Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 520
Гр. Перник, 03.12.2020
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 602/2020 година по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „***” ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес но управлиние
гр. Перник, кв. „***”, бул. „***” № *, представлявано от управителя Х.Е.Т.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-*58-001067
от 05.09.2020 година по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, издадена от Т.Л.Д.– младши
автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Перник, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за
срок от 6 /шест/ месеца.
В жалбата се сочи, че
обжалваният акт е незаконосъобразен. Посочва се, че лицето, което е управлявало
автомобила при извършване на проверката от страна на органите на ОДМВР Перник В.К.Г.не
работи в „***” ООД, присвоил е ключовете от автомобила и е откраднал същия,
неизвестно по каква причина. За това обстоятелство е уведомена своевременно ОДМВР
Перник. В жалбата се сочи, че автомобилът е специализиран и наложената мярка
върху него сериозно затруднява извършването на дейността на „***” ООД. Моли съда
да отмени оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-*58-001067 от 05.09.2020
година, като незаконосъобразна.
В проведеното съдебно
заседание на 16.*.2020 година жалбоподателя „***” ООД, редовно призован, се представлява
от управителя Х.Е.Т. и от адвокат Р.К.от Адвокатска колегия Перник, който
поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения административен акт като
незаконосъобразен. Претендира присъждането на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно
заседание на 16.*.2020 година ответникът по жалбата – младши автоконтрольор при
ОДМВР Перник Т.Л.Д., редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт
З. В., която оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения излага в
хода по същество. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу акт подлежаща на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
В настоящото съдебно
производство се обжалва Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-*58-001067 от
05.09.2020 година, издадена от Т.Л.Д.– младши автоконтрольор към Сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на товарен автомобил „***” с рег. № РК *** ВН,
собственост на „***” ООД със законен представител Х.Е.Т. за срок от 6 /шест/
месеца. Към момента на проверката ППС е управлявано от В. Каменов Г., за което
лице по преписката няма данни да е на трудов договор или граждански такъв във дружеството
на жалбоподател.
ЗППАМ е връчена на Боян Е.Т. /пълномощник/ на
09.09.2020 година.
Оспорената ЗППАМ е издадена
въз основа на Акт Серия ВА № 2524483 от 05.09.2020 година /л. 6 от делото/,
който е издаден при проверка от контролните органи на Сектор ПП при ОДМВР Перник
и са иззети два броя регистрационни табели с № РК *** ВН и СРМПС № ********* за
извършено от водача В.К.Г.нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Актът е подписан от страна
на водача без възражения.
В законоустановения
14-дневен срок управителят на дружеството „***” ООД Х.Е.Т. депозира жалба вх. №*5800-*919
от 16.09.2020 година, в която подробно аргументира становище за
незаконосъобразно издадена ЗППАМ.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
От правна страна, съдът намира, че
заповедта е незаконосъобразна и е налице отменителното
основание по чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП,
в приложимата й към датата на издаване на оспорената заповед редакция /изм. –
ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г./, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: „т. 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да
му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление за
срок от 6 месеца до една
година.”.
От елементарния анализ на тази
норма става ясно, че тази
ПАМ, при приложимата в случая редакция на нормата, се
прилага само и единствено по отношение
на собственик, който управлява МПС/ППС/, т.е. се
явява и водач на съответното МПС, без да притежава съответното
свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда или по отношение на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното
свидетелство за управление.
В конкретния случай, с оглед
доказателствата по делото, следва да се приеме, че е налице евентуално втората
хипотеза на посочената като правно основание норма от ЗДвП, а именно – моторното превозно средство е било управлявано от лице, непритежаващо
съответното свидетелство за управление.
Другото обстоятелство, което е от
съществено значение и следва да бъде изяснено е, дали лицето, по отношение на
което е приложена тази ПАМ, е собственик на ППС, чиято регистрация се
прекратява. Съдът намира, че и тази предпоставка в случая е налице, т.к. от
обсъдените по – горе писмени доказателства става безспорно ясно, че товарният автомобил, марка „***” с рег. № РК *** ВН, е собственост
на „***” ООД, от което следва, че същият е собственост на фирмата, на която е
наложена принудителната административна мярка.
Независимо от това, обаче, наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна като несъответстваща на целта на
закона и на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена от
административния орган в такъв вид
и в такъв обем и интензитет, че
да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел,
а по разбиране на настоящия състав, тя следва да не ограничава права и да не
засяга законни интереси на субекти, независимо дали те са ФЛ или ЮЛ, като това
следва и от нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно която, административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за
която актът се издава. Същевременно,
по смисъла на нормата на чл. 22 от ЗАНН, целта на принудителните административни мерки е да се постигне
превантивен и преустановяващ
ефект спрямо административните нарушения и предотвратяващ и отстраняващ ефект спрямо вредните последици от тях.
В конкретния случай, обаче, с налагането на
тази ПАМ - прекратяване на регистрацията
на ППС – товарен автомобил, марка „***” с рег. № РК ***
ВН, се засягат права и законни интереси на дружеството жалбоподател, което към
момента на извършване на проверката и установяване на нарушението от страна на
водача е обявило товарния автомобил за откраднат, т.е. негативните правни
последици от тази заповед категорично се разпростират върху правната сфера на
субект – ЮЛ, а именно жалбоподателят „***” ООД. Тъй
като по делото не бяха представени писмени доказателства нито от страна на
жалбоподателя, нито от страна на ответника по жалбата, които да удостоверят
твърдяното в жалбата или да го опровергаят, че ключовете, съответно и товарният
автомобил са присвоени от водача Г., по делото беше допуснат и разпитан
свидетелят К.А.И., който твърди, че наложената мярка значително затруднява
работата на фирмата, тъй като камионът разполага с технически средства,
необходими за осъществяване дейността на дружеството жалбоподател, твърди че В.
Г., на когото е съставен акта и въз основа на него е издадена ЗППАМ, не работи
във фирмата, не познава лицето и заявява, че същият е откраднал камиона. Като
логични, последователи и събрани от лични впечатления съдът кредитира събраните
гласни доказателства. Казано по друг начин, прекратяването на регистрацията на
посоченото в заповедта МПС, лишава дружеството жалбоподател, като собственик,
от възможността да управлява и ползва това МПС по неговото предназначение. На следващо
място, лишава го от възможността да използва МПС за извършване на производствените
си дейности, както и от възможността да се разпореди с него. „***” ООД от една
страна, е адресат на оспорената заповед, а от друга страна, няма правно основание
да търпи тези негативни правни последици, т.к. административното нарушение по
ЗДвП е извършено от лице, което не работи във фирмата и за което се събраха
гласни доказателства, че е откраднало камиона, респ., от страна на „***” ООД не
е налице противоправно поведение, което да е станало
основание или да може да е основание за издаване на оспорената заповед за
налагане на тази конкретна ПАМ. Така, от изложеното, по разбиране на настоящия
съдебен състав, категорично следва изводът, че в случая, така наложената принудителна административна мярка се явява
категорично несъобразена с целта
на закона и с налагането й
е нарушен принципът на съразмерност, разписан в нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК,
която изисква, административният
акт и неговото изпълнение да не
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът
се издава. В случая, прекратяването на регистрацията, чрез сваляне и отнемане на регистрационните табели на товарния автомобил с рег. № РК *** ВН, препятства възможността за движението му по пътищата, респективно
препятства и правото на „***” ООД да
ползва този товарен автомобил
по неговото предназначение за осъществяване производствената дейност на
фирмата, а посоченото, според
настоящия състав на съда, при всички случаи, представлява нарушение на принципа на
съразмерност.
Така, предвид всичко изложено по – горе, при
извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият съдебен състав констатира, че тя е издадена от материално и
териториално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със
Заповед с Рег.№313з-1464 от 08.08.2017 година /л. 20 от делото/, издадена от
директора на ОДМВР Перник, при спазване на изискуемата от закона писмена форма,
с посочено правно основание за издаването й, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона и в несъответствие с
целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита, че по отношение на
същата са налице отменителните основания по чл. 146, т.
4 и т. 5 от АПК.
По така изложените съображения,
Административен съд – Перник намира, че жалбата на „***” ООД се явява
основателна и доказана, а оспорената в настоящото производство Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-*58-001067 от 05.09.2020
година, издадена от Т.Л.Д.– младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР Перник, като незаконосъобразна – издадена в противоречие с
приложимите материалноправни норми и в несъответствие
с целта на закона, следва да бъде отменена.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Р.К.за
присъждане на направените съдебни разноски, поради което ОДМВР Перник следва да
заплати сумата от 200 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 22350 от 12.*.2020 година.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-*58-001067 от 05.09.2020 година по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, издадена от Т.Л.Д.– младши автоконтрольор към Сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР Перник, с която на „***”
ООД с ЕИК **********, със седалищи и адрес на управлиние гр. Перник, кв.
„***”, бул. „***” № *, представлявано от управителя Х.Е.Т. е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на
ППС, за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
ОДМВР Перник да заплати на „***” ООД с ЕИК **********,
със седалище и адрес но управление гр. Перник, кв. „***”, бул. „***” № *,
представлявано от управителя Х.Е.Т. направените
съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172,
ал. 5 от ЗДвП.
Съдия:/п/