гр.
Варна, 04.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, ІІ състав, на 27.11.2019 год., в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: М.
НЕДЕВА
Д. МАРКОВА
при участието на секретаря
Е. Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 565/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби, подадени от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – София и И.П.Г. *** против Решение №
380/08.05.2019 год., постановено по т.д.№ 1476/2018 год. по описа на ВОС с
което съдът:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров
№1, ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Г., ЕГН **********,
с адрес ***.Константинов №5, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
следните суми:
СУМАТА от 50000 лв. /
петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни психични
изживявания, в резултат на настъпило ПТП на 14.09.17 г., причинено от П. В.Б.,
при управление на МПС – л. а. Фолксваген Пасат , рег.№ х хххх хх, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2018 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над
50000 лв до пълния му размер от 150000 лв и на законна лихва за периода от
18.09.17 г. до 30.05.17 г.вкл. като неоснователни.
СУМАТА от 2848,50 лв / две хиляди осемстотин
четиридесет и осем лева и 50 ст/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатени средства за лечение на получените при ПТП
увреждания, както следва – сумата от 666,67 лв. по фискален бон от 18.09.17 г.,
17,57 лв по фискален бон от 18.09.17 г.,
19,33 лв по фискален бон от 19.09.17 г., 533,33 лв по фискален бон от 19.10.17
г., 1600 лв по фискален бон от 24.10.17 г. за титаниева мрежа и сумата от 11,60
лв по фискален бон от 26.10.17 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2848,50
лв до пълния размер от 4272,75 лв, включваща както следва: разликата над 666,67 лв. до 1000 лв – по
фискален бон от 18.09.17 г., разликата над 17,57лв до 26,35 лв- по фискален бон
от 18.09.17 г., разликата над 19,33лв до 29 лв- по фискален бон от 19.09.17г.,
разликата над 533,33 лв до 800 лв - по фискален бон от 19.10.17г., разликата
над 1600лв до 2400 лв - по фискален бон от 24.10.17 г. за титаниева мрежа и
разликата над 11,60 лв до 17,40 лв- по фискален бон от 26.10.17 г, както и иска за заплащане на законна лихва
за периода от 18.09.17 г. до 30.05.17 г.вкл. като неоснователни.
Въззивникът
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – София обжалва
постановения съдебен акт в осъдителните му части, респ. претендира отхвърляне
на предявените искове, евентуално – намаляване размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивникът И.П.Г. обжалва
решението в отхвърлителните части.
Жалбата е редовна и
надлежно администрирана.
Съдът след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Видно от приложеното по делото НОХД № 1311/18
г. на ВРС, с протоколно определение от 11.04.2018 г. е одобрено споразумение ,
с което е прието за установено, че П. В.Б. е осъществила престъпление по
чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, пр.първо вр. чл. 343, ал.1, б.Б вр. с чл.342,
ал.1, пр.трето НК, за това, че на 14.09.17 г. в гр.Варна, при управление на МПС
- л.а. Фолксваген Пасат с рег.№ х хххх хх нарушила правилата за движение на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинила на И.П.Г. тежка телесна
повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в засягане
на меките черепни покривки, счупване на черепните кости, кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка и контузия на мозъчното вещество, което е обусловило
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3,
пр.последно,б.а, пр.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК и е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца, отложено по реда на чл.66 НК.
На основание чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Пред
въззивната инстанция не се оспорва възникването на валидна застраховка за риска
„Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, действаща в процесния период.
Първият спорен момент пред въззивната инстанция е свързан
с размера на допуснатото от пострадалия съпричиняване на вредоносния резултат
/чл.51, ал.2 ЗЗД/. Съобразно трайно установената съдебна практика, влязлата в
сила присъда, решение, респ. споразумение пред наказателен съд не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за
съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за
извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. Поради
изложените съображения, изследването на приноса на увредения за настъпването на
вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по
т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008
г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на съпричинителството е в тежест на страната,
която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и
пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка
между него и настъпилия вредоносен резултат.
Съобразно заключението на първоначалната САТЕ, ПТП е
настъпило на пешеходна пътека тип Зебра, малко след полунощ, на добре осветен участък. Лекият автомобил се е
движил в лявата пътна лента по булеварда със скорост около 56, 5 км/ч /при
разрешена скорост от 50 км/ч/. Ищецът – велосипедист се е движил по успоредната на пътя велоалея /вдясно от
водача/,
а впоследствие предприел завой и преминаване
на пешеходната пътека в платното за движение на лекия автомобил. Установява се, че ударът между превозните
средства е настъпил в дясната част на предна
броня на автомобила и в средната лява част на велосипеда. Вещото лице сочи, че
велосипедистът е бил ясно видим за водача на
автомобила, като видимост към пострадалия технически е имало в рамките на 70 м. в обсега на късите светлини на
автомобила. Видимостта към велосипедиста, разположен на или встрани
от велоалеята е била невъзпрепятствана. Сочи се, че
спирачни следи не са открити, което означава, че водачът на автомобила не е
реагирал аварийно преди или след удара с велосипедиста. Вещото лице счита, че велосипедистът
е бил видим с направлението си на движение преди стъпване на пътното платно, от
където спрямо скоростта му на движение е било предвидимо дали е смятал да спре
или не преди навлизане на пътното платно, съответно при
реакция от страна на водача и движение със скорост до 50км/ч ПТП би било
предотвратимо. Сочи, че в случая водачът на велосипеда е бил в обективна
невъзможност да редуцира скоростта си за времето си на реакция / 1,8 сек./, като безопасната му скорост е била
такава под 10 км/ч /при която би имал възможност да реагира и спре преди
точката на ПТП/, а при движение със скорост от около 6 км/ч / равна на човешки
ход/ опасната му зона позволявала избягване на ПТП.
Съгласно заключението на допуснатата повторна САТЕ, изготвена
от в.л.М.Томов, технически е нямало причина движещият се по велосипедната алея
велосипедист да не е бил видим за водача на автомобила през цялото време до удара.
Вещото лице счита, че докато се е движил по велоалеята, ищецът е възприеман
като участник в движението, който не представлява обект на предстояща опасност,
а в такъв се превръща към момента, когато решава да пресече перпендикулярно
двете пътни ленти. Базирайки се на изчисления, вещото лице сочи, че ищецът е
имал техн.възможност да предотврати ПТП, ако предприеме пресичане на пътното
платно по правилата и в качеството си на пешеходец, бутайки велосипеда.
Така установената фактическа
обстановка в разглежданата част обуславя следните правни изводи:
Доводите във въззивната жалба на
застрахователя за непредотвратимост на ПТП от водача на МПС, респ. за липсата
на виновно поведение, не следва да се разглеждат по същество от настоящата
инстанция. Противното би означавало да се ревизира споразумението пред
наказателен съд, в нарушение на чл. 300 ГПК.
Не следва да се изследват по същество
и наведените в хода на пледоариите по същество възражения на ищеца – въззивник
за наличието на съществено протироверечие между събраните в настоящия процес
експертни доказателства и тези в наказателното производство. Кредитирането на
събраните доказателства по наказателното дело би съставлявало нарушение на
принципите за устност и непосредственост в гражданския процес – чл.11 ГПК.
Пострадалото
лице е велосипедист, за когото важи императивната забрана да управлява
превозното средство по площите, предназначени само за пешеходци /чл. 81, т. 5 от ЗДвП/. В нарушението на сочената забрана, същият е предприел
пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, която не е предназначена
за движение на ППС, а за движение на пешеходци. За да използва възможността за
пресичане на пътното платно на пешеходна пътека велосипедистът следва не да
управлява, а да бута велосипеда - т.е. да
придобие качеството "пешеходец" /чл. 107, т.2 от ЗДвП/.
При пресичане
на платното за движение от велосипедист, за ищеца са важали правилата за
движение, приложими за водачите на превозни средства, от които релевантното и
нарушено от ищеца правило е това на чл. 25, ал.1 от ЗДвП - извършвайки маневра същият не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които минават покрай него и не е
съобразил поведението си с тяхното положение, посока и скорост на движение. Заключенията и на двете експертизи са
категорични, че при спазването на правилото по чл. 81, т.5 ЗДвП велосипедистът
не би претърпял ПТП. Ищецът обективно е
създал предпоставки за настъпване на увреждането и е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат. Наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за
приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Фактът, че ищецът се е движел без
светлоотразители жилетка и фар, за което свидетелства в своите показания св.Б.,
не може да обуслови извод за поведение, създало предпоставки за настъпване на
увреждането. Самата свидетелка признава, че е видяла велосипедиста, още когато
той е бил на велоалеята. Последният факт се потвърждава и от заключенията на
вещите лица по допуснатите САТЕ.
Същевременно при определяне процента
на приноса, съдът следва да съобрази положението на велосипедиста като уязвим
участник в движението, в сравнение с участниците, управляващи МПС. За водачите
на МПС е въведено задлъжението по чл. 5, ал. 2, т. 1
от ЗДвП за повишена грижа, за нарочно внимание и предпазливост към
уязвимите участници в движението. Застрахованата е управлявала МПС с превишена
скорост, а в нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП не е отчела присъствието на
велосипедист и не е предприела спиране, независимо
от ясната видимост и липсата на натоварен трафик. Дори и при липса на подаден
сигнал от велосипедиста за завой, застрахованата е можела да предвиди бъдещо
пресичане на платното съобразно промяната в скоростта и посоката на движение на
пострадалото лице.
При отчитане на
горепосочените обстоятелства, застрахованата носи преимуществена вина за
инцидента, респ. приносът на пострадалия в ПТП следва да се определи на 1/3.
По размера на вредите:
Не се оспорва, че ищецът е получил
черепно-мозъчна травма, изразяваща се във фрактура на черепа в лява окципитална
област, остър епидурален хематом в същата област и мозъчна контузия лека
степен. Претърпял е две оперативни интервенции, втората от която за поставяне
на титаниева мрежа. Вещото лице по допуснатата СМЕ сочи, че в резултат на
проведено хирургично лечение, ищецът е напълно възстановен и не съществува
реална опасност за здравето му, както и риск от усложнения в бъдеще. Сочи, че получената травма е създала реална
опасност за живота и здравето на ищеца, като получените увреждания подлежат на
пълно възстановяване след извършените хирургични интервенции. Дава заключение,
че ищецът се е възстановил в обичайния срок без остатъчни явления и патологични
отклонения. Ищецът няма оплаквания, освен леки болки във врата. Не се налага
поддържащо медикаментозно лечение.
Съгласно заключението по допуснатата СПЕ, неоспорено от
страните, се установява, че ищецът не е търсил специализирана психиатрична
помощ и не е провеждал лечение, бил с хиподепресивни изживявания, преживявал
ПТП като психотравма. Към момента при ищеца се диагностицират постконтузионен
синдром и разстройство в адаптация-генерализирана тревожност. Пострадалото лице
е с хипохондрична фиксация. Ищецът се нуждае от професионална психологична и
психиатрична помощ и медикаментозно подпомагане. Ищецът е с нарушена памет,
концентрация и страда от лесна уморяемост. Вещото лице е категорично, че дори и
при своевременно провеждане на психиатрично лечение, ищецът не би се
възстановил по-бързо. Съобразно разпоредбата на чл.195,
ал.1 ГПК съдът назначава вещо лице, когато
за изясняване на релевантни факти, обстоятелства и причинни връзки са
необходими специални знания. Депозираното заключение изхожда от компетентен специалист
и е обосновано. Използваните от вещото лице методи съответстват на спецификата
на изследване – психиатрично състояние, което по принцип се извършва чрез лично
освидетелстване и снети анамнестични данни. Заключението не е оспорено от
застрахователя.
Относими при
определяне на претърпените от ищеца болки и страдания са и показанията на
неговата майка св. Дарина Стойкова. Ищецът бил на легло приблизително два
месеца, след което бавно започнал да се възстановява. Свидетелката отчита
промяна в поведението на сина си, който вече не бил толкова деен, лесно се
уморявал и често забравял. Продължавал да учи, но среща затруднения. На основание чл. 172 ГПК съдът
съобразява пряката родствена връзка, но едновременно с това отчита, че
показанията имат за предмет лични данни и обстоятелства, за които по принцип
единствено близките могат да имат преки и непосредствени впечатления.
Поначало,
причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат
възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази
заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера
и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди
следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност. Преценката за размер на обезщетението по
чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно
убеждение, при съобразяване на възрастта на пострадалия към момента на
настъпване на вредите, вид и брой на получените телесни увреждания, интензитет
и продължителност на претърпените болки, страдания и неудобства по повод на
травмите, продължителност и особености на оздравителния процес, отражение на
инцидента върху психоемоционалната сфера на пострадалия и др. Изброяването не е
изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни
относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите
от него. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и
съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението – настъпилото ПТП. Принципът за справедливост
изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за
претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания.
Ищецът е лице, което към момента на инцидента е
било на 19 год., в активна възраст.
Претърпял е тежка ЧМТ с опасност за живота, обусловила две хирургически
интервенции, възстановяването от които е наложило чужда интензивна помощ в
двумесечен период. Ищецът е възстановен
от физическата травма, но продължава да изпитва психоемоционални затруднения,
които изискват продължително лечение за овладяване на тревожността, страха и депресията.
Именно психоемоционалната травма е причина и за промяната в поведението на
младежа, чията активност и учебен процес са нарушени.
Претърпяната тежка ЧМТ, двете тежки оперативни
интервенции и сериозната психотравма са причина съдът за определи обезщетение, идентично с това на първостепенния
съд или 75 000 лева. Същевременно,
съдът отчита и пълното възстановяване на страната от физическата травма, без
патологични отклонения и без предвидимо бъдещо влошаване. Горното обуславя
извода, че обезщетението от 75 000 лева не следва да бъде увеличавано.
Присъденото обезщетение е съобразено
и с действащите
към момента на увреждането нива на застрахователно покритие съобразно чл. 492, т.1 КЗ, които са илюстрация на обществено- икономическата конюнктура в страната.
С оглед определения размер на съпричиняване
от 1/3, дължимото обезщетение следва да се определи в размер на 50 000
лева /2/3 от 75 000 лева/.
Решението следва да бъде потвърдено и
в частта касателно присъденото обезщетение за имуществени вреди, което е
намалено с определения процент на съпричиняване. Самостоятелни доводи против
основателността на претенцията не са наведени от въззивника - застраховател.
Разноски: На
основание чл.
38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 9, ал. 3
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения въззивникът – застраховател трябва да бъде осъден да заплати на
адвокат Св.С. сумата от 2030 лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 380/08.05.2019
год., постановено по т.д.№ 1476/2018 год. по описа на ВОС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, ДА ЗАПЛАТИ на асвокат С.Б.С. *** сумата
от 2030 лева, на основание чл.
38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 9, ал. 3
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1/9.07.2004 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл.
280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: