Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Предявени са обективно съединени искове по чл.45 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Ищецът И. И. И. от с.С. излага в исковата си молба, че на 20.01.2010г. на главен път I-4 С.-В. пътувал с В. Г. с л.а. „О. К.” с рег.№ ..., собственост на бащата на Г.. Излага, че в районна на с.Д. ги връхлетял л.а. „М. В.” с рег.№ . ..., управляван от собственика си М. П. М., който предприемайки изпреварване навлязъл в тяхната лента за движение. Твърди, че удара са му причинени множество травми, последиците от които са трайно проявени и пречат на нормалното движение на тялото му и към момента. Излага, че по случая е било образувано НОХД № 502/ 2010г. по описа на ГОРС, приключило със споразумение, съгласно което ГОРС е приел, че М. е извършил престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 от НК.- Твърди, че при удара е получил средни телесни повреди, изразяващи се в изкълчване на дясното бедро и счупване на десен ацетабулум, довели до затрудняване на опорно-двигателната функция на долен десен крайник за срок от около 4-6 месеца, счупване на дясната подбедрица, довело до затрудняване на опорно-двигателната функция на десен долен крайник за срок от 2,5-3,5 месеца, счупване на лявото рамо на срÓмната кост и на дясната илиячна кост, довело до нарушаване целостта на тазовия пръстен, с което се затруднила трайно движението на снагата и съгласуваните функции с долните крайници за срок от около 2,5-3,5 месеца. Излага и че непосредствено след инцидента е бил откаран в спешно отделение в гр.В., приет в отделение „Ортопедия и травматология”, като уврежданията му били съпроводени със силни болки в таза, по-слаби в гърдите и без възможност да движи и стъпва на десния си крак, лицето му било нарязано от счупените стъкла, направена му била репозиция на луксацията на бедрото, подбедрицата била поставена на директна екстензия.. Сочи, че на 26.01.2010г. бил насочен към Клиника по ортопедия и травматология гр.П. за продължаване на лечението, където му била поставена директна скелетна екстензия, а на 17.02.2010г. бил опериран, като процесът на възстановяване бил труден. Сочи, е на 11.03.2010г. бил изписан за лечение вкъщи с две помощни средства и отбременяване на десния долен крайник за срок от 180 дни, превръзки, невропротективна терапия. Твърди, че и към момента движението му е затруднено, тъй като още изпитва болки в крака и кръста, уморява се лесно и това му пречи в обикновени житейски ситуации, уморява се лесно, липсва му концентрация и координация на движенията, което му пречи да се обслужва сам при обикновени житейски ситуации. Твърди, че терапията му продължава и до днес, но не винаги има възможност да закупи изписаните лекарства, поради липса на средства. Твърди, че му е нарушено и психичното здраве, заради причинени в следствие на травмите траен стрес и безпокойство. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 26 446,15 лв., представляващи 23 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 946,15 лв. мораторна лихва от датата на увреждането 20.01.2010 год. до предявяването на иска. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника М. П. М. от гр.В. чрез адв.Д.Б., с който изцяло възразява срещу иска и срещу обстоятелствата, на които се основава и заема становище, че искът е недопустим и неоснователен. Твърди, че ответникът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” към ЗД „. И. . Сочи, че е налице валидно сключен застрахователен договор и следователно застрахователят покрива отговорността за неимуществени и имуществени вредни. Счита, че поради това би следвало исковата претенция да се насрочи срещу застрахователя, а не срещу ответника. По делото е конституирано като трето лице-помагач на ответника М. ЗД „.И. гр.С., който не заема становище по предявените искове. Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното: Безспорно се установява от събраните по делото доказателства-приложеното досъдебно производство № 65/2010г. по описа на РУ на МВР-Г.Оряховица и протокол от 20.05.2010г. по НОХД № 502/ 2010г. по описа на ГОРС, че на 20.01.2010г., на главен път I-4 С.-В. км. 154+900 в района на с.Д. ответникът М. М., управлявайки л.а. „М. В.” с рег.№ ...., негова собственост, нарушил правилата за движение, като предприел изпреварване и навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движещите се МПС, при което причинил ПТП с л.а. „О. к.” с рег.№ ...., собственост на Г.Г., управляван от В.