Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260033 10.02.2021 година град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………втори граждански
състав, на…..десети февруари………....................…………2021…..година,
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар ……………………………………………………
Прокурор………………………………….…………………………………..
като разгледа докладваното от……………………съдията В. МИШОВА
въззивно гражданско дело номер 1069…..по описа за
2021……………...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и следв. ГПК и е образувано по жалба на Р.И.В. от ***–
длъжник по изп.д. № 20138650400685 по описа на ЧСИ М.Д.. Жалбоподателят обжалва
отказа за прекратяване на изпълнителното производство. В жалбата длъжникът се
позовава на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като твърди, че взискателят в продължение на
повече от две години не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо
него като длъжник. Позовава се и на изтекла погасителна давност. Излагат се
съображения в подкрепа на становището си
и иска от съда да отмени отказа на ЧСИ.
Взискателят
„А.Б.“ ЕАД взема становище, частната жалба е недопустима, тъй като нито едно от
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.435, ал.2 ГПК не било посочено от
жалбоподателя. Обжалваните действия на ЧСИ не попадали в кръга на предвидените
за обжалване от закона действия.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от ЧСИ съгласно чл.436, ал.3 ГПК.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на
въззиваемия, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Неоснователно е възражението на взискателя, че обжалваните действия на ЧСИ не попадат в кръга на предвидените за
обжалване от закона действия. Съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът, какъвто
в случая е жалбоподателят Р.И.В., може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В случая се обжалва именно
отказ на ЧСИ Д. да прекрати изпълнителното производство. Без значение е обстоятелството, че съгласно
посоченото основание прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител следва само да го констатира. Тази хипотеза следва да се приравни на
случаите, когато съдебният изпълнител прекратява производството в останалите,
предвидени в чл.433, ал.1 ГПК случаи и това следва от съдържанието на самата
правна норма.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително
дело № 20138650400685 на ЧСИ М.Д. е образувано по молба от „М.“ ЕАД (сега „А.Б.“
ЕАД) по издаден в негова полза изпълнителен лист въз основа на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 360/2012 г. по описа на Районен съд Гълъбово срещу Р.И.В.
за сумата от 163,40 лв. за предоставени на далекосъобщителни услуги, заедно с
лихви и разноски. С молбата взискателят е
възложил на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ на ЧСИ извършването на нужното за
проучване и установяване на имущественото състояние на длъжника, както и да
определи начина на изпълнение. На длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение. Наложени са запори на негови банкови сметки в
три банки. На 20.01.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 3,01
лв. На 07.07.2015 г. отново е наложен запор на банкови сметки на длъжника в
други две банки. Това е сторено и на 23.03.2017 г., и на 07.02.2019 г. На
13.02.2020 г. е наложен запор на трудовото
му възнаграждение.
Съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. В случая е видно, че от образуването на изпълнителното дело до
настоящия момент са извършвани изпълнителни действия - налагането на запори
върху вземания на длъжника в банки, като времето между налагането на отделните
запори не е повече от две години. Няма значение, че взискателят не е искал
извършването на изпълнителните действия, защото още при образуването на
изпълнителното производство той е възложил извършването на изпълнителни
действия на ЧСИ, каквато възможност му дава нормата на чл.18 ЗЧСИ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно
настъпилата погасителна давност. То не може да бъде обсъждано от съдебния изпълнител. Това е така, защото
той е орган на принудително изпълнение, на когото държавата е делегирала
публична функция да извършва принудително събиране на частни притезания. Своята
дейност той може да изпълнява само и единствено чрез способите, предвидени в
ГПК. Така, за да възникне задължение за съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство, е необходимо да е настъпило някое от основанията,
предвидени в чл. 433, ал.
1 ГПК. Разпоредбата е императивна и в нея
изчерпателно са посочени всички възможни хипотези, в които може да бъде
прекратено изпълнителното производство. Законът не е предоставил компетентност
съдебният изпълнител да констатира изтекла давност – то не е предвидено като
изпълнителен способ. По съществото си преценката дали това е така и правните
последици от настъпването на давността е правораздавателна дейност, каквато съдебният
изпълнител не може да осъществява. Изпълнителят процес се различава от исковия
именно поради безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен лист.
Извън компетентността му е да прави преценка за погасяване на задължението по
направени от длъжника възражения за изтекла погасителна давност.
С оглед на
тези съображения съдът приема, че жалбата на Р.И.В. е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Разноски не са поискани.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.И.В. – длъжник по
изп.дело № 20138650400685 по описа на ЧСИ М.Д. срещу отказа за бъде прекратено
изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като
неоснователна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: