лв. и по чл.225, ал.2 КТ – разлика между това което би получил при ответника и полученото при новия
работодател – 1679,7лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира, че
работодателят-ответник законосъобразно е упражнил потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношение на В.И., като е било налице реално
съкращаване на щата, засегнало единствената заемна от служителя длъжност „юрисконсулт”;
нямал е и задължение да извършва подбор. Ето защо и Заповед №5/13.06.2018г., с която
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- поради съкращаване в щата, е законосъобразна и
като такава не подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
С оглед изхода на спора по главния иск
– неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователни се явяват и
исковете с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 и 2 от КТ и като такива
също ще се отхвърлят.
С оглед
изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищецът няма право на разноски,
поради което направените от него такива остават за негова сметка.
До колкото делото е с предмет трудов спор, то
ищецът е освободен от задължението за внасяне на ДТ и разноски, то и дължимите
направените такива с оглед изхода остават за сметка на съда.
С оглед изхода на
делото и на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК ищецът не е освободен от задължението за
разноски на другата страна, а ответника е представляван от адвокат и има право на
разноски в размер на 720 лева за адвокатско възнаграждение, която и
сума за разноски ще се осъди ищеца да му заплати.
По
изложените съображения, Районен съд Велинград, V гр.състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.В.И., ЕГН **********
***, против Териториално Поделение
Държавно горско стопанство (ТП-ДГС) “РАКИТОВО”,
ЕИК 2016195800420, със седалище и адрес на управление гр.Ракитово, ул.”Ал.Стамболийски” №2, искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и т.3 от КТ - за
признаване на уволнението извършено със Заповед № 5/13.06.2018г. и на осн.
чл.328, ал.1, т.2, пр.второ КТ – поради съкращаване в щата, за незаконно и
отмяната му, и за възстановяване на предишната работа, както и за присъждане на обезщетение по чл.225 КТ в размер на 5594,40лв. поради това уволнение, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.В.И.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Териториално Поделение Държавно горско
стопанство (ТП-ДГС) “РАКИТОВО”,
ЕИК 2016195800420, със седалище и адрес на управление гр.Ракитово, ул.”Ал.Стамболийски” №2, сумата от 720,00
/седемстотин и двадесет лева/ –разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от датата на
която е обявено на страните изготвянето на решението – 29.11.2018г., а копие от
същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина И.)