М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 202/ 2017 г. на Районен съд гр. Луковит
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен от Районна прокуратура гр. Луковит, срещу подсъдимите:
К.М.Т. с ЕГН **********, с обвинение, за това, че
на 23.02.2016 г., около 21.00 часа, в центъра на с. Бежаново, Ловешка област,
пред механа „Хъшове“, в съучастие като извършител с М.М. ***, умишлено и по
хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Г.Ф.Г. ***, изразяваща се в множество кръвонасядания по тялото,
разкъсно-контузна рана в областта на устата, болки в областта на гръдния кош, и
довела до временно и неопасно разстройство на здравето - престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК, и
М.М.И.
с ЕГН **********, с обвинение, за това, че на
23.02.2016 г., около 21.00 часа, в центъра на с. Бежаново, Ловешка област, пред
механа „Хъшове“, в съучастие като извършител с К.М.Т. ***, умишлено и по
хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Г.Ф.Г. ***, изразяваща се в
множество кръвонасядания по тялото, разкъсно-контузна рана в областта на
устата, болки в областта на гръдния кош, и довела до временно и неопасно
разстройство на здравето - престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл.
130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК.
В хода на съдебните
прении, представителят на прокуратурата поддържа предявените обвинения спрямо
двамата подсъдими, така както са повдигнати с внесения обвинителен акт. Счита,
че фактическа обстановка описана в същия е безспорно установена и се
потвърждава от доказателствата събрани в съдебното производство. Счита, че
показанията на пострадалия Г.Ф.Г. досежно времето, мястото и извършеното над
него нападение, се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели Е.Д. и М.Р.,
както и от останалите гласни доказателства. От показанията на свидетелите се
потвърждава фактът, че е имало разправия пред механата, имало е побой, който се
е пренесъл и в последствие към аптеката, че пострадалият е бил бит с тръби и
криваци, че от съдебно-медицинската експертиза се установява характера и
механизмът на получаване на телесните увреждания на пострадалия, по начин
заявен от пострадалия и за който свидетелстват другите лица, че пострадалият
просто е слушал музика отвън пред заведението, в което се е провеждало семейно
тържество, че нагласата и действията на двамата подсъдими са довели до нарушаване
на телесната неприкосновеност на пострадалия и действията им са продължили към
площада в посока на кметството и аптеката.
Предлага на съда двамата
подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите обвинения, като на
подсъдимия К.М.Т. да бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК, а на подсъдимия М.М.И. да бъде наложено наказание
„пробация“ с двете задължителни пробационни мерки за срок от по 1 година и 4
месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа в рамките на 1
година.
Гражданският ищец и частен обвинител Г.Ф.Г. заявява,
че поддържа казаното от прокурора, поддържа
обвинението спрямо двамата подсъдими, както и предявения иск.
Защитникът на двамата подсъдими адв. Г. моли съда да постанови съдебен акт, с
който да признаете и двамата му подзащитни за невиновни по повдигнатите им
обвинения с внесения обвинителен акт. Твърди, че основанието да поиска
оправдателна присъда се базира единствено и само на събраните и проверените в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Накратко сочи, че
поведението на пострадалия Г.Ф. изначало е било грубо и арогантно, намесвайки
се в едно тържество без да е поканен, с хладни оръжия. Твърди, че по делото е
останало неизяснено от налична доказателствена база, че двамата му подзащитни
са причинили съответните телесни увреждания на пострадалия отразени в
съдебно-медицинската експертиза. Твърди, че около пострадалия е имало много
хора, четири, пет, шест, десет човека, като според част от свидетелите всички
тези много хора са му нанасяли удари. Твърди, че нито един от свидетелите не е
казал, че К.Т. е нанасял каквито и да било удари на пострадалия, с каквито и да
било предмети, за да можем установим причинно-следствената връзка на неговото
поведение с тези травматични увреждания, като същото се отнася и за другия
подсъдим М.М.. Налице е съмнение относно кой и с
какви средства са причинени телесните увреждания на пострадалия – кои лица, коя
част от свидетелите са държали определени предмети, нанасяли са удари, дали с
тези предмети, дали с юмруци, дали с крака е възможно да са причинени
уврежданията.
В с.з. подсъдимият К.М.Т.
поддържам казаното от неговия защитник и не се признава за виновен за нищо. В
дадената от съда последна дума моли да бъда оправдан.
В
с.з. подсъдимия М.М.И.
също поддържам казаното от неговия защитник, заявявайки, че изобщо не са
удряли пострадалия. В дадената от съда последна дума моли да бъда оправдан.
Съдът, след като извърши собствена преценка на събраните по делото
доказателства /отделно и в тяхната съвкупност/, прие за установена следната фактическата
обстановка:
Подсъдимият К.М.Т. е роден на *** ***, български гражданин, има
завършено средно образование, не е женен, не работи, осъждан, с ЕГН **********.
М.М.И. е роден на *** ***, български
гражданин, българин, има завършено средно образование, не е женен, но живее на
семейни начала, не работи, осъждан, с ЕГН **********.
Пострадалият Г.Ф.Г. ***5, български гражданин, има завършено средно
образование и не е осъждан.
Двамата подсъдими К.М.Т. и М.М. ***, познавали
се добре помежду си, както познават и пострадалия Г.Ф.Г. живущ ***.
На 23.02.2016 г., вечерта, в с. Бежаново, община Луковит, в заведение - механа
„Хъшове“, намиращо се зад кметството на селото, било организирано тържество от
свидетелката по делото А.И.М., която правела кръщене на внучето си. Като гости
на заведението били поканени двамата подсъдими и свидетелите по делото - Ш.И.М.
по прякор „Д.“ /чичо на подс. М.И. и брат на свид. А.М./,
Р.Г.С. и нейният син М.Р.Г., Ф.А.М. с прякор „Ф.“, който е първи братовчед на
бащата на подсъдимия М.М.И./.
По същото време пострадалият Г.Ф.Г. и свидетелят Е.М.Д. се намирали пред механата и слушали музика, която се чувала вътре от
заведението. Двамата пиели бира в бутилки, които им били дадени от присъстващ на тържеството братовчед
на свид. Д.. Около 21.00 часа, свидетелят Д. решил да влезе в заведението за да
иска още бира, при което се спънал на прага на врата и паднал на земята. Пострадалият
Г. тръгнал към него за да го вдигне, при което появявайки се на входната врата на
заведението двамата започнали да се заяждат с подс. К.Т.. Това раздразнило намиращите
се в заведението и от вътре излезли двамата подсъдими К.М.Т. и М.М.И., бащата на М. – М.и братята му Ш.М.И. и И.М.И., негов чичо
и други лица, които нападнали пострадалия. Най-интензивно почнали да бият пострадалия
братята на подс. М.И. - Ш.М.И. и И.М.И., бащата на подс.
И. – М., негов чичо и други лица, нанасяйки му удари с ръце и предмети, при
което свид. Е.М.Д. побягнал в посока църквата, намираща се в близост до
заведението. Нападателите, които почвали
да бият пострадалия, го удряли по тялото, по коленете, в
главата и ръцете, бащата на подс. М.И. го ударил с един тръбен ключ в главата,
а един от братята на подс. И. го ударил с кривак. Пострадалият паднал на земята
и пазел главата си от удари, като лежейки на земята в поза на едната си страна
нападателите продължили да му нанасят удари и с ритници. В този момент присъствалата
на тържеството свидетелка Р.Г.С., на която пострадалият Г. е племенник, заедно
своя син М.Р.Г. излязла отвън и видяла, че нападателите са гътнали Г. и го
удрят с предмети и с каквото намерят. Тя и нейният син М.Р.Г. предприели
действия да ги разтърват, най-вече да отърват пострадалия за да не пребият, но
подсъдимият М.И., по прякор Ч., започнал да бута С. която в този момент възприела,
че другите продължават да удрят Г. с предмети и ритници.
В един момент пострадалият побягнал в посока аптеката намираща се на
центъра на селото, но бил последван от лицата нанеслите му преди това побой,
които го настигнали при аптеката и продължили да му нанасят побой. В района на
аптеката нападателите ритали с крака и удряли с ръце и криваци пострадалия,
като чичото на подс. М.И. – свидетелят Ш.И.М.
с прякор Д. го ударил с кол /кривак/ пред аптеката, удрял го по ребрата, по
краката и по гърба, а бащата на подс. М.И., посочен от свидетелите по делото с
името М., държейки ключ ударил пострадалия по главата, при което му потекло
кръв от главата и той паднал в една шахта.
След намесата на кмета на селото – свидетелят П.Г. и свидетелката Р.Г.С. нападателите преустановили нападението над пострадалия.
Свидетелката С. възприела пострадалия със сцепена глава и заедно със своя син -
свид. М.Р.Г., помогнали на пострадалия да го заведат до дома му. Тогава се
обадили на телефон 112 и след като дошла линейка пострадалият бил откаран в
ФСМП в гр. Луковит за оказване на медицинска помощ. След побоя пострадалият много
го болели краката, раменете, главата, ръцете и гръбнака, имал кръв по главата и
по устата, а от самите удари имал синини по тялото и по коленете.
В съдебно заседание вещото
лице д-р М.Г. поддържа даденото заключение, изготвена по писмени данни относно
характера на телесните увреждания причинени на пострадалия Г.. Посочва, че
описани травматичните изменения са без размер, без форма, без интензитет, което
не е дало възможност да се преценя точно какви предмети са използвани. Според
вещото лице, единственото нещо, което може да каже като действащ предмет за
увредата в областта на устата „оток и кръвонасядания“, се дължи на удар в
областта на устата с предмет с малка действаща повърхност, най-вероятно юмрук.
Установените и отразени като кръвонасядания, а именно в лявата челна област, в
гръдния кош без счупвания, са причинили на пострадалия временно и неопасно
разстройство на здравето в цялата съвкупност. Според вещото лице уврежданията
могат да бъдат получени от юмруци и от ритници, то такива причинени с колове,
не са отразени в медицинската документация. На въпроси на защитника на подсъдимите вещото
лице отговори, че не може да определи давността,
тъй като
описаните
травматичните изменения са без размер, без форма, без интензитет.
Произшествието е настъпило на 23.02.2016 г., а пострадалият е прегледан на 24
часа. Охлузването в лявата челна област не е описано, не пише и цвета на
охлузването, защото едно прясно охлузване ще има коричка, отвори покрити с
червена коричка. Ако е минало време, тази коричка става тъмна. Накрая пада и остана
белезникав белег.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена отчасти от показанията на пострадалия Г.Ф.Г., отчасти от
показанията на Е.М.Д., А.И.М. и С.С.И., в по-голяма
степен от показанията на свидетелите М.Р.Г., Р.Г.С., П.Г.Г.,
дадените в хода на досъдебното производство показания на свидетеля Р.Г.С.,
частично огласени чрез прочитане в съдебно заседание по предвидения в закона
процесуален ред, писмото заключение на изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице Д-р М.Г., а така също и
въз основа на приложените по делото писмени доказателства.
Според показанията на пострадалото лице Г.Ф.Г.,
вечерта бил пред механата на музика, стоял настрани и гледал, тъй като музиката
била вътре в самата механа. По едно време видял, че М. /свид. Е.Д./ пада пред
вратата на механата и той отишъл да го вдигна. В този момент вратата на самата
механа се отворила и излезли двамата подсъдими К.М.Т. и М.М.И.,
бащата на М., братята му, другият му чичо, цялото им племе, които знаел само по
прякори. Всички почвали да го бият, всички го удряли, включително М. и К.,
бащата на М. го ударил с един тръбен ключ в главата, а един от братята на М. с
кривак.
На зададените му въпроси пострадалият отговори, че не е разбрал причината, поради която го нападнали. Когато се
отворила вратата на механата, М., брат му Ш. /свидетелят Ш.М.И./ и баща му били
първите, които започнали да го удрят по тялото, по коленете, в главата, ръцете.
Същият заяви, че не е видял М. /подс. И./ да държи някакви предмети, удрял го с крак, с
ръце. К. и той почнал да го рита с крака. После като излезли от самата механа,
пак започнали да го бият по пътя и го гътнали в една шахта при аптеката. При
аптеката го ритали с крака и го удряли с ръце. На М. братята му имали криваци,
а баща му имал тръбен ключ.
На зададените му въпроси от страните пострадалият отговори, че когато М.
излязъл с брат си от вратата /на механата/, хвърлил едно шише с бира и го
ударил по главата, започнали да го удрят с крака, с ръце и го гътнали. М., брат
му и К. го удряли по цялото тяло. От там той почнал да бяга и го стигнали до
аптеката. Там пък го гътнал К., хванал го за крака и
започнал да го влачи. К. го удрял с ръце, с крака, имал рани по главата и по
устата. Раните му ги причинили К., М. и на М. брат му.
На въпроси на защитника на подсъдимите, пострадалият Г. отговори, че след
като се отворила вратата на механата, го свалили на земята и към 6-7 човека му
нанасяли удари. Нанасяли му удари по тялото, като през това време той бил паднал
на земята, на една страна, вардейки си само главата. Е. през това време станал
и избягал. После и той побягнал но го настигнали до аптеката. Там на М. баща му
– М.и брат му Ш. го удряли с кол, кривак. Д. и той го удрял с ръце, с ритници,
само М.го удрял с ключ.
На въпроси на съда пострадалият Г. отговори, че след побоя пред механата
побягнали да го гонят М., братята му, К., почти всичките, които преди това го
били. Настигнали го при самата аптека, на ъгъла при една шахта. Първи го
настигнали М., брат му и К.. Пак започнали да го удрят и той паднал в шахтата.
По едно време видял, че идва кметът. В това време бащата на М. го ударил с
ключа в главата. От удара на бащата на М. му потекло кръв от главата. На М.
чичо му - Д. го ударил с кол, кривак пред аптеката, удрял го по ребрата, по
краката, по гърба. Същият уточни, че Д. е брат на бащата на М.. Отново на
въпроси на съда пострадалият поясни, че когато паднал в шахтата му тръгнала
кръв от устата, че ударите по тялото му били причинени от всички.
Най-интензивно го удрял М., брат му и К.. Те го удряли само с крака и ръце.
Съдът кредитира показанията на пострадалото лице Г.Ф.Г., в частта, в
която твърди, че е вечерта бил пред механата на музика, че по едно време свид. Е.Д.
паднал пред вратата на механата и той отишъл да го вдигна, че в този момент
вратата на самата механа се отворила и излезли двамата подсъдими К.М.Т. и М.М.И., бащата на М., братята му, чичо му и други, които
почвали да го бият, удряйки го по тялото, по коленете, в главата и ръцете, че нападателите
били 6-7 човека и го свалили на земята нанасяйки му удари, а той паднал на
земята, на една страна, вардел само главата си, че бащата на М. го ударил с
един тръбен ключ в главата, а един от братята на подс. И. го ударил с кривак,
че след като побягнал от механата, пак започнали да го бият по пътя и го
гътнали в една шахта при аптеката, където го ритали с крака и го удряли с ръце,
че на М. братята му имали криваци, а баща му имал тръбен ключ, че при аптеката
на М. баща му – М.и брат му Ш. го удряли с кол и кривак, че Д. с ръце,
ритници и кол го удрял по ребрата, по краката и по гърба, че М.го удрял с ключ
в главата и му потекло кръв.
Съдът не кредитира
показанията на пострадалото лице Г.Ф.Г., в частта, в която твърди, че не е
разбрал причината, поради която го нападнали, тъй като чрез събраните по делото
гласни доказателства, се установи, че самият пострадал и свид. Е.Д. са се
натрапвали на присъстващите на тържеството, което провокирало част от там
присъстващите лица да го нападнал и му нанесат побоя. Не дава вяра и на
твърденията му, че част от лицата, които най-интензивно го удряли били двамата
подсъдими. Тези негови твърдения са в противоречие със заявеното от самия
пострадала в с.з., относно броя на лицата нанесли му побой и начинът и
средствата, с които тези лица са му причинили нараняванията. Начинът, по който
пострадалият описа нападателите си и средствата, с които са го удряли, води до
убеждението, че най-интензивно са го нападали и удряли братята на подс. М.И.,
неговият баща /М./, свидетелят Ш.И.М. с прякор Д., които лица държали и го
удряли с различни предмети, както пред входа на механата, така и в района на
аптеката. В тази част съдът оценява показанията на пострадалия като
необективни, противоречиви и нелогични. Очевидно е, че като частен обвинител по
делото и заинтересован от изхода на делото, предвид повдигнатите срещу двамата
подсъдими обвинения, същият се постара да злепостави двамата подсъдими,
твърдейки, че са го удряли с ръце и крака. Ако внимателно обаче се проследят показанията
на пострадалия непосредствено дадени в с.з., то прави впечатление, че в
по-голяма част от показанията му той посочва други лица, които най-интензивно
са го нападали и удряли с различни предмети, ръце и крака, а по отношение на
двамата подсъдими само спорадично /в телеграфен стил/ посочи тях като
нападатели удряли го с ръце и крака, за да може по този начин да се поддържа
тезата на обвинението - но в крайна сметка нямаше никаква убедителност в тези
негови твърдения, защото пострадалият не даде едни подробни показания, с които
да опише конкретни действия на двамата подсъдими - с каква сила и насоченост
към коя част от тялото му са нанесли ударите причинили инкриминираните
наранявания по тялото му.
Като нелогично и
необективно е твърдението на пострадалия, че при аптеката К. /подс. Т./ го бил
хванал за крака и „започнал да го влачи“. По време на провеждане на съдебните
заседания по делото, съдът непосредствено възприе физическото състояние на
подс. К.Т. и пострадалият Г.Г.. Възприе Т. като човек
със слабо телосложение, при което е житейски нелогично, той да има физическа
възможност да „влачи“ пострадалия, който е с много по здраво телосложение от него.
Съпоставяйки това твърдение с писмените доказателства и доказателствените средства
по делото /заключението на вещото лице/ е налице противоречие на това твърдение
с тях, тъй като по делото няма нито едно доказателства сочещо причинено нараняване
по пострадалия, което да би могло да се получи от влачене на човек по земята
/ожулвания и други следи по тялото и крайниците/. Ето защо след този обективен
анализ, съдът не приема за достоверни тези твърдения на пострадалия.
От разпита на свидетеля Е.М.Д., се установява,
че заедно с пост. Г. са отишли пред заведението за да слушат музика, че бил
много пияни и двамата пили бира, че той се спънал там до вратата и не е видял,
кои са гътнали и нанесли побой на пострадалия, защото бил много пиян, че побоят
станал точно пред входа на механата, че тези които нанесли побоя над пострадалия
излезли от механата, че К. и Г. се поздърпали,
скарали се и от там вече станало сбиването, че не е видял К. да носи нещо в
ръцете си, че много хора паднали на Г. и всеки го удрял,
всеки го биел.
На зададените му въпроси този свидетел отговори, от една страна, че не
може да каже кои са биели Г. защото е бил много пиян, а от друга, че видял К., Ч.
/другият подсъдим М.И./ и братовчеди на Ч., брат му, да се дърпат с Г., че те
са го гътнали, взели са криваци, едно друго и го биели, че това с криваците се
случвало точно пред вратата на механата, че тези които излезли от механата с
криваци били Ч. и братовчедите му, брат му Ш. и другият му братовчед „Д.“,
които също нанасяли удари и биели Г.. Същият заяви, че влизайки да взема бира
от братовчедите си отворил вратата и паднал, след което Г. дошъл да го вдигне и
това било причина да стана боя, че не са направили нищо на хората, не са им
пречели да се веселят, а те отишли да искат бира, защото са първи братовчеди с
този, който правел кръщене.
На зададените му въпроси свид. Д. отговори, че Г. не е бил много пиян и
не е влизал вътре където било увеселението. Само той е влизал вътре да иска
бира, а Г. не можел да влезе вътре, защото не са му никакви. Тогава негов
братовчед го видял, че е пиян, дал му 4 бутилки бира и му казал да ходи да пие,
че да няма никакви геронтии. Свидетелят Д. заяви, че на следващия ден научил от
хората, че Г. е разправял, че е бил много пиян, че са го настигнали до аптеката
и са го биели, че са го настигнали Ч., К. и другите братовчеди на Ч., че знае
на кого викат Д. първи братовчед на Ч., който бил вечерта на увеселението, но че
видял Д. да нанася удари на Г..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Е.М.Д.,
в частта, в която твърди, че заедно с пострадалият Г. са отишли пред
заведението за да слушат музика, че пиели бира и бил много пиян, че тогава
негов братовчед го видял пиян, дал му 4 бутилки бира и му казал да ходи да пие,
за да няма никакви геронтии, че искал да влезе в заведението да иска бира от
братовчедите си, спънал се до вратата и Г. дошъл да го вдигне и това било причина да
стана боя, че побоят станал точно пред входа на механата, че К. и Г. се поздърпали, скарали се и от там вече станало сбиването; че
не е видял К. да носи нещо в ръцете си.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Е.М.Д.,
в частта, в която твърди, че е видял К., Ч. /другият подсъдим М.И./, братовчедите
на Ч., брат му, да са гътнали Г. и го биели с криваци и едно друго. Очевидно,
че този свидетел е бил много пиян и не е възприел случващото се, по начин, за
да може да го се възпроизведе. От една страна на свид. Д. твърди, че след като
се спънал до вратата, не е видял, кои са гътнали и нанесли побой на
пострадалия, защото бил много пиян, от друга, че тези които излезли от механата
с криваци били Ч. /подс. И./ и братовчедите му, брат му Ш. и другият му
братовчед „Д.“, и всички нанасяли удари, биели на Г., и от трета, че много хора
паднали на Г. и всеки го удрял, всеки го биел. Твърденията на свидетеля, с
които описва нападателите и действията им, са в противоречие с кредитираните
твърдения на пострадалия, който заяви в с.з., че след като го нападнали „Е.
през това време стана и избяга“.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Р.Г.С., в частта, в която
твърди, че е
присъствала на тържеството организирано от свид. А.И.М., заедно своя син М.Р.Г.
и мъжа си, който останал вътре в заведението да си пие и не е видял какво се
случва отвън, че не е виждала пострадалия да влиза вътре в заведението където се провеждало тържеството, че когато излязла отвън видяла Ч. /подс.
И./, К. /подс. Т./, както братя и техни роднини,
които удряли пострадалият Г.Ф.Г., неин племенник, с каквото намерят, че подс. М.И. започнал да я
бута когато искала да отърве Г., че когато И. я бутал, другите продължавали да
удрят Г., че тя го отървала от тези,
които му нанесли побой иначе щели да го пребият, че аптеката
е далече от механата и там тя отново спасила Г., който бил със сцепена глава и
тя го завела заедно със сина си М. до дома му, че не е видяла К. /подс. Т./ да
е удрял пострадалия пред заведението и аптеката.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р.Г.С., в частта, в която
твърди, че когато излязла отвън видяла Ч. /подс. И./, К. /подс.
Т./, както братя и техни роднини, които удряли пострадалият с железа, че е
видяла Ч. /подс. И./ да удря Г. с една тръба, че и другите носели тръби, всички
били с тръби. В тази част нейните показания съдът оценява като неубедителни и
преувеличени. Няма как да се приемат за достоверни твърденията на този
свидетел, че всички нападатели, в т.ч. двамата подсъдими, са държали железа,
тръби и са удряли пострадалия, тъй като от установените наранявания по
пострадалия и заключението на вещото лице относно механизма на причиняването
им, не може да се направи заключение за причиняване на нараняванията с такъв тежък
и твърд предмет. Ако по пострадалия бяха нанасяни удари с такива предмети и с
описаната интензивност, и от толкова лица, то той би получил много по тежки
наранявания, а дори и фатални. Не без значение е и фактът, че самият пострадал
не твърди нападателите да са насели и да са го удряли с тръба или тръби. В този
смисъл съдът не кредитира нейните показания, в който твърди, че подс. И. е
ударил пострадалия с тръба.
Съдът се убеди в неискреността на показанията на този свидетел
коментирани в горния абзац, тъй като след огласяване чрез прочитане на
показанията дадени на ДП, самата С. отново направи нереалистично описание на
случващото се, твърдейки, че нападателите били Ч., К. /в с.з. свидетелят
категорично заяви, че подс. Т. не е удрял пострадалия/, хората на Ч., много
били, които удряли Г. с тръби и колове, че Ч. и неговите хора държели колове.
Няма как да се приеме за достоверно това твърдение, тъй като е обективно
невъзможно нападателите да са държели, както колове, така и тръби. Налице е
желание на свидетеля да преувеличава нещата, като това съдът го отдава на
факта, че тази свидетелка е заинтересована от изхода на делото поради факта, че
пострадалият Г. е неин племенник.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Р.Г., в частта относно
твърденията му, че живее в с. Бежаново в дома на родителите си и К.Т. му е втори
братовчед, че заедно с майка си и баща си отишли на тържеството, че минали
един-два часа от началото на тържеството и той чул, че някой отвън се бият, че видял
как Г. /пост. Г./ бил гътнат на земята и се сборичкал с чичо му М., че дошли Ч.
/подс. И./ и други, които гътнали Г. на земята и започнали да го бият с ръце, а
един бил с бухалка, че пред заведението не е виждал двамата подсъдими да се
бият с Г., а други хора нанасяли побой на Г., че той скочил да го спасява, за
да не го бият, като и него го ударили, и за да го спасят заедно с майка си го
вдигнали и избягали по-нагоре към аптеката, че не е виждал Г. да влиза в
заведението, тъй като си стоял отвън, че братята на подс. И. и други настигнали
Г. при аптеката и почнали да бият, в т.ч. и чичовци на Ч., че не си спомня, кой
и как е ударил Г., били повече от 2-3 тези, които били Г., че Ч. и той бил там,
но не държал нищо, че имало и един висок, че след побоя Г. бил в съзнание и заедно
със своята майка му помогнали да го заведат у тях.
Съдът кредитира и показанията на този свидетеля, дадени след отговор на зададените му въпроси от страните, а именно: че пред заведението К.
бил по-нагоре и не е биел Г., че към 10 човека биели Г. пред механата, че
излязъл пред заведението с майка си, за да се опита да ги разтърве, че когато
настигнали Г. почнали пак да го бият, но К. бил по-настрани, че не си спомня
дали К. е удрял Г., но кметът на селото дошъл, извикал и боят приключил, че Г.
бил много пострадал, цялото му лице било в кръв, ребрата, тъй като го били
около един час.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.Р.Г., в частта, в която твърди, че когато излязъл
отвън видял, че Ч., братята му и други почнали да бият Г., че при аптеката
пострадалият бил настигнат от Ч., братята му и К., които започнали да го бият. В
тези негови твърдения няма яснота и непротиворечивост, тъй като свидетелят в
с.з. от една страна заяви, че пред заведението не е виждал двамата подсъдими да
се бият с Г., а от друга, че когато излязъл отвън видял, че Ч., братята му
биели Г.. Противоречиви са и твърденията му относно възприетото от него в
района на аптеката. От една страна свидетелят заяви, че при аптеката
пострадалият бил настигнат от Ч., братята му и К., които започнали да го бият,
а от друга, че К. бил
по-настрани, че не си спомня дали К. е удрял Г.. Съдът не възприе тези негови
твърдения като убедителни и няма как да им даде вяра, приемайки, че е налице
желание на свидетеля да преувеличава нещата отдаващо се на факта, че е
заинтересован от изхода на делото заради близките родствени отношения с пострадалият
Г..
От разпита на свидетеля А.И.М. се установява, че живее в с. Бежаново и е леля на подсъдимия М.М.И.,
че на 23 февруари 2016 г. провеждали на нейната внучка кръщене в заведението,
събрали се били хора и кметът /свид. Г./ бил там, че по едно време Ф.
/свидетелят Ф.А.М./ излязъл до
тоалетна и между него и пострадалият Г. възникнал инцидент заради желанието на Г.
да му дадат алкохол, че Ф. на когото Г. поискал алкохол, казал затова на нейния
мъж, който излязъл и му изкарал бира, само за да не прави проблеми, че много пъти Г. ги притеснявал въпросната вечер, че когато възникнал
инцидента музиката веднага спряла и тя прибрала децата си и не видяла, какво се
случило пред заведението, че не е видяла дали К., или М. са се разправяли с Г.
в заведението.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката, в частта, в която твърди, че пострадалият Г. е влизал
в заведението с един нож и бил със свид Е.Д., при
което тя се разпищяла, че М., който седял точно до вратата станал и хванал за
ръката Г. и с голям зор му махна ножа от ръката, че започнала да вика на Г.:
„Защо го правиш точно на мен, какво искаш, да развалиш на децата тържеството
ли?“. Съдът приема, че пострадалият Г. в пияно състояние наистина се е
натрапват на организаторите и поканените гости на тържеството, в крайна сметка
довело до саморазправата с него от страна на част от там присъстващите, но не
приема за достоверни твърденията на свидетелката, че пострадалият Г. и
свидетелят Е.Д. са влизали в заведението, натрапвали са се на гостите вътре в
заведението и са имали описаното поведение от свидетелката. Тези нейни
твърдения не се подкрепят от останалите гласни доказателства кредитирани от
съда – най-вече показанията на свидетелите Е.М.Д., Р.Г.С., М.Р.Г. и на самия пострадал Г.Ф.Г..
Съдът не кредитира
показанията на С.С.И., в частта, в която твърди, че по време на кръщенето на внучето на А., в заведението влязъл Г. /пострадалият Г./
и М. /свид. Д./, които започнали да се заяжда
взаимно, спречкали се и сбили вътре в механата бутайки масите, че двамата били
много пияни и се правили на тарикати бутайки на хората масите, взимал им
пиенето и дори Г. извадил нож вътре в заведението, но той го хванал за да вземе
ножа, че след това всички скочили да му махнат ножа от ръцете. Съдът дори не
кредитира и неговите твърдения, че той нищо не видял, тъй като били много народ,
че си тръгнал и не знае вече пред механата какво се е случило, че изобщо не е
видял К. и М. да излизат навън, че на следващата сутрин чул само, че Г. и М. са
се избили, но не са се намесвали други хора.
От показанията на свидетеля П.Г.Г., се установява, че е присъствал на
тържеството в механата, че е видял всички да излизат навън, имало разправия, но кой кого е нападал,
не може да си спомни. Били много хора, в т.ч. двамата подсъдими, Г. и Е., че е
видял, че се дърпали един-друг, посягали си и той ги разтървал, че от там
нататък не видял нищо, за да може да коментира, че не е ходил до аптеката за да
види, какво се случва, че когато тръгнал да се прибира, минал покрай аптеката и
нямало никой. Според показанията на свид. Г., на следващия ден роднините на пострадалия
Г. с брадви търсели Ч. и К., от които чул, че Г. са го биели 5-6 човека. Същият
заяви, че не знае дали двамата подсъдими са биели Г., но от роднините на Г.
разбрал, че са го биели други негови роднини, че са го настигнали и отново го
били.
Показанията на тези двама свидетели - С.С.И. и П.Г.Г.,
така или иначе не спомогнаха изясняване на спорните по делото обстоятелства. Същите
не бяха искрени относно твърденията си, че не са възприели действията на
участниците в побой. Като пример следва да се даде прикриването на факта от
страна на кмета на селото - свидетелят П.Г.,
че той е преустановил побоя над пострадалия в района на аптеката.
Според показанията на свидетеля Ш.М.И., брат на подсъдимия М.М.И., същият слугувал на хората
и изведнъж пъкнали Г. и М., които започнали да се
заяждат с К., който седял на първите маси до входа на механата. Преди това Г.
дошъл в заведението и почнал да се лигави и да обира на хората бирите, закачал
се. Вътре в механата станал бой между К., Г. и М. по време на празненството,
избили се, но те хванали Г. и го изхвърлили навън, за да не прави проблеми, тъй
като имало деца. М. му взел ножа, заключили механата и продължили партито.
Според показанията на този свидетел К. и М. не са излизали навън.
В хода на съдебното следствие се проведе разпит в качеството на свидетел
на Ш.И.М. с прякор „Д.“, който е чичо на подс. М.И.. Съдът разясни на свидетеля правото
по чл. 121 НПК, при което той поясни, че живее в с. Бежаново и подсъдимият М.М.И. му е племенник, че прякорът на М. е Ч., че е
присъствал на тържеството на неговата сестра Ани /свидетелката А.И.М./, че е
бил вътре в заведението, където хапвали и пиели, че по едно време имало някакъв
конфликт отвън пред заведението, имало много народ, но какво е станало, не знае
нищо.
Съдът се доверява на твърдението на свидетеля Ш.М.И., че изведнъж пъкнали /на входната врата на заведението/ Г. и М., които
започнали да се заяждат с К., който седял на първите маси до входа на механата,
но не дава вяра на нито едно от другите му твърдения, както и на свидетеля Ш.И.М.,
отчитайки факта, че тези свидетели са заинтересовани от изхода на делото поради
фактът, че подс. М.И. е техен най близък родственик, а и за същите през цялото
време на процеса се събираха данни, че са участвали най-активно в побоя над
пострадалия Г..
Според показанията на свидетеля Ф.А.М., по
прякор Ф., първи братовчед на бащата на подсъдимия М.М.И.,
по време на кръщенето в заведението е седял, хапнал, пийнал си, след което
станал и си заминал. Бил много пиян и не е видял Г. в заведението, нито М.,
който може да е бил там. Същият заяви, че не си спомня Г. да е искал от него да
му изнася алкохол /бира/, че не е присъствал на никакви инцидента, че на другия
ден от хората в селото разбрал, че Г. се е карал с двете момчета, но с кой от
подсъдимите, не може да каже. Съдът дава вяра на тези негови твърдения,
отчитайки, че този свидетел най-вероятно наистина е бил в нетрезво състояние
непосредствено и по време на инцидента.
Показанията на тримата
свидетели Ш.М.И., Ш.И.М. и Ф.А.М. не спомогнаха за изясняване на обстоятелства по делото
– какви са били причините за инцидента, кои са били участниците, как и с какви
средства тези участници са нанесли телесните увреждания на пострадалия, поради
което с техните показания не е възможно да се изяснят спорните по делото
обстоятелства. По отношение на свидетелите Ш.М.И. и Ш.И.М. следва да се
отбележи, че същите не бяха длъжни да дават показания, които биха ги уличили в
извършване на престъпление.
Съдът не проведе
разпити в качеството на свидетели на М.И.М. и И.М.И. – брат на подсъдимия М.М.И., поради невъзможността на бъдат призовани по делото,
заради трайната им трудова ангажираност извън страната, както и не установи и
разпита бащата на подс. М.И. сочен от свидетелите по делото с името М.. Тези
лица също не биха спомогнали за изясняване на спорните по делото обстоятелства,
тъй като са близки роднини на подс. М.И. /особено неговите баща и брат/, а и те
не биха дали показания уличаващи в извършване на престъпление, или показания в
подкрепа на обвинението и в ущърб на подс. И..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът приема, че по делото не се събраха безспорни и категорични
доказателства подсъдимият К.М.Т. да е осъществил престъпния състав на чл. 131,
ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно,
че на 23.02.2016 г., около 21.00 часа, в центъра на с. Бежаново, Ловешка
област, пред механа ,,Хъшове“, в съучастие като извършител с другия подсъдими М.М.И., умишлено и по хулигански подбуди да е причинил лека
телесна повреда на Г.Ф.Г. ***, изразяваща се в множество кръвонасядания по
тялото, разкъсно-контузна рана в областта на устата, болки в областта на
гръдния кош, и довела до временно и неопасно разстройство на здравето
По делото не се събраха безспорни и категорични доказателства, че и
другият подсъдимия М.М.И. да е осъществил престъпния
състав на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал.
2 от НК, а именно, че на 23.02.2016 г., около 21.00 часа, в центъра на с. Бежаново,
Ловешка област, пред механа ,,Хъшове“, в съучастие като извършител с другия
подсъдим К.М.Т., умишлено и по хулигански подбуди да е причинил лека телесна
повреда на Г.Ф.Г. ***, изразяваща се в множество кръвонасядания по тялото,
разкъсно-контузна рана в областта на устата, болки в областта на гръдния кош, и
довела до временно и неопасно разстройство на здравето.
Спорно по делото е дали уврежданията на пострадалия са в следствие на
нанесени удари от страна на двамата подсъдими. Освен това е спорно, кой от
двамата подсъдими, какви удари е нанесъл по тялото и главата на пострадалия, с
каква интензивност, сила и средства /юмруци или предмети/, къде – пред входната
врата на заведението-механа или в района на аптеката; ако двамата подсъдими са
нанесли удари - причинили ли са описаните от вещото лице Д-р Г. увреждания по главата
и тялото на пострадалия, или това е сторено от другите лица посочени като
нападатели над пострадалия от свидетелите по делото - сочени дори и от самия
пострадал.
Съдът приема за доказано, че на пострадалия Г.Ф.Г. му е нанесена лека телесна
повреда, чрез причиняване на увреждания изразяващи се в множество
кръвонасядания по тялото, разкъсно-контузна рана в областта на устата, болки в
областта на гръдния кош, довели до временно и неопасно разстройство на здравето.
Според вещото лице уврежданията могат да бъдат получени от юмруци и от
ритници, то такива причинени с колове, не са отразени в медицинската
документация. При изслушването му в с.з. вещото лице обаче посочи, че описани
травматичните изменения са без размер, без форма, без интензитет, което не е
дало възможност да се преценя точно какви предмети са използвани.
При изследване на хипотезите на възможния механизъм за нанасяне на
телесните повреди /нараняванията/ на пострадалия, съдът приема, че установените
травматични увреждания на пострадалия, освен с удари с юмруци, от обективна
страна би могло са причинени и от удари по тялото и главата с предмети – кол,
тръба, ключ, за което по делото е налице съответствия в достатъчна цялост между
свидетелските показания на свидетелите Е.М.Д., Р.Г.С., М.Р.Г. и самият
пострадал. Като подкрепящ факт това разсъждение следва да се отбележи
твърдението на свидетелката Р.С., която
заяви в с.з., че когато при аптеката спасила Г., той бил със сцепена глава,
което нараняване би могло да се причини с твърд предмет – дървен кол или ключ
/по делото на налице данни, че един от нападателите, но не и някой от двамата
подсъдими, е държал такъв предмет/.
Съдът приема, че в хода на делото не се доказа, че леката телесна
повреда на пострадалия е причинена от удари нанесени му от двамата подсъдими М.М.И. и К.М.Т. действали в съучастие по-между си. От
показанията на всички разпитани свидетели пред съда, в т.ч. и от показанията на
самия пострадал, не се установи по един безспорен, убедителен и не водещ до никакво
съмнение начин, че с действията си двамата подсъдими са причинили описаните
наранявания на пострадалия.
Нито един свидетел, в т.ч. и пострадалия не описаха такива действия на
двамата подсъдими, за да може да се направи категоричен и без никакво съмнение
извод, че те са нанесли побой над пострадалия с такъв интензитет, сила и
насоченост на ударите, за да могат да му причинят описаните от вещото лице
телесни увреждания.
Като пример могат да се посочат показания от свидетелите Е.М.Д., Р.Г.С.
и М.Р.Г., които относно механизма за нанасяне на телесните повреди
/нараняванията/ на пострадалия, дадоха сведения за удари нанасяни на пострадалия
с юмруци, ритници и различни предмети държани от лицата нападнали пострадалия,
но в техните показания липсваха детайлни описания на действията на нападателите
и не спомогнаха за изясняване по безспорен начин на фактите имащи значение по
делото – кои от лицата нападнали пострадалия, как, по какъв начин /с юмрук или
с предмет/ и по коя част на тялото са му нанесли удари.
С оглед на нормата на чл. 303, ал. 1 от НПК – присъдата не може да
почива на предположения, когато, въпреки предприетите от съда възможни и
необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина
и приложените в тази връзка процесуални способи, обвиненията спрямо подсъдимите
лица е останало недоказано, единствено законосъобразният краен акт на съда се
явява оправдателната присъда по отношение и на двамата подсъдими. Когато са
налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд, по отношение на
твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на подсъдимите
лица към него, породените от доказателствена непълнота и/или негодни
доказателствени средства, процесуална последица е постановяването на
оправдателна присъда ( решение № 333/ 2013 г. на III н. о. ВКС).
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
с поведението си пред заведението, който заедно със свидетеля Е.Д. постоянно
искали да им дават алкохол /бира/, пострадалия Г. в пияно състояние се е
натрапват на организаторите и поканените гости на тържеството, при което с това
негово провокативно поведение, се е стигнала до саморазправата с него от страна
на част от участващите в тържеството, че пострадалият е бил нападнат от 6,7
лица присъствали на тържеството организирано в заведението-механа, но по
настоящото дело са повдигнати обвинения единствено на двамата подсъдими, но не
и на другите лица, за които по делото се събраха категорични данни да са
нападнали пострадалия пред заведението и нанесли са му побой, след което техните
действия продължили пред аптеката намираща се в близост до заведението.
При така установените
обстоятелства по делото и липсата на каквито и да било други преки
доказателства в насока сочеща двамата подсъдими като причинители на
уврежданията на пострадалия, съдът приеме, че не са налице безспорни
доказателства, които да не оставят никакво съмнение, че причинените увреждането
са в резултат на умишлени действия от страна на двамата подсъдими – чрез
нанасяне на преки удар с ръце /юмруци/ или предмети по главата и тялото на
пострадалия. Дори двамата подсъдими да са нанасяли някакви удари на пострадалия,
то отново следва да се отбележи липсата на безспорни доказателства, които да
елиминират тези съмнения у съда, тъй като не е ясно дали с тях /удари/ са
разполагали с обективната възможност /интензитет и сила/ да причинят
вменената им с обвинението телесна повреди на пострадалия.
Както се посочи по-горе обвинението не може да почива на предположения,
а следва да е доказано по безспорен и категоричен начин. Тъй като в
настоящия случай липсват категорични доказателства относно авторството на деянието, съдът
призна двамата подсъдими за невиновни и ги оправда по повдигнатото им обвинение
по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК.
С оглед недоказаността на авторството на инкриминираното деяние,
обсъждането на субективната страна на състава на престъплението е безпредметно.
На основание чл. 84 от НПК в настоящият наказателен процес е приет за
съвместно разглеждане граждански иск предявен от пострадалия Г.Ф.Г. против
подсъдимите К.М.Т. и М.М.И. за сумата от 10 000.00
лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.
При този изход на делото съдът отхвърли
предявения от Г.Ф.Г. иск за обезвреда за причинени неимуществени
вреди от престъплението чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 и чл. 20,
ал. 2 от НК. Сложният фактически състав на деликта включва вина,
вреда и фактическа връзка между тях. При липса на който и да било от посочените
юридически факти съставът не е изпълнен и искът се явява неоснователен. В
конкретният случай единствено доказан се явява юридическият факт за настъпилите
неимуществени вреди. Поради липса на доказателства за останалите два юридически
факта съдът отхвърли исковата претенция на Г. към двамата подсъдими.
На основание чл. 190,
ал. 1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: