Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 14.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
ноември
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 6146 по описа
за 2016 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от И.Д.Б. против Г. фонд, с която е предявен иск с
правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016
г./.
Твърди се, че на 14.03.2014 г.
около 00,10 часа в гр. Пловдив на бул. „********“ срещу № 84 л.а.м. „БМВ 330“ с
рег. № ********, управляван от Д.М.П., в който като пътник на задната седалка
на лекия автомобил седял ищеца, самокатастрофира,
блъскайки се в крайпътно дърво от дясната страна на пътното платно. Твърди се,
че вина за настъпилото ПТП има водача Д.М.П. и същата е установена със
споразумение, одобрено от съда по н.о.х.д. № 5952/2015 г. по описа на
РС-Пловдив. Твърди се, че за увреждащия автомобил не е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“.
В резултат на претърпяното ПТП на
ищеца са причинени следните увреждания: травматично разкъсване на лявата мишнична артерия довело до оперативно отрязване /ампутация/
на меките тъкани и костите на лявата раменна кост и мишница с кожен дефект и
гранулираща рана на лява мишница, обусловило загуба на крайник. Твърди се, че
ищецът в продължение на два месеца е бил на болнично лечение. Поддържа се, че
от описаните тежки травматични увреждания и претърпения стрес, ищецът е търпял
болки и страдания, които продължават и до днес, което налага непрекъснат прием
на болкоуспокояващи медикаменти. Ищецът изцяло разчита на чужда помощ и
вследствие на процесното ПТП е инвалидизиран
пожизнено с 75% тр.н.р. Твърди се, че до момента
ответникът е заплатил на ищеца 75 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди и
860 лв.-имуществени вреди, което не е справедливо спрямо вида и характера на
травматичните увреждания на ищеца, както и последиците за здравословното му
състояние и степента на възстановяването му.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 125 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и сумата от 384 272
лв.-имуществени вреди, представляващи стойността на изработване на протеза и
компонентите й от настоящия момент до пенсионирането на ищеца, включващо седем
протези с конфигурация към тях, както и изработването на първата протеза,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 14.03.2014 г. около 00,10 часа в гр.
Пловдив на бул. „********“ срещу № 84, виновно причинено от водача Д.М.П.,
управлявала л.а.м. „БМВ 330“ с рег. № ********, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника чрез юрисконсулт Шишков, надлежно упълномощен с
пълномощни, приложено към отговора.
Твърди се, че ответникът е
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв., както и
860 лв. за свързаните с тях имуществени вреди, които обезщетения са изплатени
на 12.01.2016 г. Поддържа се, че претенцията над тези суми е прекомерно
завишена с оглед принципа на справедливостта, предвид трайната съдебна практика
за 2014 г., установените в страната икономически условия и стандарт на живот.
Оспорва претенцията за имуществени вреди в размер на 384 272 лв. с твърдението,
че такъв разход не е извършен. Закупуването на протези е едно бъдещо несигурно
събитие. Оспорва претенцията за лихви с твърдението, че ответникът не изпада в
забава, считано от датата на деликта.
В съдебно
заседание ищецът поддържа иска си чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли
съда да го отхвърли като неоснователен по съображения изложени в писмени
бележки по делото. Претендира разноски, като представя списък на разноските по
чл.80 ГПК.
Третото
лице помагач, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Съображения излага в
депозираните по делото писмени бележки.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Със споразумение, одобрено от
съда по н.о.х.д. № 5952/2015 г. по описа на РС-Пловдив, Д.М.П. е призната за
виновна в това, че на 14.03.2014 г. в гр. Пловдив, на бул. „********“ срещу №
84, при управление на л.а.м. „БМВ 330И“ с ДК № ********, е нарушила правилата
за движение по пътищата-чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинила тежка телесна повреда на И.Д.Б., изразяваща се в
загуба на крайник-ампутиране на лява ръка на ниво мишница.
С оглед на горното споразумение и
на основание чл.300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Д.М.П. и настъпилото в причинно-следствена връзка от това
поведение телесно увреждане- ампутиране на лява ръка на ниво мишница,
представляващо тежка телесна повреда на И.Д.Б., са установени в настоящия
процес.
Отговорността на виновния
водач не е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност».
Между страните не е спорно, че ответникът
е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75 000 лв., както и
860 лв. за свързаните с тях имуществени вреди, които обезщетения са изплатени
на 12.01.2016 г., т.е. преди завеждане на настоящата искова молба.
От приетото по делото заключение на СМЕ, изготвено от
вещото лице д-р Димитрова се установява, че при процесното
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: голямо кръвонасядане на лявата част на раменния пояс, травматично
прекъсване на лявата подмишнична артерия с тромбоза и
гангрена на лявата предмишница, счупване на лявата
раменна кост в средната трета. Тези травми са довели до нежизненост на лявата предмишница, което е наложило извършване на амтутация. В заключението си вещото лице сочи, че размерът
на целевата помощ за нова надлакътна козметична
протеза е 2 260 лв., а за ремонт, съобразно вида на подменените компоненти
и детайли. Целевата помощ за ремонт след първата година е 1 787 лв., след
втората-2 220 лв. Цената на надлакътната миоелектрична протеза варира от 55 000 лв. до
62 000 лв. Протезата е необходимо да се сменя на всеки четири години във
връзка с естествени промени, които търпи ампутационния
чукан с възрастта.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р Г.
се установява, че вследствие на ПТП ищецът е получил съчетана травма с фрактура
на диафазата на лява раменна кост и тромбоза на лява подключична артерия. Вещото лице установява, че извършения
съдов байпас е несполучливо решение, вследствие на което настъпва бързо ретромбоза на лявата брахиална
артерия, гангрена на лявата предмишница, супурация на раната, поради което на 24.03.2014 г. се
прибягва до ампутация на лявата мишница. Вещото лице сочи, че ампутацията на
крайника е резултат и единствено само от травмата при ПТП и не е свързана с
наследствени, генетични заболявания при ищеца.
Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля Ж.Б.Б.-майка на ищеца. Свидетелката установява, че в първия ден
ищецът претърпял две операции. Първата била от ортопед и продължила много
време. Била поставена планка. Втората операция е извършена от съдов хирург. Тези
операции продължили от 8 ч. сутринта до 18.30 ч. вечерта. Свидетелката видяла
сина си в интензивното отделение. Бил подут, окървавен, нямал сили да говори,
не му се живеело. Ръката обаче не се подобрявала. Запушила се вената, правени
били промивки, слагана му била някаква система, с която да циркулира кръвта във
вената. Направен бил байпас. На десетия ден ищецът претърпял четири операции.
На другия ден ръката и пръстите започнали да посиняват. Лекарите казали, че ще ампутират
лявата ръка. Ищецът се разплакал и казал, че не иска да живее. Косата му окапала,
започнал да вдига кръвно. Ищецът работи във висше учебно училище по икономика и
мениджмънт в Пловдив на длъжност инспектор в учебен отдел. За работата му
трябва помощ и от лявата ръка. Основната му работа е да пише на компютър. От
14.03.2014 г. до 16.05.2014 г. бил в болница. Има осем операции. За всичко му
помагала майка му, която го обслужвала най-малко 3 месеца. След изписването
били проведени рехабилитации и в момента прави рехабилитация. Прави си вкъщи
рехабилитация, за което е закупен апарат. След операциите ищецът взимал
болкоуспокояващи. След това получил инфекция, при което на всяка превръзка му
режели от чуканчето, защото не може да заздравее.
Наложила се и пластична операция, за извършването на която взели кожа от
бедрото на ищеца и му я присадили, за да може да му заздравее чукана. При тази
пластична операция болките били адски, поради което се наложило да му сложат морфин.
Свидетелката установява още, че ищецът е прекрасен човек, отзивчив, но част от
приятелите му след ампутацията на ръката му се оттеглили. Ищецът запознал майка
си с приятелка си преди да му ампутират ръката, но след ампутацията връзката им
приключила. Когато били в болницата казали на ищеца за миолектрична
протеза. Питали в Турция, в Германия, но една миоелектрична
протеза струва от 75 000 евро до 120 000 евро.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са дадени
добросъвестно, логични са и непротиворечиви, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са искове за заплащане
на обезщетение за претърпени
неимуществени и за бъдещи имуществени вреди, които ищецът ще претърпи,
с правна квалификация чл.288, ал.1, т.2, б.“а“
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за
застраховането /отм./, а именно: наличие на
увреждане от управляващ моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, противоправното поведение и вината на водача Д.М.П., както и причинно-следствената връзка между деянието
и причинените на ищеца неимуществени
вреди от получените травматични
увреждания, както и бъдещи имуществени вреди, които ще претърпи-разходи за протезиране.
По отношение
на размера на предявените искове:
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и
от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар
да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания,
отчита
степента на преживяваните от него отрицателни емоции.
Кредитирайки заключенията на двете приети по делото съдебно-медицински експертизи, съдът приема, че от ПТП ищецът
е получил травматична ампутация на лява мишница, водеща до постоянно
разстройство на здравето, причинено от загуба на
орган, в случая лява ръка; голямо кръвонасядане
на лявата част на раменния пояс, счупване на лявата раменна кост в средната
трета.
Първата травма е довела до
трайно намалена трудоспособност – 75% пожизнено, установено с Експертно решение № 3841 от зас. № 204 от 26.11.2014 г. на МБАЛ „Пловдив“ АД. На ищеца са извършени осем оперативни интервенции, като само в един ден е
претърпял три. Оперативните интервенции са извършени както следва: на
14.03.2014 г.-байпас със субклавио-аксиларна протеза
в ляво, на 15.03.2014 г.-тромбектомия артерия радиалис и артерия улнарис в
ляво, на 22.03.2014 г.- тромбектомия артерия аксиларис в ляво, на 22.03.2014 г.-ретромбектомия
на артерия брахиалис в ляво, на 22.03.2014 г.-ретромбектомия на артерия брахиалис
в ляво, на 23.03.2014 г.-ретромбектомия на артерия аксиларис в ляво.
Ампутацията на ръката е извършена на 24.03.2014 г. След ампутацията са
извършвани няколко ревизии, некретомия и вторичен
шев. На 13.05.2014 г. ищецът отново е приет в болница с голям кожен дефект и
гранулираща рана на лява предмишница и е извършен кюретаж и свободна автоложна
кожна пластика.
От показанията на
свидетелката Божилова се установява, че при пластичната операция болките на
ищеца били адски, поради което се наложило да му сложат морфин. Установява се,
че след ампутацията на ръката част от приятелите на ищеца се оттеглили от него,
както и приятелката му. Вследствие на загубата
на горния крайник, цялата функционалност на крайника е била отнета и на пострадалия се налага да ползва чужда помощ,
което безспорно създава неудобства и затруднения както в личен, битов, така и в
професионален план, предвид обстоятелството, че работата му е предимно на
компютър. Нанесената травма станала
причина ищецът да се затвори в себе си и да
ограничи социалните си контакти. От
житейска гледна точка тази психическата
травма ще остане за цял
живот, особено предвид възрастта на ищеца към
момента на инцидента – 28 години
и обстоятелството, че загубата на крайник
ще е пречка в много аспекти от
личния и професионалния му живот. При определяне справедливия
размер на обезщетението настоящият съдебен състав отчита периода и интензитета на преживените болки и страдания, причинени от получените
травматични увреждания, дългият период на възстановяване, трайно намалената трудоспособност от загубата на крайник,
която ще продължи цял живот
и нуждата от чужда помощ за
обслужване в ежедневието. Всички тези обстоятелства
станали причина за депресивни състояния
и нежелание ищеца да общува с околните.
Следва да се отчете и младата
възраст на пострадалия, трудностите в движението, които ще продължат и в бъдеще.
С оглед
характера и интензитета на търпените болки
и страдания, както и предвид евентуалната им бъдеща продължителност,
практиката на съдилищата в подобни случаи и икономическата обстановка в страната към момента на
настъпване на увреждането, съдът намира, че сумата
от 200 000 лв. справедливо ще обезщети пострадалия.
Тази сума
следва да бъде намалена с платената от ответника извънсъдебно сума в размер на
75 000 лв., с оглед на което предявеният иск за неимуществени вреди в
размер на 125 000 лв. като основателен и доказан ще следва да бъде уважен
изцяло.
По
отношение на претенцията за имуществени вреди. Същият е основателен и доказан. Вярно
е, че разход за закупуване на нова протеза още не е направен от ищеца, но
несъмнено е, че имуществената му сфера е накърнена и за възстановяването й е
необходима сума, която се равнява на стойността, за която той може да си закупи
необходимата протеза.
С оглед изложеното настоящата
инстанция приема, че вследствие на процесното ПТП в патримониума на ищеца са настъпили и предстоят да настъпят
имуществени вреди, равняващи се на бъдещите разходи за протезиране
с протеза на „ВИП ПЛЮС - Медикотехническа лаборатория
София“ ЕООД и нейната поддръжка за срок от 3 години, възлизащи в общ размер на 384
272 лева, които следва да бъдат предмет на възстановяване от страна на
ответника.
С оглед
на горното предявеният от ищеца иск за имуществени вреди ще следва да бъде
уважен изцяло.
Относно началната
дата на дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в чл. 288, ал. 7 КЗ /отм./ след изтичането на три месеца от
завеждането на щетата. В случая щетата е заведена на 17.12.2015 г., 3-месечният срок е изтекъл
на 17.03.2016 г. Следователно и считано от 18.03.2016 г. ответникът е изпаднал
в забава, поради което и от този момент дължи лихва върху присъденото
обезщетение, предвид на което предявеният иск за заплащане на законна лихва за
периода от 14.03.2014 г. до 17.03.2016 г. ще следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът претендира разноски, но
такива не е правил, тъй като на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК е освободен
от държавна такса и разноски в производството. До приключване на устните
състезания по делото не е представил договор за правна помощ или друго писмено
доказателство, установяващо извършване на разход за заплащане на адвокатско
възнаграждение.
Предвид горното на ищеца не се
присъждат разноски.
При този изход на делото на
ответника разноски не се дължат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 20 370,88 лв. държавна такса и 200
лв.-възнаграждение вещо лице заплатено от бюджета на съда.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд, *** да заплати на
основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм.,
считано от 01.01.2016 г./ на И.Д.Б., ЕГН **********,***
сумата от 125 000 лв. /сто двадесет
и пет хиляди лв./ представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди и сумата от 384 272
лв. /триста осемдесет и четири хиляда двеста седемдесет и два лв./-имуществени
вреди, представляващи стойността на изработване на протеза и компонентите й от
настоящия момент до пенсионирането на ищеца, включващо седем протези с
конфигурация към тях, както и изработването на първата протеза, настъпили в
пряка, причинно-следствена връзка с ПТП реализирано на 14.03.2014 г. около
00,10 часа в гр. Пловдив на бул. „********“ срещу № 84, виновно причинено от
водача Д.М.П., управлявала л.а.м. „БМВ 330“ с рег. № ********, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 18.03.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за законна лихва върху главниците, считано от 14.03.2014 г. до
17.03.2016 г.
ОСЪЖДА Г. ф., *** да заплати
на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 20 370,88 лв. /двадесет
хиляди триста и седемдесет и 0,88 лв./ държавна такса, съобразно уважената част
от исковете и 200 лв. /двеста лв./ за заплатено възнаграждение на вещо лице от
бюджета на съда.
Решението е постановено при
участието на Д.М.П., ЕГН **********,*** в качеството й на трето лице помагач на
страната на Г. фонд ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: