РЕШЕНИЕ
№ 1441
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330116773 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.
Искове на „ Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Ф. А. Н., ЕГН
**********, с адрес: **************** , и с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 79 и 86 от ЗЗД да се установи вземане на дружеството, за което то
разполага със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Според фактите в исковата молба, ищецът е комунален оператор, водоснабдително
дружество, което доставило на ответника до неин обект – жилище в
***************************, питейна вода за периода 08.05.2018г. – 05.07.2021г. на
стойност от 909.60 лв., която останала незаплатена въпреки издадените за целта фактури и
изтекъл срок за плащане, предвиден в Общите условия по договор между страните.
Количеството на доставената вода било определено нормативно, по реда на общите условия
между страните, тъй като монтираното в имота средство за търговско измерване ( водомер)
било неизправно. Ищецът се снабдил със заповед за плащане по ч. гр. дело № 12642 по
описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр.състав , за 2021г, в която, освен главницата, била
заповядана за плащане и лихва в размер на 105.91 лв. за период на забавата от 31.07.2018г
до 30.06.2021г., и законна лихва от датата на подаването на заявлението ( 29.07.2021г.) до
окончателното изплащане на вземането. Длъжникът възразил против така издадената
заповед в срока по чл. 414 от ГПК и ищецът, на което дружество са дадени указания по
реда на чл. 422 от ГПК, иска установяване на вземането си и присъждане на разноските по
спора.
Ответникът оспорва иска чрез своевременен отговор, отрича да е потребител на доставяна
от ищеца вода – не било доказано да е собственик или ползвател на имота на
***********************. Отрича се реалната доставка на вода до имота, както и правото
на оператора да определи доставеното количество нормативно , а искът бил и недоказан по
размера си, тъй като се базирал на изходящи от ищеца частни документи – карнети , които
1
били нередовни. Възразява се също така, че за вземането (част от него , съобразно посочени
в отговора фактури) е изтекла погасителната давност, като се позовава на кратката
тригодишна такава. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Установителен иск по смисъла на чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, субективно и акцесорно съединен между същите страни с
искане за установяване на дължимо съгласно чл. 86 от ЗЗД обезщетение. Предвид
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е
имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от
ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.
След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът
установи следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се
извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), тоест, чрез договор при публично
известни общи условия. Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор за гр. П. са именно потребителите на
тези комунални услуги – собственици на имота или ползватели на същия въз основа
надлежно учредено или запазено вещно право на ползване, по отношение на които има
разкрита партида в оператора на тяхно име. Изрично сключен между страните писмен
договор не е необходим. Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно
на името на ответника; дори да бъде приет за недоказан този факт, той не е от значение за
отговорносттта на абоната – собственик на имота, тъй като правото на собственост е
достатъчно, за да възникне качеството му на потребител по смисъла на чл. 2 от
приложимите общи условия. На следващо място, на л. 45 от делото фигурира
удостоверение за данъчна оценка на имота на ул. „ ************** , на името на ответника ,
на л. 59 от делото – копие от подадената от същия данъчна декларация, отново за същия
имот, а на л. 69 – и копие от договора , с който Н. е придобил имота още през *****г. От
тези документи правото на собственост на ответника върху имота личи без съмнение , отв.
Н. е собственик на имота , и оттам – има качеството на потребител на доставената от
ищцовото дружество питейна вода по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 2 от приложимите между
страните общи условия. Или , между страните има договор при общи условия , по силата на
който ответникът дължи плащане на стойността на тази доставка .
Спорно е също така количеството на доставената вода - доставчикът неправомерно бил
определил количеството на доставената вода нормативно, без да има право на това. Съдът
не споделя това възражение. Водомерът (като средство за търговско измерване) е
собственост на потребителя, чието задължение е да го монтира ( чл. 18 ал. 3 от ОУ ) и да го
поддържа в изправност. Твърденията в исковата молба са , че в имота няма монтиран
водомер; така е отбелязано в приложеното по делото (л.10) известие за нередовен водомер
№ **********. Според свидетелските показания на сви. К., в имота изобщо няма монтиран
водомер. В тежест на абоната е да докаже наличето на изправен водомер в имота си , което
не е направено. Без значение е дали водомер няма , или монтирания е неизправен , тъй като
и в двата случая, възниква правото на оператора да отчете количеството на доставената
вода съобразно общите условия , и това количество се определя по еднакъв начин.
Ищцовото дружество няма задължение да уведомява абоната си , че водомера му липсва ,
не мери точно или че не е преминал изискуемата метрологична проверка , и затова
приложима е нормата на чл. 23 ал. 5 от ОУ , като за оператора е възникнало предвиденото
там право да определя нормативно доставеното количество вода.
Съдът споделя обаче – отчасти - възражението за изтекла погасителна давност.
Задължението на ответника е да плаща периодично по смисъла на чл. 111 буква „в „ от
Закона за задължениято и договорите и Тълкувателно решение № 3/2011 , ОСГКТК, и на
соченото основание то се погасява с изтичането тригодишен период на бездействие на
2
кредитора. Заявлението за издаване на заповед за плащане е подадено в съда на дата
29.07.2021г, и това означава , че са погасени всички вземания на кредитора с настъпил
преди 29.07.2018г. падеж. Такива има , и според вещото лице по проведената счетоводна
експретиза , чието заключение съдът кредитира, са на стойност от 821.19 лева – от
главницата , и 89.45 лева – от лихвите. Исковете са основателни до тези размери , а за
разликата над тях до пълните предявени такива , следва да бъдат отхвърлени.
Разноските се присъждат пропорционално.
Общия размер на направените от ищеца разноски е 405 лева ; дължат се пропорционално
363.18 лева (405/1015.51*910.64).
На адвоката на ответника се дължи и хонорар за осъществената по реда на чл. 38 от
ЗАдвокатурата защита, в минимален размер от 600 лева общо за двете производства, който,
редуциран съответно по реда на чл. 78 от ГПК , е в размер от 61.96 лева
(600/1015.51*104.87)
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Ф. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
************************, че в отношенията между страните , дължи на „
Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, плащане на следните суми по
договор за доставка на питейна вода , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело
№ 11284/2020г.: 821.19 лв.– главница за периода 08.05.2018г. – 05.07.2021г.; лихва в размер
на 89.45 лева за период на забавата от 31.07.2018г до 30.06.2021г., и законната лихва върху
главницата от 29.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по размер над присъдените стойности до пълния предявени такива от 909.60 лева (
главница ) и 105.91 лева ( лихви ) като неснователни поради изтекла погасителна давност.
Осъжда Ф. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *********************, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, разноски по двете производства в
размер 363.18 лева.
Осъжда „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, да заплати на адв. Е. И. Г. – М. ,
личен номер на адвокат **********, сумата от 61.96 лева хонорар по делото , на основание
чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3