Г., поради което причинил по непредпазливост на И. И. И. средни телесни повреди, изразяващи се в изкълчване на дясното бедро и счупване на десен ацетабулум, довели до затрудняване на опорно- двигателната функция на долен десен крайник за срок от около 4-6 месеца, счупване на дясната подбедрица, довело до затрудняване на опорно-двигателната функция на десен долен крайник за срок от 2,5-3,5 месеца, счупване на лявото рамо на срамната кост и на дясната илиячна кост, довело до нарушаване целостта на тазовия пръстен, с което се затруднила трайно движението на снагата и съгласуваните функции с долните крайници за срок от около 2,5-3,5 месеца. С посочения протокол е одобрено споразумението, с което е признат за виновен М. за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр.чл.342 ал.1 от НК. От заключението на приетата като доказателство по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца вследствие на претърпяното ПТП са причинени изкълчване на дясното бедро, счупване на дясната подбедрица в горната й една трета, счупване на десен ацетабулум и на дясна илиячна кост, счупване на лявото рамо на срамната кост, отчупване от горно задния свод на ацетабулума, множество повърхностни порезни рани по лицето, травматична увреда на н. ишиадикус декстра-от притискане на костни фрагменти. Вещото лице е посочило, че в резултат на претърпяното от И. ПТП са настъпили допълнителни болестни процеси, изразяващи се в травматични увреди на дясното бедро и фрактура на ацетабулума, което допълнително е наложило освобождаване на нерва и по-дълъг възстановителен период за възстановяване на нормалната опорнодвигателна функция на крака. Посочил е и че е нарушена и координацията на движенията на таза и долните крайници, изразяващо се в нестабилност на походката, както и че И. е получил и допълнително траен психострес от преживяното и постоянно безпокойство. Експертът е посочил, че всички констатирани увреждания, причинени на И. при ПТП-получената съчетана травма таз-долен десен крайник, травматичната увреда на десен седалищен нерв и претърпяният стрес, обуславят срока на пълно клинично оздравяване, който се очаква да бъде общо до 12 месеца от получаване на травмата. По делото са приложени две епикризи- от Отделение по ортопедия и травматология при М. „Д. С.Ч.-В., издадена на 26.01.2010г. при изписване на И. и № 3301 от 11.03.2010г. на Клиника по ортопедия и травматология при „УМБАЛ-Д. Г.С.”-П., издадена при изписване на И.. От тях е видно,че е установено скъсяване на десен долен крайник с 4 см., както и че на 17.02.2010г. е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на десен ацетабулум, като още при постъпването болният е поставен на директна скелетна екстензия. По делото е разпитани като свидетели Ц.К., приятел на ищеца от 7-8 години и И.Г., негов дългогодишен познат още от ученическите години. Св. К. сочи, че след катастрофата е гледал ищеца като малко дете, тъй като бил много зле. Помагал му с пари и лекарства, тъй като той не можел да работи. Излага, че не можел да се обслужва сам, даже и до тоалетната не можел да отиде сам и той му помагал и за това, докато проходи. Посочва, че И. около 2-3 месеца бил неадекватен и стресиран, страх го било да пътува с автомобил. Като се пооправил, го взел на работа при него в строителството, но се уморявал много бързо и лесно, болели го кръстът и краката, като единият крак даже бил по-къс и куцал като се движел. Свидетелят излага, че И. и все още продължава да пие лекарства. Св.Г. също излага, че при посещението му в болницата заварил И. в много тежко състояние, не можел да се движи, пожълтял, изглеждал много зле и му казал, че всичко го боли. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД отговорността за причинени вреди може да бъде ангажирана при установени: наличие на противоправно деяние, същото да е извършено виновно от причинителя, наличие на вредни последици в патримониума на пострадалия и причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди, като вината, съгласно ал.2 от същия текст на закона се предполага до доказване на противното. В настоящото производство са безспорно установени елементите от фактическия състав на разпоредбата-деянието, извършено от М. М., неговата противоправност, виновността на М., наличието на вреди-описаните подробно по-горе травматични увреждания на И.. Налице е и причинно-следствена връзка между деянието на М.-причиняването на ПТП и настъпилите вредни последици. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе-одобрено от ГОРС споразумение по посоченото НОХД, че е налице противоправно деяние-причиняване по непредпазливост на ПТП при управление на автомобил поради изпреварване и навлизане в пътната лента на насрещно движещите се МПС, извършено виновно от М. М.. Настъпването на ПТП и вината на М. не се спори от същия /последната се и предполага до доказване на противното/. По отношение установяването на настъпилите вреди на пострадалия И.-същите са безспорно установени от приложените по делото епикризи и съдебно-медицинската експертиза. Безспорно е наличието и на пряка причинна връзка между деянието, извършено от М., и настъпилите за И. описани по- горе вредни последици. Обезщетението за неимуществени вреди се определя съгласно чл.52 от ЗЗД по справедливост, като съдът има предвид общите схващания за понятието. Размерът на обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната. По справедливост се определя не само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване. В случая от събраните по делото доказателства-свидетелските показания, обсъдени по-горе, и приложените епикризи и експертиза, се установява, че ищецът е претърпял болки и страдания от счупването на дясното бедро, подбедрица, десен ацетабулум и лявото рамо на срамната кост и на дясната илиячна кост и търпи и към момента болки при продължително натоварване. Оздравителният период е около една година общо за всички травми, но от тях И. е получил нарушена координация на движението на таза и десния долен крайник, изразяващо се в нестабилност на походката, както и траен психострес от преживяното и постоянно безпокойство.Ищецът е претърпял оперативно лечение, движел се е известно време с две помощни средства, дълго време не е можел да се обслужва сам, което се е отразило и на емоционалното му състояние. След лечението и към момента ищецът продължава да изпитва болки в кръста и крака, което го ограничава и при извършването на трудова дейноС. Предвид изложеното, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищец морални и физически болки и страдания възлиза на 23500лв., което обезщетение съдът намира, че в максимална степен ще възмезди понесените и понасяните и занапред болки и страдания на ищеца.Сумата ще следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-08.04.2011г. По отношение иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД: съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в за забава без покана. Същият дължи мораторна лихва, считано от датата на увредата. Предвид на това, искът за мораторна лихва от датата на увредата-20.01.2010г. до датата на исковата молба-08.04.2010г. върху присъдената сума 23500лв. е основателен. Същият е доказан в размер на 2952,84 лв., който размер съдът изчисли посредством ЕПИ „On-line” калкулатори. Тъй като претендираният размер е 2946,15 лв. и предвид на това, че съдът е недопустимо да се произнася свръхпетитум, следва искът да се уважи за сумата 2946,15 лв. При този изход на делото и на осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът ще следва да заплати по сметка на ВТОС държавна такса върху уважения размер на исковете-1057,85лв., както и разноските за експертиза-100лв., заплатени от бюджета на съда. Разноски са претендирани от ищеца, но тъй като такива няма данни да са направени, то не се присъждат. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСЪЖДА М. П. М. с постоянен адрес: гр.В., жк „В.” № 77, В.Г, .4, А.77 , ЕГН *, да заплати на И. И. И. от с.С., общ.П.Т., ЕГН *, сумата 23500 лв. /двадесет и три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие изкълчване на дясното бедро, счупване на дясната подбедрица в горната й една трета, счупване на десен ацетабулум и на дясна илиячна кост, счупване на лявото рамо на срамната кост, отчупване от горно задния свод на ацетабулума, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 20.01.2010г., на главен път I-4 С.-В. км. 154+900 в района на с.Джулюница, причинено по непредпазливост от М. П. М. при управление на л.а. „М. В.” с рег.№ ... ..., негова собственост, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-08.04.2011г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА М. П. М. с постоянен адрес: гр.В., жк „В.” № 77, В.Г, .4, А.77 , ЕГН *, да заплати на И. И. И. от с.С., общ.П.Т., ЕГН *, сумата 2946,15 лв.-мораторна лихва върху сумата 23500 лв. за периода 20.01.2010г.-08.04.2011г. ОСЪЖДА М. П. М. с постоянен адрес: гр.В., жк „В.” № 77, В.Г, .4, А.77 , ЕГН *, да заплати по сметка на ВТОС държавна такса за водене на делото върху уважения размер на исковете- 1057,85лв. и разноски за експертиза -100 лв. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника М. П. М. ЗД „. И. -гр.С.. Решението подлежи на въззивно обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |